Решение по дело №753/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 21.06.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в следния състав        

                                                                         

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 753 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, чл.94 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата Г.Ю.Д., ЕГН **********, твърди, че през 2013 г. е излязла от печат книгата “Десет нови немски пиеси” под нейн превод на издателство “Панорама плюс”, в което е включен и превод на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили.

Твърди, че през 2015 г. ответниците – М.Г.Т.“З.К.” и Ф. “А.”, са поискали да им предостави авторските права върху превода на пиесата “Лив Щайн”, която да поставят на сцената на М.Г.Т.“З.К.”. Ищцата твърди, че не са постигнали с ответниците съгласие за размера на авторското възнаграждение и не се е стигнало до подписване на договор.

Ищцата твърди, че след няколко месеца разбрала, че пиесата е продуцирА.от двамата ответници и е обявена за публично представяне в програмата на Празници на изкуствата “А.” – 2015 г., в гр. Созопол. Премиерата се състояла на 29.08.2015 г. в читалище “Отец Паисий”, гр. Созопол, а на 2 и 3 октомври 2015 г. били изиграни още две премиерни представления на сцената на М.Г.Т.“З.К.”. Твърди, че пиесата продължава да се поставя публично по две или три представлявания на месец в същия театър през сезона, като за 2016 г. били обявени две представления на 20.01.2016 г. и на 02.02.2016 г. Твърди, че пиесата е номинирана за национални награди “Икар 2016” в няколко категории.

Ищцата твърди, че пиесата се поставя публично под нейния превод, от което продуцентите реализират приходи, а в афиша на пиесата не е посочен автор на превода на пиесата в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че двамата продуценти са нарушили авторските й права за превода по чл. 35 и чл. 36 от ЗАПСП, като използват превода на пиесата без предварителното съгласие на ищцата, без сключен договор и без заплащане на авторско възнаграждение. Твърди, че продуцентите като съпричинители отговарят солидарно.

Ищцата претендира да бъде установено по отношение на ответниците, че са нарушени правата й като автор на превода на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, чрез използването му от ответниците без нейно съгласие, да бъде постановено преустановяване на неправомерното използване на превода, както и да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за нарушени авторски права в общ размер на 5 000 лева, от които 1 750 лева – обезщетение за вреди от незаплатено авторско възнаграждение за използвания превод на пиесата при представленията, 2 000 лева – обезщетение за вреди от неплатено авторско възнаграждение за приходи от представления на пиесата за периода 29.08.2015 г. до 02.02.2016 г., 1 250 лева – обезщетение за нарушаване на неимуществените авторски права на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба (02.02.2016 г.) до окончателното й плащане. Претендира разноски по делото.

Ответниците - М.Г.Т.“З.К.” и Ф. “А.”, оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват, че ищцата неоснователно претендира обезщетение, тъй като пиесата не се поставя по нейн превод, а по превод на друг преводач – К.И.Г.. Не оспорват, че са водени преговори с ищцата, но не се стигнало до подписването на договора. След това, тъй като имали съгласието на автора на пиесата, са възложили превода на пиесата на другия преводач, с който имат договор от 02.04.2015 г. и на който е изплатено възнаграждение.

Ответниците сочат, че М.Г.Т.“З.К.” е взел превода от втория ответник, който имал задължението по чл. 8 от договора между ответниците да осигури авторските права за поставянето на пиесата на българска сцена. Поради това сочат, че искът против М.Г.Т.“З.К.” е неоснователен. Ответниците претендират разноски по делото.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от представените доказателства, че ответниците са съпродуценти на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, поставена на сцената на М.Г.Т.“З.К.”.

Представени са от всяка от страните преводи на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили.

Представени са разпечатки от интернет издания, както и разпечатки от интернет страницата на ответника М.Г.Т.“З.К.”. Представена е разпечатка, сочеща номинациите за ИКАР – 2016 г.

Представена е кореспонденция по електронна поща между страните по делото относно процесния превод на пиесата.

Представен е от ответниците договор от м. 04.2015 г., сключен между тях, по силата на който ответниците се договарят за съвместното създаване и продуциране на театралната постановка на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, с режисьор К.Ш., чрез взаимни усилия и партньорство. В договора са уредени вътрешните отношения между ответниците във връзка с приходите от продадените билети от изиграните представления, като тези от сцената на читалище “Отец Паисий” в гр. Созопол се отчитат 100% в полза на Ф. “А.”, а тези от представленията в гр. София – 100% в полза на М.Г.Т.“З.К.”.

В чл. 8 и чл. 9 от договора, страните са уговорили, че Ф. “А.” се задължава да осигури авторските парва за поставяне на пиесата в България, както и да осигури превода на пиесата.   

Представен е от ответниците лицензионен договор за драматична спецична пиеса № 54766 относно пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, с който притежателят на авторските права на произведението предоставя на продуцента Ф. “А.” неизключителен лиценз да продуцира и представя на сцена пиесата на български език за определен период в градовете Созопол и София (предвидена премиера: 29.08.2015 г.), срещу уговорено в договора възнаграждение.

Представено е от ответниците споразумение от 24.04.2015 г., сключено между Ф. “А.” и Гьоте-институт в гр. София, с което е уговорено, че Ф.та продуцира поставянето на българска сцена на пиесата, постановка: М.Г.Т.“З.К.”, режисьор: К.Ш..

Представен е от ответниците договор от 02.04.2015 г., сключен между Ф. “А.” като възложител и К.И.Г. като изпълнител, с който К.И.Г. приема срещу възнаграждение да извърши превод на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, съвместна постановка на Ф. “А.” и М.Г.Т.“З.К.”. Представен е и платежен документ от 12.04.2015 г. за заплащането от Ф.та на К.Г.на сумата от 600 лева за извършен превод.

От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Р.С. се установява, че по счетоводни данни на ответника М.Г.Т.“З.К.” изиграните представления на пиесата “Лив Щайн” в гр. София в периода от м.08.2015 г. до м.02.2016 г. са осем, с продадени 876 броя билети, като общият размер на получените приходи от продадени билети при театъра за процесния период е 6 035 лева.

Вещото лице С. дава заключение, че по счетоводни данни на ответника Ф. “А.” в периода от м.08.2015 г. до м.02.2016 г. е изиграно едно представление на пиесата “Лив Щайн” в гр. Созопол, с продадени 276 броя места, като общият размер на получените приходи при Ф.та от продадени билети за процесния период е 3 885,69 лева.

Вещото лице дава заключение, че общият размер на реализираните приходи от изиграни представления на пиесата за процесния период при ответниците е 9 920,69 лева, съгласно представените справки от ответниците.

В изслушаната и приета съдебна експертиза вещото лице преводач К.С. дава заключение, че обективно времето за извършване на превода на процесната пиеса зависи от опита на преводача при работа с художествени текстове, от творческото вдъхновение, което пряко влияе на интензивността на работата, и ниво на ползване на немски език С2-по Европейската езикова рамка, или немски ВУЗ с хуманитарен профил, или дългогодишен преводачески опит. Процесната пиеса е с изходен немски текст в размер на 80 стр. и превод около 80 машинописни страници, поради което според вещото лице, необходимото време е два месеца, тъй като се касае за литературен текст-притча.

Вещото лице Ч.дава заключение, че преводът на процесната пиеса е публикуван в книгата “Десет нови немски пиеси” през 2013 г. с автор Г.Д. и при сравняване той е взет за изходен бългаски текст. Текстът, представен от ответника, представлява адаптация на българския превод на Г.Д.. Текстът на К.Г.не представлява нов превод на немския текст, т.е. не предлага нови преводни варианти за трудните моменти в текста. След подробното прочитане вещото лице констатирало промени, нанесени върху превода на К.Г., които представляват по скоро адаптация на вече направения превод. Преводът на К.Г.не съставлява самостоятелен превод, т.е. същият не е резултат от самостоятелна творческа дейност на преводачката, а е адаптация (приспособяване на текст с оглед да се направи по достъпен за читателите и слушателите; преработка на един жанр в друг, за да се приспособи за друга цел) на вече направения превод на Г.Д..

От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на тройната съдебна експертиза на вещите лица преводачи Р.К.-С., Г.Ф.-А. иА.Д. се установява, че процесното произведение, текстът на пиесата на Нино Харатишвили “Лив Щайн”, обхваща в оригинал 68 страници, които съответстват приблизително на 80 стандартни страници (1800 знака с интервалите). При ежедневна работа върху текста и интензивност до 6 страници на ден, каквато е границата за неспешен превод според Защитните тарифи за заплащане на преводаческия труд на Съюза на преводачите в България, необходимото време за превеждане на пиесата е около 3-4 седмици, към които трябва да се добави и време за редактиране (от самия преводач или друг редактор). Според вещите лица, срокът, в който процесното произведение би могло да бъде преведено в окончателен вид професионално, при интензивна и задълбочена работа, е не по-малко от месец и половина при условие, че преводачът владее немски на ниво С2 според Общата европейска референтна езикова рамка, запознат е добре със стилистичните регистри на немския език, в частност със стила на художествената литература, но и с изразните средства на разговорния език. Освен това, за да бъде процесното произведение преведено качествено в посочения ориентировъчен срок, преводачът би трябвало да има опит в превода на художествени текстове от немски на български език и, ако все още не е превеждал драматически текст, най-малкото да е запознат със спецификата на този текстов вид, в частност с елементите на театралност, които се съдържат в него, с особеностите на театралния диалог и с прийоми за тяхното предаване на български език.

Вещите лица по тройната експертиза констатират, че преводът, представен от ответника, не е изцяло нов превод на процесното произведение в сравнение с представения от ищцата като доказателство превод на пиесата, както и този, съдържащ се в книгата “Десет нови немски пиеси”. Те посочват, че субективният фактор при превода (преводачът), както и езиковата вариативност, дават възможност дори най- опростени фрази при превод да бъдат предадени от двама или повече преводачи съдържателно и функционално адекватно, но чрез различни езикови средства, особено когато към тях се подхожда не като към изолирани единици, а като към интегративен елемент от структурата и контекста на изходния и респективно на преводния текст. Сочат, че в този смисъл прави впечатление, че в голяма част от процесната пиеса преводните решения на К. Г. съвпадат напълно с тези на Г. Д.. Би могло да се приеме, че това отчасти се дължи на немалкото фрази в оригинала, които не предпоставят големи възможности за различни субективни тълкувания и съответно голямо разнообразие от преводни еквиваленти. В много случаи обаче идентичността на преводните решения на К. Г. с тези в превода на Г. Д., особено предвид наличието на алтернативни възможности, навеждат на мисълта, че става въпрос не за преводаческо единомислие, а за влияния на превода на Г. Д. върху избора на преводни съответствия от страна на К. Г..

Вещите лица посочват, че индикация за това, че в превода си К. Г. е заимствала готови решения от превода на Г. Д., се откривали и в пасажи, съдържащи експресивни и/или образни елементи, за които е трудно да се предположи, че са породили у двете преводачки абсолютно еднакви асоциации, довели и до абсолютно еднакви преводни съответствия. Друго основание да се смята, че преводът на К. Г. не е резултат от интерпретация на изходния текст и конструиране на собствени преводни съответствия, а от използване на превода на Г. Д., вещите лица намират в случаите, при които в превода на К. Г. са пренесени същите семантични грешки, каквито се съдържат и в превода на Г. Д.. Също така в преводни варианти на К. Г., които са напълно идентични с тези на Г. Д., се съдържат същите печатни и други грешки, както в представената на 07.06.2016 г. като доказателство по делото версия на превода на Г. Д., които обаче в голямата си част са коригирани в преводния текст, публикуван в изданието “Десет нови немски пиеси”.

Вещите лица посочват, че при направената съпоставка на превода на К. Г. с двете версии на превода на Г. Д. освен значителни съвпадения се установяват и различия. При установеното леко парафразиране и синонимно вариране в превода на К. Г. се забелязва тенденция към избор на по-буквални съответствия, както и към известно туширане на експресивността, особено при трансферирането на оскърбителни думи и ругатни, съдържащи се в някои от репликите в оригинала и предадени в превода на Г. Д. с по-засилена изразителност. В синтакгично отношение в превода на К. Г. на места може да се установи незначително вариране в словореда. В някои пасажи от превода на К. Г. се забелязва различно сегментиране в сравнение с превода на Г. Д.. Дават заключение, че от друга страна не може да не направи впечатление, че в превода на К. Г. една по-дълга реплика от оригинала (Henri stand da wie angewurzelt... стр. 26) е разделена по абсолютно идентичен начин на 4 отделни изречения както в превода на Г. Д.. Вещите лица дават заключение, че установените различия в преводния текст на К. Г. спрямо превода на Г. Д. не могат да бъдат определени като съществени. Те засягат основно отделни елементи в рамките на фрази, изречения или пасажи, които в останалата си част са преобладаващо идентични с преводните решения на Г. Д.. На много места преводната версия на К. Г. оставя впечатление за стремеж непременно да се постигне известно отклонение от превода на Г. Димитров.

Вещите лица дават заключение, че представеният от ответниците превод, изготвен от К. Г., представлява частични редакция па превода на Г. Д.. Преводът на К. Г. не е произтекъл от автономна работа на преводачката, независима от съществуващия паралелно превод на Г. Д.. Представеният от ответниците превод не може да се разглежда като изцяло собствена преводна интерпретация на К. Г., базираща се само и единствено на оригинала на процесната пиеса. Затова той не може да бъде определен като самостоятелен превод на художествено произведение.

Вещите лица по тройната експертиза дават заключение, че възнаграждението за превод на художествена литература обикновено се изчислява на базата на стандартна машинописна страница (1800 знака с интервалите). В условията на пазарни отношения отстъпването на авторски права върху такъв превод не се осъществява според фиксирани и задължаващи ставки, а следва принципа за свобода на договарянето между заинтересованите страни. При отстъпване на авторски права върху превод на драматургично произведение преводачът по своя воля преценява, дали да уреди взаимоотношенията си директно с театъра, който планира да постави на своя сцена преведената пиеса, или да използва услугите на посредник, който да отстоява авторските му права върху превода. Такъв посредник в България е “Театераутор”, дружество за колективно управление на авторски права на автори и преводачи на сценични произведения. “Театераутор” работи с ориентировъчна тарифа за отстъпване на авторски права върху литературен превод, предвиден за представяне на сцена, която започва от 6 лева на страница и достига до 12-15 лева на страница, когато става въпрос за изключително изявени преводачи. Тарифата на “Театераутор” обаче не може да се разглежда като обвързваща, тъй като във всеки конкретен случай възнаграждението за отстъпване на авторски права върху превод на художествена литература е въпрос на споразумение между преводача и страната, която иска да използва неговия превод.

Вещите лица по тройната експертиза дават заключение, че според Съюза на преводачите в България, който се позовава на т. 6 от Кодекс на добрите практики: “Преводачът следва да получи справедлив дял от печалбата (отчисления за авторско право) от използването на неговия труд, като се започне от първото издание”. Дружеството за колективно управление на авторски права на автори и преводачи на сценични произведения “Театераутор” препоръчва ориентировъчна ставка от 5%. В практиката този процент може да бъде по-висок, но не рядко е и по-нисък - 2-3%. При всички случаи авторското възнаграждение за преводачи на драматичен текст върху приходите от представления се договаря свободно между заинтересуваните страни и неговият размер в проценти може да варира произволно в зависимост от постигнатото между страните споразумение.

При разпита свидетелят Петър М. казва, че познава ищцата. Били приятели и състуденти в НАТФИЗ, а свидетелят бил актьор и  поддържал с ищцата интензивни връзки от 2006 г.- 2007 г. Ищцата била режисьор, а е и преводач. Свидетелят казва, че в неин превод излязла книгата “Десет нови немски пиеси“, като Г.Д. била продбрала пиесите. Казва, че една от пиесите в книгата била “Лив Щайн” и той я е гледал в М.Г.Т.“З.К.”. Свидетелят бил чел превода от книжката преди представлението, защото бил поканен за свидетел и затова отишъл да гледа пиесата. Казва, че разликата, според  него, била малка. Казва, че знае, че ищцата имала проблеми с пиесата и не е могла да се договори с театъра. Свидетелят казва, че ищцата искала да бъде поставена пиесата, тъй като я е превела. Когато тя разбрала, че пиесата е поставена, била изключително нервна, не знаела какво да прави, дали да води тази битка. Свидетелят казва, че те са творци и когато някой използва труда им, без да получат дължимото, е неприятно. Казва, че доколкото знае, пиесата още се представя.

От разпита на свидетеля К.Ш. се установява, че познава ищцата. Свидетелят казва, че той бил избрал пиесата “Лив Щайн“ и я предложил на М.Г.Т.“З.К.”, след като я прочел в книгата на Г.Д. “Десет нови немски пиеси”. Свидетелят казва, че репетициите за новата пиеса са започнали около 10.04.2015 г. по превода, който му пратили продуцентите, а трябвало да започнат в края на м. март, 2015 г., но продуцентите и ищцата не се разбрали. Казва, че преводът не е на Г.Д., а е преводът, който му изпратили от Ф. “А.” с преводач К. Г.. Казва, че когато се поставя една пиеса, се правят промени в текста и не е като в превода. Казва, че промените, извършени от него, били минимални, и рядко се случвало при представление самите актьори да се отклонят от текста, но ставало дума за живо изкуство и това било възможно. Свидетелят казва, че той е прочел за първи път пиесата от книгата на Г.Д.. Казва, че според нето има разлика в двата превода. Казва, че действително бил получил превода на Г.Д. и по електронна поща. Казва, че с превода на Г.Д. не бил работил с актьори, но се готвил като режисьор за пиесата по нейния превод около два месеца. След това началото на репетициите се отложило, защото двете страни не се разбрали и той изчакал новия превод. Свидетелят казва, че няма информация дали К.Г.е разполагала с превода на Г.Д.. Казва, че не знае как е работила К. Г., не я познавал. Тя била работила с продуцентите. Казва, че режисьорът не работи с преводача, нито при предварителната си работа, нито при работата с актьорите.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАПСП, чл.94 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът М.Г.Т.“З.К.” е юридическо лице, общински културен институт по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата. Поради това съдът приема, че същият притежава процесуална правосубектност да отговаря по предявените срещу него искове.

Ответникът Ф. “А.” е юридическо лице с нестопанска цел и също притежава процесуална правосубектност да отговаря по предявените искове.

 

По иска с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП:

За да бъдат уважен предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право - обект на закрила; 3) да е налице нарушение на автроското право на ищеца, извършено от страна на ответниците.

Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП, преводът на съществуващи произведения е самостоятелен обект на авторското право. Преводът представлява интерпретиране на текст, предаден със средствата на друг език.

Съгласно нормата на чл. 9 от ЗАПСП, авторското право върху превода принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.

Настоящият състав намира, че не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата е преводач, извършил превод на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, включена в книгата “Десет нови немски пиеси”.

Не се спори също и се установява от събраните по делото доказателства, че ответниците са съпродуценти на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, поставена на сцената на М.Г.Т.“З.К.” в гр. София. Не се спори също, че пиесата е публично представена през 2015 г. в гр. Созопол.

По тези съображения съдът намира, че са налице първата и втората предпоставка на иска.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП урежда изключителното право на автора да ползва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Като ал. 2 на същата разпоредба посочва действията, които се считат за използване на произведението, включително публичното представяне или изпълнение на произведението (т. 3).

Неоснователно и недоказано е възражението на ответниците, че пиесата се представя с превод на К. Г., а не на Г.Д.. В случая се установява от събраните по делото доказателства и изслушаните единична и тройна експертиза на вещите лица преводачи, че представеният от ответниците превод, изготвен от К.Г.и по който се сочи да се играят представленията на пиесата “Лив Щайн”, представлява частична редакция па превода на ищцата Г.Д.. Този превод не е изцяло собствена преводна интерпретация на К. Г., базираща се само и единствено на оригинала на пиесата, и не може да бъде определен като самостоятелен превод на художествено произведение.

Извод, че ответниците не използват самостоятелно извършен превод, се налага и от съпоставянето във времево отношение на данните във връзка с превода на К. Г., представен от ответниците. Заключението на единичната съдебна експертиза на преводача дава отговор, че обективно времето за качествено извършване на превода на процесната пиеса (изходен немски текст в размер на 80 стр. и превод около 80 машинописни страници) е около два месеца, а заключението на тройната експертиза дава отговор, че времето, за което процесното произведение може да бъде преведено в окончателен вид професионално, при интензивна и задълбочена работа, е не по-малко от месец и половина. И двете експертизи посочват, че това е при условие, че преводачът владее немски на ниво С2 според Общата европейска референтна езикова рамка, запознат е добре със стилистичните регистри на немския език, в частност със стила на художествената литература, но и с изразните средства на разговорния език, както и при наличието на опит в превода на художествени текстове от немски на български език и познаване на със спецификата на този текстов вид, в частност с елементите на театралност, които се съдържат в него, с особеностите на театралния диалог и с прийоми за тяхното предаване на български език.

В случая представеният от ответниците договор с преводача К.Г.е от дата 02.04.2015 г., а платежният документ, с който се изплаща възнаграждението за извършения превод, е от дата 12.04.2015 г. От показанията на разпитания свидетел Ш., воден от ответниците, се установява, че репетициите за новата пиеса са започнали около 10.04.2015 г. по превода на К. Г., който му пратили продуцентите. Следователно се установява, че К.Г.е извършила превод за около 8-10 календарни дни на художествения текст на драматургичното произведение с изходен немски текст в размер на 80 стр. на немски език. Това време е в пъти по-кратко от соченото от вещите лица необходимо време от най-малко един месец и половина, при опит на преводача и добра подготовка за такива художествени текстове, за да се преведе пиесата в окончателен, завършен вид.

С оглед на горното се налага изводът, че представленията на пиесата, на които ответниците са съпродуценти, се поставят и играят по превода на пиесата, извършен от ищцата Г.Д.. Без значение в случая са допълнителните преработки на този превод от сочения от ответниците преводач - К. Г..

В случая не се установява от ответниците, които носят доказателствена тежест за това, че имат съгласието на ищцата за използването на създанения от нея превод и че са уредили с нея съответните авторски права. Не се доказа от ответнците, че имат договор за публично представяне или за публично изпълнение на живо с автора на превода на пиесата “Лив Щайн”, с което да им е отстъпено правото да представят произведението с процесния превод на български език. Използването на създадения от ищцата превод на процесната пиеса за сценична реализация на произведението без нейно съгласие, нарушава авторските й права върху същия. Налице е нарушение на автроското право на ищцата за процесния превод, извършено от страна на ответниците.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП срещу ответниците е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено извършеното от ответниците нарушение на авторското право на ищеца.

 

По предявения иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП:

За да бъде уважен искът по чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП за преустановяване на нарушението, ищецът следва да докаже, освен факта на нарушението, и че нарушението на правото на ищеца е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към приключване на устните състезания по делото. В случая се установява от събраните главни доказателствени средства, че пиесата продължават да се играе на сцената на М.Г.Т.“З.К.”. Поради това настоящият състав намира, че нарушението на правото на ищеца върху извършения от него превод е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към приключване на устните състезания. Изпълнен е фактическият състав на иска за преустановяване на нарушението.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че искът с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП е основателен и доказан, и същият следва да бъде уважен.

 

По предявения иск с правно основание чл. 94 от ЗАПСП:

Ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за вредите от нарушените авторски права.

По отношение на претендираното обезщетение приложение намират разпоредбите на чл. 94 и чл. 94а от ЗАПСП. Този, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото. Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл. 94, ал. 2 от ЗАПСП и включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

При предявен иск по чл. 94 от ЗАПСП, ищецът, освен факта на нарушението на авторските му права, следва да докаже, че в резултат на нарушението са му причинени вреди, в пряка и причинна връзка с него. Доказването на имуществените вреди се осъществява, като се установи какви са реално претърпените загуби от ищеца и какви ползи същият е пропуснал в резултат на нарушението. Доказването на неимуществени вреди се осъществява чрез свидетелски показания и експертизи, като размерът им се определя от съда по справедливост.

Както е прието в Решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал.1 от ЗАПСП има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 от ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. С въвеждането на новата разпоредба на чл. 95б от ЗАПСП (ДВ, бр. 99/2005 г.) е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното.

Неоснователно е възражението на ответниците, направено с отговора на исковата молба, че ответникът М.Г.Т.“З.К.” не отговаря по иска доколкото ответникът Ф. “А.” е имала задължението да осигури авторските права за поставянето на пиесата на българска сцена, съгласно чл. 8 от договора, сключен през м.04.2015 г. между ответниците. Вътрешните отношения между ответниците са ирелевантни в случая, доколкото след като се установява, че ответниците са съпричинили вредата, те отговарят солидарно, на основание чл. 53 от ЗЗД.

Съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение: от 500 до 100 000 лева, като конкретният размер се определя по преценката на съда при условията на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗАПСП, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя в резултат на нарушението. А съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗАПСП, съдът определя справедливо обезщетени което трябва да въздейства възпиращо и предупредително и на нарушителя и на останалите членове на обществото.

На първо място, в съответствие с този принцип, съдът намира, че справедливото обезщетяване на имуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на неправомерното ползване на авторските права на ищеца по делото и за неимуществените вреди от нарушението, като обезшетението не следва да надхвърля претендирания размер по искова молба.

Размерът на обезщетението по чл. 94 от ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт и резултат, степента на вината, последиците от това нарушение и други обстоятелства. Безспорно е, че обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни произведения на литературата, изкуството и т.н., поради което и диапазона на обезщетенията законодателят е дал в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева.

 

При изчисляване на обезщетението по чл. 94 от ЗАПСП съдът обсъжда конкретизацията и размера на вредите, които ищцата е индивидуализирала в исковата молба.

Ищцата претендира обезщетяване на вредите от незаплатено авторско възнаграждение за използвания превод на пиесата при представленията в размер на 1 750 лева. Вследствие на неправомерното използване на извършения от ищцата превод на пиесата, ищцата е понесла имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, каквото би получила при възмездно отстъпване на правото върху превода за използването му в представленията на пиесата с договор по чл. 36 от ЗАПСП (така в Решение № 1312/23.06.2016 г. по т.д. № 2736/2015 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав).

За извършването на превод на художественото произведение се изисква добро владеене на немския език на ниво С2 според Общата европейска референтна езикова рамка, познаване на стилистичните регистри на немския език, в частност със стила на художествената литература, но и с изразните средства на разговорния език, както е посочено в заключенията на единичната и на тройната експертизи. Изисква се също добро познаване на българския език в художествен текст, книжовния и разговорния български език, включително и диалектната карта, както и практически умения, които да позволяват тези познания на преводача да намерят проявна форма в превода чрез съответните стилистични похвати.

Като съобразява  изложеното по-горе, посоченото от вещото лице Ч., че изходният текст на пиесата на немски език е в размер на 80 стр., както и посочената от вещите лица Тарифа на “Театераутор” за отстъпване на авторски права върху литературен превод, предвиден за представяне на сцена, съдът намира, че обезщетението за вреди от незаплатено авторско възнаграждениеза използвания превод на пиесата при сценични представления следва да бъде определено на 960 лева (изчислено за 80 стр. Х 12 лева на страница), а за горницата над 960 лева до 1 750 лева не следва да се уважава.

 

Ищцата претендира обезщетение в размер на 2 000 лева за вреди от неплатено авторско възнаграждение за приходи от представления за периода от 29.08.2015 г. до 02.02.2016 г. Съдът намира, че като резултат от неправомерното използване на извършения от ищцата превод на пиесата, ищцата е понесла имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за приходи от представленията за порцесния период при използване на превода за сценична реализация на произведението, каквото би получила при възмездно отстъпване на правото върху превода за използването му.

От заключението на вещите лица по тройната съдебна експертиза се установява, че за колективно управление на авторски права на автори и преводачи на сценични произведения “Театераутор” препоръчва ориентировъчна ставка от 5%. Като се вземе предвид тази ставка от 5% върху общия размер на приходите от продажба на билети за представленията на пиесата в гр. Созопол и в гр. София през процесния период, който общ размер възлиза на 9 920,69 лева съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът определя обезщетение за вреди от неплатено авторско възнаграждение за приходи от представленията на пиесата за периода от 29.08.2015 г. до 02.02.2016 г. в размер на 496,03 лева (5% върху 9 920,69 лева), а за горницата над 496,03 лева до 2 000 лева претенцията не следва да се уважава.

 

Ищцата претендира обезщетение в размер на 1 200 лева за неимуществени вреди за нарушаване на неимуществените авторски права на ищеца. Установява се от показанията на свидетеля М., че когато ищцата разбрала, че пиетата е поставена, тя е била много нервна и не е знаела какво да предприеме. Ищцата е преживяла вътрешно случилото се, което е нормално при узнаване за използването на създадено от автора произведение (в случая процесния превод), без съгласието й. Интензитетът на търпените от ищцата вреди зависи и от продължителността на нарушението, доколкото представленията на пиесата по нейния превод продължават. С оглед на изложеното съдът приема, че за неимуществените вреди от нарушението на авторските права на ищцата следва да бъде определено обезщетение в размер на 500 лева, а за горницата над 500 лева до 1 200 лева претенцията не следва да се уважава.

 

По изложените съображения, съдът намира, че по иска с правно основание чл. 94 от ЗАПСП на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1 956,03 лева, като искът следва да бъде уважен в този размер, а за горницата над 1 956,03 лева до 5 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху присъдената главница от 1 956,03 лева, считано от 02.02.2016 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 1 740 лева, от които 360 лева – държавна такса, 800 лева – депозити за вещи лица и 580 лева – адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че е платено в брой и следва да се приеме, че са изпълнени задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1 338,06 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответниците са направили разноски от 900 лева – депозит за вещи лица. С оглед изхода на спора на ответниците следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 182,70 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против ответниците - М.Г.Т.“З.К.”, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул. “********, и Ф. “А.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, пл. “********, вписана по фирмено дело № 17000/1991 г. по описа на Софийски градски съд, иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, че ответниците са извършили нарушение на авторското право на ищеца Г.Ю.Д. чрез използването на извършения от нея превод на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили за сценична реализация на произведението, без нейно съгласие.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП преустановяване на неправомерното използване на извършения от Г.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, превод на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили за сценична реализация на произведението, без нейно съгласие.

ОСЪЖДА М.Г.Т.“З.К.”, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул. “********, и Ф. “А.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, пл. “********, вписана по фирмено дело № 17000/1991 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 94 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Г.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 956,03 лева (хиляда деветстотин петдесет и шест лева и три стотинки), представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неправомерно използване от ответниците на извършения от Г.Ю.Д. превод на пиесата “Лив Щайн” от Нино Харатишвили, включващо и обезщетение за вреди от неплатено авторско възнаграждение за приходи от представленията на пиесата за периода от 29.08.2015 г. до 02.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 956,03 лева за периода от 02.02.2016 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 94 от ЗАПСП за горницата над 1 956,03 лева до предявения размер от 5 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Г.Т.“З.К.”, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул. “********, и Ф. “А.”, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, пл. “********, вписана по фирмено дело № 17000/1991 г. по описа на Софийски градски съд, да заплатят солидарно на Г.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 338,06 лева (хиляда триста тридесет и осем лева и шест стотинки) – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Г.Ю.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Г.Т.“З.К.”, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул. “********, и Ф. “А.”, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Средец”, пл. “********, вписана по фирмено дело № 17000/1991 г. по описа на Софийски градски съд, сумата от 182,70 лева (сто осемдесет и два лева и седемдесет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :