№ 362
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102812 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 15.11.2019г. е
сключил с ответника договор за продажба, по силата на който му е продал 20 бр. гуми
с единична цена 79, 17 лв. без ДДС и 18 бр. гуми с единична цена 106, 67 лв. без ДДС.
Уточнява, че за извършената продажба е оформена фактура № *********/15.11.2019г.
на стойност 4204 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че е предал на купувача счетоводния
документ и предмета на договора за продажба в деня на сключване на сделката.
Посочва, че въпреки настъпилия падеж на задължението на ответника, последният не е
платил цената на закупените от него гуми, поради което дължи и обезщетение за
забава. Предвид на изложеното ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати
сумата от 4204 лв. – дължима главница по горепосочената фактура от 15.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 439, 08 лв. – лихва за
забава за периода от 15.11.2019г. до 24.11.2020г. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е сключвал с ищеца
1
договора за продажба, имащ за предмет процесните гуми, както и да е получавал
същите във фактическата си власт.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
С исковата молба е представена данъчна фактура № **********/15.11.2019г. на
стойност 4204 лв. с ДДС, с издател и доставчик ищцовото дружество и получател
ответника за доставката на 20 бр. автомобилни гуми с единична цена от 79, 17 лв. без
ДДС и 18 бр. автомобили гуми с единична цена от 106.7 лв. без ДДС. Въпросната
фактура не е подписана от никоя от страните по делото и е включена в дневника за
продажби на ищеца за м. ноември 2019г. /лист 13 позиция 202/. Падежа на фактурата
съвпада с датата на издаването й – 15.11.2019г. От представените два броя фактури от
03.10.2019г. и 08.10.2019г. е видно, че преди релевантния за спора момент ищецът е
закупил и е имал в наличност различни модели автомобилни гуми.
От заключението на изслушаната ССчЕ, което не е оспорено от страните и се
цени от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че ответникът е
получил и отразил в счетоводството си процесната фактура, като разход за материали
по дебитна сметка 601. Същият по реда на ЗДДС я е включил в дневника за покупките
си за м. ноември 2019г. и е ползвал правото на данъчен кредит за нея. Ответникът е
отчел стойността на фактурата в размер на 4204 лв. по разчетна сметка 401 –
доставчици като неплатено задължение към ищеца. Вещото лице е изчислило, че в
периода 15.11.2019г. – 24.11.2020г. мораторната лихва върху главницата е в размер на
439, 08 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
327 ал. 1 ТЗ е предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение
по договор за търговска продажба, имащ за предмет описаните в процесната фактура
стоки, че е доставил тези стоки на ответника, както и размера на вземането си за
главница и неговата изискуемост.
По общото правило на закона договора за търговска продажба е неформален
/арг. от чл. 293 ал. 1 ТЗ/ и за сключването му не се изисква спазването на определена
форма. Достатъчно е наличието на волеизявление от страна на ищеца за продажба на
стоките и насрещно волеизявление на ответника за приемане на доставените стоки
срещу задължение да плати съответната цена. Обективирането на тези волеизявления,
2
когато се претендират последици от договор за търговска продажба следва да бъде
доказано по несъмнен начин.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до категоричния
извод, че между страните е съществувало валидно продажбено правоотношение по
договор за търговска продажба на автомобилни гуми. Съществените елементи на тази
договорна връзка са намерили отражение в представената с исковата молба фактура, в
която стоките са индивидуализирани по вид, единична цена и брой артикули.
Включването на процесната фактура в дневника за продажбите на ищеца респ. в
дневника за покупките на ответника и ползването на данъчен кредит от последния за
нея, обстоятелства безспорно установени от заключението на ССчЕ, недвусмислено
сочат за наличието на облигационна обвързаност между страните по неформален
договор за продажба. Липсата на подпис за получател в процесния първичен
счетоводен документ дискредитира същия като годно доказателство за получаване на
стоката. Действията на ответника по отразяване на фактурата в счетоводството му и
включването й по реда на ЗДДС в дневника за покупки за м. ноември 2019г. обаче
представляват категорично признание за получаване от него на продадените му
автомобилни гуми. Извършените от ответника счетоводни операции и отразяването на
процесната фактура по разчетна сметка 401 – доставчици като неплатено към ищеца
задължение безспорно сочат за неизпълнение на задължението на купувача за плащане
на доставената му стока. В този смисъла е константната практика на ВКС, намерила
израз в Решение № 160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на I т.о. и посочените в него
други съдебни актове. По тези съображения наведените от ответната страна
възражения за липсата на договорна връзка между страните по повод продажбата на
автомобилни гуми респ. за неполучаване на същите са изцяло неоснователни.
В тази връзка настоящият състав на ВТРС е обвързан да приеме, че ищецът е
прехвърлил правото на собственост върху описаните във фактурата по вид и
количество стоки и е предал същите в държане на купувача, което е породило
задължението на последния да плати уговорената цена /арг. 327 ал. 1 ТЗ/. Ответникът
върху когото лежи тежестта да докаже изпълнение на насрещната си престация, не е
ангажирал доказателства за извършено плащане, поради което е останал задължен за
стойността на доставените му стоки в размер на 4204 лв.
При това положение съдът намира, че предявения иск за заплащане на тази сума,
представляваща дължима цена на доставени стоки по Фактура №
**********/15.11.2019г. е изцяло основателен и доказан.
Основателността на исковата претенция за главница обуславя основателността
на акцесорната претенция за обезщетение за забава. Падежът на главното вземане е
установен в процесната фактура – 15.11.2019г., поради което ответникът изпада в
3
забава с настъпването му, без да е необходимо да бъде канен /чл. 84 ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на вещото лице в периода 15.11.2019г. – 24.11.2020г.
мораторната лихва върху главницата е в размер на 439, 08 лв., с оглед на което
предявения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в
размер на 978, 16 лв., както и тези сторени за обезпечаване на иска в размер на 616, 50
лв., съгласно т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК. Последните с оглед диспозитивното начало
в процеса следва да се присъдят така както са поискани, макар да са представени
доказателства за по – високия им размер.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.К.Т. – Земеделски производител, с БУЛСТАТ ***, с адрес г*** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ "МАГДАК – РАДОСТИН МИТЕВ", ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В. Търново, ул."Сергей Румянцев" № 34, на основание чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 4204 лв. с ДДС /четири
хиляди двеста и четири лева/ - главница, представляваща дължима продажна цена на
закупени и доставени автомобилни гуми по фактура № **********/15.11.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 24.11.2020 г. до
окончателното изплащане, както и СУМАТА от 439, 08 лв. /четиристотин тридесет и
девет лева и осем стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода
15.11.2019г. – 24.11.2020г.
ОСЪЖДА Г.К.Т. – Земеделски производител, с БУЛСТАТ ***, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ "МАГДАК – РАДОСТИН МИТЕВ", ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В. Търново, ул."Сергей Румянцев" № 34 СУМАТА от 978, 16
лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ - разноски за
исковото производство, както СУМАТА от 616, 50 лв. /шестстотин и шестнадесет лева
и петдесет стотинки/ - разноски за обезпечение на иска.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4