Р Е Ш Е Н И
Е
град София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на шестнадесети
ноември
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от
съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 11321 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на Е.М.Б. – длъжник по изпълнително дело № 20157910400015 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т.А.В.-Н., рег. № 791 при КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, срещу
Разпореждане № 1744 от 21.02.2020 г., обективиращо отказ на ЧСИ да прекрати посоченото
изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното Разпореждане, тъй като били налице всички
предпоставки за “перемпция“ на изпълнителното производство, по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8
ГПК. Взискателят “ОТП Ф. България”ЕАД
бил цесионер, като прехвърлянето на вземането не било съобщено на длъжника Е.Б., както
предвиждала нормата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД. По изложената причина действията, извършени в рамките на
производството по принудително изпълнение по искане на цесионера, не били
валидни и не спирали течението на срока от 2 години за искане от взискателя да
бъдат извършени изпълнителни действия в изпълнителното производство. Според
жалбоподателя последното валидно извършено действие било от дата 22.01.2015 г.,
когато изпълнителното дело е образувано по молба на “Банка ДСК”ЕАД. Искането е
да се отмени обжалвания отказ, като на ЧСИ се дадат указания да прекрати
изпълнително дело № 20157910400015. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство.
Взискателят “ОТП Ф.България”ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт
Г.Г., е взел становище по така депозираната жалба по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което
е оспорил същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
ЧСИ Т.В.-Н.е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК, в които дава становище, че жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК (съобщението, с
което е връчен препис от обжалваното разпореждане е връчено на Е.Б., чрез
адвокат Г.М.на 12.03.2020 г., а жалбата е изпратена по пощата на 19.03.2020 г.,
видно от товарителница на куриерска фирма “Спиди” (на
л. 183 от изп. дело); от лице, легитимирано да обжалва и
е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие,
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК – отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
От изпратеното на СГС по компетентност копие на
изпълнително дело № 20157910400015 по описа на ЧСИ Т.В.-Н., се установи, че същото
е образувано на 22.01.2015 г. по молба на “Банка ДСК”ЕАД по изпълнителен лист,
издаден в полза на Банката срещу длъжника Е.М.Б. за следните суми:
16 216.83 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 2707.74 лева –
лихва за забава, считано от 25.04.2011 г. – 01.03.2012 г., както и сума за
съдебно – деловодни разноски в размер на 378.49 лева.
С Разпореждане от 26.11.2015 г. на ЧСИ Н.,
постановено въз основа на изрична молба, е конституиран, на основание чл. 429,
ал. 1 ГПК на мястото на взискателя “Банка ДСК”ЕАД, цесионерът “ОТП Ф.България”ЕАД.
Към молбата са били представени договора за прехвърляне на вземания и списък на
прехвърлените вземания. От известие за доставяне (на л. 58 от изп. дело) е видно, че уведомлението за цедирането на
вземането не е връчено на длъжника, тъй като апартаментът, находящ се на административния
адрес за връчване, е продаден. Служителят на “Български пощи” е отразил, че
получателят се е преместил на друг адрес. Следователно, налага се извода, че
цесията действително не е била съобщена на длъжника, съгласно изискванията на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съобщаването на
цесията е предвидено в закона условие за пораждане на действие на цесията по
отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му при извършено
евентуално изпълнение към стария кредитор. Това съобщаване не е условие за
провеждане на принудителни действия спрямо длъжника от новия кредитор, при
продължаване на изпълнителното производство от последния. Това е така, тъй като
легитимацията в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда правоприемството в правото на принудително
изпълнение на кредитора по изпълнителния лист. То следва издаването на
изпълнителния лист и настъпва по силата на закона.
В производството, образувано по жалба на длъжника
по чл. 435 ГПК, съдът проверява единствено процесуалната законосъобразност на
принудителното изпълнение. Редът за защита
на
длъжника при материалноправни възражения
срещу валидността на договора за цесия е по исков ред, чрез предявяването на
иск по чл. 439 ГПК, а не с искане в изпълнителното производство.
Влязлото в сила Решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК, би било
основание за прекратяване на изпълнителното дело, по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Доводите
в жалбата, касаещи хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са неоснователни.
По тези аргументи отказът на ЧСИ
Т.В.-Н.да прекрати изпълнително дело № 20157910400015 се явява правилен като краен резултат и не подлежи на отмяна, а жалбата на длъжника, като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
Предвид изхода от спора жалбоподателят Е.М.Б. следва
да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата ”ОТП Ф.България“ЕАД сумата от 50.00 лева – разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя именно в
размер на 50.00 лева, съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
доколкото е
ограничен до определените в посочената Наредба суми с оглед техния максимум, а
не минимум. С оглед изхода от спора на
жалбоподателя не се следват разноски.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба, вх. №
01721 от 19.03.2020 г., на длъжника Е.М.Б., ЕГН **********, срещу Разпореждане № 1744 от 21.02.2020 г., обективиращо отказ на
ЧСИ Т.А.В.-Н., рег. № 791 при КЧСИ,
с район на действие Софийски градски съд, да прекрати изпълнително дело №
20157910400015, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.М.Б., ЕГН **********, да
заплати на “ОТП Ф.България”ЕАД, ЕИК ******, сумата от 50.00 (петдесет) лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Е.М.Б. за присъждане на разноски за настоящото производство,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.