№ 12957
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20231110115298 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. Й. С., като
наследник по закон на починалата в хода на процеса Д.С.Ч., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. Й. С., като наследник по закон
на починалата в хода на процеса Д.С.Ч., дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 493,01 лева
- главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в ***********, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата 103,24 лева - мораторна лихва за период
от 15.09.2019 г. до 04.05.2022 г.; сумата 11,06 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 02,52 лева - мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до
04.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №26446/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете като нередовни,
по основание и размер. Възразява по твърденията за наличието на пасивна
материална легитимация по спора поради липсва облигационна връзка между
страните. Оспорва акцесорните вземания поради липса на покана за плащане.
Оспорва, че измервателния уред е бил технически изправен и отчитал вярно
1
топлинната енергия за имота и през периода. Прави възражение за давност.
Третото лице-помагач „Д.“ ЕООД на страната на ищеца не взима
становище, представя писмени доказателства. Третото лице-помагач „Т.с.”
ЕООД на страната на ищеца намира, че няма отношение към спора.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №26446/2022 г. по описа на СРС се установява, че по
заявление от 19.05.2022 г. в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д.С.Ч. (за сумата
986,02 лева за главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в **********, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането,
и сумата 206,47 лева за мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 04.05.2022 г.; сумата 22,12
лева за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата
05,04 лева за мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 04.05.2022 г.), починала в хода на
процеса и заместена от наследници по закон – деца С. Й. С. и Д. Й.а Ч.. За
последната заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. По отношение на
ответника заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК при условията на
събрани достоверни данни, че е напуснал своя настоящ и постоянен адрес,
обявен пред властите. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН, децата на починалия
наследяват поравно наследството. По силата на наследственото правоприемство
те са придобили притежаваните от наследодателя права, в т.ч. и правото на
собственост върху процесния имот. В тази връзка от писмените доказателства –
изходящ от наследодателя на ответника частен свидетелстващ документ, който
удостоверява неизгодни факти за издателя, съответно признание, от което се
ползва с формална и материална доказателствена сила, преценен от съда по реда
на чл. 180, във вр. чл. 175 от ГПК, а именно – данъчна декларация по чл. 26
ЗМДТ от 23.03.1998 г., и справка за адресна регистрация от 02.06.2022 г., и
доколкото не се твърди и не се доказва друго, се обосновава единствения
възможен извод, че Д.С.Ч. е била през процесния период изключителен
собственик на недвижим имот в ***********.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Ето защо съдът приема, че през исковия период наследодателят на ответника се
е намирал в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като
качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на
вещно право на собственост върху имота, и отговаря за неплатените суми към
ищеца. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на
потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за
възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и предложил специални условия, както и че е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице.
2
Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и преценена
по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност
сумата 962,84 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
Вещото лице установява, че през целия процесен период не е начислявана
топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, а само за доставка на топла вода, въз основа на реален отчет на 2 бр.
технически изправни и узаконени водомери, установимо и от представените
индивидуални отчети от „Д.“ ЕООД.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 19.05.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013 г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания
преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал.
1 от ЗЗД) – преди 19.05.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г.,
съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Възражението на ответника, че е покрито с давностен срок вземането
за главница, е основателно поначало за периода 01.05.2018-31.03.2019 г. Съдът
отчита, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/,
давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр.
44 от 13 май 2020 г. При спирането на давността през 2020 г. на това обективно
основание, то само за периода 01.05.2018-31.12.2018 г. е основателно
възражението за изтекла погасителна давност на ответника или за сумата 307,36
лв. Ето защо правото на парично вземане за главница е непогасено по давност за
периода 01.01.2019-30.04.2020 г. и за сумата 655,48 лв., а спрямо ответника за ½ -
сумата 327,74 лв., който размер съдът определя, съобразно правомощието му по
чл. 162 от ГПК и изчисленията на вещо лице по СТЕ – табл. 3-4.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по
чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не
доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка
3
на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за дължимата главница за цена на топлинна енергия за
сумата 137,64 лв., а спрямо ответника за ½ - сумата 68,82 лв.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства,
в т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са
предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата
претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
19.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и ценена от
съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че в хода на процеса на 14.06.2023
г. ищецът е получил плащане за сумата общо 1022,77 лв., с която са погасени
504,07 лв. – главница, 105,75 лв. – мораторна лихва, 176,10 лв. – съдебни
разноски, 175 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 61,85 лв. – законна лихва
по чл. 214, ал. 2 от ГПК; и останали непогасени суми за 504,07 лв. – главница,
105,76 лв. – мораторна лихва. Съдът намира, че плащането касае целия дълг на
наследодателя на ответника, но не се установява на каса кой е платил сумата и
предвид, че заповедта за изпълнение е влязла за Д. Ч., то платеното следва да се
отнесе поначало само за неиния дълг по заповедта, за който на 07.03.2023 г.
ищцовото дружество е получило изпълнителен лист. Правилното и справедливо
решаване на спора налага да се изясни с платеното какво е погасено. Съгласно
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр. д. №26446/2022 г., СРС, длъжникът
Д. Ч. трябва да заплати сумата 493,01 лева за главница за цена на доставена
топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. и сумата 103,23 лева за мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
04.05.2022 г.; сумата 11,06 лева за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 19.05.2022 г. до изплащане на вземането –
14.06.2023 г., която след прилагане на служебен лихвен калкулатор и на осн. чл.
161 от ГПК съдът определя на сумата 58,17 лв., и сумата 02,52 лева за мораторна
лихва за периода от 31.05.2019 г. до 04.05.2022 г., както и съдебни разноски за
12,50 лева - платена държавна такса и 25,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение; или общо 667,99 лв. без съдебните разноски. При това
положение, предявените искове срещу отв. С. са основателни за сумата 327,74
лева - главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в ***********, за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., и сумата 68,82 лева - мораторна лихва
4
за период от 15.09.2019 г. до 04.05.2022 г., а предвид заключението на ССчЕ за
останалата част – отхвърлят.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски, като съобразно разясненията с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
За исково производство ищецът претендира 37,50 лв. – платена държавна такса,
600 лв. – възнаграждения на вещи лица, 400 лв. – възнаграждение на особен
представител-адвокат на ответника, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Заявява съдебни разноски пред заповедния съд – 25,00 лв. – платена държавна
такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Отговорността на ответника
е съразмерно на наследствената квота, а именно за сумата 12,50 лв. - платена
държавна такса, и 25,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като от ССчЕ
може да се направи обоснован извод, че са изцяло платени. За останалите
начислени и платени разноски не може да се направи извод, че касаят
задълженията на ответника и не следва да се взимат предвид, в контекста на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Поначало действа
правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, че когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Разноските по смисъла на тази норма
са извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната изискуемост и
ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното производство,
образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на настоящото
съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по
отношение на тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така
Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др. Ето защо
на ищеца следва да се пресъдят деловодни разноски само за исково
производство, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 739,69
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Й. С., с ЕГН:**********, с
настоящ адрес: ***********, като наследник по закон на Д.С.Ч., с
ЕГН:**********, починала в хода на процеса на 21.05.2022 г., дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 327,74 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за
имот в ***********, за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., и сумата 68,82
лева – мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 04.05.2022 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. дело №26446/2022 г. по описа на СРС; като иска за главница
над уважения размер и 327,74 лева до пълния предявен размер от 493,01 лева и
за периода 01.05.2018-31.12.2018 г., иска за мораторна лихва над уважения
размер от 68,82 лв. до пълния предявен размер от 103,24 лева; иска за сумата
11,06 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределени за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 19.05.2022
г. до изплащане на вземането, и за сумата 02,52 лева - мораторна лихва за
периода от 31.05.2019 г. до 04.05.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
5
ОСЪЖДА С. Й. С., с ЕГН:**********, като наследник по закон на
Д.С.Ч., с ЕГН:**********, починала в хода на процеса на 21.05.2022г., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 739,69 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №26446/2022 г. и гр. дело
№15298/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6