Р Е Ш Е Н И Е
№ 2283/28.12.2017 година, град
Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на пети декември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар: Г.С.,
разгледа адм.
дело № 2418/2017 година.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Е.С.Я. с ЕГН ********** ***,
партер, офис № 2 против заповед № 17 – 0769 – 002027/18.07.2017 година на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР.
Със заповедта, на основание чл. 171 т.2а предл.
последно от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията“ на собствения му автомобил с № ***за срок
от шест месеца. Като фактическо основание за мярката, в заповедта е посочено,
че при извършена полицейска проверка на 18.07.2017 година, около 01:00 часа е
констатирано, че автомобилът на жалбоподателя се управлява от Д.Н.Д., чието
свидетелство за управление на МПС е с изтекъл на 20.09.2016 година срок.
В жалбата се посочват факти, с
чието изложение жалбоподателят обосновава теза, че неправилно срещу него е
издадена процесната заповед. Твърди, че е оставил автомобила си в сервиз, за
ремонт, а не го е предоставял за управление на лицето Д.Н.Д.. Последният самоволно е
предприел управление на автомобила. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител. Потвърждава, че и друг път е оставял автомобила за ремонт в същия
сервиз. При приемането на автомобила в сервиза се оформя приемно-предавателен
протокол, по който страни са водачът и сервиза. За действията на Д. научил, когато
отишъл да вземе автомобила, след като ремонтът бил извършен.
Ангажира
доказателства и иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът, се
явява лично. Оспорва жалбата. Потвърждава, че жалбоподателят и още едно лице,
на което не може да потвърди самоличност, се явили при него. Обяснил, че вече
има издадена заповед, която може да бъде обжалвана. Изпратил копия от всички
доказателства в IV-то РУ за допълнителна проверка с цел установяване дали има противозаконно
отнемане.
Ответникът
представя и писмено становище по същество (лист 51), в което посочва, че при
установените факти, е задължен да действа в условия на обвързана компетентност
и е бил задължен да издаде процесната заповед. Изтъква, че разпоредбата на
чл.171 т.2а от ЗДвП не изисква изследване на въпроса за вината, при налагане на
съответната ПАМ.
От представената преписка и
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 17.07.2017 година жалбоподателят Я.
оставил собствения си автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № ***за
ремонт в автосервиз, находящ се зад автопарка на „Бургас-бус“. Автомобилът бил
приет от Д.Н.Д. (лист 11).
На 18.07.2017 година, около 01:00
часа в град Бургас, ж.к. „Меден рудник“ до бл.52, била извършена полицейска
проверка от автоконтрольор в ОД – Бургас на МВР. При проверката било
установено, че Д.Н.Д. с ЕГН **********, управлява същия лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с регистрационен № ****, собственост на жалбоподателя,
оставен за ремонт. Установени били две нарушения, извършени от водача –
непредставяне на валидно СУМПС и непредставяне на свидетелство за регистрация
на автомобила, ведно със знак за извършен годишен технически преглед. За
нарушенията е бил издаден АУАН № 781162 от същата дата (лист 6).
След като, на 18.07.2017 година отишъл да вземе
автомобила си, Я. узнал за случилото се и в сервиза бил съставен приемателно –
предавателен протокол с дата 17.07.2017 година (15:00 часа), удостоверяващ, че
на тази дата в автосервиз „зад автопарка на Бургас - Бус“ Е.Я. е предал на Д.Д.
автомобила „за ремонтни дейности – смяна на части“.
На 18.07.2017 година жалбоподателят заедно с Д.Н.Д.,
отишли в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас, където единствено на
жалбоподателя била връчена заповед № 17 – 0769 – 002027/18.07.2017 година на
полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР.
Заповедта е обжалвана пред директора на ОД МВР –
Бургас. В тази жалба (лист 7) са изложени съображения за неправилност на
обжалваната заповед, които по същество са идентични с тези развити пред съда в
настоящото производство.
По жалбата, от старши инспектор – началник група
„АНД“, ОПТП „Профилактика и ПОВ“ е извършена проверка и изготвена справка (лист
13), в която са изложени мотиви за неоснователност. Изложени са фактите по
случая и е обобщено, че обстоятелството, че автомобилът е бил ползван без
знанието и съгласието на собственика подлежи на последващо доказване и е
необходимо събиране на данни за извършено престъпление по чл.346 от НК.
С писмо рег.№ 251000-17840 от 02.08.2017 година (лист
12) директорът на ОД МВР – Бургас е уведомил жалбоподателя Я., че заповед № 17
– 0769 – 002027/18.07.2017 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ на ОД – Бургас на МВР е издадена правомоерно.
По делото като свидетел е разпитан и Д.Н.Д.. Същият
потвърждава, че автомобилът е бил оставен в сервиза единствено с цел извършване
на ремонт. Я. не е давал разрешение на Д. да управлява автомобила, както и не е
оставял документи. Решението да управлява автомобила на Я.Д. взел самоволно,
като се мотивира, че се наложило да отведе друг колега, на който прилошало, до
дома му. Уточнява, че в момента на полицейската проверка узнал, че срокът на
свидетелството му за управление е изтекъл.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Фактическият издател – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ на ОД –
Бургас на МВР е оправомощен да налага ПАМ по ЗДвП (каквато е процесната) по
силата на заповед № 251з – 209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на
МВР (лист 15).
Заповедта съдържа всички реквизити, задължителни за
съдържанието на административния акт по чл. 59 ал.2 от АПК.
В административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Заповедта противоречи на целта на закона.
Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП (в редакцията му към
датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ), прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.
Целта на ПАМ по този текст от закона е да се
преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще възможността за противоправно
управление на конкретно превозно средство (независимо кой е собственика) от
лице, извършило конкретни административни нарушения с висока степен на
обществена опасност, свързани с липса на каквото и да е СУМПС, употреба на
алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за употреба на алкохол или
наркотични вещества, неизпълнение на предписание за медицинско изследване на кръвта
за употреба на алкохол ли наркотични вещества, управление на МПС от лице, което
няма съответната правоспособност.
Всяко от тези нарушения създава особена опасност за
участниците в движението, защото е очевидна предпоставка за възникване на тежки
пътно – транспортни произшествия. Затова и законодателят е преценил, че
собственикът на МПС, предоставил автомобила си за управление на лице, което не
притежава никаква или съответната правоспособност, употребило е
алкохол/наркотични вещества, или отказва да бъде изследвано за такава употреба,
следва да понесе неблагоприятните последици от преустановителното действие на
ПАМ. Това е така, защото преди да предостави управлението на МПС на трето лице,
собственикът на автомобила следва да се увери, че това лице разполага с СУМПС
от съответната категория и е в състояние адекватно да управлява автомобила, по
аргумент от чл. 102 т.1 от ЗДвП.
В случая, жалбоподателят
Я. не е предоставял автомобила си на Д.Д. за управление, за да носи косвената
отговорност по ПАМ за противоправното поведение на водача. Я. е оставил
автомобила си единствено за извършване на ремонт. Той е узнал, че автомобилът
изобщо е бил управляван едва, когато е отишъл до сервиза, за да го прибере. Съдът
счита, че с налагането на ПАМ ответникът не постига целения от закона
преустановителен и възпиращ ефект, защото неблагоприятните последици от мярката
не засягат лице, което е предоставило МПС за управление на неправоспособен
водач, а гражданин, у когото е липсвала каквато и да е представа за възможните
последващи незаконосъобразни действия на водача, довели до прекратяване на
регистрацията на ППС. Така, без дори да предполага за случилото се, същият се е
оказал принуден да търпи неблагоприятни правни последици в резултат не от
своето, а от чуждо противоправно поведение. По делото от ответника не е доказано, че при оставяне
на автомобила в сервиза волята на жалбоподателя е била - освен да бъде извършен
ремонт, автомобилът да бъде управляван от нарушителя Д..
С оглед фактите по делото и тълкуването
на закона, съдът счита, че в конкретния случай с приложената ПАМ не се постига
преследваната от законодателя цел, а именно – осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради
което същата следва да бъде отменена.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските върху бюджета на администрацията, в чиято структура е
органа – ответник (нямащ самостоятелен бюджет). От процесуален представител на
жалбоподателя своевременно е поискано присъждане на разноски в общ размер 410
лева – 10 лева за заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение. По делото, обаче, е налично доказателство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, съгласно договор за
правна помощ защита и съдействие серия В № ********** от 22.07.2017 година
(лист 31). Затова и размерът на дължимите разноски следва да се определи на 210
(двеста и десет) лева общо.
Предвид изложените мотиви, на основание
чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 – 0769 – 002027/18.07.2017
година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас на
МВР да заплати на Е.С.Я. с ЕГН **********
сумата от 210 (двеста и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: