РЕШЕНИЕ № 174
гр.Бургас, 18.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Иван Иванов, като разгледа докладваното от съдията Гагашев ВНОХ
дело № 999 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен
протест на Районна прокуратура – Бургас против присъда № 133 от 28.08.2019 г.,
постановена по НОХД № 3668/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас.
С атакуваната
първоинстанционна присъда, подсъдимият М. В.С. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 06.08.2019 г. в гр. Бургас, в апартамент, находящ се на
улица „******“ № *, вх. *, ет. *, без надлежно разрешително съгласно чл. 73,
ал.1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите (НУРРД) по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП, вр.чл. 30 от ЗКНВП, държал
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от
ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № 1 от същата Наредба, а
именно коноп (канабис, марихуана), с общо нето тегло 13,481 гр., разпределен
както следва: коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 5,342 гр. и с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол – 13 %, на стойност 32,052
лева; коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 3,707 гр. и с процентно съдържание
на активното вещество тетрахидроканабинол – 15,90 %, на стойност 22,24 лева;
коноп (канабис, марихуана), с нето тегло 4,432 гр. и с процентно съдържание на
активното вещество тетрахидроканабинол – 15,50 %, на стойност 26,59 лева,
всичко на обща стойност 80,88 (осемдесет лева и осемдесет и осем ст.) лева,
определени съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС, като деянието
представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354А ал.5, вр. с ал. 3,
предложение второ, т. 1, предложение първо от НК, поради което и на основание
чл. 78А ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
С атакуваната присъда,
подсъдимия С. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
91,62 (деветдесет и един лева и 62 ст.) лева за изготвена химическа експертиза
на досъдебното производство и 5,00 (пет) лева като държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист. С
протестираната присъда, РС – Бургас е отнел в полза на държавата, приложените
по делото веществени доказателства, включително и наркотичното вещество, като е
разпоредил последното да бъде унищожено след влизане в сила на решението.
С въззивният протест се
излагат кратки доводи за неправилност на съдебният акт, както относно
квалифицирането на деянието като маловажен случай, така и относно размера на
наложеното наказание при възприетата от решаващият съд правна квалификация.
Иска се отмяна на протестираната присъда с прилагане на закона за по-тежко наказуемото
престъпление, за каквото е имало обвинение на първата инстанция и налагане на
съответстващо наказание. Алтернативно се иска изменение на присъдата за
увеличение на размера на административното наказание „глоба“.
Преди провеждане на
съдебното заседание пред въззивния съд, в допълнение към въззивният протест, се
развиват основните аргументи на прокуратурата против възприетата от съда правна
квалификация на инкриминираното деяние. Оспорва се и извода на съда за ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, тъй като липсвали доказателства в
тази насока. От въззивният съд се иска да отмени обжалваната присъда и да признае
подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и да му наложи справедливо
наказание.
В съдебно заседание,
представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на въззивния
протест. Твърди, че при правилно установени и неоспорими факти, в това число – безспорно доказано авторство и механизъм на извършеното
деяние, неправилно районният съд е квалифицирал същото като маловажен случай.
Изразява становище, че фактите, касаещи личността на подсъдимия, с които първостепенният
съд е обосновал квалифицирането на деянието като маловажен случай, следва да
бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и като
квалифициращи деянието като маловажен случай. В противовес на тези факти,
представителят на прокуратурата акцентира върху вида и количеството наркотично
вещество, държано от подсъдимия, които не обосновавали извод за маловажен
случай.
В съдебно заседание,
подсъдимият С., редовно призован, се явява и оспорва протеста. Изразява
съжаление за случилото се.
Твърди, че осъдителна присъда би довела до
тежки за него последици предвид затрудненото му материално и семейно положение
и затова моли за потвърждаване на атакуваната присъда.
Упълномощеният защитник
на подсъдимия оспорва въззивния протест и моли съда да потвърди атакуваната
първоинстанционна присъда като законосъобразна, обоснована и правилна. Изразява
несъгласие с доводите на прокуратурата, като смята, че количеството наркотично
вещество не трябва да е единственият критерий, по който инкриминираното деяние би
могло да се квалифицира като маловажен или немаловажен случай, тъй като са налице
и други обстоятелства и факти, които трябва да бъдат взети предвид при правната
квалификация на деянието.
Бургаският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните
фактически и правни изводи:
Въззивният протест, с който е сезиран настоящият съд, се явява процесуално
допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от прокурор от
съответната прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска
проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от
НПК. Разгледана по същество, въззивният протест се явява неоснователен.
На 22.08.2019 г. Районна прокуратура – Бургас е внесла по реда на чл. 357
ал.1 т. 3 от НПК, в Районен съд – Бургас, обвинителен акт против подсъдимия М. С.
за извършено престъпление по чл. 354а ал.3, предложение второ, т.1, предложение
първо от НК.
В проведеното открито разпоредително съдебно заседание пред районния съд,
защитникът на подсъдимия поискал съдебното производство да протече по реда на
глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Съставът на Районен
съд – Бургас, разглеждащ делото, на основание чл. 372 ал. 1 от НПК, изрично е
разяснил на подсъдимия правата му и го уведомил, че доказателствата, събрани на
досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371
т. 2 от НПК, ще бъдат използвани от съда при постановяване на присъдата. Пред
съда, подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. След това изявление, съдът се произнесъл с определение, съгласно
разпоредбата на чл. 372 ал.4 от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372 ал. 4 НПК, в
мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното
от подсъдимия самопризнание, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство.
От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.В.С. е роден на *** ***, живее в същия град, ** гражданин е, има
завършено ** образование, **, **, работи като *** в „****“ ООД гр. Б.и е неосъждан.
През месец май 2019 г., подсъдимият М.С. закупил в гр. Бургас, на спирката
на Операта, от непознато за него момче от гр. Варна, три полиетиленови пликчета
с марихуана. Прибрал се в дома си в гр. ****, ул. „*****“ № *, вх. *, ет. * и
оставил торбичките с наркотичното вещество върху бюрото в спалнята си. От тази
закупена марихуана, през следващите дни и месеци подсъдимият от време на време
саморъчно си правил и изпушвал по цигара.
На 06.08.2019 г. в Първо РУ при МВР Бургас била получена информация, че подсъдимият
С. държи в дома си в гр. ***** ул.“******,№ *, вх.*, ет.*, наркотични вещества.
За да проверят тази информация, полицейските служители И. П. и К. К., свидетели
по делото, изчакали подсъдимия пред дома му. Щом той се появил, свидетелите провели
беседа с него, но С. отрекъл да държи наркотични вещества. В условията на
неотложност било пристъпено към провеждане на претърсване на жилището му, като в
хода на това процесуално – следствено действие, в спалнята на С., върху плота
на бюрото му, били намерени три броя полиетиленови торбички, съдържащи суха
зелена тревна маса. При направен полеви тест, същата реагирала на марихуана.
Сухата зелена тревна маса била иззета, а протоколът за извършеното процесуално
– следствено действие бил впоследствие одобрен от съдия при PC – Бургас.
Видно от протокол № 704 от 07.08.2019г. по назначената химическа
експертиза, иззетата и предоставена за изследване суха зелена растителна маса се
определя като коноп и е с общо нетно тегло от 13,481 грама, разпределено по
количество и съдържание на активното вещество, както следва: торбичка с коноп (канабис,
марихуана) с нето тегло 5,342 грама и със съдържание на активно вещество
тетрахидроканабинол 13 %; торбичка с коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 3,707
грама, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 15,90 % и торбичка
с коноп (канабис, марихуана) с нето тегло 4,432 грама, със съдържание на
активно вещество тетрахидроканабинол 15,50 %.
Видно от заключението по назначената комплексна физикохимична и
дактилоскопна експертиза, по веществените доказателства, представени за
изследване не са установени оставени годни за идентификационно изследване
дактилоскопни следи.
Стойността на иззетия коноп от жилището на подсъдимия възлиза общо на 80,88
лв., като тя е определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
Стойността на иззетата марихуана, съобразно разпределението й по торбички е
както следва: конопът (канабис, марихуана) с нето тегло 5,342 грама и със
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол 13 % е на стойност 32,052
лева; конопът (канабис, марихуана) с нето тегло 3,707 грама, със съдържание на
активно вещество тетрахидроканабинол 15,90 % е на стойност 22,24 лева, а конопът
(канабис, марихуана) с нето тегло 4,432 грама и със съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол 15,50 % е на стойност 26,59 лева.
Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от
страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по
делото.
Законосъобразен е изводът на районният съд, че самопризнанията, направени
от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхващат всички обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в
предмета на наказателното дело. Същевременно, самопризнанията на подсъдимия не
са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанията са
направени доброволно, в присъствието на упълномощен защитник и кореспондират не
само с признанието, което самият подсъдим е направил и като обвиняем в хода на
досъдебното производство, но намират потвърждението си в експертните
заключения, в показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели И.
П. и К. К. (л. л. 27-30 от ДП), в протокола за извършено претърсване и
изземване и албумът към него (л. л. 13-16 от ДП), както и в другите писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство.
Всички посочени доказателства, доказателствени средства и експертни заключения
кореспондират помежду си, като в пълна степен съвпадат и с признанията на
подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно
чл. 14 от НПК въззивният съд намира за правилна възприетата от районния съд
правна квалификация на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, тъй
като същата намира своята аргументация в целия доказателствен материал по
делото. Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите, с които
първостепенният съд е обосновал извода си, че подсъдимият М.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 354а ал.5, вр. ал.3, предложение
второ, т. 1, предложение първо от НК.
От събраните по делото доказателства (протокол за претърсване и изземване и
фотоалбум, показания на разпитани като свидетели полицейски служители)
безспорно се установява, че на посочената в обвинителния акт дата от дома на подсъдимия
С. са били иззети три полиетиленови торбички, съдържащи суха растителна маса,
до този момент съхранявани в спалня, намираща се в дома му в гр. ***.
Обстоятелството, че иззетата тревна маса представлява марихуана, както и
нейното количество и процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент, се установяват по безспорен начин от експертното заключение по
назначената химическа експертиза. Доколкото конопът и активният му наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични съгласно чл. 3 ал.2 от ЗКНВП“, следва правният
извод, че подсъдимият С. е осъществил изпълнителното деяние „държане на
високорискови наркотични вещества“ по смисъла на чл. 354а ал.3, т.1 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, който се обективира от действията на
подсъдимия – като пълнолетен член на обществото, подсъдимият безспорно знае, че
употребата и притежанието на марихуана е забранено, тъй като представлява
наркотик, въпреки това, С. е закупил
процесното количество наркотично вещество, като закупуването е станало
посредством нерегламентирана от закона сделка. Ето защо, може обосновано да се
направи извод, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Неоснователни са възраженията на прокуратурата срещу дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние като
престъпление по чл. 354а ал.5, вр. ал.3, т.1, предложение 1 от НК.
Първостепенният съд се е съобразил с трайно наложеното в съдебната практика
разбиране, че приложимостта на чл. 93 т.9 от НК, т.е, преценката относно
степента на обществена опасност на конкретно деяние, трябва да съответства на
фактическите данни по делото, отнасящи се до характера на обществените
отношения, които са застрашени, тяхната значимост, начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, данните за личността
на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Следователно, както
правилно е постъпил районният съд, преценката за маловажност на деянието трябва
да се обуславя не от някакво количествени или абсолютизирани критерии, както
иска прокуратурата, а да бъде реална и съответстваща на характерните особености
на всеки конкретен случай.
Престъплението, извършено от подсъдимия С. е формално, на простото
извършване т.е. за довършването му не е необходимо настъпването на вредни
последици, а и такива в конкретния случай не са настъпили. Намереното у
подсъдимия количество наркотично вещество свидетелства, че то действително е
било предназначено само за лична употреба, а стойността му е значително под
размера на минималната работна заплата в страната. Тези обстоятелства сами по
себе си значително намаляват степента на обществена опасност на престъплението.
От друга страна, и това е било констатирано от районният съд, обществената
опасност на подсъдимия е по-ниска от обичайната за този вид престъпления. С. не
е осъждан, липсват данни срещу него да се водят други наказателни производства,
има добри характеристични данни, има изградени трудови навици, полага грижи за
възрастни родители, издържа непълнолетно дете. Посочените обстоятелства
аргументират изводи от една страна, че подсъдимият не е с утвърдени престъпни
навици, а от друга, че принципно желае да води законосъобразен начин на живот. Следователно,
правилно е да се приеме, че подбудите и мотивите за извършване на
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, по-скоро се коренят
в ниската правна култура на подсъдимия и недостатъчният му житейски и социален
опит. Този извод се потвърждава и от поведението на подсъдимия С. в рамките на
протеклото наказателно производство. Подсъдимият през цялото време демонстрира
искрено разкаяние и съжаление за стореното, и чрез действията си съдейства за
изясняване на обективната истина.
Ето защо, въз основа на посочените до тук обстоятелства, отчетени и от
първостепенният съд, може се направи категоричен извод, че действително подсъдимият
С. е извършил престъпно деяние, но същото е с по-ниска степен на обществена
опасност и морална укоримост от обикновените случаи на престъпления от този
вид, поради което са налице условията за квалифициране на деянието му като
маловажен случай по смисъла на чл. 354а ал.5, вр. ал.3 предложение 2, т.1
предложение 1 от НК.
Предвид извода на въззивният съд относно правилната правна квалификация на
престъпното деяние, извършено от подсъдимия, не търпи корекция решението на
първостепенният съд да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК при реализиране
отговорността на С.. За извършеното от него престъпление, законодателят е
предвидил в Особената част на НК наказание глоба в размер до 1000 (хиляда лева).
От престъплението не са настъпили имуществени вреди, подсъдимият е неосъждан и не
се е ползвал от привилегията на чл. 78а от НК. При наличието на тези
обстоятелства, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК,
което първостепенният съд е сторил, като е освободил С. от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „глоба“. Размерът на тази парична
санкция е съобразен с разпоредбата на чл. 78а ал.5 от НК, съгласно която
административното наказание не може да надвишава по размер глобата, предвидена
като наказание в Особената част на НК за съответното престъпление.
В съответствие с правния извод, че подсъдимият С. е извършил престъплението,
за което е бил обвинен, правилно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбите на чл. 354а ал. 6 от НК, разпореждайки веществените доказателства
по делото – опаковки и предмета на престъплението – 13,481 гр. коноп, да се
отнемат в полза на държавата и унищожат.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява извода на
първостепенния съд, че С. следва да заплати направените по делото разноски.
Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК.
По реда на служебната
проверка и предвид правомощията си, въззивният състав прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права
на страните в производството въобще.
Тъй като при
извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на присъдата на Районен съд – гр. Бургас, следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното
и на основание чл. 334 т. 6 и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 133 от 28.08.2019 г. на
Районен съд – гр. Бургас, постановена по НОХД № 3668/2019 г. по описа на същия
съд.
Настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.