Решение по адм. дело №389/2025 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.118 ал.3 КСО.

Делото е образувано по жалба на Д. Г. И. от [населено място], чрез надлежно упълномощен адвокат В.Н. от АК- Търговище, депозирана против Решение № 2153-27-155/17.07.2025год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РНП-6-4-27-01917183 от 29.05.2025г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат върнати добросъвестно получени от жалбоподателката суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 442,41лв.- главница за периода 06.03.2019г.- 31.10.2023г., без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решение и са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и на оставеното в сила разпореждане, понеже липсват посочените основания за възстановяване на сумите- нови документи и данни. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващата не се явява лично, както и процесуалният ѝ представител, който депозира писмено становище на 30.10.2025г., с което поддържа жалбата.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ– [населено място], се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.Б.-И., която оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118 ал.2 от КСО/ при решение, връчено на 23.07.2025г. и обжалвано на 06.08.2025г. с жалба депозирана чрез пощенски оператор/, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното:

Административното производство започнало по депозирано от жалбоподателката Заявление с вх. № 2113-27-340 на 15.04.2019г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на КСО, към което били приложени документи за придобит български осигурителен стаж и стаж на територията на Италия, Германия и Франция. С разпореждане [номер] /прот. № №01173/09.05.2019г./, приложено на стр.51 по делото и влязло в законна сила като необжалвано, считано от 06.03.2019г. на лицето била отпусната пенсия в минималния размер от 207.60 лв. по чл.68 ал.1- 2 от КСО до определяне на размера по реда на КСО, като било указано, че след потвърждаване на чуждите осигурителни периоди от Германия, Италия и Франция, пенсията подлежи на изменение и при установено съвпадение на български и чужди осигурителни периоди, изплатените неправилно суми ще бъдат събрани по реда на чл.114 ал.2 от КСО.

За удостоверяване на чуждите осигурителните периоди до компетентните институции на Германия, Италия и Франция, била предприета проверка чрез обмен на информация, като били изпратени съответните документи. На 14.10.2019г. от Италия бил получен формуляри, представляващи удостоверение за осигурителните периоди и решение за пенсия, с които бил потвърден стаж от 00г. 04м. 20 дни, при който не възниква право на пенсия, като такава била отказана. На 04.08.2020 г. бил получен формуляр Е 205 DE, с който бил потвърден осигурителен стаж в Германия за периода 14.05.2018г.- 12.08.2018 г. в размер на 00г. 04 м. 00 дни.

Били отправени многократни искания за потвърждаване на осигурителните периоди до Френски осигурителен институт и на 07.03.2023г. чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, от National Complementary Pension Scheme, FR бил получен структуриран електронен документ СЕД Р8000 „Искане за допълнителна информация“, с който от френска страна се поискали да бъдат изпратени документи доказващи, че г-жа И. е работила на територията на Франция. След изпращането им бил получен структуриран електронен документ СЕД Р8000, с който административният орган бил уведомен, че лицето е неизвестно на френските регистри и няма заплащани осигурителни права във Франция, въз основа на което било прието, че заявителката няма осигурителен стаж във Франция. Било постановено разпореждане [номер]/прот. № N01276 от 20.07.2023г./, приложено на стр.109 по делото, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.03.2019г. била изменена в размер по КСО, разпоредено било изплащане на сумата 9088,37лв., представляваща разлика за периода 06.03.2019г.- 31.08.2023г. между минималния размер, изплащан до момента и определения действителен размер на пенсията. Бил зачетен осигурителен стаж, придобит в Германия и Италия, като било съобразено, че същият е по-малък от 12 месеца, съответно и двете държави не отпускат пенсия на заявителката, съгласно чл.57 от Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004г.

С жалба вх. № 1012-27-97 от 18.09.2023г./стр.113/ заявителката обжалвала разпореждането и представила документи от френските пенсионни фондове за регистрирани 18 тримесечия отработено време. За изясняване на фактическата обстановка на 19.09.2023г. до Осигурителния институт на Франция бил изпратен СЕД Р 8000 „Искане за допълнителна информация“, като отново било поискано потвърждаване на стажа, положен в държавата- членка на ЕС. Към структурирания електронен документ били приложени допълнително представените от г-жа И. документи. С Решение № 2153-27-107 от 18.10.2023г./стр.126/ Директорът на ТП на НОИ- Шумен, отменил оспореното разпореждане [номер]/прот. № N01276 от 20.07.2023г./ предвид постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, като върнал преписката върната за ново произнасяне. С оглед отмяната на акта, с който били изменени по размер пенсионните плащания, същите продължили да бъдат изплащани в техния минимален размер по силата на предходното разпореждане [номер]/ прот. № N01173 от 09.05.2019г.

На 19.07.2024г., чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, от френския компетентен орган постъпил формуляр P 5000, c който бил потвърден осигурителен период на територията на Франция от 01.01.2015г.- 31.12.2022г. за 24 тримесечия /6 години/. Предвид установено дублиране на български и чужди осигурителни периоди, а именно за времето от 01.01.2015г. до 06.03.2019г. от осигурителя Археологически музей „Велики Преслав“- [населено място], с който лицето се намирало в трудово правоотношение, било изискано издаване на удостоверение обр. УП- 2, в което по месеци да бъдат посочат отработените дни, дните в платен годишен отпуск и дните в неплатен отпуск по чл. 160 от КТ. След събирането на допълнителни доказателства относно периодите, през които заявителката била в платен и неплатен отпуск по КТ и същите били дублирани, бил зачетен осигурителен стаж, положен във Франция за период от 01г. 06 м. 02 дни.

С разпореждане [номер]/ прот. № N01136/07.04.2025г./стр.184 по делото/, на основание чл. 99 ал.1 буква „д“ от КСО, във връзка с чл.10 ал.2 от НПОС и Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004г. пенсията на жалбоподателката била изменена, считано от 06.03.2019г. Зачетеният за български осигурителен стаж 00г. 08 м. 20 дни (00г. 04 м. и 20 дни от Италия и 00 г. 04м. 00 дни от Германия), бил преизчислен за сметка на българския и съответно френски осигурителен стаж. Зачетеният осигурителен стаж бил определен в следните размери: български осигурителен стаж от втора категория 04г. 01 м. 12 дни, от трета категория труд 36г. 10м. 08 дни, общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО - 42г. 00м. 01 дни, и осигурителен стаж за право и размер, положен в чужбина- 01г. 06м. 11 дни. Разпореждането било връчено на заявителката на 23.04.2025г., не било обжалвано и е влязло в законна сила.

В резултат на изменения размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст по периоди и направена справка, било установено, че лицето е получавало пенсия в по- голям размер, като общия размер неоснователно получени суми възлизал на 442.21лв. /сметка на запис от контрольор при НОИ на стр.188/. С Разпореждане № РНП-16-4-27-01917183 от 29.05.2025г. на ръководител по пенсионно осигуряване, на основание чл.98 ал.2 т.2 от КСО, във връзка с чл.113 и 114 ал.2 т.3 от КСО, жалбоподателката била задължена да възстанови добросъвестно получените суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 442,41лв., представляваща главница за периода 06.03.2019г.- 31.10.2023г., без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. Актът бил връчен на 04.06.2025г., видно от известие за доставяне от пощенски оператор.

Срещу Разпореждането в законоустановения срок жалбоподателката подала жалба до Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх. № 1012-27-38/05.03.2025г., с която направила възражение за неясен период, в който е била получена претендираната за възстановяване сума и твърдения за реално полаган труд във Франция, които по същество се отнасят до влязлото в сила разпореждане [номер]/ прот. № N01136/07.04.2025г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-155/17.07.2025год. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил жалбата и потвърдил атакуваното пред него разпореждане изцяло, като изложил подробни мотиви относно наличието на нови доказателства при изчисляване размера на пенсията във връзка с потвърденият осигурителен стаж положен в чужбина, прилагането на чл.12 на Регламент 987, в който са уредени правилата за сумирането на осигурителни периоди, а именно при определяне правото на обезщетение се вземат под внимание само тези периоди, придобити в друга държава членка, които не съвпадат с периодите, придобити в собствената държава. В мотивите на решението си административният орган приел, че при постановяване на разпореждане № РНП-6-4-27-01917183 от 29.05.2025г. правилно са приложени разпоредбите на КСО, в резултат на което същото се явява законосъобразно постановено, а жалбата срещу него е неоснователна. Недоволна от Решението, връчено ѝ на 23.07.2025г., жалбоподателката го обжалвала в законовия срок с жалба от 06.08.2025г. по описа на ТП на НОИ-Шумен пред Административен съд Шумен, с която инициирала производството по настоящото административно дело.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“д“ от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила.

Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководител по пенсионното осигуряване. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Приложена е Заповед № 1015-27-44/15.04.2025г., установяваща компетентността на длъжностното лице, издало оспореното Решение в настоящото производство- Д. Ч., съгласно чл.117 ал.3 от КСО, който е упълномощен от Директора на ТП но НОИ Шумен.

Към депозираната жалба не се представят нови доказателства и по същество не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно размерът на пенсионното плащане, подлежащо на възстановяване, а се оспорва влязлото в законна сила разпореждане, с което е бил изменен размера на пенсията и което не подлежи на преразглеждане в настоящото съдебно производство. След указания на съда във връзка с неясния петитум на жалбата, депозираното становище на 30.10.2025г. отново касае предходното разпореждане, а не процесното. Заявените от жалбоподателя искания за преразглеждане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвид изменението ѝ с разпореждане [номер]/ прот. № N01136/07.04.2025г. са недопустими за разглеждане в настоящото производство. Следователно, правнорелевантният факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката дължи възстановяването на добросъвестно получените суми, посочени в оспореното разпореждане № РНП-6-4-27-01917183 от 29.05.2025г.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби, поради следното:

Съгласно чл. 98 ал. от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което тя е първоначално отпусната, може да се отмени или измени, съгласно чл.99 ал.1 т.2 буква "д" от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Видно от тази разпоредба, същата дава възможност на пенсионния орган да измени определения размер, когато същият е определен неправилно, независимо от обстоятелствата, довели до това, както и независимо дали става въпрос за по-благоприятен или по-неблагоприятен размер за лицето, придобило права от предходното разпореждане. Законът определя и момента, от които следва да бъде направено изменението на размера, а именно- от датата на отпускането.

Съгласно чл.37 ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава, като когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид факта, че жалбоподателят има придобит осигурителен стаж в три държави- членки на ЕС, в случая приложими от 2007г. са разпоредбите на Регламент № 883/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. От приобщените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката има осигурителен стаж, придобит на територията на Република България, както и осигурителен стаж, придобит на територията на други държави– членки на ЕС /Италия, Германия и Франция/, който бил зачетен при изменението на размера на пенсионното плащане. Следователно, тъй като в конкретния случай осигурителните периоди са били уточнени вследствие получени от Осигурителния институт на Франция документи, съответно пенсията е изменена, считано от 06.03.2019г., изплатената на жалбоподателката сума в размер на 442,21лв., видно от приложената по делото справка, чиито математически изчисления не се оспорват, се явява неоснователно получена и същата подлежи на възстановяване, съгласно чл.114 ал.2 т.3 от КСО.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен. Това налага извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. И. с [ЕГН] от [населено място] против Решение № 2153-27-155/17.07.2025год. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- [населено място], с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № РНП-6-4-27-01917183 от 29.05.2025г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което е разпоредено да бъдат върнати добросъвестно получени от жалбоподателката суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 442,41лв.- главница за периода 06.03.2019г.- 31.10.2023г., без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.119 от КСО, предвид размера на материалния интерес по делото.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138, ал. 1 от АПК.