Присъда по дело №36/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 10
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 4 май 2023 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20235620200036
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Свиленград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниЧавдар К. Христозов

заседатели:Елена М. Попова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора С. Ант. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20235620200036 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. И., роден на *********** година в град
Тополовград, област Хасково, ром, български гражданин, с поС.ен адрес в
село **********, област Хасково и с настоящ адрес в село ***********,
област Стара Загора, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан (реабилитиран), ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2018 година от
животновъдна ферма, стопанисвана от земеделски производител З. Н. А.-С. –
град Хасково, находяща се в село Студена, област Хасково, е отнел чужди
движими вещи - собственост на Н. Д. А. от село Бял извор, област Кърджали,
а именно: лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен
регистрационен № К 09 31 АН, контактен ключ и документи на същия
автомобил - Удостоверение за техническа изправност и Свидетелство за
регистрация, част ІІ с № ********* – всички вещи на обща стойност 1 214.79
лв., от владението на З. Н. А.-С. от град Хасково, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от
1
НК, поради което и на основание чл. 194, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1
от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5
(пет) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. И. И., роден на *********** година в град
Тополовград, област Хасково, ром, български гражданин, с поС.ен адрес в
село **********, област Хасково и с настоящ адрес в село ***********,
област Стара Загора, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан (реабилитиран), ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2018 година в
село Студена, област Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен № К 09
31 АН, без съответно Свидетелство за управление на моторно превозно
средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
също такова деяние с Наказателно постановление № 17-0351-
000756/26.09.2017 година на Началник Група към ОДМВР - Хасково, РУ -
Свиленград, влязло в законна сила на 21.11.2017 година - престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр.чл. 54, ал. 1,
вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и на наказание „ГЛОБА” в размер
на 500 лв. (петстотин лева).
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА за изтърпяване едно общо
наказание по двете осъждания, а именно: наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1 (една) година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 (една)
година за срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на Присъдата.
Не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и наказанието
„ГЛОБА” в размер на 500 лв. (петстотин лева), ведно с 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
2
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА К. И. И., роден на
*********** година в град Тополовград, област Хасково, ром, български
гражданин, с поС.ен адрес в село **********, област Хасково и с настоящ
адрес в село ***********, област Стара Загора, неженен, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет направените по делото разноски в общ размер на
436.80 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки),
представляващи такива за изготвяне на Оценъчна експертиза, ведно с
Допълнителни такива, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, както и по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен
съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА К. И. И., роден на
*********** година в град Тополовград, област Хасково, ром, български
гражданин, с поС.ен адрес в село **********, област Хасково и с настоящ
адрес в село ***********, област Стара Загора, неженен, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), ДА ЗАПЛАТИ по
Бюджета на съдебната власт направените разноски в размер на 21.27 лв.
(двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки), представляващи такива за
пътни разходи на свидетел, вносими по сметка на Районен съд – Свиленград,
както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет
лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА Удостоверение за техническа изправност от
24.04.2018 година да остане приложено по делото и след изтичане срока на
съхраняване на делото да се унищожи.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
3
2._______________________
4

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 10 от 18.04.2023 година
по НОХД № 36/2023 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
103/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-377/2019
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, С. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, териториално отделение - Свиленград
повдига обвинения на К. И. И., роден на *********** година в град
Тополовград, област Хасково, ром, български гражданин, с поС.ен адрес в
село **********, област Хасково и с настоящ адрес в село ***********,
област Стара Загора, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан (реабилитиран), за това, че на 31.10.2018 година от животновъдна
ферма, стопанисвана от земеделски производител З. Н. А.-С. – град Хасково,
находяща се в село Студена, област Хасково, е отнел чужди движими вещи -
собственост на Н. Д. А. от село Бял извор, област Кърджали, а именно: лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен №
**************, контактен ключ и документи на същия автомобил -
Удостоверение за техническа изправност и Свидетелство за регистрация, част
ІІ с № ************ – всички вещи на обща стойност 1 214.79 лв., от
владението на З. Н. А.-С. от град Хасково, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и за това
че на 31.10.2018 година в село Студена, област Хасково, управлявал моторно
превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с
държавен регистрационен № *************, без съответно Свидетелство за
управление (СУ) на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за също такова деяние с Наказателно постановление
(НП) № 17-0351-000756/26.09.2017 година на Началник Група към ОДМВР -
Хасково, РУ - Свиленград, влязло в законна сила на 21.11.2017 година -
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 1 и т. 2 от НПК в отсъствие на подсъдимия К. И. И., тъй като
1./ въпреки че обвинението за едното от престъпленията е за тежко
умишлено такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от Допълнителната разпоредба
(ДР) на НК, то отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ подсъдимият не е намерен на посочените от него на ДП адреси,
а именно: село **********, област Хасково и село ***********, област Стара
Загора;
3./ подсъдимият е променил посочените от него на ДП адреси, а
1
именно: село **********, област Хасково и село ***********, област Стара
Загора, без да уведоми съответиня орган и
4./ местоживеенето на подсъдимия в страната не е известно и след
щателно издирване не е установено.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Прокурор С. С. в хода на съдебните прения поддържа обвиненията, така както
са предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно доказани от
обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните – обективни и субективни
признаци на вменените престъпления по възведените правни квалификации,
така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на подсъдимия.
Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 194, ал. 1 от НК и
в чл. 343в, ал. 2 от НК наказания, които да се индивидуализират при
условията на чл. 54 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства;
а именно: за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК - Лишаване от свобода
за срок от 1 година, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и
Глоба в размер на 500 лв. и за престъплението по чл. 194 от НК – Лишаване
от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години, след което наказанията да бъдет кумулирани
като към определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца при приложението на чл. 66 от НК в минималния
срок се присъедини и наказанието „Глоба” в размер на 500 лв. Предлага
направените по делото разноски да бъдат заплатени от подсъдимия, а
веществените доказателства – да останат приложени по делото.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия И. –
адвокат М. Д., пледира определяне на наказанията на подзъщитния й при
условията на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, които изброява, като наказанията за всяко едно от
престъпленията бъдат в минималните им размери, предвидени съотетно в
Особената и в Общата части на НК, след което да се извърши кумулация.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
230130005000048626 от 30.01.2023 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Тополовград, подсъдимият е осъждан, но е реабилитиран и има
наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно съС.ие, подсъдимият към 04.11.2019 година
не притежава недвижими имоти и МПС и няма доходи.
2
Съгласно Характеристичните справки, изготвени от Мл.ПИ
В.Колев и Мл.ПИ Димитър Белчев – служители на Участък - Любимец,
подсъдимият има две ненавършили пълнолетие деца, има криминалистическа
и съдебна регистрации, няма съставени Актове по УБДХ, често употребява
алкохол, склонен е към употреба на наркотични вещества, движи се и
контактува с криминалнопроявени лица и е склонен към извършване на
противообществени прояви и нарушения на обществения ред.
Свидетелят З. Н. А.-С. е регистрирана като земеделски
производител като стопанисва и управлявала животновъдна ферма, която се
намира в село Студена, област Хасково, в която работи и подсъдимият, както
и други работници.
Свидетелят Н. Д. А. е баща на свидетеля З. А.-С. и е собственик на
процесното МПС, което е предоставил през лятото на 2018 година на дъщеря
си, заедно с контактния ключ за него и прилежащите му документи –
Удостоверение за техническа изправност и Свидетелството му за
регистрация, за да гоползва, като за целта е изготвено надлежно
Пълномощно.
Свидетелят З. А.-С. оставя автомобила в двора на фермата,
за да бъде ползван, т.е. управляван, за нуждите на фермата от работници,
които са правоспособни водачи на МПС, какъвто не е подсъдимият, като за
целта документите се намират в жабката. Понякога обаче и пидсъдимият
управлява процесното МПС.
Поради неуредени финансови взаимоотношения във връзка с
полагания във фермата от подсъдимия труд, той решава да открадне
автомобила.
На 31.10.2018 година И. управлявайки процесното МПС напуща
района на фермата, като го оставя в края на село Студена, след което се
връща във фермата пеша.
Рано сутринта на 02.11.2018 година И. заедно с Р. Б., с която
живее на семейни начала, напущат фермата, заедно с багажа си.
Управителят на фермата – свидетелят Х. Б. констатира липсата на
подсъдимия и на лекия автомобил чрез наличното в имота видеонаблюдение.
Успява да се свърже с И. по телефона, който заявява, че няма да върне
автомобила докато не му бъде платено допълнително възнаграждение. За
случилото се свидетелят Б. уведомява свидетеля А.-С. и по указания на
последната посещава Участък - Любимец, където подала Жалба за
констатираната от нея кражба на лекия автомобил.
Междувременно лекият автомобил се намира в село **********
като И. го управлява до там, а в последствие го продава на свидетеля Н. Д. П.,
който го продава на свидетеля В. А. К., в чийто дом полицейските служители
намират процесиния автомобил на 01.03.2019 година. С Протокол за
доброволно предаване от същата дата автомобилът, ведно с контактния ключ
и документите е предаден на полицейските органи.
3
От Заключенията на Оценъчната експертиза и трите
Допълнителни такива е видно, че стойността на лекия автомобил – предмет на
кражбата към 31.10.2018 година е 1 202.80 лв., а стойността на контактния му
ключ към същата дата е 11.99 лв. В съдебно заседание, вещото лице С. Н. К.
уточнява, че при определяне на пазарната стойност на процесния автомобил
към датата на деянието е взел предвид всички увредени елементи на същия,
както и амортизацията спрямо възрастта на колата. Заключенията са приети
без възражения.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по
предявеното му обвинение за кражба като разкрива мехавизма на
извършеното от него престъпно деяние. По отношение на повдигнатото
обвинение по чл. 343в, ал. 2 от НК не са налице обяснения на подсъдимия,
тъй като е повдигнато при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, разпит на свидетели по делегация, направен е
оглед и е изготвен Фотоалбум към него, назначени са и са изготвени
Оценъчна експертиза и три Допълнителни такива, изискани са и са
приложени можество писмени документи, повдигнато е обвинение и е
извършен разпит на обвиняемия, изготвени са Протоколи за доброволно
предаване на вещи и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки; Жалба;
Пълномощно; Свидетелство за регистрация – част I и част II; Справка за
нарушител/водач; Протоколи за доброволно предаване; Разписка; Заключения
по Оценъчна експертиза, ведно с три Допълнителни; Протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с Фотоалбум; НП № 17-0351-000756 от
26.09.2017 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково; Акт за установяване на административно нарушение;
Характеристични справки; Декларация за семейно и материално положение и
имотно съС.ие; Справки за съдимост, ведно с актуална такава, както и
Бюлетини; Разписка и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а
именно: З. Н. А.-С., Н. Д. А., Х. А. Б., Г. С. Т., Н. Д. П., В. А. К. и А. Г. А..
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от
събраните на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показанията на свидетелите, част от които прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НК, Справките за
съдимост, Докладните записки, Заключенията по Оценъчната експертиза,
ведно с трите Допълнителни такива, както и от събраните в съдебната фаза на
4
процеса, доказателства.
Така посочените свидетелски показания в лицето на З. Н. А.-С., Н. Д.
А., Х. А. Б., Г. С. Т., Н. Д. П., В. А. К. и А. Г. А., Съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилите се събития в различни техни части
и по отношение на различни техни детайли. В този смисъл показанията им са
пряко относими към деянията и тяхното авторство. Анализирани при
съотнасяне с писмените доказателства, се налага извод същите да са
систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват съществени
противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в
безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица,
незаинтересовани от изхода на делото (изключая свидетеля Н. Д. А., като по
отношение достоверността на неговите показания Съдът излага мотиви по-
долу в настоящото изложение). Липсват индиции за предубедеността на
полицейския служител, който само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за неговата заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява, свидетелите да са се намирали в някакви
отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му
припишат престъпления, което не е извършил. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги
възприема за обективни, убедителни и достоверни, давайки им доверие, т.е.
оцени ги като надежден източник на информация. Поради това, същите се
ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Действително свидетерлят З. Н. А.-С. посочи, че кражбата е
извършена през 2019 година, а не през 2018 година, но Съдът намира, че това
несъотвествие се дължи на отдалечеността във времето на събието спрямо
датата на съдебното заседание. Съдът дава вяра на показанията й, тъй като тя
категорично заяви, че е нямала друг подобен случай с открадната кола от
работник във фермата й, с който би могла да се обърка.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля Н. Д. А., макар и същият да се явява пострадало лице, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не
могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от престъплението.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е налице
индиция за недостоверност на показанията му.
5
Обясненията на обвиняемия, дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се установява
корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват основания
да не бъдат кредитирани.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършената Оценъчна експертиза, ведно с трите Допълнителни такива,
тъй като са извършени от вещо лице – специалист с необходимата
квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2019
година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен
съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани
за извършената оценка и фактически констатации, поради което се явяват
обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключенията на вещото лице, поради това
Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна Експертизата и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията
на вещото лице, които бяха приети без възражения от страните (както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение).
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – експертиза, оглед и разпити
по делегация, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи,
също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания. Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителните
форми на деянията и техните механизми на извършване, както и авторството
6
им.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
К. И. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК
и състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, той може да бъде
субект на престъпленията, за който е обвинен. Авторът на деянията е
установен по безспорен начин в производството, както и изпълнителните
деяния по време, начин, място и механизъм на извършване.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъпленията - предмет на обвинението и тяхното
авторство. С деянията си подсъдимият К. И. И. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 194, ал. 1 от
НК и престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 от НК.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 194, ал.
1 от НК:
От обективна страна – на 31.10.2018 година от животновъдна ферма,
стопанисвана от земеделски производител З. Н. А.-С. – град Хасково,
находяща се в село Студена, област Хасково, К. И. И. е отнел чужди движими
вещи - собственост на Н. Д. А. от село Бял извор, област Кърджали, а именно:
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с държавен регистрационен №
********, контактен ключ и документи на същия автомобил - Удостоверение
за техническа изправност и Свидетелство за регистрация, част ІІ с №
********* – всички вещи на обща стойност 1 214.79 лв., от владението на З.
Н. А.-С. от град Хасково, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като с действията си е прекъснал упражняваната от А. чрез
пълномощника му А.-С. фактическа власт върху веща, ведно с контактния
ключ и документите и е установил свое владение върху тях и дори се е
разпоредил с тях.
В конкретния случай не е налице маловажност по смисъла на чл. 93,
т. 9 от ДР на НК с оглед приложението на ал. 3 на чл. 194 от НК, респ. за
преквалифициране на деянието. При обсъждането и решаването на въпроса
дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от ДР на НК
следва да се вземат предвид обстоятелствата относно обществената опасност
на деянието и на дееца. Според настоящият състав липсват такива
обстоятелства което да характеризират деянието като такова с по-ниска
7
степен на обществена опасност от обичайното при извършване на
престъпления от същия вид, тъй като отнемането на вещите подсъдимият е
извършил с ясното съзнание, че те ще бъдат потърсени като се е разпоредил с
тях, като тези изводи на Съда не се променят предвид факта, че вещите са
възстановени, респ. намират се по делото, тъй като това е станало предвид
действията на полицейските органи. От друга страна действително
подсъдимят не е осъждан (реабилитиран е по право), но с оглед данните за
личността му, които го характеризират като лице с висока степен на
обществена опасност, демонстриращо незачитане на чуждата собственост, то
процесното деяние безспорно не представлява маловажен случай.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. Действал с ясното съзнание, че тези вещи – лек
автомобил, ведно с контактния ключ и документи, не му принадлежат и са
чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това.
Осъществил е хладнокръвно отнемане на движимите вещи предид
възможността да бъде видян от множество хора. Т.е. съзнавал е, че с деянието
си, ще лиши от фактическа власт собственика на чуждите вещи, упражнявана
чрез пълномощника му, предвиждал е преминаването на вещите в негова
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание, което
е и сторил. Всички обективни признаци от състава на престъплението са се
обхващали от неговите представи.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по отнемане на чужди движими вещи, осъществени от страна на
подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, подсъдимият следва
да понесе своята наказателна отговорност.
По отношение на престъплението с правна квалификация чл. 343в,
ал. 2 от НК:
За управляване на МПС всеки водач трябва да притежава СУ на
МПС, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в
ЗДвП условия и ред.
ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни
актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. Докато
СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава
дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето
правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане
на умения от него на основата на определени минимални стандарти за
8
физическа и умствена годност за управление на съответните пътно превозно
средство (ППС), което намира своето отражение при първоначалното
издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което, според
европейските Регламенти и Директиви, инкорпорирани в законодателството
ни, ще даде възможност за „редовен контрол ... за съответствие” с тези
минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за Европейския
съюз (ЕС), поради което те „следва да съвпадат с подновяването ..... и да се
определят от срока на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка Държава-
членка на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за
административна валидност на СУ на МПС, може да ги и намали, за по-
ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само
за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им.
Поради това следва да се приеме, че изискването за „съответно СУМПС”
значи да е валидно както с оглед на срока на неговата „административна
валидност”, така и за „категорията МПС”, което се управлява от водача. В
този смисъл е Решение № 44 от 19.02.2013 година по дело № 2161/2012
година на ВКС, НК, I н.о., докладчик Съдията Николай Дърмонски.
Процесното НП с № 17-0351-000756 от 26.09.2017 година, явяващо
се фактическо основание за инкриминиране на настоящото деяние, е издадено
от Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково. Официално
заверен препис от същото, ведно с отметка относно датата му на получаване
от И., е приложен в ДП и е приет - приобщен в съдебната фаза на
производството по реда на чл. 283 от НПК. Видно от съдържанието на НП,
материализиращо нарушение по ЗДвП, извършено от И., а именно:
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което е санкциониран с
наложена Глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП.
Цитираното НП е връчено на нарушителя лично на дата 13.11.2017 година
срещу подпис, видно от отметката, съдържаща се в самия документ. Поради
това и тъй като не е обжалвано в предвидения 7-дневен срок според
правилата на ЗАНН, действащи към онзи момент и субсидиарно
приложимите по НПК, НП е влязло в сила на 21.11.2017 година. Идентично
на така направения правен извод на Съда относно влизането в сила, след
извършеното служебно пресмятане на срока, е и материализираното от
Административнонаказващия орган в процесното НП удостоверяване за
влизането му в сила на същата дата (21.11.2017 година). Предвид липсата на
оспорване в хода на процеса на истинността и съдържанието на този
документ (НП), Съдът го цени, във връзка с установяването на релевантните
факти от предмета на доказване – наказването по административен ред,
правната квалификация на нарушението и съответно отметката за получаване
на НП. При тези фактически данни, към момента на деянието И. вече е бил
наказван по административен ред за същото деяние, с цитираното, влязло в
сила НП № 17-0351-000756 от 26.09.2017 година, издадено от Началник
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, като едногодишният срок
от това наказание не е изтекъл. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е
9
осъществено със своите обективни признаци.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да
не се управлява автомобил от неправоспособни водачи, т.е. такива, които не
притежават СУ, както и установителният режим за тази дейност, предвиждал
е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като
от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Субективно,
подсъдимият е имал формирана и ясна представа в съзнание си, че управлява
МПС без СУ. В съзнанието му е била формирана и представа, че вече за
същото такова деяние му е наложено административно
наказание, обективирано във връченото му НП, въпреки това е решил да
управлява ПС.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК,
подсъдимият следва да понесе своята наказателна отговорност.
Подсъдимият К. И. И. е роден на *********** година в град
Тополовград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
ромски произход. С поС.ен адрес е в село **********, област Хасково и с
настоящ адрес в село ***********, област Стара Загора. Не е женен, но има
две ненавършили пълнолетие деца. Със средно образование е. Не е осъждан –
реабилитиран е по право. Няма данни в кориците на делото да работи към
настоящия момент.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 194, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до
осем години, а за извършеното от подсъдимия престъпление в специалния
текст на чл. 343в, ал. 2 от НК – наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 5
години и наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 500 лв. Съставът на първото
престъпление няма специален минимум, което позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание, за разлика от
второто престъпление.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянията и дееца, мотивите за извършване на престъпленията, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
10
вината обстоятелства факта, че с обясненията си, дадени на ДП, съдейства за
разкриване на обективната истина, ниският предмет на престъплението
кражба (сравнено с минималната работна заплата за страната за 2019 година в
размер на 510 лв. съгласно ПМС № 316 от 20.12.2017 година),
обстоятелството, че не е осъждан, тъй като е реабилитиран и факта, че има
ненавършили пълнолетие две деца; а като отегчаващи вината обстоятелства
се отчетоха грубото незачитане на законите на страната ни, наличието на
наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК - наложеното наказание явно не е
породило своя превъзпитателен и възпиращ ефект, лошите характеристични
данни, описващи го като лице, склонно към извършване на криминални
прояви, като всичко това сочи, че той е усвоил едно поведение, несъобразено
с правните норми на обществото ни и е налице склонност и утвърдени навици
към извършване на правонарушения, няколко наложени наказания по ЗДвП за
управление на МПС без СУМПС с влезли в сила НП, както и други наказания
за нарушения по ЗДвП и факта, че се касае за две престъпления. В тази връзка
не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия към датата на деянията – доколкото възрастта от 30 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянията си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Взе се предвид и Декларациятя за семейно и материално
положение и имотно съС.ие на подсъдимия, която показва лош материален
или социален статус. Последното е свидетелство за това, че материални или
финансови затруднения са били генераторът на престъпната дейност. Това
очевидно следва да бъде отнесено към смекчаващо вината факти. Следва да
се отчетат и следните обстоятелства – подсъдимият явно не е получавал, респ.
не получава обществена подкрепа. Образователното му ниво също може да се
свърже с очаквания за трайна заетост. Следва да се отчете и фактът, че се е
стигнало до осъществяване на престъпните деяния предвид неуредени
финансови отношения, свързани с полагането на труд от страна на
подсъдимия.
Причина за извършване на престъпленията са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия и незачитането на установения в страната
ред за поведение в обществото и установения в страната правен режим
относно собствеността, незачитане спокойствието на гражданите, както и
незачитане на правните норми, регулиращи обществени отношения, свързани
с безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в
опасност или реално увреждане на имуществени или неимуществени
интереси на неограничен кръг от хора, и липса на морални задръжки и
намалената му критичност.
Обществената опасност на подсъдимия е завишена предвид
изложеното по–горе; но обществената опасност на деянията не е завишена,
11
тъй като те не се отличават с нищо от типичните такива – в подкрепа на
изложеното е и факта, че документите на лекия автомобил са били в него, а
ключът е бил в подсъдимия и не се изисква особена сръчност и
изобретателност за кражбата му, респ. за предприемане на управлението му.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се
проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие че е налице равновесие и
равнопоставеност между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства
и при замишена обществена опасност на подсъдимия и незавишена такава на
деянията. Приложението на чл. 55 от НК не е възможно. Деянията, извършени
от подсъдимия разкриват една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
вида и размера на предвидените за тези видове престъпления наказания. При
определяне на размерите на наказанията се съобрази и обстоятелството, че
деянията са извършени през 2018 година, т.е. с времевата отдалеченост на
случилото се спрямо момента на постаняване на настоящата Присъда. Т.е.
при индивидуализацията на наказанията Съдът отчете продължителността на
съдебното производство. Към настоящия момент са изминали около 4 години
и половина от датата на престъпленията. Забавеното правораздаване не може
да бъде вменено на подсъдимия. Последицата от тази времева отдалеченост е,
че към настоящия момент деянията отдавна не предизвикват никакъв
обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и
личната, и особено - генералната превенция.
При приложението на чл. 54 от НК и съобразявайки се с изложеното
по-горе, Съдът наложи на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода” в
размери съответно около минималния, посочен в Общата част на НК и
минималния, предвиден в Специалната част на НК, а именно: за
престъплението по чл. 194, ал. 1 - Лишаване от свобода за срок от 5 месеца
(по-нататъшно намаляване на този размер се явява неоправдано от гледна
точка на защитата на обществения интерес) и за престъплението по чл. 343в,
ал. 2 – Лишаване от свобода за срок от 1 година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, Съдът отложи изпълнението на
така наложените наказания „Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложените наказания са
до 3 години, лицето не е осъждано към датата на деянията и за постигане на
целите на наказанията и за поправянето на подсъдимия не е необходимо да
изтърпи наказанието ефективно.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, Съдът наложи на
подсъдимия и наказание „Глоба”, определено в минималния размер, тъй
като отчита обстоятелството, че в кориците на делото няма данни за доходи
на подсъдимия, както и че не притежава недвижими имоти и МПС. Един
подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която
се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на
здравословни или други проблеми. Следва да се отчете и факта, че дължи
издръжка на две ненавършили пълнолетие деца. От друга страна Съдът счита,
12
че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на
така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България,
така и в другите страни от ЕС има свободни работни места, т.е. има недостиг
на работна ръка в областта на туризма (предвид факта, че започва активния
летен сезон), както и в областтта на земеделието (предвид факта, че
селскостопанската година е в разгара си) и в много други области.
Възможност за ненагане на посоченото наказание не съществува при
приложението на чл. 54 от НК.
В случая, предвид съотношението на идеална съвкупност между
двете престъпления - осъществени с едно изпълнително деяние, налице са
основанията, предвидени в чл. 23 от НК, поради което Съдът определи на
подсъдимия едно общо за изтърпяване наказание, явяващо се най-тежкото
измежду наложените му, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1
година. Към последното, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, присъедини и
наказанието „Глоба” в размер на 500 лв.
Съдът намира, че не следва да увеличи така определеното общо
наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на
наказанието, счита че така определеното общо наказание ще е достатъчно, с
оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга страна няма такова
искане от страна на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
- Свиленград. Отделно от това следва да се посочи, че константната съдебна
практика приема, че при кумулиране само на две наказания „Лишаване от
свобода” не следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се
увеличава определеното общо наказание, тъй като по този начин се лишава от
смисъл института на „определяне на общо наказание” и практически се стига
до резултат, равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от
двете кумулирани наказания. Затова следва да се приеме, че определеното
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което
не следва да се търпи ефективно, ще постигне визираните в чл. 36 от НК цели
на наказанието, поради което не се налага увеличаването му по реда на чл. 24
НК за постигане целите на специалната превенция. Т.е. Съдът счита, че
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” съобразно неговия вид,
размер и начин на изтърпяване ще бъде достатъчно ефикасно за резултатното
поправяне и превъзпитание на подсъдимия и не е необходимо да се проявява
към същия по-голяма строгост чрез увеличаване на посоченото общо
наказание.
Относно начинът на изтърпяване на така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода” – тъй като подсъдимият е реабилитаран по
право и наложеното му общо за изтърпяване наказание – „Лишаване от
свобода” по реда на чл. 23 от НК, е в рамките на 3 години, с оглед
установените смекчаващи отговорността обстоятелства, решаващият Съдебен
състав, счете, че не е наложително той да изтърпи ефективно така
определеното му наказание, за да бъдат постигнати целите на наказателната
13
репресия и реализиране положителното, превъзпитателно и превантивно
въздействие върху личността на подсъдимия, предвид приоритета на личната
превенция. В контекста на изложеното, тъй като Съдът намери за осъществен
фактическия състав на чл. 66, ал. 1 от НК, поради това и на същото правно
основание, отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3
години - минималния, установен от закона, съобразен с конкретния размер на
наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Началото на изпитателния
срок е датата на влизане в сила на настоящата Присъда.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на
подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института
на условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като
с тях подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да
бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършените престъпления наказателната репресия и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявените обвинения, подсъдимият беше признат за виновен,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата в общ размер на 436.80 лв. – разноски от
ДП за извършени Оценителни, ведно с Допълнителни експертизи, вносими по
сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса - 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. И. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград направените по
делото разноски за пътни на свидетеля В. А. К. в размер на 21.27 лв.,
съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса в размер на 5
лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по
14
сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно вещественото доказателство:
Наличното по делото Удостоверение за техническа изправност
следва да остане приложено по делото и след изтичане срока на съхраняване
на делото да се унищожи, тъй като е с изтекъл срок на валидност.
По отношение на наличното по делото Свидетелство за регистрация
на процесния автомобил, Съдът не дължи произнасяне, тъй като има такова
от страна на Прокуратурата за връщането му – Постановление от дата
28.02.2020 година на Прокурор С..
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
15
Съобщи за изтекли лични данни