Решение по дело №14907/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15558
Дата: 26 септември 2023 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110114907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 15558
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110114907 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД след развило се заповедно производство по ч.
гр. дело № 7844/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу „С.А.Г. Груп“ ЕООД да
заплати на заявителя сумите от: 1693,60 лева (хиляда шестстотин деветдесет и три лева
и 60 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, 229,73 лева (двеста двадесет и
девет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г.
до 06.02.2023 г., 3,27 лева (три лева и 27 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.08.2020
г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2023 г. до изплащане на вземането, 0,87
лева (нула лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., както и държавна такса в размер на 38,55 лева (тридесет
и осем лева и 55 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че между него и ответника не е
налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло
топлинна енергия до обект, собственост на ответника. Твърди, че доставената енергия
е използвана за небитови нужди. Сочи, че ответникът се явява потребител на топлинна
1
енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. бл.
магазин №Твърди, че ответникът с получаването на доставените количества ТЕ и
незаплащането им, предвид липсата на договор между страните, се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове. Не
оспорва факта, че е собственик на процесния имот, но сочи, че същият е отдаден под
наем на трето лице. Отделно сочи, че в процесния период не е използвана в обекта
топлинна енергия, тъй като в него не е имало монтирани отоплителни тела –
радиатори, щранг-лири и други; през него не са минавали хоризонтални или
вертикални щрангове, поради което няма как ответникът да се е обогатил за сметка на
ищеца. Отделно, твърди че магазин № 36 се намира във вторестепенна самостоятелна
сграда, прилепена към основната сграда на бл. 430, като поставената между двете
сгради дилатационна стена представлява сложна изолационна система, непозволяваща
преминаването на топлинна енергия към процесния имот, като не се получава
топлинна енергия и от сградна инсталация. В проведено ОС от 17.05.2011 г. ответното
дружество изрично заявило, че не желае да участва в топлофицирането на сградата,
като освен това и отклоненията на инсталациите за горещо водоснабдяване са трайно
прекъснати към обекта. В подписания между ищцовото дружество и ЕС договор било
изрично предвидено, че собствениците на изрично изброени имоти, в това число и
процесният, няма да се считат за потребители на топлинна енергия. Счита, че няма
качество на небитов клиент на ТЕ. Поради неоснователност на исковете за главница,
счита за неоснователни и предявените искове за лихва за забава, като освен това
същите счита, че не са изискуеми, доколкото от ищцовото дружество не е изпратена
покана за изпълнение. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи обогатяване на
ответниците за сметка на ищеца до размера на обедняването му, количеството на
реално доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, представляващ
магазин № 36, находящ се в гр. София, ж.к. Овча Купел 1, бл. 430, в процесния период.
Този факт се установява и от представения по делото договор за покупко-продажба на
търговско предприятие, като не се спори, че магазинът се намира в сграда в режим на
етажна собственост. Фактът на собствеността е отделен и като безспорен между
страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без
възражения от страните.
Няма данни по делото за процесния период ответникът да е заявил, че иска в
имота да бъде предоставяна топлинна енергия за стопански нужди. Не се спори между
страните по делото, че помежду им няма писмен договор за доставка на топлинна
2
енергия до процесния обект.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е бил с прекъснато отклонение на щранга
към имота, поради което отопление от радиатори не е начислявано. С оглед въведената
система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния
период е извършвано от ищцовото дружество. Начислявана е ТЕ, отдадена за сградна
инсталация, която е определена съобразно Наредба 16-334/06.04.2007 г., като разлика
между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти. Начислявана е и ТЕ за БГВ, като за
сезон 2020/2021 г. е начислявана на база брой /1 лице/ потребител по 140 л/ден заедно с
допълнително количество от 15,1 куб. м. заради неподсигурен достъп за предишен
сезон; за сезон 2021/2022 топлата вода била начислявана по реален отчет по т.5.2 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-01-1. В заключението вещото лице
е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок съответства на
одобрения тип. Отразено е, че в процесния обект не преминават хоризонтални и/или
вертикални щрангове/тръби, които да са свързани към топлопреносната мрежа на
ищеца. Магазинът, който понастоящем се използвал за фитнес, имал самостоятелен
вход от улицата. Отразено е, че магазинът е отделен от високата част на блока с
дилатационна фуга, не позволява преминаване на топлинна енергия от едното тяло към
другото, тъй като сградата е монолитна и по конструктивни съображения във фугата
между двете сгради обикновено се поставят листове стиропор.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 1696,87 лева, от която 1667,57 лв. за
топлинна енергия и 29,30 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в суми доплащане в отделните отчетни
периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия
остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
224,23 лв. върху непогасената топлинна енергия и 4,79 лв. върху непогасената сума за
дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като
същите са приети без възражения от страните.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли е основание за ищцовото
дружество да претендира процесната сума на осн. чл. 59 ЗЗД. Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
3
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са напр. Решение № 261491 от
1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г., Решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в.
гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. №
15934/2016 г. по описа на СГС и др.).
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е
ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално
потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение. От приетия по делото договор за наем, сключен между ответното
дружество, в качеството му на наемодател, и „Весант Кузо 1“ ЕООД, в качеството му
на наемател, се установява, че за процесния магазин № 36 е бил сключен договор за
наем за срок от 5 години, считано от 01.04.2017 г. /чл. 3.2 от договора/. Видно от
приетия по делото договор за наем от 01.02.2023 г. между страните по наемното
правоотношение е сключен нов договор за наем за срок от 5 години.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е
собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал
имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин си е спестил разходи. При съобразяване на процесуалното
бездействие на ищеца за установяване на този релевантен факт, съдът следва да
приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Ищецът, който носи тежестта, не доказа, че в
процесния период именно ответникът е ползвал имота /доколкото това обстоятелство
не се признава от последния/, респективно – че именно той реално е ползвал
доставената от ищеца топлинна енергия и услугата дялово разпределение. Напротив,
ответникът е провел насрещно доказване /насрещното доказване по правило може да
не е пълно/ и е представил доказателства, от които се установява, че през процесния
период имотът се ползва от трето за спора лице – наемател. След като ответникът не е
ползвал процесния имот през исковия период, а същият е ползван от наемател, то
незаплащането на стойността на реално доставената до имота топлинна енергия не е
довело до спестяване на разходи от ответника, което представлява елемент от
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Видно от приетия договор за наем, наемателят е
този, който е поел задължение за заплащането на всички комунални разходи /чл. 9 от
договора/.
Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че ищцовото дружество
претендира заплащането на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация и БГВ.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установи, че процесният имот не е
топлоснабден, в него няма монтирани отоплителни уреди, които да са свързани с
топлопреносната мрежа на сградата етажна собственост, в която се намира, през него
не преминават вертикални или хоризонтални щрангове за захранване на други обекти в
сградата, общите части на СЕС не се отопляват, процесния имот е разделен от високата
част на сградата с дилатационна фуга, явяваща се изолатор между двете помещения и
непозволяваща да преминава топлинна енергия към процесния магазин.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответникът не е
консумирал ТЕ, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване. Ето защо не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният
главен иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предявеният иск за неоснователно обогатяване в размер на стойността на
4
дяловото разпределение на топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска
за стойността на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото последния
СРС приема за неоснователен, то неоснователен е и искът за неоснователно
обогатяване в размер на стойността на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършвано за процесния имот.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на предявените главни искове,
поради което и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответната
страна, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на „С. А. Г. Груп“ ЕООД сумата от 500 лева разноски по делото, от които: 400
лева адв. възнаграждение и сумата от 100 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу „С.А.Г. Груп“
ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за
установяване на вземания за сумите от: 1693,60 лева (хиляда шестстотин деветдесет и
три лева и 60 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с адрес: гр. София,
ж.к. и сумата от 3,27 лева (три лева и 27 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.08.2020
г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и
исковете с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. с 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумите от: 229,73 лева (двеста двадесет и девет лева и 73 стотинки),
представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна
енергия за период от 01.07.2020 г. до 06.02.2023 г. и сумата от 0,87 лева (нула лева и 87
стотинки), представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за
цена на дялово разпределение за период от 31.07.2020 г. до 06.02.2023 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7844/2023 г. на
СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на „С.А.Г. Груп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 500,00 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5