Р
Е Ш Е
Н И Е № 492
гр.Хасково, 18.07.2012 год.
Том 5 стр.171-173
в и м е т
о н а
н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и първи
юни
през две хиляди
и дванадесета година в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Марияна Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3349 по
описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от П.Т.З.,*** против Районен
съд-Димитровград искове за сума в размер на 1 778 лева общо – обезщетение
за имуществени вреди и 1 250 лева – обезщетение за неимуществени такива.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.02.2010г. подал в Районен съд-Димитровград тъжба с вх.
№ 1137 срещу Д И от с.Бодрово, Общ.Димитровград, за това, че в качеството му на
свидетел по гр.д. № 316/2009г. по описа на ДРС,
в съдебно заседание на 28.09.2009г. изрекъл по негов адрес думи, които
ищецът определил като клевета. С протокол от 08.02.2010г. председателят на съда
– Съдия Андреев, определил за докладчик по тъжбата Съдия П.Петров, без да е
издал необходимото за образуване на дело разпореждане, съгласно чл.247 от НПК,
нито бил делегирал по съответния ред на Съдия Петров правото да извърши това.
Поради това Съдия Петров, като докладчик по тъжба, а не по НЧХД, с разпореждане
от 09.02.2010г. се произнесъл по редовността на тъжбата, като дал указания за
отстраняване на нередовности. В дадения му срок ищецът отстранил същите.
Следващият акт на съда бил разпореждане на Съдия Петров от 01.03.2010г. по
необразувано, или образувано неизвестно от кого, НЧХД № 147/2010г. за
насрочване на същото в съдебно заседание на 06.04.2010г. Посочва се още, че с
Присъда № 232/04.05.2010г. подсъдимият по това дело – И, бил признат за
виновен. След обжалване на присъдата с Решение № 97814.07.2010г. по ВНЧХД № 114
по описа на Окръжен съд-Хасково за 2010г. присъдата била отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг
състав на Димитровградски районен съд. С протокол от 26.07.2010г. председателят
на съда определил за докладчик Съдия Маринов. Съгласно разпределените по
докладчици входящи документи, отново без рапореждане, било образувано НЧХД №
516/2010г., насрочено за съдебно заседание на 01.10.2010г. и отложено за
02.11.2010г., без определяне на докладчик по делото от председателя на съда.
Поради невъзможност на Съдия Маринов да приключи делото, то било „поето по
преценка” от председателя на съда Андреев в нарушение на принципа за случайния
подбор и същият с Присъда № 18/21.01.2011г. по НЧХД № 516/2010г. признал
подсъдимия за невиновен по предявеното обвинение. Получавайки мотивите към
присъдата, ищецът получил и извлечение
от 21.01.2011г. от решение № 298/14.05.1975г. по НД № 266/1975г. на I н.о. на ВС, приложено към тях от Съдия Андреев в
подкрепа на оправдателната теза. Ищецът сочи още, че вече бил обжалвал
оправдателната присъда пред Хасковски окръжен съд, който с Решение №
77/23.06.2011г. по ВНЧХД № 216/2011г. потвърдил присъдата на Димитровградски
районен съд и осъдил ищеца да заплати разноски на подсъдимия в размер на 500
лева. На 13.07.2011г. Районен съд-Димитровград издал изпълнителен лист в полза
на Д И за сумата от 500 лева. На 15.08.2011г. получил призовка за доброволно
изпълнение по изп. дело № 602/2011г. от ЧСИ Самуил Пеев да внесе сумата 990
лева , което задължение ищецът изплатил на 26.08.2011г. Твърди също, че подал
частна жалба, вх. № 6625/26.08.2011г. на ДРС срещу издадения изпълнителен лист
с искане за неговата отмяна, тъй като липсвало правно основание за неговото
издаване, но досега нямало отговор. Освен това, по посочените четири дела бил
платил държавна такса за образуване на делата в размер на 35 лева и държавна
такса за преписи от документи в общ размер от 75 лева, или общо 110 лева. Бил
платил и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева общо по четири дела за повереника му –
адв.Б.Боев. Общият размер на разходите му възлизал на 1750 лева. Ищецът посочва
също така, че основно задължение на председателя на съда е с разпореждане да
образува валидно съдебно производство или с нарочна заповед в предвидените в
закона случаи да делегира това свое право на друг съдия. В конкретния случай не
било сторено нито едното, което правело нелегитимни всички по-нататъшни
действия на съда, т.е. налице бил незаконен съдебен процес. От друга страна,
като е поел „по преценка” да гледа делото в нарушение на принципа за случаен
подбор, Съдия Андреев формирал нелегитимен съдебен състав, което водело до
нищожност на съдебните актове. Нарушени били и разпоредби на ПАРОАВАС, както и
процедурата по издаване на изпълнителни листове по същия правилник. Ищецът сочи
още, че след приемането на тъжбата му с вх. № 1137/08.02.2010г. председателят
бил длъжен да се запознае с изложената фактическа обстановка и ангажираните
доказателства, да провери правилността на правната квалификация, чрез които
действия се определял предмета на делото и да издаде разпореждане за образуване
или отказ да се образува съответно производство. Ако председателят на ДРС бил
изпълнил това си задължение, той, според професионалната си квалификация, би
преценил, че изложената в тъжбата фактическа обстановка, сочела на деяние по
чл.290а от НК и дадената от тъжителя правна квалификация не съответства на
фактите. В тази ситуация председателят би следвало да откаже образуване на дело
и ищецът не би бил въвлечен в един обречен на загуба процес. Едва след като
разпореди образуване на делото, председателят, по правилата за случаен подбор,
определя съдия-докладчик по това дело. След като нямало разпореждане на
председателя на съда за образуване на НЧХД определеният с протокол от
08.02.2010г. Съдия-докладчик Петров по преписка вх. № 1137/2010г. бил докладчик
само по преписката и той нямал компетентност да образува дело. Така съдът
започвал един нелегитимен процес – НЧХД № 147/2010г., приключил с Присъда №
232/04.05.2010г. Присъдата била отменена от Хасковски окръжен съд поради
допуснато процесуално нарушение и делото върнато с вх. № 6283/23.07.2010г. за ново разглеждане от друг състав на
ДРС. С протокол от 26.07.2010г. председателят определил като докладчик по
преписката Съдия Маринов. Ищецът твърди, че порочната схема се повтаряла –
неизвестно кой и по чие разпореждане образувал НЧХД № 516/2010г., по което
наказателно производство не бил
определен съдия-докладчик по смисъла на НПК и ПАРОАВАС. С разпореждане от
02.08.2010г. Съдия Маринов се самоопределил за докладчик по НЧХД № 516/2010г. и
„на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК”, каквото разпореждане липсвало по
делото, насрочил същото за 01.10.2010г. След молба на ищеца, вх. №
7578/06.09.2010г. било издадено разпореждане от 17.09.2010г. по НЧХД №
516/2010г., с което се поправяло мястото на извършване на деянието. Със Заповед
№ 135/21.10.2010г. поради отпуск по болест на Съдия Маринов председателят на
съда разпределил делата на негов доклад на други съдии, отново в нарушение на
принципа на случайния подбор, а НЧХД № 516/2010г., „след извършена преценка”
било поето от председателя Андреев. Така
по незаконно образуваното НЧХД № 516/2010г. и встъпилият незаконен състав в
лицето на Съдия Андреев била постановена Присъда № 18/21.01.2010г., в мотивите
към която председателят на съда приел, че подсъдимият е изрекъл думите си в
качеството на свидетел и „при това положение няма как той да осъществи състава
на престъплението клевета”. Ищецът счита, че законодателят е задължил
председателя на съда да осъществява „пропускателен режим” над тъжбите с
образуването или отказ да се образува съответно производство. Ако председателят
бил изпълнил това си задължение по чл.247 от НПК по тъжба, вх. №
1137/08.02.2010г., той не би издал разпореждане за образуване на делото, защото
деецът не може да осъществи състава на „клевета”. Когато „пропускателния режим”
се осъществявал от некомпетентни лица, от Служба „Деловодство” или
съдии-докладчици, които анонимно образували наказателни частен характер дела,
се стигало до непозволено увреждане на страните по тези дела, причинено от
Димитровградски районен съд, какъвто бил и настоящият случай. Освен
имуществените вреди, ищецът претърпял и неимуществени такива, изразяващи се в
преживените от него отрицателни емоции и разочарование от незаконните действия
на Димитровградски районен съд по посочените дела. Предвид изложеното, моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер
на 1 778 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
от които 138 лева – платени държавни такси, вследствие незаконно образуване на
НЧХД № 147/2010г., незаконно определяне на съдия-докладчик по делото, незаконно
образуване на НЧХД № 516/2010г., встъпил незаконен състав по това дело,
неоснователно издаден изпълнителен лист; 650 лева – заплатено възнаграждение за
адвокат, вследствие посочените пороци на ответника; 990 лева – заплатени по
изп. дело № 602/2011г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, отново вследствие тези
пороци на ответника, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1 250 лева, вследствие на претърпени от ищеца душевни страдания, причинени
с посочените незаконни действия на съда, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 26.08.2011г. до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски. Ищецът моли съда да прогласи нищожността на
Присъда № 18/21.01.2011г. по НЧХД № 516/2010г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими
и алтернативно като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изложените фактически твърдения
в исковата молба, намира предявените искове за недопустими, поради което следва
да ги отхвърли като такива. Безспорно се установи, че се претендира обезщетение
за претърпени имуществени вреди под формата на направени разноски по съдебни
производства, / ДТ и адвокатско възнаграждение/ и неимуществени вреди вследствие
на претърпени душевни страдания от ищеца, причинени му от незаконосъобразни
действия на орган на съдебната власт – Районен съд-Димитровград. Според съда не
се събраха доказателства, които да обосноват извод за наличие на предпоставки, при
които може да се ангажира имуществената отговорност на ответника. Съдът намира,
че съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си
действия и за постановените от тях съдебни актове, освен ако са извършили умишлено
престъпление от общ характер и то да е установено с влязла в сила присъда. Този
принцип е конституционно закрепен в нормата на чл. 132 от Конституцията на Република
България. Ако са настъпили вреди от неправомерна дейност на органите на
съдебната власт или на магистрат, то гражданската отговорност за обезвреда се
поема от Държавата по реда на ЗОДОВ, при установените в този закон
предпоставки. В случая обаче от изложените фактически твърдения и събраните
писмени доказателства се установява, че не е налице нито една от предпоставките
на чл. 2 от този закон, поради което така предявени исковете за обезщетение на
претърпени вреди - имуществени и неимуществени такива са недопустими и като такива
следва да се отхвърлят.
С още по-голяма сила казаното важи и за заявената
претенция да бъде прогласена в настоящото производство нищожността на влязла в
сила Присъда № 18/21.01.2011 год., постановена по НЧХД № 516/2010 год. по описа
на Районен съд-Димитровград. Съгласно нормата на чл. 419 от НПК влезлите в сила
присъди и решения могат да бъдат проверени по реда на глава ХХХІІІ –„Възобновяване
на наказателни дела” и то при наличието на основанията и в сроковете по чл. 422 и чл. 421 от НПК. Ето
защо и тази претенция съдът намира за недопустима.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.З., ЕГН **********,***- против
Районен съд-Димитровград, искове за сумата 1 778 лева - обезщетение за
имуществени вреди и за сумата 1 250 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.08.2011г.,
както и искането за прогласяване нищожност на влязла в сила Присъда №
18/21.01.2011г. по НЧХД № 516/2010г. по описа на Районен съд-Димитровград, като
- НЕДОПУСТИМИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.