РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. гр. Хасково, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102246 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр.с чл.124, ал.1 от
ГПК – отрицателен установителен, от И. Д. Б., Г. Х. Б. и „Б.“ ООД, против
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ищците не дължат на ответника сумата
по изпълнителен лист от 17.04.2012г., издаден по Ч.гр.д. № 631/2012г. по
описа на РС-Д.град, а именно: 11 653 лева - главница; 2937.48 лева - лихва за
времето от 15.08.2010г. до 11.03.2012г.; 885.02 лева - наказателна лихва за
времето от 15.09.2010г. до 10.04.2012г.; законна лихва, считано от
11.04.2012г. до окончателното изплащане на главницата, както и деловодни
разноски в размер на 309.51 лева. Твърди се, че ответникът се е снабдил с
посочения изпълнителен лист възоснова на издадена в негова полза Заповед
за незабавно изпълнение, за което е било образувано Ч.гр.д. № 631/2012г. по
описа на РС-Д.град. Възоснова на така издадената Заповед за незабавно
изпълнение № 547/17.04.2012г. ответникът е образувал изпълнително
производство - изп.д. № 596/2012г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с район
на действие-района на ОС-Хасково. За удовлетворяване вземането на
взискателя били предприети редица принудителни действия, като последното
1
такова ищците твърдят, че е извършено на 09.08.2016г., чрез налагане на
запор върху банковите сметки на един от длъжниците. Твърди се още, че след
посочената дата -09.08.2016г. изпълнителното дело е било перемирано поради
предпоставките на закона за това, като за това свое действие ЧСИ е уведомил
взискателя. Заявяват още, че към настоящия момент изпълнителният лист е
по посоченото изпълнително дело, а самото то не е прекратено, поради което
намират, че за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск и молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат
сумите по издадения срещу тях изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 631/2012г. на
РС-Д.град., като считат вземането за погасено по давност. Претендират
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Издаден е изпълнителен лист от 17.04.2012г. по Ч. гр. д. № 631/2012г. по
описа на Районен съд-Д.град, на основание чл.417 и чл.418, ал.2 от ГПК,
според който ищците са били осъдени да заплатят на “Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД по рамков договор за издаване на национална кредитна
карта от 16.11.2006г., Договор за встъпване в дълг от 23.02.2010г. и Анекс
към него № 1/23.02.2010г. сумата 11 653 лева - главница; сумата 2937.48 лева
- просрочена редовна лихва за периода от 15.08.2010г. до 11.03.2012г.; сумата
885.02 лева - просрочена наказателна лихва за периода от 15.09.2010г. до
10.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.04.2012г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер
на 309.51 лева за държавна такса.
Възоснова на така цитирания изпълнителен лист банката, в полза на която
е бил издаден същият, е образувала изпълнително дело № 596/2012г. по описа
на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, с район на действие - района на
Окръжен съд - Хасково. След образуване на изпълнителното производство
ЧСИ е пристъпил към съответните действия за реализиране на вземането по
принудителното изпълнение.
По безспорен начин се установи, че в хода на изпълнителното дело
2
взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с Договор за цесия от
20.04.2021г. е прехвърлила вземанията си спрямо длъжниците И. Б., Г. Б. и
„Б.“ ООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. За така сключения договор за цесия е
било съобщено на длъжниците - ищци в настоящото производство на
28.05.2021г. и на 07.06.2021г. От своя срана ЧСИ с Разпореждане от
01.12.2021г. по изпълнителното производство е конституирал като взискател
дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД именно въз основа на сключения договор
за цесия и по негова молба, като по делото няма данни тази промяна в
активната легитимация на страната - взискател да е била съобщена на
длъжниците – ищците по делото. След датата на посоченото Разпореждане от
01.12.2021г. няма данни по изпълнителното дело да са били извършвани
други действия.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
постъпила в съда на 30.09.2021г., като е била насочена против
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. В хода на производството и след
отменително определение на състав на Окръжен съд - Хасково, постановено
по В.ч.гр.д. № 481/2022г. и дадените с него указания, ищците по делото
направиха уточнение на пасивната легитимация по иска, като категорично
заявяват, че насочват своя иск против „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По повод така
направеното уточнение съдът с Определение № 1838/27.10.2022г. заличи като
ответник по делото „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и конституира като
такъв „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който следва да отговаря по така предявения
отрицателен установителен иск. Оттук следва да се направи първия основен
извод, а именно, че ищците не спорят относно факта на съобщаването на
договора за цесия и приемат същото съобщаване за редовно, съгласно
нормите на ЗЗД, поради което насочват иска си против цесионера.
От доказателствата по делото съдът установи още, че след образуването
на изпълнителното производство на 24.04.2012г. ЧСИ е изпратил на
длъжниците Покана за доброволно изпълнение. Наред с това е предприел
действия по установяване на материалното и финансово състояние на
длъжниците. Наложени са били и обезпечителни мерки чрез възбрана на
недвижим имот. Действията по принудителното изпълнение на вземането са
били извършени непосредствено след образуването на изпълнителното дело
на 24.04.2012г. След така предприетите принудителни действия няма данни
да са постъпили суми за удовлетворяване на вземането. Същевременно с това
3
обаче няма данни и да са предприемани други, по почин на ЧСИ или по молба
на взискателя, конкретни изпълнителни действия.
Следващото действие, което ЧСИ е предприел, е издаването на
Разпореждане от 22.06.2016г., с което е изисквал справки от НОИ, ГРАОН и
различни банкови институции за наличието на трудови договори, актуална
адресна регистрация и наличие на банкови сметки за длъжниците.
С призовки за принудително изпълнение от 22.06.2016г. ЧСИ е уведомил
длъжниците, че на 13.07.2016г. ще пристъпи към принудително действие -
Опис на движими вещи. Преди извършването на това действие е постъпила
Молба с вх. № 46885/07.07.2016г. от длъжниците И. Б. и Г. Б.а, с която
предлагат на ЧСИ да започнат да погасяват дълга си на части, поради
затруднено материално състояние. Към молбата си прилагат погасителен
план. Видно от доказателствата е, че ЧСИ е изпратил така депозираната молба
на взискателя за становище, като по делото няма данни да е изразено такова
от негова страна.
На 09.08.2016г. ЧСИ е изпратил Запорно съобщение до „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД за налагане на запор на банковите сметки на длъжницата Г.
Х. Б., за който запор е била уведомена и самата тя с писмо от 09.08.2016г.
С Писмо, изх. №18300/26.05.2021г. ЧСИ уведомява взискателя по делото
„Райфайзенбанк /България/ “ ЕАД, че в продължение на повече от две години,
а именно в периода от 09.08.2016г. до 28.04.2021г. не са били поискани
никакви действия по принудително изпълнение, поради което
производството следва да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /
така наречената перемция/. В тази насока липсва нарочен акт, но съдът
намира, че липсата на такъв е без правно значение, тъй като е достатъчно да
изтече посоченият в закона срок, който факт е основанието за прекратяване, а
издаването на акт от страна на съдебния изпълнител само констатира този
факт.
При така възпретата фактическа обстановка спорен остава въпросът
дали вземането на взискателя „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, встъпил в правата на
първоначалния взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и настоящ
ответник по делото се е погасило по давност, каквото е основното
възражение, поради което ищците твърдят, че не дължат сумите по
изпълнителното дело. Ищците навеждат доводи, че поради характера на
4
задължението им, произтичащо от договор, както и че задължеинето е
признато със съдебен акт /Заповед за изпълнение/, то срокът на новата
давност е всякога пет години, като в тази връзка се позовават на нормата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД. Ето защо твърдят, че след влизането в сила на съдебния
акт по Ч.гр.д. № 631/2012г. по описа на Районен съд-Д.град и доколкото са
били предприети действия за събиране на вземането по образуваното изп.д. №
596/2012г., последното действие по което е извършено на 09.08.2016г., то
вземането на взискателя се е погасило по давност, поради изтичането на
предвидения в закона петгодишен срок. Тези доводи съдът намира за изцяло
основателни, поради което ги възприема. Мотивите за това са следните:
За безспорно съдът намира обстоятелството, че след образуването на
изпълнителното производство на 24.04.2012г. /изп.д. № 596/2012г. по описа
на ЧСИ З.Запрянов/ и след извършените първоначални действия по
принудително изпълнение, последното от които на 09.08.2016г., липсват
други действия, които законът квалифицира като изпълнителни такива.
Тук следва да бъде посочено, че според съдебната практика, прилагана
към периода от образуването на изпълнителното дело до 2015г., се приемаше,
че по време на изпълнителиня процес давност не тече. /Постановление на
Пленума на Върховния съд № 3/1980г./.
С ТР на ОСГТК на ВКС № 2/26.05.2015 год. по Т.д. № 2/2013г. се
приема друга, коренно различна уредба на въпроса за погасителната давност
по време на висящ изпълнителен процес, като в т.10 на цитираното ТР е
прието, че с извършването на всяко принудително действие давността се
прекъсва и започва да тече нова такава от датата, на която е поискано или е
предприето последното изпълнително действие. С цитираното ТР е обявено
за изгубило сила Постановление № 3/1980г.на Пленума на ВС.
В изложения смисъл съдът намира, че ТР № 2/2015г. следва да намери
приложение за в бъдеще, т.е. от момента на неговото издаване - 26.05.2015г.,
като до този момент въпросът за погасителната давност в изпълнителните
производства следва да става по стария ред, а именно,че давност не тече при
висящност на същите.
Тази сравнително нова уредба дава основание на съда да приеме, че
след тази дата приложение намира новото тълкуване, поради което като
прецени, че след като неоспоримо се доказа, че от 09.08.2016г. до момента на
5
предявяването на искова молба в съда на 30.09.2021г. не са били извършвани
действия по принудителното събиране на вземането, то е изтекла изискуемата
се от закона петгодишна давност в полза на длъжниците, а вземането на
взискателя се е погасило на това основание.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан, поради което следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат сумите по издадения
изпълнителен лист от 17.04.2012г. по Ч.гр.д. № 631/2012г. по описа на
Районен съд - Д.град.
По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Б.“ ООД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно – сумата от 2600
лева. В тази връзка неоснователно съдът намира направеното възражение за
прекомерност на платеното от този ищец адвокатско възнаграждение в размер
на 2600 лева. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, а и са
проведени две съдебни заседания. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищците Г. Х. Б. и И. Д. Б. – адвокат
Тодор Ташев, сумата от 1820 лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено според размера на иска и по правилата на
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците „Б.“
ООД, Г. Х. Б. и И. Д. Б., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 636.37 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439, ал.1 от ГПК, по
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, ул.
6
“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, че И. Д. Б., ЕГН **********, Г. Х. Б.,
ЕГН **********, двамата от *************, със седалище и адрес на
управление - ***********, ЕИК *********, не дължат по рамков договор за
издаване на национална кредитна карта от 16.11.2006г., Договор за встъпване
в дълг от 23.02.2010г. и Анекс към него № 1/23.02.2010г. сумата 11 653 лева -
главница; сумата 2937.48 лева - просрочена редовна лихва за периода от
15.08.2010г. до 11.03.2012г.; сумата 885.02 лева - просрочена наказателна
лихва за периода от 15.09.2010г. до 10.04.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.04.2012г. до изплащане на вземането, както и
деловодни разноски в размер на 309.51 лева за държавна такса, по издаден
изпълнителен лист от 17.04.2012г. по Ч.гр.д. № 631/2012г. по описа на
Районен съд – Д.град, за които вземания е образувано изпълнително дело №
20128750400596 по описа на ЧСИ рег. № 875 – Захари Запрянов, с район на
действие – Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“,
ул. “Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплати на „Б.“ ООД, със седалище
и адрес на управление - гр. Д.град, ул.“Г.С.Раковски“ № 16-В-17, ЕИК
*********, направените по делото разноски в размер на 2600 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“,
ул. “Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплати на И. Д. Б., ЕГН ******, Г.
Х. Б., ЕГН **********, двамата от гр.Д.град, ******* и „Б.“ ООД, със
седалище и адрес на управление - гр. Д.град, ул.“Г.С.Раковски“ № 16-В-17,
ЕИК *********, направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 636.37 лева.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“,
ул. “Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, да заплати на адвокат Т. Х. Т., ЕГН
**********, сумата в размер на 1820 лева, представляваща възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
8