Р Е Ш Е Н И Е
№______________
гр.
Варна, 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря
Габриела Д.
като разгледа докладваното от съдия
Т.Макариева
в.гр.д.№ 1271 по описа за 2018 година на ВОС,
намира следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на К.Г.К., ЕГН **********, срещу
решение № 283/ 26.01.2018 г.., постановено по гражданско дело № 13533 по описа
за 2017 г. на Районен съд – Варна, с което ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 3 СК режим
на лични
отношения на майката И.П.С., ЕГН ********** с детето М.-П.К.Г.р.
18.10.2009г., както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; на личните
празници на майката – рожден ден с преспиване; през почивните дни за
Новогодишните празници и рождените дни на детето на нечетна година и през
почивните дни за Коледните и Великденските празници на четна година, като до
навършването от детето на 8 и 6 мес., режима на лични
отношения ще се осъществява всяка втора и четвърта събота и всяка
първа и трета неделя на месеца, от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на бащата. Постъпила е и жалба срещу определение № 3270 от 20.03.2018 г. с
което оставя без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение постановеното
решение в частта за разноските.
Във въззивната жалба подробно се излага, че
така постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Счита , че с
разширени контакти между майката и детето ще доведат до изграждане на стабилна
връзка напротив интересите на детето налагат противоположен подход.
Счита че обжалваното определение е
незаконосъобразно и цитираното определение
№ 385 от 25.08.2015 г. на ВКС няма задължителен характер.Иска се отмяна
на решението и постановяване на ново, с което се определи режим на лични
отношения на майката с детето всяка първа и трета събота от месеца от 11 ч. До
16 ч. В присъствието на бащата и си
отмени обжалваното определение относно разноските.
В
срока по чл. 263, ал. 1 не е постъпил отговор на въззивната жалба.В съдебно заседание изразява становище , че е съгласно с
предложения режим , като единственото й желание е да си вижда детето, както и в
присъствието на специалист..
Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Варна, не изразява
становище .
Съставът при окръжен съд
Варна, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема
за установено следното:
Решение № 283/ 26.01.2018 г.., постановено по гражданско дело № 13533 по
описа за 2017 г. на Районен съд – Варна е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма,
подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по
смисъла на чл.
270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на
всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е
налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на
същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи
към проверка на правилността на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства пред първата и
настояща инстанция, взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение, които
изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГП.За пълнота на
изложението следва да се посочи следното:
Личните
отношения между детето и майката, на която не е предоставено упражняването на
родителските права, са много важен и съществен момент в системата от мерки по чл. 59 от СК.
Поддържането на такива отношения се налага, както в интерес на детето, така и
на родителя. Същевременно, то е и в съответствие с изискванията на морала и
обществения интерес. Съдържанието на тези мерки зависи от обстоятелствата на
конкретния случай.
За да се ограничи правото на лични отношения за майката, като се
прекратят или се обременят същите с присъствието на трето лице (бащата) и се
намали времетраенето им, е необходимо да са установят такива обстоятелства,
които несъмнено и категорично сочат на сериозно увреждане интересите на детето
от срещите му с майката. Създаването на реални предпоставки за застрашаване
и/или увреждане на неговото физическо или психическо здраве, което може да се
окаже с необратим негативен ефект с оглед възрастта на детето, са такива факти,
които биха били релевантни при изменение на режима на лични отношения между
дете и майка с прилагане на ограничената мярка от вида на поисканата.
В случая обаче такива не се установяват. Както в хода на проведеното
пред първата инстанция съдебно дирене, така и в производството пред въззивния
съд, молителят не доказа твърденията си за поведение на детето в съществено
отклонение от присъщото и обичайното за календарната му възраст и това да е резултат (изключително) от
действията на неговата майка при срещите си с детето, с оглед установения режим
на лични отношения.
Събраният многоброен по делото доказателствен материал, вкл. разпит на
свидетели, заключения на съдебно - психологическати експертизи, формират в
настоящия съдебен състав убеждението, че детето има правилно за възрастта си
физическо и психическо развитие, както и че липсват данни за упражнен спрямо
нето психически тормоз.
При горните данни, молбата на бащата за изменение на режима на лични
отношения на майката с детото в ограничителна посока (в поискания вид) се явява
основателна , но само до определена възраст на детето , а именно за определен
период от време. Противното би означавало противозаконно да се лиши единият
родител (майката) от признатото й право на лични отношения с детето, върху
което не упражнява родителки права. Подобно изменение от вида на исканото в
случая би било резултат на амбицията на единия родител (бащата) да докаже себе
си пред другия (майката/ и на личната си неприязън към последната, а не на
неоспорими факти за сериозно застрашаване на физическото и/или психическо
развитие на малолетното дете от действията и поведението изключително на
майката при срещите си с него. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в
процесния случай исканото ограничаване режима на личен контакт на майката с
детето не следва да се допуска, тъй като не е в интерес на детето. Напротив, за
него ще е добре да живее при баща си и осъществява нужните му срещи с майката в
определените от настоящата инстанция дни, като контактите бъдат
пълноценни и за двамата - за детето - да бъде обект на грижи, внимание и любов
от майката, и за последната - да се чувства максимално полезна като родител, в
рамките на предоставения й от закона период от време като режим на лични
отношения. Този извод не може да бъде разколебан от събраните доказателства. Не
следва да се допуска чувствата на детето
да се провокират от обстоятелството, че е дете на разделени родители, които не
намират нормалния тон на общуване помежду си.Неосъзнаването от родителя при
когото е детето на вредните последици за детето от родителско отчуждение може
да доведе до предприемане на мерки за преодоляването му, а това ще бъде
показател за отсъствието на родителски и
възпитателски качества у съответния родител.
Поведението на майката при срещите си с детето не разкрива такива
прояви, които да наложат толкова сериозна промяна в режима на лични отношения
със собственото й дете, като ограничат времето за това . Не се установи по
делото, че поведение на детето е в съществено отклонение от присъщото и
обичайното за календарната му възраст .
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата на К.Г.К., за изменение на режима на лични отношения
между детето М.-П.и майка й в посочения вид , да се ограничи, е неоснователна .
Крайните изводи на въззивната инстанция в една част не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд относно определения режим на лични отношения на
детето М. -П.и майката. При постановяване на решението не са допуснати
изтъкнаните в жалбата нарушения, които да обуславят неговата неправилност, но
следва д абъде отменено и да се постанови следния режим на лични отношения между на майката И.П.С., ЕГН ********** с детето М.-П.К.Г.р.
18.10.2009г., както
следва : През първите два
месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда детето всяка
първа и трета събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на бащата и служител от
Дирекция "Социално подпомагане" - Варна; През следващия един месец
майката да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на
бащата и служител от Дирекция "Социално подпомагане" – Варна ; След
този тримесечен период майката да взима детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя - с преспиване; един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; на личните
празници на майката – рожден ден на девети юли от 17 ч. до 9 ч
.на 10.07 ; по
отношение на Коледните и Новогодишни
празници, както следва: всяка четна година, на Коледните празници от
10,00 часа на първия официален празничен ден до 17,00 часа на последния
официален празничен ден с преспиване; на всяка
нечетна година, на Новогодишните празници от 10,00
часа на първия официален празничен ден до 17,00 часа на последния официален
празничен ден с преспиване, по отношение на Великденските празници, както следва: всяка четна година - от 10,00 часа на първия
официален празничен ден до 17,00 часа на втория официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, от 10,00 часа на третия
официален празничен ден до 17,00 часа на последния официален
празничен ден с преспиване.
По отношение
на жалба срещу определение № 385 от 25.08.2015
г. съдът намира , че същата е неоснователна. Определението е
постановено като е съобразена съдебната практика на ВКС.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 283/
26.01.2018 г.., постановено по гражданско дело № 13533 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Варна, с което ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 127 ал. 2 вр. чл. 59 ал. 3 СК режим на лични
отношения на майката И.П.С., ЕГН ********** с детето М.-П.К.Г.р.
18.10.2009г., както
следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; на личните
празници на майката – рожден ден с преспиване; през почивните дни за
Новогодишните празници и рождените дни на детето на нечетна година и през
почивните дни за Коледните и Великденските празници на четна година, като до
навършването от детето на 8 и 6 мес., режима на лични
отношения ще се осъществява всяка втора и четвърта събота и всяка
първа и трета неделя на месеца, от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на бащата. Постъпила е и жалба срещу
определение № 3270 от 20.03.2018 г. с което оставя без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение постановеното решение в частта за разноските като вместо него
постановява
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения между на майката И.П.С., ЕГН ********** с детето М.-П.К.Г.р.
18.10.2009г., както
следва : През първите два
месеца, считано от влизане на решението в сила, майката да вижда детето всяка
първа и трета събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на бащата и служител от
Дирекция "Социално подпомагане" - Варна; През следващия един месец
майката да вижда детето всяка събота от 10 ч. до 12 ч., в присъствието на
бащата и служител от Дирекция "Социално подпомагане" – Варна ; След
този тримесечен период майката да взима детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя - с преспиване; един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; на личните
празници на майката – рожден ден на девети юли от 17 ч. до 9 ч
.на 10.07 ; по
отношение на Коледните и Новогодишни
празници, както следва: всяка четна година, на Коледните празници от
10,00 часа на първия официален празничен ден до 17,00 часа на последния
официален празничен ден с преспиване; на всяка
нечетна година, на Новогодишните празници от 10,00
часа на първия официален празничен ден до 17,00 часа на последния официален
празничен ден с преспиване, по отношение на Великденските празници, както следва: всяка четна година - от 10,00 часа на първия
официален празничен ден до 17,00 часа на втория официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, от 10,00 часа на третия
официален празничен ден до 17,00 часа на последния официален
празничен ден с преспиване.
Потвърждава определение № 385 от
25.08.2015 г. постановено по гр.д.№ 3119/2107 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: