Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12 869 по описа за 2011 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.45
ал.1 от ЗЗД за сумата от 25 200 лв.
В исковата молба на Ю.Ф.К. се твърди, че
на 24.09.2011 г. в предаването на Н.Т. „Г.” бил излъчен телевизионен запис на
разговор, проведен на 14.09.2011 г. между водещата В. Р. и Б. Г., бивша съпруга
на ищеца. Твърди се, че в това интервю водещата под формата на въпроси,
отговори, предположения, обобщения и внушения за това, че ищецът криел дъщеря
си, не й разрешавал да се вижда с майка си, която нямала връзка нито с детето,
нито с ищеца. Ищецът твърди, че водещата на предаването не си направила труда
да провери дали изнесеното от интервюираната е вярно като твърди, че изнесеното
от нея не е вярно. Изложени са твърдения, че водещата направила коментари,
които заедно със зададените въпроси, недвусмислено навеждали не само на
представа за хомосексуализъм, но и до разюздан и непристоен начин на живот.
Изложени са твърдения, че ищецът не е гей и няма положително отношение към
„различната” сексуална ориентация. В исковата молба се твърди, че по време на
предаването била показана негова студентска книжка с намерение да се създаде
впечатление, че лъже и заблуждава хората и ръководството на БТВ относно
неговото образование и квалификация. В тази връзка ищецът твърди, че притежава
диплома, издадена от НАТФИЗ „К.С.”, с която му е призната бакалавърска степен
по специалността „Публична реч”. Изложени са твърдения, че в национален ефир, в
едно от най-гледаните предавания се изнесли неверни и злепоставящи твърдения.
Твърди се, че за увеличаване на зрителския интерес във вечерния и сутрешния
блок на „Н.Т.” и в прессъобщение се рекламирало, че „бившата съпруга на Ю.К. ще
разкрие потресаващи данни от интимния им живот”. Твърди се, че на 21.09.2011 г.
ищецът изпратил на водещата на предаването съобщение на мобилния телефон, в
което я уведомявал, че едва ли всичко изнесено е вярно. След обаждането му във
вестник „Б.Д.” с подзаглавие „Ю.К. заплашва В. Р.” били тиражирани същите
внушения, а на 22.09.2011 г. на титулната страница на вестник „Б.Д.” била със
заглавие „Две тв звезди във война. В. Р.: Ю.К. ме заплашва”. Изложени са
твърдения, че предаването впоследствие индуцирало нов етап на злепоставяне от
страна на т.нар. „жълта преса” като вестниците „Уикенд”, „Шок”, „Женски тайни”
и др., както и многобройните жълти сайтове се позовали на авторитетното според
тях издание в национален ефир. В резултат на внушенията и неверните данни,
които били поднесени до неограничен кръг от хора за ищеца настъпили редица
неблагоприятни последици – тревога и притеснение, че предаването може да се
гледа от дъщеря му и нейните учителки, които биха могли да променят отношението
си към нея, чувствал промяна в отношението на колегите му към него. В медията,
в която работел се получавали имейли от зрители с искане да бъде свален от
екран и уволнен. Твърди се, че ищецът преживял стрес и трудно приемал
подвикванията на улицата, избягвал контактите с хората. Предвид изложените твърдения е мотивиран
правен интерес от предявяване на иска и моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да му заплати сумата от 25 200 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответницата В.Р. Р. – Г., редовно
уведомена, оспорва искът чрез процесуален представител – адв. А.. Подробни
съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Златкова.
Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. А..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено решение № III-80-77 от 11.03.2010 г. на
СРС, 80 състав, постановено по гр.д. 12 010 /2009 г., от което се
установява, че бракът между Ю.Ф.К. и Б. Б. Г. – К. е прекратен по взаимно
съгласие като е постановено роденото от брака дете Г. Ю. К. да живее с баща си,
а майката може да го взема всяка първа и трета събота и неделя с приспиване.
Решението е влязло в сила на 11.03.2010 г.
По делото е представено удостоверение от
СРС, 80 състав, по гр.д. 12010/2009 г., от което се установява, че не е
постъпвала молба и не е издаван изпълнителен лист в полза на Б. Б. Г..
Представено е постановление за отказ за
образуване на наказателно производство от 12.09.2011 г. на СРС, по пр.пр.
36007/10 г. във връзка с постъпил сигнал на Б. Г. , за това че бившият й съпруг
Ю.К. не изпълнява съдебното решение досежно личните контакти на Б. Г. с детето
й – Г. К..
Представена по делото е диплома на Ю.Ф.К.
за висше образование на образователно –квалификационна степен „бакалавър”,
специалност „Публична реч” с № 200700, издадена от НАТФИЗ „К.С.”.
По делото е представена студентска книжка
на Ю.Ф.К. от НАТФИЗ „К.С.”.
Представен е договор, сключен на
03.01.2006 г. от „Т.” ЕООД, като продуцент, и В.Р. Р., като автор, с предмет –
ангажимент на автора да участва в заснемането на телевизионно предаване –
публицистично-развлекателно тоук-шоу, което ще се излъчва един път седмично, с
наименование „Г.” като участието на автора се изразява в създаване на
предаването като автор на текстове на водещия и в написването на сценария за
всяко предаване.
Представени са и четири броя анекси към
договора.
Представен е трудов договор №
9/12.05.2005 г., допълнително споразумение към него, сключен между „Т.” ЕООД и Н.Р.Н.,
на длъжност – режисьор.
Представена е длъжностна характеристика на
„Т.” ЕООД, досежно длъжността – режисьор.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. А.А.А..
По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. П.К.П..
По делото е депозирана и изслушана съдебна експертиза, изготвена от доц. П.А..
В съдебни засеД. на 01.07.2013 г. и 17.11.2014 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетели.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД и присъдено
търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни
последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Следва
да се има предвид, че деликтната отговорност предполага лични действия,
извършени от соченото за деликвент лице, които да са довели до уврежД.та,
сочени от ищеца за обезвреда.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината,
визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в
интервюто са изнесени три групи обстоятелства, касаещи отношенията му с бившата
му съпруга и тяхната дъщеря, с начина му на живот и неговото образование и
професионална квалификация, които са неистинска информация, довела до
накърняване на личното му достойнство, авторитет и професионализма му.
При проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение,
че предаването „Г.” не съответства на пълния запис на интервюто, както и че
същото е продукт на дейността на оператор и режисьор, а в предаването са
изнесени факти, така както са представени от интервюираната без да е налице
лично мнение на водещата.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и с оглед неоспорените в исковата молба фактически твърдения, съдът приема, че
на 24.09.2011 г. в телевизионното предаване „Г.” с водещ В.Р. Р., в ефира на Н.Т.
е излъчено интервю с Б. Б. Г., записано на 14.09.2011 г. Цялостното съдържание
на интервюто, излъчено в медиен ефир е предмет на заключението на вещото лице
по допуснатата СТЕ – инж. П.П.. За да се обоснове противоправно поведение на
даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни
обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна
негативна оценка на обществото. В задължителната съдебна практика на ВКС
/решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС/, която
настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази се приема, че неистинността на
фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно
значение за спора, само когато те са обективно позорни. В настоящия казус
обстоятелствата, изнесени в интервюто касаят личните отношения между бивши
съпрузи по повод режим на свиждане на роденото от брака им дете, начина на
живот на ищеца и дали той е с хомосексуални наклонности или не респ. степента
на завършено образование. Настоящият съдебен състав намира, че неспазването
респ. спазването на режима на свиждане на дете, определен въз основа на съдебно
решение не е позорно обстоятелство. Обстоятелството дали лице е с хомосексуална
или не, сексуална ориентация също не притежава белегът „позорност”, още повече,
че дори законодателно е регламентирано, че неблагоприятното третиране на даден
правен субект с оглед сексуалната му ориентация представлява форма на директна
дискриминация. Няма характер на позорно обстоятелство и фактът дали дадено лице
притежава образователна степен – „висше образование” или не. В тази връзка следва
да се има предвид обективният характер на категорията „позорност”, който не
зависи, нито се определя от субективното отношение на дадено лице към казаното
за него.
На следващо място следва да се прецени обстоятелството, че предаването, в
което е излъчено процесното интервю представлява по естеството си медиен
продукт, съчетаващ в себе си творчески и технически действия. Техническите
действия предполагат монтаж на интервюто, в което са включени части от други
интервюта на водещата от други предавания с други интервюирани респ. технически
прекъсвания на интервюто с излъчване на рекламен надпис – „кадър 2” от
заключението на вещото лице. Няма данни по делото ответницата да е извършила
монтажа на предаването във вида, в който е излъчен. Няма данни по делото какво
е било съдържанието на интервюто във вида, в който е взето от ответницата на
14.09.2011 г. Няма данни по делото дали същото е излъчено във вида и
последователността на въпросите, така както е записано на 14.09.2011 г. Няма
данни по делото ответницата да определя цялостната визия на предаването като
част от задълженията й. Това право с оглед представения по делото и неоспорен
от страните договор, сключен между ответницата
и „Т.” ЕООД е предоставено на продуцента на предаването, а не на
ответницата – негов водещ / т.3.2.1 от договора – „Продуцентът има право да
определя стратегията, визията, тематиката и начина на осъществяване и излъчване
на телевизионното предаване”/. В настоящия случай в предаването е излъчено
заснето „на запис” интервю т.е. предварително подготвено и монтирано като
обстоятелствата, изнесени в интервюто не са думи и изрази, изречени от
ответницата. При тези свои изводи настоящият съдебен състав съобрази
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
решение 77/25.03.2011 г. по гр.д. 1507/2010 г. на Трето ГО на ВКС. В този
смисъл е и практиката на Европейския съд, който в решението си по делото Й.
срещу Д. е приел, че съществена характеристика по него е обстоятелството, че не
лицето е направило изявленията, а същият е помогнал за тяхното разпространение
като журналист. В тази връзка е изведен основен принцип на съвременната правна
регламентация на правото на информация, разпространявана от пресата и медиите:
„Осъждането на един журналист за улесняване и разпространение на изявления,
направени от друго лице, сериозно би възпрепятствало възможният принос на
пресата в разискването на въпроси от обществен интерес и не бива да се
окуражава, освен ако не съществуват особено силни причини за това”.
На следващо място по повод твърденията на ищеца, че с поведението си,
изразяващо се в коментари, които недвусмислено навеждали към разюздан и
непристоен начин на живот, ответницата го е увредила следва да се има предвид
правото на журналистите на коментар и мнение, стига то да не се използва за
унижаване достойнството на коментираното лице или да се засяга честта му с
изнасяне на невярна позоряща информация. В този смисъл е и решение
85/23.03.2012 г. по гр.д. 1486/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС. По съображенията,
изложени по-горе настоящият съдебен състав намира, че обстоятелствата, за които
ищецът търси обезвреда не притежават обективният белег „позорност”.
Няма данни по делото излъчените рекламни анонси на предаването, за които се
твърди в исковата молба респ. статиите във вестник „Б.Д.” да са написани или да
са продукт на някакво поведение от страна на ответницата, за да се ангажира
отговорността й.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът намира, че искът
като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдена сумата от 500 лв.
– разноски, представляващи депозит за съдебна експертиза. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв. с включен ДДС, по отношение на който е заявено възражение по реда на
чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед цената на заявения иск и предвид нормата на чл. 7
ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 1286 лв. респ. 1543, 20 лв. с включен ДДС, която сума се
следва на ответницата, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл. 45 ал. 1 от ЗЗД срещу В.Р. Р. – Г., с адрес: *** за заплащане сумата от
25 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от излъчено на
24.09.2011г. телевизионно предаване „Г.” като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Ю.Ф.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да
заплати на В.Р. Р. – Г., с адрес: *** сумата от 2043, 20/две хиляди четиридесет
и три лева и двадесет стотинки/ лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: