Р
Е Ш Е
Н И Е № 223
гр.Хасково, 11.03.2020год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесети февруари
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 214 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против Г.Г.Д.,***, иск с правно
основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92 от ЗЗД - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2109/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2018г. било подписано Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор
за паричен заем № 2764349/08.03.2017г., било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/ била правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и
за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/ 2764349 от 03.01.2018г. за станалата продажба чрез „Български пощи“ с
известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на
ответника. Видно от известието за доставяне, пратката не била получена от
длъжника. На 07.01.2019г. било изпратено повторно уведомително писмо за
станалата продажба чрез куриерска фирма „Лео
експрес“ с известие за доставяне по настоящия адрес
на ответника, като пратката отново не била получена. Посочва се още в исковата
молба, че на 08.03.2017г. между ,,Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и
ответника /заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 2764349, по силата на който заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 600 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 704.34 лева. Така договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 104.34 лева. Заемателят се задължил да върне кредита в
срок до 03.12.2017г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78.26
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 07.04.2017г., а
падежът на последната - 03.12.2017г. На основание сключения договор за паричен
заем заемателят заявил, че е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
актуална към датата на сключване на посочения договор. Съгласно същата, в
случай, че заемателят забави заплащането на падеж
на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания в размер на 9
лева. Таксата за направени разходи се начислявала при всяка забава в плащането
на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да
заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45 лева и на длъжника била
начислена такса разходи за събиране на вземането именно в такъв размер.
Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписването
му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство
или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 606.87 лева, която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 67.43 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска, която следва да заплащала заемателят, била в размер на
145.69 лева. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 08.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда, чийто размер бил 53.98 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва. Сумата, която ответникът погасил до момента, била в
размер на 253 лева, с която били погасени, както следва: неустойка за
неизпълнение: 134.86 лева, такса разходи: 18 лева, договорна лихва: 38.06 лева,
главница: 62.08 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 03.12.2017г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем. Ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника по Ч.гр.д. № 2109/2018г. по описа
на Районен съд-Хасково, връчена му при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Изложеното обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 537.92 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2764349 от 08.03.2017г.; 66.28 лева -
договорна лихва за периода от 07.05.2017г. до 03.12.2017г.; 27 лева - такса разходи; 472.01
лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.06.2017г. до 03.12.2017г.; 53.98 лева - обезщетение за
забава за периода от 08.05.2017г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2018г. до окончателното й
изплащане, които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 2109/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен
срок назначеният особен представител на ответника подава отговор на исковата
молба, в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва го
изцяло по основание и размер. Прави възражение за нищожност на договора поради
несъобразяването му с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит
и Закона за защита на потребителите. Счита клаузата за неустойка, предвидена в
чл.4, ал.2 от договора, за нищожна /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗДД/, а освен това
същата била и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено Ч.гр.д.№ 2109/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
като доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Г.Г.Д. за сумата 537.92
лева – главница по Договор за паричен заем № 2764349/08.03.2017г.; 66.28 лева –
договорна лихва от 07.05.2017г. до 03.12.2017г.; 27 лева – такса разходи; 472.01
лева – неустойка от 06.06.2017г. до
03.12.2017г.; 53.98 лева - лихва за забава от 08.05.2017г. до 31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 25 лева – платена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. За посочените суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 925/03.09.2018г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В
срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск
за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
На
08.03.2017г. ответникът Г.Г.Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор
за паричен заем № 2764349. Посоченият договор, както и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в исковата
молба съдържание, поради което не следва отново същото да се преповтаря.
С
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. “Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на
ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /тогава „Агенция за
събиране на вземания“ ООД/ свои вземания, описани подробно в Приложение № 1,
сред които и вземането спрямо ответника Г.Г.Д.. С Писмо към процесния договор „Изи Асет Мениджмънт“
АД е потвърдило извършената цесия, съгласно договора.
С Пълномощно от 09.09.2015г. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД с правото да
уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
Било
са изпратени Уведомително писмо, изх. № УПЦ-П-ИАМ/2764349 от 03.01.2018г. от
ищеца в качеството на пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за
извършената цесия, като е направено отбелязване в Известието за доставяне от
дата 09.01.2018г. – „Преместен“. Било е изпратено и второ Уведомително писмо,
изх. № УПЦ-С-ИАМ/2764349 от 07.01.2019г. от ищеца в качеството на пълномощник
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, до ответника за извършената цесия, като в Обратната
разписка към товарителница № 68171705 от 10.01.2019г. е отбелязано: „В населеното място не е намерено лицето“.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От
същото се установява, че остатъкът от задължението по процесния договор за
паричен заем е 1103.21 лева. Размерът на лихвата за забава за периода от
08.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда е 53.98 лева. Ответникът
е извършвал плащания по кредита – общо сумата от 253 лева, с която са погасени:
134.86 лева – неустойка за неизпълнение; 18 лева – такса разходи; 38.06 лева –
договорна лихва и 62.08 лева – главница.В.л. е посочило още, че предвид
извършените от ответника плащания, ако се приеме, че изначално са недължими
сумите в размер на 606.87 лева – неустойка по чл.4, ал.2 от договора и 45 лева
– такса по Тарифа за таксите на заемодателя, задължението на ответника би било
в размер на 470.25 лева. Експертизата е преизчислила ГЛП по договора в
процентно отношение спрямо заемната сума 600 лева и е установила, че в този
случай лихвеният процент по заема е в размер на 232 %, а размерът на лихвата в
лева е 711.18 леа, т.е. тя е равна на лихвата по погасителен план 104.34 +
неустойката в размер на 606.87 лева.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
в настоящото производство иск е допустим, като подаден в законоустановения срок
по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ГПК и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество обаче, същият се явява неоснователен, поради следните
съображения:
По делото се
установи наличието на
облигационните правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права, а
именно фактът, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Г.Г.Д., като кредитополучател, е бил сключен Договор за паричен заем № 2764349 на 08.03.2017г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 600 лева за срок до 03.12.2017г., при съответно уговорени между страните
конкретни параметри по заема - брой на вноските, стойност на месечната погасителна вноска, начален падеж,
лихвен процент и начин на плащане, както и други условия. Вземането по този договор е било валидно цедирано от
заемодателя на дружеството ищец по силата
на Приложение № 1/01.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С Пълномощно цедентът „Изи Асет Мениджмънт“
АД е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правото да
уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка
предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице,
като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има цесията действие
спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му.
Както се посочи, в
случая такова
обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на
устните състезания по делото. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и двете писма са върнати като
непотърсени, респективно недоставени. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на
длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил
препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено
надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в
хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В
тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено
на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, уведомяването му
за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо
ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния
договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК. В този
смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд-Хасково, който в случая се
явява и последна инстанция, предвид цената на предявения иск – Решение №
475/05.12.2018г. по В.гр.д. № 736/2018г., Решение № 4/11.01.2019г. по в.гр.д. №
763/2018г., Решение № 32/30.01.2019г. по В.гр.д. № 818/2018г., Решение №
35/30.01.2019г. по В.гр.д. № 800/2018г. и много други.
Съдът,
като прие горната фактическа обстановка и възоснова на същата направи своя
извод за неоснователност на предявения иск, счита, че не следва да излага
мотиви относно направените от назначения особен представител на ответника
възражения за нищожност на договорни клаузи и неравноправност на такива клаузи.
Ето защо, съдът следва
да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със
Заповед № 925/03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по Ч.гр.д. № 2109/2018г. по описа на Районен съд-Хасково суми, като на ищеца не се следват
разноски, предвид изхода на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление-гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, против Г.Г.Д., ЕГН **********,***, иск за признаване за
установено, че последният му дължи сумите:
537.92 лева – главница по Договор за паричен заем № 2764349
от 08.03.2017г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Г.Г.Д.; 66.28 лева –
договорна лихва от 07.05.2017г. до 03.12.20173г.; 27 лева – такса разходи; 472.01
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 06.06.2017г. до
03.12.2017г. и 53.98 лева – обезщетение
за забава от 08.05.2017г. до 31.08.2018г., прехвърлени с Приложение №1/01.01.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2018г. до окончателното й изплащане,
по Заповед № 925/03.09.2018г., издадена по Ч.гр.д. № 2109/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.