№ 84
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по постъпило от осъдения В. П. С. чрез защитника му – адвокат
от АК-Бургас искане за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 520/2020 г. по описа на РС-Несебър и ВНОХД № 30/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
С депозирания в съда процесуален инструмент, активиращ
производството по реда на глава XXXIII от НПК, се релевират доводи за
наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
за възобновяване на наказателното производство по посоченото дело. Твърди
се липса на отговор във въззивното решение по поставени от защитата
възражения за допуснати в хода на досъдебното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в налични пороци в
обвинителния акт, както и за липса на отговор по възраженията на защитата
относно начина, по който е ценена доказателствената съвкупност и
приложимия наказателен закон от първоинстанционния съд. Твърди се още,
че мотивите на присъдата не достигат стандартите, които дължат на
разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Сочи се конкретно, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не били конкретизирани
действията на тримата извършители и в частност на двамата подсъдими С. и
Б. относно начина на извършване на деянието и действията на всеки един от
тях като съучастници в извършването му, като липсвало и фактическо
изложение за субективната страна на деянието, респ. за действителното
1
намерение на подсъдимите при извършване на деянието. Претенцията
относно мотивите на първоинстанционната присъда и решението на
въззивния съд е развита в насока едностранно и превратно тълкуване на
доказателствената маса и в липса на отговор от инстанционните съдилища по
направените пред тях от защитата възражения в тази посока. Счита се, че и
двете съдебни инстанции приемат за безспорно доказани, при липса на
събрани по делото доказателства за това, както начина на извършване на
престъпното деяние, така и обстоятелството, че техническото устройство и
ключът, който е намерен в подсъдимия Б., са средствата, посредством които
двамата подсъдими са осъществили деятелност по установяване на своя
фактическа власт върху процесното МПС. В резултат на изложеното, макар и
не юридически формулирано се сочи, че при разглеждане на делото и от
двете съдебни инстанции са допуснати нарушения по чл.13 от НПК, чл.14 от
НПК, чл.107, ал.3 от НПК и чл.303, ал.2 от НПК, израз на които са превратна
оценка на приобщените по наказателното дело доказателства, с приоритетно
позоваване на тези, подкрепящи обвинението, както и необсъждане на
възраженията на защитата. Изтъква се, че изложените нарушения на
процесуалните правила са предпоставили и неправилно приложение на
материалния закон. С тези съображения е заявено искане за възобновяване на
наказателното дело.
В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият В. П. С. се явява лично
и с упълномощен защитник – адвокат от АК-Бургас. Двамата поддържат
искането за възобновяване на делото, като защитникът развива съображения в
подкрепа на оплакванията за допуснати от съдебните инстанции съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на
материалния закон. Акцентира върху заключението на назначената и
изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, за която твърди, че не е
изследвала едновременно и техническото устройство и процесния автомобил,
за да даде отговор дали устройството, с оглед характеристиките, които има,
може да бъде използвано за този автомобил и тази негова модификация. Така
също не е била отчетена и липсата на експертен отговор доколко е налице
възможност установеният ключ да извърши техническата функция, за която е
предназначен, а именно – да стартира двигателя на автомобила. Пледира за
възобновяване на наказателното дело, отмяна на въззивното решение и
връщането му за ново разглеждане от въззивния съд.
Осъденият В. С. иска да бъде възобновено наказателното
производство.
Представителят на АП-Бургас изразява становище за неоснователност
на искането на осъдения В. С. за възобновяване на наказателното дело.
Намира, че наведените от осъдения оплаквания за допуснати от съдебните
инстанции съществени процесуални нарушения при изготвяне на
обвинителния акт и при анализа и оценката на приобщените по наказателното
дело доказателствени източници, не се подкрепят от данните по делото. Сочи,
че обвинителният акт съдържа всички законово изискуеми елементи по
2
съдържанието, както и че съдилищата са изпълнили задължението си за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, на
основата на която своя дейност са формирали верни изводи по фактите и
правото. Намира, че съдилищата в своите актове са отговорили подробно и
изчерпателно на всички направени пред тях възражения от защитата. Счита,
че материалният закон е приложен правилно, а наказанието – справедливо
отмерено, с отчитане на всички обстоятелства по чл.54 от НК. Пледира
искането на осъдения С. за възобновяване на делото да бъде оставено без
уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо като подадено от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок по чл.421, ал.3
от НПК, като се иска възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419,
ал.1 от НПК. В искането се излагат доводи в подкрепа на основания по
чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 24 от 10.04.2019 г., постановена по НОХД № 1354/2018 г.
по описа на РС-Несебър, В. П. С. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.346, ал.2, т.З, вр. с ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ,
във вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.54, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три
години, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпълнение за изпитателен срок от пет години.
На основание чл.67, ал.3, вр.чл.42а, ал.2, т.2 от НК е постановено в
изпитателния срок В. С. да търпи пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години.
С присъдата, на основание чл.346, ал. 4, вр. ал.2, т.3 от НК на В. П. С. е
наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС'’ за срок
дванадесет месеца.
С присъдата, на основание чл.189, ал.З от НПК, В. П. С. е осъден да
заплати направените по делото разноски.
Присъдата е била проверена от въззивния съд, който с решение по
ВНОХД № 615/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас я е отменил изцяло
и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради
допуснати от него съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в непълнота на диспозитива на присъдата, неяснота в мотивите
и противоречие в присъдата, което препятства да се установи действителната
воля на първоинстанционния съд относно броя на съучастниците в
извършеното престъпление и действията, с които е осъществено
изпълнителното деяние.
3
След връщането на делото за ново разглеждане, пред Районен съд -
Несебър е образувано НОХД № 520/2020 г. По делото е проведено
разпоредително заседание, при което след становищата на страните по
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е прекратил
съдебното производство по НОХД № 520/2020 г. и върнал делото на РП -
Несебър за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. За да
прекрати съдебното производство и да върне делото в неговата предходна
процесуална фаза, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са
допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели
до ограничаване правото на защита на подсъдимите. По същество, приетите
от първия съд съществени процесуални нарушения са идентични по
съдържание с изложените такива в настоящото искане за възобновяване на
наказателното производство, описани подробно по-горе.
С определение по ВЧНД № 1254/2020 г. Окръжен съд - Бургас на
основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК е отменил определението, с
което РС-Несебър е прекратил съдебното производство. За да постанови
определението си ОС- Бургас е приел, че внесеният в първоинстанционния
съд обвинителен акт отговаря на всички зададени от закона изисквания за
неговото съдържание.
В резултат, съдебното производство по НОХД № 520/2020 г. на РС -
Несебър е продължило и приключило с присъда от 13.09.2021 г., с която В. П.
С. е признат за виновен в това, че на 18.08.2015 г., за времето от 02:50 часа до
03:45 часа, в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, обл.Бургас, кв.“Чайка“, в
съучастие, като извършител с Б.В. Б., ЕГН:********** /помагач/ и трето
неустановено по делото лице /също помагач/, извършил опит противозаконно
да отнеме паркирано на паркинг пред входа на хотел „Централ“ чуждо
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „Q7“, с
туристически багажник на покрива, с регистрационен № WE 021 FY /полска
регистрация/, № на рама WAUZZZ4LXDD005966, възлизащо на стойност 77
675 лв. /седемдесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/, от
владението на собственика А.К.Н., родена на ... г. в гр.Варшава, Република
Полша /полска гражданка/, без нейното съгласие, с намерение да го ползват,
като деянието е осъществено при условията на чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК
- чрез използване на технически средства: 1 бр. нефабрично изработен
/неоригинален/ ключ с обща дължина 81 мм, работна част 8x41 мм, с черна на
цвят ръкохватка, полимерна, с отвор в горната си част и лого на
производителя от едната страна по средата ,,JMA Spain“, а от другата страна
„HU-НАА.Р“; 1бр. техническо устройство с правоъгълна форма с черен
надпис от едната страна „А6003А“ с два кабела - сив и черен, свързани към
букса, представляващо универсален 16-пино в интерфейс, отговарящ на
стандарта OBDII/EOBDII и CAN конектора, свързан със сив кабел за
активиране и деактивиране на алармата и да обучи ключ /с транспондер/ в
няколко секунди за имобилайзера на автомобили „Ауди Q7“, до 2014 г., като
деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини
4
/задържан от екип полицейски служители при РУ на МВР - Несебър/, поради
което и на основание чл.346, ал.2, т.3, вр. с ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.
второ, във вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр. чл.54, ал. 1 от НК е
осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за изпитателен срок от 5 /пет/
години.
С присъдата, на основание чл.346, ал.4, вр.ал.2, т.3 от НК В. П. С. е
лишен от право да управлява МПС за срок 2 /две/ години.
На осъдените лица са възложени и направените по делото разноски.
С присъдата, съдът се е произнесъл и по повод веществените
доказателства - 1 брой Техническо устройство с правоъгълна форма с надпис
от едната страна „А6003А“, с 2 кабела, свързани с букса; 4 броя ампули,
черни на цвят; 6 броя пластмасови чипове; 2 броя пластмасови чипове; 1
брой автомобилен ключ с парче черна пластмаса в горния край и малко парче
черна пластмаса; 1 брой ключ с черна ръкохватка и надпис от едната страна
,,JMA Spain“; 1 чифт ръкавици; шапка с козирка и с надпис на латиница
„Champion league“ и „Manchester United“; 1 брой отвертка; парче заключващ
механизъм; 1 брой автомобилен ключ със закривена основа; 1 брой секретен
патрон на автомобил; 1 брой телефонен апарат, бял отпред, син отзад с
надпис М5 със СИМ-карта; 1 брой телефонен апарат с надпис М5, бял на
цвят, със сим карта, като на основание чл.53, ал.1, б.“а” от НК ги е отнел в
полза на Държавата и е разпоредил да бъдат унищожени.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка и изцяло потвърдена с
Решение № 38/16.03.2022 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по ВНОХД
№ 30/2022 г.
В искането за възобновяване се сочат основания по чл.422, ал.1, т.5,
вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебните
актове.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените
основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.
Решението на Окръжен съд - Бургас и присъдата на Районен съд -
Несебър не страдат от процесуалните пороци, изтъкнати в искането за
възобновяване.
Тези два акта подлежат на проверка по реда на Глава тридесет и трета
от НПК по извънредния способ за проверка на влезлите в сила съдебни
актове. Този способ цели зачитане на стабилитета на влезлия в сила акт, като
единствено на посочените в чл.348, ал.1 от НПК изрични основания може да
бъде преразгледан този стабилитет.
Двата акта са мотивирани в съответствие с изискванията на чл.305,
ал.3 от НПК (респ. на чл.339, ал.2 от НПК), като са изложени подробни и
логични съображения, за да се приеме наличието на извършено престъпление
5
от осъдения С. и другият осъден по делото. Отчетен е процесуалният ред, по
който е протекло съдебното производство, а именно – по общия ред.
Направените възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на
двете съдебни инстанции по същество - липса на пълно, обективно и
всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на
събраните доказателства, довели до неправилно приложение на закона с
осъждане на В. С. по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни.
При мотивиране на присъдата, първостепенният съд внимателно и
прецизно е анализирал доказателствената наличност по делото, съдържаща
показанията на свидетелите - полицейски служители Ч., Д., К., Я. и У.,
обективните находки при извършените първоначален оглед на процесния
автомобил „Ауди Q7“, оглед на местопроизшествието, оглед на паркирания
до процесния автомобил лек автомобил „Шкода Октавия“ и обиск на
задържания осъден Б. Б., както и заключенията по назначените съдебно-
икономическа и 2 броя съдебно-техническа експертиза и установеното при
проведения по делото следствен експеримент, достигайки до правилния
извод, че тя обосновава в законово изискуемата степен главния факт в
наказателния процес – извършване на описаното в обвинителния акт
престъпно деяние и неговия автор. Решаващият съд е обсъдил събраните по
делото доказателства както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и
корелативност, като е дал положителна оценка относно тяхната процесуална
издържаност. Така, при стриктно спазване на законовото изискване по чл.305,
ал.3 от НПК, съдът е изложил своите съображения защо приема и гради
своите изводи на едни от доказателствата, а други отхвърля.
Разпитаните по делото полицейски служители са свидетели – очевидци
и техните показания са източници на преки доказателствени факти. Оценени
са от съда по действителното им съдържание, поради което и неоснователно
се поддържа твърдение за превратното им тълкуване. Относно тях следва да
се посочи, че единствено обстоятелството, че същите са служители на
полицията, не може автоматично да води до извод за тяхната пристрастност и
заинтересованост от изхода на делото, както и до изключването им от
доказателствената съвкупност. За достоверността и обективността на
показанията на такива свидетели винаги следва да бъде извършен от съда
подробен и обстоен анализ на същите както поотделно, така и във връзка с
останалите събрани по делото доказателства. Видно от мотивите към
присъдата, такъв анализ безспорно е направен от страна на районния съд.
Правилно в тази посока е установено от съда от първата инстанция, че
показанията на посочените свидетели са напълно изчерпателни, логични,
безпротиворечиви и взаимно допълващи се по релевантните обстоятелства,
свързани с главния факт на доказване. Поради това и са в пълна корелация
помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други.
Съдът е подходил с нужното внимание към показанията на тези свидетели и
6
обосновано е направил извод за еднопосочност на твърденията им във връзка
с установяване на конкретно осъществената деятелност от осъдените
подсъдими С. и Б. в деня на инкриминираната дата – присъствието на
подсъдимите до лекия автомобил и тяхното поведение след като са се
намесили свидетелите Я. и У.. От тези гласни доказателствени източници
безспорно се установява, че осъденият С. е задържан непосредствено след
като е излязъл от шофьорското място на лекия автомобил „Ауди Q7“,
собственост на А.К.Н., като преди това е изхвърлил черна пластмасова
кутийка, със сив, червен и черен кабел. Тази кутия е открита непосредствено
до лекия автомобил при първия оглед на местопроизшествието. Друг
безспорно установен от показанията на посочените свидетели факт е, че до
лекия автомобил „Ауди Q7“ са открити ръкавици, по които е установена ДНК
на С.. В резултат, правилен се явява извода на първия съд, че обясненията на
осъдения С., в които твърди, че изобщо не е влизал в процесния автомобил и
не се е приближавал до него, когато е бил задържан, не могат да бъдат
противопоставени както на съдържанието на показанията на свидетелите
полицейски служители, така и на факта, че на откритите при огледа на
мястото ръкавици има негова ДНК. Поради това и обосновано е възприел
тези твърдения на С. само като една негова защитна версия.
Посочените по-горе свидетелски показания, съдът е анализирал и във
връзка със заключенията по назначените по делото 2 броя съдебно-технически
експертизи и показанията на експерта по тях, които е отчел като
установяващи се в тяхна подкрепа. Видно от заключението на двете съдебно-
технически експертизи, изготвени от вещото лице Генов в хода на ДП и
съдебното производство, изхвърлената от осъдения С. преди задържането му
пластмасова кутийка, представлява универсален 16-пинов интерфейс за
активиране и деактивиране на аларма и служи за обучаване на ключ /с
транспондер/ за имобилайзера на автомобила „Ауди“ А6 до 2011 г. и на Q7 до
2014 г. Вещото лице е категорично, че предоставеното му за изследване
техническо устройство е фабрично произведено, технически изправно и
работоспособно, и може да бъде използвано за обучаване на ключове за лек
автомобил, за да може той да бъде приведен в движение. Вещото лице
определя „обучението“ като прочитане на кода от чипа и записването му в
компютъра на автомобила, за да може впоследствие при съвпадане на
кодовете между чипа и системата на автомобила, да се даде разрешение на
компютъра на лекия автомобил да стартира двигателя. Видно от
заключението на СТЕ, за да може техническото устройство за обучение на
ключове да се свърже с компютъра на лекия автомобил, то следва да се
свърже с CAN конектора на устройството, където се намират бушоните.
Видно от протоколите за оглед на лекия автомобил и фотоалбумите към тях,
именно капачето от лявата страна на волана, където се намират бушоните на
лекия автомобил Ауди Q7 било отстранено и имало изкарани бушони. Това се
потвърждава и от показанията на пострадалата Нейман. Изложеното,
правилно е довело районния съд до недвусмислен извод, че от субективна
7
страна влизането на С. в чуждия автомобил с техническо средство за
обучение на ключове еднозначно е опит този автомобил да бъде приведен в
движение, т.е. неправомерно отнет без съгласието на неговия собственик.
Така също е отчетено категоричното становище на вещото лице, че
намереният у другият осъден Б. Б. при извършения му обиск автомобилен
ключ с надпис ,,JMA Spain“ може да послужи за отключване/заключване на
вратите и багажника, както и за запалване на автомобил, т.к. в него имало
поставена 1 бр. черна стъклена ампула, представляваща „транспондер“ -
електронен чип, който посредством техническото устройство, държано от
осъдения С., информацията от чипа на ключа може да бъде прочетена и
записана в компютъра на автомобила, след което ключа с чипа да е в
състояние да изключи имобилайзера на автомобила и да предизвика
стартиране на двигателя. Съдът е взел предвид, че при извършения следствен
експеримент е установено, че иззетия от Б. автомобилен ключ е влязъл
свободно в контактния патрон на процесния автомобил и е бил свободно
завъртян на 45 градуса, което принципно би позволило прочитане на кода от
чипа, монтиран в корпуса на ключа, от компютъра на автомобила.
Установените факти от цялата доказателствена съвкупност сочат, че Б. е бил в
непосредствена близост до процесния чужд автомобил като се е оглеждал,
докато в него е влизал С., носейки в себе си специално техническо средство,
което може да се използва за обучаване на ключ с транспондер. В Б. бил
открит изработен на ключарска фреза ключ с поставен в него специален чип,
който би могъл да се обучи с носеното от С. техническо средство, след което
би могъл да се използва за стартиране на двигателя на процесния автомобил.
Тези установени факти в напълно достатъчна степен са мотивирали
решаващия съд да приеме, че осъденият Б. е подпомагал осъдения
извършител С. в опита за отнемане на автомобила. Извършената оценъчна
дейност на доказателствената съвкупност по делото не търпи критика в
насоката, в която искателят претендира, тъй като не се отклонява от
правилата, регламентирани в НПК. В съдебния си акт, първоинстанционният
съд е отговорил изчерпателно и задълбочено на всички направени пред него
възражения от защитата, поради което доводът за липса на отговор по
възраженията е също неоснователен.
Извън направените по-горе констатации, отнасящи се до оспорваната
доказателствена дейност на първата инстанция по същество, самостоятелната
проверка на проведеното въззивно производство, законосъобразността на
което също се оспорва от искателя, не установява твърдените нарушения на
чл.13, чл.14, чл.107, чл.339, ал.2 от НПК. За да постанови съдебния си акт,
въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната присъда и след
собствен анализ на доказателствените източници, е потвърдил правилността и
обосноваността на установените от първата инстанция фактически и правни
положения. Твърденията на искателя, че въззивният съд е допуснал
нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил всички
възражения на защитата в жалбата, не може да бъде преценено като
8
основателно. Съобразявайки изискването по чл.339, ал.2 от НПК въззивният
съд е дал мотивиран отговор на всички възражения на защитата, сред които и
на тези, възпроизведени в искането за възобновяване, с което е изпълнил
процесуалните предписания на закона. Въззивният съд в своето решение е
отговорил и на възраженията, свързани със съдържанието на обвинителния
акт, като се е позовал на определението, постановено по ВЧНД № 1254/2020
г. на Окръжен съд - Бургас. Мотивирайки по този начин своя отговор, ОС-
Бургас не е нарушил процесуалните правила по чл.339, ал.2 от НПК, т.к.
същият е в достатъчна степен ясен и обоснован. Настоящият съд, при своята
собствена преценка на този обвинителен акт намира, че в него се съдържат
всички необходими елементи, изисквани от чл.246 от НПК и е съобразен с
всички указания, визирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС, поради което и е годен да постави началото на съдебно производството
пред първата инстанция. В него в необходимата степен са изложени факти и
обстоятелства, свързани с действията на подсъдимите – както заедно, така и
поотделно, свързани с осъществяване на изпълнителното деяние на
процесното престъпление, така че не се създава невъзможност подсъдимите
да разберат в какво престъпление са обвинени и да реализират адекватно
защитата си. В обстоятелствената част на обвинителния акт изчерпателно е
посочено, защо е прието от прокурора, че деянието е извършено при
задружна престъпна дейност на двамата подсъдими и трето неустановено по
делото лице, като е изразено и становище относно формата на вина, при която
е действал всеки един от тях при осъществяването му. Съобразявайки
изложеното, настоящият състав на съда не констатира да са налице
претендираните от осъдения С. и защитника му нарушения на процесуалните
правила, отнасящи се до накърняване на правото му на защита.
При правилно изяснена фактическа обстановка инстанционните
съдилища са направили напълно обосновани правни изводи, като са приели,
че осъденият В. С. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл.346, ал.2, т.3 вр. aл.1 вр. чл.195, ал.1, т.4, предл.
второ, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК. При липса на пороци при
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите,
спрямо установеното от фактическа страна, материалният закон е приложен
правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка, в рамките на
повдигнатото срещу осъдения В. С. обвинение, обуславя законосъобразността
на съдебните актове.
Доколкото сред оплакванията на осъдения, заявени в искането за
възобновяване, не се съдържат такива, насочени към наложеното наказание и
начинът на индивидуализирането му, съдът ще се ангажира само да
отбележи, че в отмерения вид и размер, както и начин на изтърпяване,
наказанието е съответно на изискването за справедливост. Поради това и
въззивното решение не търпи корекция в посока определената от него
наказателна санкция.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав не установи
9
наличие на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, в
какъвто обхват искателят е направил своите възражения, поради което и
възприе, че искането за възобновяване на наказателното производство следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. П. С. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 520/2020 г. по
описа на РС-Несебър и ВНОХД № 30/2022 г. по описа на Окръжен съд-
Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10