Решение по дело №151/2023 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 77
Дата: 5 октомври 2023 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20235150200151
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Момчилград, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200151 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на С. Л.
Л. с ЕГН-**********, против Електронен фиш серия К № 5778251 на
ОД на МВР- Кърджали, с който на жалбоподателя на основание чл.189
ал.4 във връзка с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1
от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателя, който го
обжалва в срок и твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен и моли да
бъде отменен. Твърди, че правната квалификация на нарушението е
неправилна, като подробни съображения излага в самата жалба. Моли да бъде
постановено решение, с което да се отмени електронния фиш за налагане на
глоба за нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система. Претендира разноски за процесуално представителство
до доказания им размер с договора за правна защита и съдействие, приложен
по делото, ведно с адвокатското пълномощно.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява и не
се представлява. Постъпило е становище от адв.А. Д. от АК- Пловдив, с която
моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният ЕФ по
1
изложените подробни съображения за това излага в същото. Претендира за
разноски по делото, в т.ч. и тези по касационното обжалване и по новото
разглеждане на делото.
Ответникът- ОД на МВР- Кърджали, редовно призован не се
представлява, като от гл.юрисконсулт на ОД на МВР- Кърджали е постъпила
молба, с която моли съда да потвърди електронния фиш, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за ю.к.възнаграждение в полза на
ОД МВР Кърджали, респ. прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което счита за завишено с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
От събраните по делото писмени доказателства, от становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К № 5778251 на ОД на МВР-Кърджали, на
жалбоподателя С. Л. Л. с ЕГН-**********, от гр.Златоград, ул.„Ахрида“ № 7,
ет.2, ап.6, област Смолян, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева,
за това, че на 21.03.2022г. в 11,37 часа в Извън населено място по път III-867
км. 39+100м, по посока на движение от гр.Златоград към с.Бенковски, при
ограничение на скоростта 40 км/ч. въведено с пътен знак „В-26“ и приспадане
на толеранс от -3 км. Нарушението е извършено в условията на „повторност“
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4929539 с МПС-
л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№ СВ 8952 ВА е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 574, при разрешена стойност на скоростта 40 км/ч.; установена
стойност на скоростта 55 км/ч.; превишена стойност на скоростта 15 км/ч.,
което представлява нарушение на чл.21 ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Към електронния фиш е приложен клип № 9897, Радар 574, който
съдържа снимки от дата 21.03.2022г., 11:37:55 часа, от който е видно, че се
касае за МПС рег. № СВ 8952 ВА, който съвпада с посочения номер във
фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението, като
измерената скорост е 58 км/ч.,при ограничение от 40 км/ч., въведено с пътен
знак „В-26“ и превишение от 88 км/ч., като е прието наказуемо превишение
от 15 км/ч.- сиреч е приложен законовоустановеният толеранс от „3 км/ч./.
От приложената справка в Централа база КАТ, се установява, че л.а.
2
“Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ 8952 ВА е собственост на жалбоподателя С.
Л. Л. с ЕГН-**********.
По делото са събрани доказателства, че използваната по време на
установяване на нарушение АТСС е одобрен тип средство за измерване, което
е преминало и последваща проверка,което се установява от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010г., протокол за
монтаж и настройка, Протокол от проверка на мобилна система от 2019 и
2020г., и други. От представения Протокол за използване на АТСС от
22.2022г. е видно, че техническо средство № TFR1-M 574 е използвано на
21.03.2022г. за времето от 10,40 часа до 12,00 часа, за контрол на път III-867
км. 39+100м, по посока на движение от гр.Златоград към с.Бенковски при
ограничение на скоростта 40 км/ч., въведено с пътен знак „В-26“. Посочено е
и мястото на нарушението, но само с координати. Посочен е също
регистрационния номер на автомобила - СВ 8952 ВА, който съвпада с
посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на
нарушението.
Като доказателства са приложени и копие на Електронен фиш серия К
№ 4929539, с който на жалбоподателя по настоящото производство е било
наложено адм.наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.189 ал.4
вр.чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за допуснато нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП- за
нарушение за скорост по автомагистрала „Тракия“ на 03.10.2020г.
Със справка за нарушител, както и извлечение от АИС на МВР за
административно-наказателна дейност, е видно, че Електронен фиш серия К
№ 4929539 е влязъл в сила на 20.07.2021г.- поради плащане на глобата на
06.07.2021г.
При така приетата фактическа обстановка от права страна съдът
съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана
страна в процеса, въпреки, че не е ясно кога на жалбоподателя е връчен
обжалвания ЕФ, но това обстоятелство, за което не е представено
доказателство от АНО не следва да му ограничи правото да обжалва
атакувания акт, при което съда приема, че подадената жалба е в срок.
Предвид и на това жалбата следва да се разгледа по същество;
Съдът приема, че процесният Електронният фиш съдържа всички
3
реквизити, предвидени в чл.189 ал.4 от ЗДвП; териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението е посочена като ОД-
МВР-Кърджали. Няма изискване в закона в същия да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва,
същото да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и
датата на издаването му. Не може по аналогия да се прилагат правилата на
ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не
е предвидено. Още повече, че в случая е използван утвърден образец на ЕФ
от министъра на вътрешните работи.
Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен
реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово
описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на
извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени
средства също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час,
регистрационния номер на автомобила, и останалите реквизити на акта.
При така посоченото място - на територията на община Кирково,
безспорно е видна компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ,
както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 във
вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 574, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип,
преминала последваща проверка, което се установява от приложените
писмени доказателства: протокол за монтаж и настройка; протокол от
проверката за мобилна система за видеоконтрол и другите такива, приложени
към делото.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 ЗДвП). Същите да работят на автоматичен режим без нужда от
4
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
На първо място- с изменението на ЗДвП с ДВ от 13.03.2015г.,
електронни фишове могат да се издават и от АТСС, съответно стационарни
или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65 /Нова-
ДВ, бр.19 от 2015г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат:а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган;б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На второ място, с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП, ДВ
бр.54 от 2017г., в сила от 09.07.2017г., която редакция е в сила към момента
на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на
предпоставки за това, а именно- нарушението да е установено и заснето с
АТС или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Или отсъствието на
контролния орган и нарушителя е меродавно към момента на издаването на
ЕФ, а не на установяването на административното нарушение. Следва да бъде
съобразена и законовата промяна от 09.07.2017 г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДП, с
която е отпаднало изискването контролните органи да обозначават, чрез
поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното следва, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014 г. на
ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни
5
изменения в ЗДвП. В това тълкувателно решение и в чл.7, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при
контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен
предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия
момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при
неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че
непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Поради и горепосоченото съдът приема, че електронния фиш е издаден
в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП .Установено и заснето е
нарушение с АТСС, а именно мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение с № TFR1-M 574, за което
свидетелстват приложения клип от 21.03.2022г., който съгласно чл.189 ал.15
от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Съдът, при извършената служебна проверка, не установи да има
нарушение на въведените правила при ползването на АТСС, използваното
техническо средство е от одобреният тип устройства, преминало през
съответните техн.прегледи, поради и това възраженията, упоменати в
жалбата, са неоснователни.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е
регистрирано на името на жалбоподателя, която не се е възползвал от правото
си по чл.189 ал.5 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало
моторното превозно средство. Именно поради това обстоятелство съдът
намира, че правилно жалбоподателят е привлечен към административно-
наказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.
Съгласно ЗАНН за да се осъществи административно- наказателна
отговорност по отношение на конкретно лице е необходимо наличието на три
предпоставки: 1/несъмнено да е установено административно нарушение; 2/
еднозначно да е индивидуализирано лицето, което следва да понесе
отговорността; и 3/да липсват на данни, които изключват виновно поведение
6
от страна на нарушителя.
Несъмнените факти по делото са, че не друго лице, а именно
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на посочените дата час и
място и с посоченото МПС, налага безусловно да се приеме, че същият е
нарушил материалното правило за поведение, установено в чл.21 ал.2 вр. ал. 1
от ЗДвП и съответно, следва да понесе административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. Установи се, че в посоченият пътен
участък има въведено със пътен знак ограничение на скоростта, така, както и
е посочено в електронният фиш- в това отношение е приложената снимка на
пътният знак.
В същото време следва да се посочи, че не е установено нарушението да
е повторно, т.к. не е допуснато в 1-год.срок от наказването му за друго такова
нарушение с посоченият по-горе Ел.фиш серия К № 4929539 /изд. от
ОДМВР- Пазарджик/- представен като доказателство по делото, и това е така
поради следното; с Ел.фиш серия серия К № 4929539 /изд. от ОДМВР-
Пазарджик, жалбоподателя е наказан за това, че на 03.10.2020г. на АМ
„Тракия“ е допуснал нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП- а именно за
движение по автомагистрала с въведено законово ограничение на
скоростта от 140 км/ч. Нарушението, посочено в обжалваният ел.фиш серия
К № 5778251 на ОДМВР- Кърджали, е за допуснато нарушение на чл.21 ал.2
вр. чл.20 ал.1 от ЗДвП, т.е. за допуснато нарушение за движение в извън
населено място при въведено ограничение на скоростта със пътен знак „В
26“.
Изложеното по-горе сочи, че липсват основанията да се приеме, че има
повторност, т.к., в разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП са посочени
стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не
следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и
от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено
място или автомагистрала.
В същото време съдът приема, че процесното нарушение, предмет на
обжалваният ел.фиш, е установено в извън населено място, където е въведено
с пътен знак ограничение на скоростта от 40 км/ч. Установи се от
доказателствата по делото, че на процесната дата и час жалбоподателя, като
водач на посоченият лек автомобил, се е движил с 55 км/ч., и така е
7
превишил допустимата скорост за движение извън населено място,
нарушавайки забраната на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
С представените писмени доказателства се установи, че жалбоподателя
НЕ Е извършил деянието в едногодишен срок от наказването му за
нарушение на скорост- с посоченият ел.фиш, в който е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като от обстоятелствената част
на обжалваният фиш става ясно, че констатираното нарушение е извършено
извъннаселено място, при въведено със пътен знак „В 26“ ограничение на
скоростта.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице повторност, т.к. са
осъществени два различни състава на нарушение. Така установеното води до
извода, че следва на основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът да приложи
закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира санкционната норма
на деянието по чл.182 ал.4 от ЗДвП, защото няма пречка това да бъде
сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш,
относими напълно към състава на нарушението по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП .
По силата на цитирания текст на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, въззивният съд
разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да
доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в
съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу
правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от
състава на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По
изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като
приложената санкционна норма се преквалифицира по чл.182 ал.2 т.2 от
ЗДвП, и по този начин следва и да се намали размера на наложеното
наказание „глоба“ от 100 на 50 лева.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като
с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В
случая от страна на жалбоподателката е представен договор за правна защита
и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 400 лева. Това е в рамките дължимото
8
минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като от
представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност.
Съдът намира възражението за неоснователно, защото заплатеният размер на
адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по
Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, и в този смисъл същият
се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗАдв.- да
е справедлив и обоснован.
В същото време, по съразмерност и съобразно уважената част от
оспорването, на жалбоподателката се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да
понесе тези разноски по делото.
Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на
административнонаказващия орган, но при разглеждането на делото- при
първото разглеждане на делото АНО не е представляван, като е постъпило
само молба от ю.к., без в същата да е конкретизиран предметът на съдебното
производство, поради и което искането в тази насока е неоснователно.
Водим от горното, и на осн.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К №
5778251, издаден от ОД на МВР- Кърджали, с който на С. Л. Л. с ЕГН-
**********, на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.4 от ЗДвП, е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма от чл.182 ал.4 от ЗДвП на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, и
НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба“ от 100 лева на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали да заплати на С. Л. Л. с ЕГН-
**********, сумата от 200 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
9
за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10