Р Е Ш Е Н И Е № 62
гр.
Сливен 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 18/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на „Д. Г. Б. – А. за п. м. п.“, представлявано от у. д. Г. Н. Б., с ЕИК ********, с адрес: г. С., у. „С. К.“ № ***, подадена чрез адв. Ж.Д. от ***, срещу НЗОК - София, представлявана от Директора на РЗОК - гр. Сливен за заплащане на сумата 610 лв. главница по фактура № 0000000306/15.02.2020 год. за и. м. д. за м. януари 2020 год. и лихва за забава в размер на 92.19 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Исковата молба е подадена до РС – Сливен, който с Определение № 1845/02.11.2021 г., влязло в сила на 05.01.2022 г., е изпратена за произнасяне на Административен съд Сливен и е образувано настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че между л. з. - ищец, в качеството му на и. на и. м. п. и ответника е сключен договор за о. на п. и. м. п. № 200236/13.02.2020 год. на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 год. Съгласно чл. 208 от НРД за МД за 2020 - 2022 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ след представяне на финансово-отчетни документи (фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл. 207 (ал. 1), като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на месеца, и включва само договорената и извършената медицинска дейност, одобрена за заплащане в това месечно известие (ал. 2). В съответствие с посоченото л. з. е представило в РЗОК - Сливен фактура № **********/15.02.2020 год. за и. м. д. за м. януари 2020 год. за сумата от 1 633.60 лева. Посочва, че съгласно чл. 212, ал. 2 от НРД за МД за 2020 - 2022 год. плащанията на изпълнителя на медицинска помощ /ИМП/се извършват чрез РЗОК до 30-о число на месеца, следващ отчетния като плащанията се извършват в левове, по банков път, по обявена от ИМП банкова сметка (ал. 2). Твърди, че по издадената и цитирана по-горе фактура, независимо че е настъпил падежа за плащането й (28.02.2020 год.) няма извършено такова. Твърди, че ответната страна е отказала да заплати сумата по фактурата, тъй като е преведена към НАП съгласно запорно съобщение от 28.02.2020 год. Счита, че е налице неправомерно накърняване на несеквестируемия минимум със сумата от 610 лева, тъй като дори и да има наложен запор върху вземанията на ищцата по сключения договор за о. на п. и. м. п. № 200236/13.02.2020 год. ответникът в изпълнение на вменено му от закона задължение въз основа на полученото запорно съобщение не е могъл без съгласието на същата да прави удръжки от сумата, предназначена да осигури основните му доходи за препитание, за да ги превежда по сметка на НАП - Сливен. Посочва, че заплащането за и. м. д. попада в обхвата на изрично предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213 от ДОПК, тъй като същото е възнаграждение за извършен труд, което налагало категоричния извод за приложимост на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК, а именно, че принудително изпълнение не може да се насочи върху трудовото възнаграждение - в общ размер до минималната работна заплата месечно. Ангажира доказателства. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна НЗОК в отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен с възражение, че сумата по фактура с № **********/15.02.2020 год. за и. м. д. за м. януари 2020 год. е преведена по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, въз основа на Разпореждане изх. № С200020-009-0002632/28.02.2020 г., издадено на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК на публичен изпълнител във връзка с образувано изп. дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен. Във връзка с публичното вземане по цитираното изпълнително вземане, РЗОК - Сливен, като трето задължено лице е получило запорно съобщение изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г., за налагане на запор до размера на публичното задължение на „Д. Г. Б.- АПМП", цялото в размер на 34628,37 лв., върху вземанията й по договора от третото задължено лице. Счита, че законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на принудителното изпълнение, осъществява всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 от ДОПК и не е от компетентността на третото задължено лице, в случая РЗОК - Сливен да определя каква сума да преведе на НАП, след като получи Разпореждането за изпълнение.Позовава се на чл. 230 от ДОПК и счита, че РЗОК - Сливен, като трето задължено лице е действала законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на ДОПК и не може да й се вмени във вина неизпълнение на задължението й по договора. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа по изложените съображения от п. адв. Ж.Д.. Твърди, че страна по иска е ЛЗ, а не ф. л. Г. Б., поради което счита, че запорното съобщение изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г. е ирелевантно към повдигнатия спор. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователенен. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Безспорно е по делото, че ищцата „Д. Г. Б. – А. за п. м. п." е регистрирана като л. з. по смисъла на чл. 8 от Закона за лечебните заведения и в това си качество е сключила с НЗОК, чрез териториалното си поделение РЗОК - Сливен договор за о. на п. и. м. п. № 200236/13.02.2020 год. /л. 22 – 33 от гр.дело № 3871/2021 г./ Не се спори също така, че за м. януари 2020 г. ищцата е отчела фактура № **********/17.02.2020 год. за и. м. д. на стойност 1633.60 лв.
Със запорно съобщение изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител, на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка с публично вземане, по изпълнително дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен е наложен запор за 34628,37 лв. върху вземането, цялото в размер на 34628,37 лв., което има от РЗОК Сливен Г. Н. Б., във връзка с регистриран договор на възложителя № 200236/13.02.2020 г.
С писмо от 28.02.2020 г. РЗОК е уведомена от Министерство на финансите, че в изпълнение на т. 5 от Решение № 592/21.08.2018 г. на Министерския съвет на Република България (в сила от 03.09.2018 г.) и регистрирано уведомление, съдържащо информация относно предстоящо плащане по: Договор № 200236 / 13.02.2020 г., за лицето Г. Н. Б. – О. с идент. № ********* има просрочени публични задължения и за същите съгласно т. 5.1.4. и/или т. 5.2.4. от Решението от страна на: НАП са предприети действия по налагане на запор и/или изпълнение върху вземането по договора; в този случай, не следва да извършвате плащане в полза на лицето до размера на запорираната сума; за разликата над нея плащането се извършва при съобразяване с договора и с всички получени документи, в това число от други кредитори или съдебни изпълнители.
С цитираното писмо е изпратено Запорно съобщение по чл. 202, ал. 2 от ДОПК № С200020-119-0003033/28.02.2020 г. и Разпореждане за изпълнение изх. № С200020-009-0002632 от 28.02.2020 г., издадено на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК от публичен изпълнител във връзка с образуваното изп. дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен, с които на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е разпоредено на РЗОК - Сливен в 3-дневен срок от получаване на цитираните разпореждания за изпълнение да прехвърли запорираната сума в размер на 1633,60 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен по посочена сметка.
С бюджетно платежно нареждание РЗОК Сливен е превела сумата в размер на 1633,60 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. /л.35 от гр.дело № 3871/2021 г./.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за изпълнение на парично задължение по сключен договор между ищеца и НЗОК на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО за 2020 г., с който договор се регламентират отношения от значим обществен интерес в областта на здравеопазването. По своето правно естество тези договори са административни. В този смисъл между страните е налице спор относно изпълнението на сключения между тях административен договор, който спор по силата на разпоредбата на чл. 80 от ЗЗО във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК е подведомствен на административните съдилища.
Ищецът твърди, че е изправна страна по сключения с ответника договор от 2020 г., по силата на
който последният му дължи изпълнение - плащане на сумата от 610 лева, представляваща неправомерно удържана от
ответника сума по фактура № 0000000306/15.02.2020 год. за и. м. д. за м. Януари 2020 год., при засягане на абсолютната несеквестируема
част в изпълнение на наложен запор от НАП по изп. дело № 20040007716/2004 год.
по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, представляващи възнаграждение
за труд, което в съответния срок не е
било извършено.
Между страните не се спори, че през процесния период са били обвързани от сключен индивидуален договор с НЗОК на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО за 2020 г. Не се спори, че през м.януари 2020 г. ищецът е и. м. д., остойностени съобразно фактурираните от него суми. Безспорно се установи, че с бюджетно платежно нареждане РЗОК Сливен е превела сумата в размер на 1633.60 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, по процесната фактура.
Основният спорен въпрос между страните, очертан в хода на процеса, е: С извършеното плащане в полза на ТД на НАП Бургас, офис Сливен за нейно публично вземане от Г. Н. Б., погасено ли е вземането на Д. Г. Н. Б., в качеството й на у. на А. за п. м. п. по сключения индивидуален договор с НЗОК за извършени и приети дейности по фактура № **********/17.02.2020 год. за и. м. д. на стойност 1633.60 лв. и следвало ли РЗОК – Сливен да приложи чл. 213, ал. 1 т. 5 от ДОПК.
Предвид ангажираните от страните доказателства, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради следните съображения :
С Решение № 592 на МС от 21.08.2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за публичните финанси е създадено задължение за всички разпоредители с бюджет, каквато е и РЗОК - Сливен, преди извършването на плащания по договори за суми на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв. всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджетa на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" за размера на предстоящата за изплащане сума и за конкретния договор, по който ще се извърши плащането, за идентификационни данни за лицето – насрещна страна по договора (ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ), за банковата сметка, по която ще се извърши плащането, и за нейния титуляр, за други данни, посочени от министъра на финансите, както и за промяна на декларираните данни.
Съгласно т. 5.1.4 от Решение № 592 на МС в случай, че насрещна страна по договора, има просрочени публични задължения на обща стойност над 100 лв., като за тях от страна на Националната агенция за приходите се предприемат действия по налагане на запор и/или изпълнение по договора/върху предстоящата за изплащане сума, РЗОК – Сливен, следва да не извършва плащане в полза на лицето до размера на запорираната сума; за разликата над нея разпоредителят с бюджет / РЗОК Сливен/ извършва плащането при съобразяване с договора/с първичния платежен документ и с всички получени документи, в това число от други кредитори или съдебни изпълнители. Следователно след получаване на разпореждане за изпълнение разпоредителят с бюджет, в случая РЗОК – Сливен е длъжна да преведе дължимата сума по сметката на НАП до размера на просроченото публично задължение и едва след това да се разплаща с кредиторите си.
Съгласно чл. 202, ал. 3 ДОПК запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице – РЗОК Сливен, от деня и часа на получаването на запорното съобщение, като от този момент третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. В разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ДОПК законодателят е въвел задължение на третото задължено лице, в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му - чл. 206, ал. 2 ДОПК.
Видно от запорно съобщение изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител, на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка с публично вземане, по изпълнително дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200020-022-0009903/21.02.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен е наложен запор за 34628,37 лв. върху вземането, цялото в размер на 34628,37 лв., което има от РЗОК Сливен Г. Н. Б., във връзка с регистриран договор на възложителя № 200236/13.02.2020 г. Наложената обезпечителна мярка касае вземане в общ размер на 34628,37 лева. Направеното възражение от пълномощника на ищцата, че публичното задължение е на Г. Б. като ф. л. и е ирелевантно за спора, съдът намира за неоснователно, поради следното : Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за лечебните заведения Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват от физически лица - лекари и лекари по дентална медицина. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЛЗ Индивидуална практика за първична медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина, който се регистрира по реда на чл. 40 от ЗЛЗЛЗ. „Д. Г. Б. – А. за п. м. п.“ е ЛЗ по чл. 8, ал.1, т.1, б. а от ЗЛЗ, у. от ф. л. Г. Б., регистрирана като с. се л., с о. н., п. п. м. у. на п., носещо отговорност за осъществяваната дейност и у. с. п. по смисъла на §1, т. 29 от ЗДДФЛ.
На 28.02.2020 г. е изпратено Разпореждане за изпълнение изх. № С200020-009-0002632 от 28.02.2020 г., издадено на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК от публичен изпълнител във връзка с образуваното изп. дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен, с което на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е разпоредено на РЗОК - Сливен в 3-дневен срок от получаването му да прехвърли запорираната сума в размер на 1633,60 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен по посочена сметка.
Съгласно чл. 230, ал. 4 ДОПК третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение.
Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер /чл. 240, ал. 3 ДОПК/. Чрез извършените плащания от страна на РЗОК - Сливен процесните вземания са придобили това качество по смисъла на цитираната разпоредба. Същите са извършени на лице, овластено от закона – публичният изпълнител, наложил запор върху вземането, поради което чрез тях процесните вземания на ищеца към РЗОК - Сливен са погасени поради изпълнение.
Действително с нормата на чл. 213, ал. 1 ДОПК се предвижда принудителното изпълнение да се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно. Съгласно ал. 2 - не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда.
За обезпечаване събирането на установени и изискуеми публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, и съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, същото следва да се извърши по реда на специалния закон. Законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител, който като орган на принудителното изпълнение осъществява всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публични вземания съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават имуществените обекти, които могат да послужат за удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат забрани за принудително изпълнение върху част от вещите и вземанията на длъжника. Преценката дали вземанията са несеквестируеми, спрямо които е насочил принудителното изпълнение е на публичния изпълнител. От приетото по делото Решение № 212 от 06.10.2020 г. на АС – Сливен, постановено по адм. дело № 273/2020 г. по описа на съда е видно, че ищцата е обжалвала цитираното разпореждане за изпълнение, което е отменено от съда. В случая РЗОК – Сливен, като трето задължено лице на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е било длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител, като съгласно чл. 206, ал. 2 от ДОПК изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата и третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
По изложените съображения предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на делото разноски на ищеца не се следват. Основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на ищеца.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Д. Г. Б. – А. за п. м. п.“, представлявано от у. д. Г. Н. Б., с ЕИК *********, с адрес: г. С., у. „С. К.“ № ***, срещу НЗОК - София, представлявана от Директора на РЗОК - гр. Сливен за заплащане на сумата 610 лв. главница по фактура № **********/17.02.2020 год. за и. м. д. за м. януари 2020 год. и лихва за забава в размер на 92.19 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д. Г. Б. - АПМП", с ЕИК *********, с адрес: г. С., у. „С. К.“ № ***, представлявана от у. д. Г. Н. Б., да заплати на НЗОК гр. София направените по делото разноски в размер на 100 / сто / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: