РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Благоевград, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500527 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я.Л. Н., ЕГН **********,
лично и като законен представител на децата си М.А. Н., ЕГН ********** и
Н.А. Н., ЕГН ***, трите с адрес гр.Благоевград, кв.“***“, бл.169, вх.Б, ет.2,
ап.1, съдебен адресат адв.Г.Ю., гр.Благоевград, ул.“***“ № 41, ет.2,
действащи чрез пълномощника адв.Ю., против Решение № 296/03.06.2022г.,
постановено по гр.д. № 1503/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград, в
частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането за налагане на
въззиваемия АТ. ЛЮБ. Н.-ответник в първоинстанционното производство,
мярка съобразно чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, а именно забрана да приближава
пострадалите /въззивниците/ на разстояние не по-малко от 500 метра, както и
да не приближава жилището им, учебното заведение на малолетната М.А. Н.
и детската градина, която посещава малолетната Н.А. Н., също и местата за
социални контакти и отдих на молителките, за максимално предвидения в
закона срок.
Жалбоподателките твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
и кредитирал всички събрани по делото доказателства, които водят до
единствено възможния извод за реална опасност за живота и здравето на
всяка една от жалбоподателките. Твърди се, че детето М. отказва да ходи в
дома на баща си, не желае да има каквито и да било контакти с него, тъй като
се страхува от последния. Сочи се, че данни за такова поведение на ответника
се съдържат в гр.д.№ 1502/2020г. Твърди се, че по делото липсват
доказателства, които да оборват доказателствената сила на декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. С изложеното се обосновава искане на въззиваемата
1
страна да се наложи забрана да приближава молителките на разстояние не по-
малко от 500 метра, жилището им, учебното заведение на малолетната М.А.
Н. и детската градина, която посещава малолетната Н.А. Н., както и местата
за социални контакти и отдих на същите, за максимално предвидения в
закона срок. Претендират съдебни разноски за две инстанции. Не правят
доказателствени искания.
Насрещната страна – въззиваемият АТ. Л. Н., депозира чрез пълномощник,
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Навежда доводи и съображения, с които обосновава становище за правилност
и законосъобразност на решението в атакуваната част. Не прави
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представляват.
Депозират писмено становище, с което поддържат въззивната жалба по
наведените в нея доводи и съображения.
Въззиваемият не се явява пред настоящия съдебен състав, представлява се
от договорен процесуален представител, който поддържа писмения отговор
на въззивната жалба. Не сочи доказателства. Пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира съдебни
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Във въззивното производство е събрано като писмено доказателство
представения от въззивниците съдебен протокол от проведено открито с.з. по
гр.д. № 1502/2020г. по описа на РС-Благоевград.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на оспорения съдебен акт.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че решението е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо, предвид на което следва да бъде извършена
проверка за неговата правилност съобразно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира следното:
От фактическа страна:
Производството пред Районен съд-Благоевград е било образувано въз
основа на подадена на 17.08.2020г. молба от Я.Л. Н., ЕГН **********, лично
и като законен представител на децата си М.А. Н., ЕГН ********** и Н.А. Н.,
ЕГН ***, трите с адрес гр.Благоевград, кв.“***“, бл.169, вх.Б, ет.2, ап.1,
съдебен адресат адв.Г.Ю., гр.Благоевград, ул.“***“ № 41, ет.2, действащи
чрез пълномощника адв.Ю. срещу АТ. Л.. Н., ЕГН **********, с.***, община
Сандански, ул.“***“ № 9 с искане за защита по Закона за защита от
домашното насилие чрез налагане на предвидените в закона мерки за защита,
а именно да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителките, както и да му се наложи забрана да приближава
пострадалите на разстояние не по-малко от 500 метра, да не приближава
жилището им, учебното заведение на малолетната М.А. Н. и детската
градина, която посещава малолетната Н.А. Н., също и местата за социални
контакти и отдих на молителките, за максимално предвидения в закона срок.
Сочи се в молбата, че първата молителката и ответника са съпрузи, а
малолетните М. и Н. Н.и са родени от брака им деца. Сочи се, че на
20.07.2020г. около обяд А.Н. е осъществил акт на домашно насилие-
физическо и психическо, спрямо малолетната М. като ответникът „…с един
плесник я повали на земята, и започна да я рита по цялото тяло, детето
пищеше и викаше за помощ-всичко стана за секунди, затичах се да го
изблъскам и го попитах-„какво правиш, да я убиеш ли искаш…“ Детето
2
Н. започнало да пищи и плаче. Ответникът се обърнал към молителката Я.Н.
и със сила я изблъскал и ударил в стената, при което тя си ударила главата в
стената, олюляла се, завило й се свят. Я.Н. станала обект и на обиди, изречени
от ответника: „маймуно долна, боклук, нещастница, ти разби семейството ни,
унищожи го пред цялото село…курва долна…лайно…“ За да успокои детето
Н. майката Я.Н. я взела на ръце и, гушнала детето М.. В този момент А.Н.
дошъл и докато Я.Н. давала вода на дъщеря си започнал да удря по лицето
съпругата си. Молителката Я.Н. сочи, че е изключително обидена от
поведението на ответника А.Н., засрамена от същия, както и че е притеснена
от поведението му, тъй като насилието по отношение на нея и децата й било
станало ежедневие. Твърди се в молбата, че след 20.07.2020г. ответникът
продължава да упражнява спрямо съпругата и децата си психическо,
физическо и емоционално насилие, чрез телефонни обаждания и закани.
Въз основа на данните в молбата съдът е издал Заповед за незабавна
защита № 6782/17.08.2020г., с която ответникът АТ. Л. Н. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителките. На
ответника е наложена и забрана да приближава молителката Я.Л. Н., както и
жилището, в което трите молителки живеят, находящо се в гр.Благоевград, жк
„***“, бл.169, вх.Б, ет.2, ап.1.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, в това число
съдебно-психиатрична и психологична експертизи, въз основа на които
районният съд е постановил решение № 296/03.06.2022г., с което е приел, че
ответникът А. Л. Н. е извършил описания в молбата и в декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН акт на домашно насилие спрямо молителките, осъществен на
20.07.2020г., поради което молбата за защита от домашно насилие е уважена,
а на ответника Н. е наложена мярката, предвидена в разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителките. На основание чл.17, ал.4 от ЗЗДН на ответника е наложена и
глоба в размер на 200 лева. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в
сила.
С Решение № 296/03.06.2022г. районният съд е отхвърлил като
неоснователно искането на пострадалите лице за налагане на мярка за защита
съобразно чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – забрана ответника да приближава
молителките, жилището им, местата за социални контакти и отдих, които
посещават. В тази връзка на първо място е отчетено, че първата молителка и
ответника са родители на Наси и М. Н.и, както и че между първите двама е
налице висящ бракоразводен процес /гр.д.№ 1502/2020 г. по описа на РС-
Благоевград/, в който решаващият съд следва да вземе решение относно
родителските права, личните отношения между децата и неотглеждащия
родител, при съобразяване на родителския капацитет на всеки от родителите,
необходимостта и честотата на личните отношения и пр.На следващо място
съдът е обсъдил факта, че още при образуване на производството по ЗЗДН в
полза на молителките е издадена Заповед за незабавна защита №
6782/17.08.2020г., с която на ответника АТ. Л. Н. е наложена мярката,
регламентирана в чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, която е действала през цялото време
на висящност на процеса – близо две години /17.08.2020г. - 25.05.2022г., т.е.
действала е за срок по-дълъг от предвидения в чл.5, ал.2 максимален /18
месеца/. В тази връзка районната инстанция е приела, че в случая мярката по
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, наложена на ответника със заповедта за незабавна
защита, е изиграла своята роля и не следва да бъде продължавана. В
потвърждение на извода районната инстанция е посочила, че заповедта за
незабавна защита ще има действие до момента на влизане в сила на
решението по същество на спора.
От правна страна:
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко
лице, което е пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него
от лицата, изчерпателно посочени в чл.3 от закона. Целта на закона е да се
даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане
на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да
3
се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали
по отношение на него е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от закона.
В настоящият случай, с процесното решение, в необжалваната част, е
признато за установено, че на 20.07.2020г. въззиваемият А.Н. е осъществил на
спрямо въззивниците релевирания с исковата молба и с декларацията по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН акт на домашно насилие. В тази връзка съдът счита за
недопустимо разглеждането в настоящия процес на доводите, наведени във
въззивната жалба за допуснати при постановяване на решението съществени
нарушения на процесуалния закон – необсъждане и некредитиране на всички
писмени и гласни доказателства, събрани от районния съд, и неправилно
приложение на материалния закон – липса на доказателства, опровергаващи
доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, относно
процесния акт на домашно насилие, поради което не ги обсъжда.
Настоящият съдебен състав напълно споделя фактическата обстановка и
правните мотиви в обжалваната част на решението, обсъждащи релевантните
обстоятелства и допустимите, необходими и относими доказателства по
изясняване на спора относно прилагането в случая на мярката, предвидена в
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, поради което на основание чл.272 от ЗЗДН препраща
към тях. За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да допълни
следното:
Съгласно чл.20 от ЗЗДН заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение. В случая с Решение № 296/03.06.2022г. съдът е уважил като
доказана и основателна молбата на въззивниците за защита по ЗЗДН, поради
което на същата дата /03.06.2022г./ е издадена и Заповед за защита, с която на
ответника е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН. В тази връзка и по
аргумент на чл.19 и чл.20 от ЗЗДН, считано от 03.06.2022г. действието на
издадената по настоящото дело заповед за незабавна защита е преустановено.
По наведените в жалбата доводи:
С оглед на влязлото в сила Решение № 296/03.06.2022г., с което е признато
за установено, че на 20.07.2020г. въззиваемият А.Н. е осъществил на спрямо
въззивниците релевирания в процеса акт на домашно насилие безспорно е в
случая, че молителките-въззивници, като намиращи се в риск лица, следва да
получат защита от бъдещи посегателства срещу личността им.
Съгласно чл.15 и чл.16 от ЗЗДН, когато уважи молбата съдът издава
заповед за защита, с която налага една или повече мерки за защита, посочени
изчерпателно в чл.5 от ЗЗДН. При налагане на мерките съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки за защита. Определянето на
срока за съответната мярка е в непосредствена зависимост от извършеното
насилие, от вида и интензитета му, от това дали се касае за инцидентен
случай или за едно установено във времето поведение, от въздействието на
съответното насилие върху пострадалото лице и въведения основателен страх
за живота му от евентуално последващо насилие. При определяне на мерките
съдът се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на
пострадалото лице.
В настоящия случай съобразявайки данните по делото относно интензитета,
степента и тежестта на действията на домашното насилие, извършено от
въззиваемия спрямо въззивниците на 20.07.2020г., както и последиците от
тях, също и обстоятелството, че спрямо въззиваемия не са налагани налагани
мерки по ЗЗДН за други прояви на домашно насилие /различно от
процесното/, настоящият съдебен състав намира, че към датата на
постановяване на атакуваното съдебно решение и издаване на заповед за
защита по чл.15 от ЗЗДН, по отношение на молителките е бил постигнат
предвидения в ЗЗДН превантивен и възпиращ ефект по отношение на бъдещо
домашно насилие от страна на А.Н.. Изводът се подкрепя от факта, че в
периода на висящност на делото по ЗЗДН - около две години, въззиваемият не
е нарушавал издадената заповед за незабавна защита с мерки съобразно чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, и не е извършвал друг акт на домашно насилие спрямо
4
въззивниците, установен по надлежния ред /в производство по реда на чл.12-
19 от ЗЗДН/. Т.е. данните по делото сочат несъмнено, че в настоящия процес
на молителките е била осигурена необходимата по закон и адекватна защита
чрез мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН за срок, по дълъг от предвидения в
закона /от три до 18 месеца, по аргумент на чл.5, ал.2 ЗЗДН/, поради което и
като държи сметка, че производството по ЗЗДН предоставя гаранции за
защита и на двете страни в процеса, настоящият съдебен състав счита, че в
случая налагането на мярка по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН би се явило неоправдано
завишена форма на държавна принуда спрямо въззиваемия.
От значение е и обстоятелството, за което не се спори по делото, че от
07.2020г. страните не живеят в едно домакинство, живеят на различни
административни адреси, което само по себе си е допълнителна гаранция за
въззивниците, че няма да бъдат обект на домашно насилие от страна на
въззиваемия.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи и
даденото в тълкувателно решение № 2/2019г. от 25.11.2020г. по т.д. №
2/2019г. на ОСГК на ВКС разрешение, съгласно което по отношение на един
акт на домашно насилие, след влизане в сила на заповедта за защита по чл.15
от ЗЗДН, не могат да се налагат други мерки, освен посочените в заповедта.
Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид
отговорност, която не изключва гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки
акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита от домашно насилие следва да е
съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност и
последици. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено
срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и превантивното
и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва
да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл.5, ал.1 от
ЗЗДН. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема
предвид формата и степента на вината на извършителя. Мярката няма за цел
да го превъзпита /макар косвено да може да се постигне подобен ефект/, а да
преустанови, евентуално да предотврати понататъшни посегателства върху
пострадалото лице.
С оглед на горното съдът счита за несъстоятелни твърденията и доводите
във въззивната жалба за ескалиращо поведение на въззиваемия спрямо
молителките Я., М. и Н. Н.и, който извод не се опровергава от събраното пред
настоящата инстанция писмено доказателство /съдебен протокол от открито
с.з. по гр.д. № 1502/2020г. по описа на РС-Благоевград/.
Въззивният съдебен състав счита, че обжалваното решение е съобразено с
всички ангажирани и относими към спора обстоятелства и доказателства. В
хода на първоинстанционното производство не са допуснати сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. Не се установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на
обжалваното решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото на въззивниците не се дължат разноски.
Същевременно, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във връзка с чл.11, ал.3 ЗЗДН
въззивницата Я.Н. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Н.
сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 550.00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивниците М. и Н. Н.и не дължат
такси и разноски по делото, по аргумент на чл.11, ал.3 ЗЗДН. В тази връзка
въззивницата Я.Н. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева.
5
Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 296/03.06.2022г., постановено по гр.д. №
1503/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград, в частта, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на Я.Л. Н., ЕГН **********, лично
и като законен представител на децата си М.А. Н., ЕГН ********** и Н.А. Н.,
ЕГН ***, с адрес гр.Благоевград, кв.“***“, бл.169, вх.Б, ет.2, ап.1 за налагане
на мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок.
ОСЪЖДА Я.Л. Н., ЕГН **********, гр.Благоевград, кв.“***“, бл.169, вх.Б,
ет.2, ап.1 да заплати на АТ. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, с.***, община
Сандански, ул.“***“ № 9 сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева
съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Я.Л. Н., ЕГН ********** гр.Благоевград, кв.“***“, бл.169, вх.Б,
ет.2, ап.1 да заплати по сметка на Окръжен съд-Благоевград държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 12.50 /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6