Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
от 15.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд -
Хасково,
ІІІ-ти касационен състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа АНД /К/ № 263/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на М.М.К. срещу Решение № 177/23.12.2021 г. по АНД №
234/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград /РС – Димитровград/. С
решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 254р-126/11.02.2021 г.
на Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на
МВР/ - Хасково, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗдр/.
В
жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Не
било доказано по безспорен начин, че в действителност лицето е извършило
нарушението, като това не се установявало и от изслушаните свидетелски
показания. Моли НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В постъпила от неговия процесуален представител молба е
обективирано становище, че поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореният
съдебен акт и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски за
две съдебни инстанции.
Ответникът
– ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 25.12.2020 г. срещу 26.12.2020
г., полицейски служители към РУ Димитровград извършили проверка на сграда,
намираща се до автобусна спирка, разположена на бул. „Г. С. Р.“, гр.
Димитровград, в близост до „Неохим“ АД. В помещението имало над 30 човека без
предпазни маски на лицето, сред които и лицето М.М.К.. На последния бил
съставен акт бл. № 525176/26.12.2020 г. за нарушение на чл. 209а във връзка с
чл. 63, ал. 4 ЗЗдр във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването Въз основа акта е издадено оспореното в съдебното
производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания
и кредитиран от РС – Димитровград доказателствен материал, вкл. и от
свидетелските показания в частта, че при проверката не са открити лица с поставени
предпазни маски.
Съдът
констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие
с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение.
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 209а,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗдр. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК. НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа
на отказ да се образува наказателно производство, обективиран в постановление
от 25.01.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура - Хасково.
По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението.
В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени. Налице е
пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и
възпроизведената такава в НП въз основа на цялата административнонаказателна
преписка. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо
настъпването на определен противоправен резултат. Неоснователни са твърденията
на касатора, че е налице недоказаност на нарушението, вкл. и по съображенията,
изложени в постановлението на прокурора по чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В същото изрично
е посочено, че К. с действията си е нарушил заповедта на министъра, съответно
мерките против разпространението на COVID 19, но обществената
опасност на деянието е незначителна, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 НК не е образувано наказателно производство, а преписката е изпратена по
компетентност за издаване или не на НП във връзка със съставения акт.
Съгласно
чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. На основание
чл. 63, ал. 4 ЗЗдр /в редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „при обявена
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“. В
конкретния случай с издадена от Министъра на здравеопазването Заповед №
РД-01-675/25.11.2020 г. са въведени следните противоепидемични мерки: „всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение №
3“ /т. 7/. По смисъла на т. 7 от заповедта „обществени“ са местата, които са
достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.
В конкретния случай
се констатира, че обектът на проверката попада в обхвата на понятието
„обществено място“ /закрито/, в която посока са изложени и подробни съображения
от РС – Димитровград, изцяло споделени от настоящата съдебна инстанция. За
лицето М.М.К., което също било на това закрито обществено място, в присъствието
на над 30 човека, е възникнало и задължението да има поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./. Неизпълнението на това задължение
обуславя и ангажиране на отговорност по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.
Законосъобразно и
явно справедливо административнонаказващият орган е наложил административно
наказание „глоба“ в неговия минимален размер за деяние, което съставлява
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал.
3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при
липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая /чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември
1991 г./. Не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
доколкото с изменението на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в сила от 26.04.2022 г./ не е
отпаднала наказуемостта на нарушението, като за него се предвиждат същото по
вид и размер наказание.
Доколкото
направените от Районен съд - Димитровград изводи съответстват на фактическата
обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348
от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че касационната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение –
оставено в сила.
С
оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат
присъдени.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 от АПК Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/23.12.2021
г. по АНД № 234/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.