Определение по дело №1720/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1323
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20205300501720
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №1323

                                                                                                                   гр.Пловдив 12.08.2020 г.

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:                                      

Председател: РУМЯНА АНДРЕЕВА

Членове:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ     

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело № 1720/2020 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Й. К. срещу определение № 6765/02.07.2020г. постановено по гр. дело № 6177/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е отменено решение №1420/14.04.2020г,  постановено по гражданско дело № 6177 по описа на ПРС за 2019г, в частта му за разноските като вместо това е осъдено на основание чл. 38 от ЗА „ЕОС Матрикс“ ООД да заплати на адвокат К. Д. Д. хонорар по делото в общ размер от 700 лева.

          В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, защото по чл.7 от Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари минималния хонорар при интерес до 1000 лева е 100 лева. Освен това се сочи, че за защита в заповедното производство, хонорара на адвоката се определя по чл.6 т.5 от горната Наредба, а не е налице представителство по смисъла на чл.7 ал.7 от Наредбата. Иска се цялостна отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия адв.К. Д., с който жалбата се намира за неоснователна и се иска оставянето й без уважение.

Първото възражение на жалбоподателя, че по чл.7 от Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари минималния хонорар при интерес до 1000 лева е 100 лева е неоснователно. Към настоящия момент Наредба №1 с изменението от ДВ бр.68 от 31.07.2020г. е отново с минимален адвокатски хонорар от 300 лева, колкото е било в тази редакция и преди промяната на Наредбата в сила от 15.05.2020г. Тоест хонорара правилно е присъден в дестващия минимален размер по Наредбата.

Второто възражение на жалбоподателя, че в заповедното производство, хонорара е по чл.6 т.5 от горната Наредба, а не е налице представителство по смисъла на чл.7 ал.7 от Наредбата също е неоснователно. Нормата на чл.7 ал.7 от Наредбата ясно сочи, че каквото и да е представителство и защита в заповедното производство се заплаща на база половината от стойността на претендираните суми по чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски хонорари. Именно такъв е и настоящия случай. Нормата на чл.6 т.5 от горната Наредба касае друга хипотеза и при наличие на ясна и изричана норма не може да се прилага по аналогия, защото липсва празнота в закона. Ето защо определението на РС Пловдив е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6765/02.07.2020 г. постановено по гр. дело № 6177/2019 г. по описа на РС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

                             

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.