Р
Е Ш Е Н И Е
№ 264/17.1.2020 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 19.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4626 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 124 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по повод предявена от ищците Н.А.П. ЕГН **********, с
адрес: ***, Т.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** и С.С.Т. ЕГН **********,
с адрес: *** срещу ответника ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" №
43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних искова претенция с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК.
В хода на
производството по делото, видно от представеното извлечение от Акт за смърт № 0290/03.02.2019г., ищцата
Н.А.П. е починала на 02.02.2019 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници
изх.№ 38/20.02.2019г. , издадено от с.Крумово, об.Аксаково, обл.Варна , наследници на починалата ищца Н.А.П. са
другите двама ищци в производството по делото, а именно: Т.С.Т. и С.С.Т..
Вследствие на изложеното, двамата ищци Т.С.Т. и С.С.Т.,
които се явяват и наследници на починалата в хода на производството по делото
ищца Н.А.П., с оглед промяната , настъпила в хода на производството, а именно
настъпилата смърт на 02.02.2019 година на една от ищците - Н.А.П., са направили
уточнения и изменение на предявения установителен иск, обективирано в
депозираната по делото уточняваща молба с вх.№ 17149/07.03.2019г.
Вследствие на изложеното , като съобрази уточненията и изменението на
предявения установителен иск, обективирано в депозираната по делото уточняваща
молба с вх.№ 17149/07.03.2019г., съдът констатира, че е сезиран със следните
искове:
1/ За
постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
Община Варна, че Т.С.Т., ЕГН********** и С.С.Т., ЕГН **********
са собственици на следния недвижим имот: къща с идентификатор
№10135.3513.387.1, състояща се от две стаи и антре с площ от 30 кв.м., съгласно
действащите към момента Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-64/16.05.2008 на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, ул. „С.“№**, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.3513.387 с площ от 54 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при граници:
10135.3513.388, 10135.3513.426, 10135.3513.389, на основание наследяване от техните
общи наследодатели баща им С.Т.П.и майка им Н.А.П., които са закупили
имота на 10.06.1967 година от С.П.Л., в режим на съпружеска имуществена
общност, както следва: за Т.С.Т. - 1/2 ид.ч. и за С.С.Т. - 1/2 ид.ч.
2/ В
условието на евентуалност да се приеме за установено по отношение на Община
Варна, че Т.С.Т., ЕГН********** и С.С.Т., ЕГН ********** са
собственици на следния недвижим имот: къща с идентификатор №10135.3513.387.1,
състояща се от две стаи и антре с площ от 30 кв.м., съгласно
действащите към момента Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-64/16.05.2008 на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес гр.Варна, ул. „С.“№**, разположена
в поземлен имот с идентификатор 10135.3513.387 с площ от 54 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при
граници: 10135.3513.388, 10135.3513.426, 10135.3513.389, на
основание наследяване на придобита по давност собственост върху къщата за
наследодателите им С.Т.П.и Н.А.П., която тече за периода от 10.06.1967 г. до
30.09.2000 година - датата на откриване на наследството на баща им С.П.и от
10.06.1967 година до 02.02.2019 година - датата на откриване на наследството и
реализираното давностно владение от майка им Н.А.П., като след смъртта и на
двамата наследодатели наследяват по закон Т.С.Т., ЕГН********** и С.С.Т.,
ЕГН **********, техните части, а именно за Т.С.Т. -1/2 ид.ч. и С.С.Т.
-1/2 ид.ч.
3/ В
условието на евентуалност да се приеме за установено по отношение на Община
Варна, че Т.С.Т., ЕГН********** и С.С.Т., ЕГН ********** са
собственици на следния недвижим имот: къща с идентификатор №10135.3513.387.1,
състояща се от две стаи и антре с площ от 30 кв.м., съгласно действащите към
момента Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008 на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес
гр.Варна, ул. „С.“№**, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.3513.387 с площ от 54 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, при граници: 10135.3513.388,
10135.3513.426, 10135.3513.389, на основание давностно владение, осъществено от
техните наследодатели С.Т.П.и Н.А.П., към което се присъединява и давностното
владение на праводателя им продавач С.П.Л., който е осъществил давностно
владение върху имота от месец февруари 1950г. до 10.06.1967г. Придобивната давност
на С.Т.П.и Н.А.П.- техните наследодатели, започва да тече от месец февруари
1950 година до 30.09.2000г. - датата на откриване на наследството на баща им и 02.02.2019 година - датата на откриване на
наследството на майка им, тъй като присъединяват и давностното владение на
техния праводател С.П.Л., осъществено от него в периода от месец февруари
1950г. до 10.06.1967г. и наследяване по закон, в качеството им на законни
наследници. След смъртта на наследодателите им Т.С.Т., ЕГН********** и С.С.Т., ЕГН
**********, наследяват по закон придобитата по давност къща на техните
наследодатели С.Т.П.и Н.А.П., посредством осъществено давностно владение
присъединено към давностното владение на техния праводател С.П.Л. с начален
момент 02.1950 година, както следва: Т.С.Т. -1/2 ид.ч. и С.С.Т. - 1/2 ид.ч.
Ищците обосновават
съществуващия за тях правен интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се ,че процесната къща е закупена от техния наследодател С.Т.П.чрез
частен договор за покупко - продажба, представен с исковата молба, от
10.06.1967 година от Продавача С.П.Л.. Къщата е закупена по време
на брака между техните наследодатели: баща им С.Т.П.и майка им Н.А.П.. Техният
продавач е закупил къщата от В.Ж.Г.още през 1950 година. По данни , събрани от
продавача на техните наследодатели, при покупка на къщата, В.Ж.Г.е бил
собственик на цитираната постройка и същата е била построена и съществуваща към
1950 година- годината, през която е
закупил С.П.Л. - продавача на техния наследодател. Към датата на покупката от
техните праводатели, а именно баща им С.Т.П.и майка ив Н.А.П., в
полза на техния продавач С.П.Л. е била изтекла и придобивна давност за периода
от февруари 1950 година до 1967 година. Същият е бил собственик и е владял и
ползвал като собственик от февруари 1950 година до 10.06.1967 година (датата на
която продава на техните наследодатели). Владението на техните наследодатели
датира от 10.06.1967 година и същото е присъединено към владението на С.П.Л.,
който е закупил през 1950 година от В-Ж.Г Владението и ползването на процесната
къща се осъществява и към момента от Т.С.Т. и С.С.Т., в качеството им на
законни наследници на баща им С.Т.П.и майка и Н.А.П..
По
отношение на придобивното основание, се излага , както следва:
1.
Наследяване.
Излага се
, че техните общи наследодатели баща им С.Т.П.и майка им Н.А.П. са
закупили имота на 10.06.1967 година от С.П.Л., в режим на СИО. Бракът
им е сключен на 26.01.1963 година и за него се прилагат разпоредбите на СК
приет на 22.03.1968г. Съгласно чл.13 от същия, съпрузите имат равно права в
придобитото имущество, независимо на чие име е придобито.
Придобивен
способ за Т.С.Т. и С.С.Т. е наследяване. Наследството на баща им С.Т.П.е
открито на 30.09.2000г., а наследството на майка им Н.А.П. е открито на
02.02.2019 година. Частите, които в качеството им ищци наследяваме след
последното открито наследство са:
Т.С.Т.
-1/2 ид.ч.;
С.С.Т. -
1/2 ид.ч.;
В
условието на евентуалност се претендира:
2. Изтекла
придобивна давност в полза на наследодателите им и наследяване в
качеството им на законни наследници.
Давността
за всеки един от наследодателите им С.Т.П.и Н.А.П., тече за периода от 10.06.1967
г. до 30.09.2000 година - датата на откриване на наследството на баща им С.П.и
от 10.06.1967 година до 02.02.2019 година - датата на откриване на наследството
и реализираното давностно владение от майка им Н.А.П.. След откриване на
наследствата, наследниците наследяват по силата на закона.
Частите,
които в качеството им на ищци наследяват,
след последното открито наследство са:
Т.С.Т.
-1/2 ид.ч.;
С.С.Т. -
1/2 ид.ч.;
В
условието на евентуалност се претендира:
3. Изтекла
придобивната давност в режим на СИО на наследодателите им С.Т.П.и Н.А.П.
с присъединяване на давностното владение на праводателя им С.П.Л. и
наследяване.
Претендира
се придобивна давност на С.Т.П.и Н.А.П., която започва да тече от месец
февруари 1950 година до 30.09.2000г., тъй като към същата се присъединява и
давностното владение на техния праводател С.П.Л., осъществено от него в периода
от месец февруари 1950г. до 10.06.1967г. и наследяване по закон.
Частите,
които в качеството им на ищци наследяват след последното открито наследство са:
Т.С.Т.
-1/2 ид.ч.;
С.С.Т. -
1/2 ид.ч.;
Вследствие
на изложеното се сезира съда за положително произнасяне по предявената
искова претенция.
Ответната страна ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван
Николаев Портних, извън срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че се оспорва изцяло исковата молба и
наведените в нея твърдения като неоснователни по следните съображения:
Твърди се, че поземлен имот с идентификатор 10135.3513.387, върху който е
построена процесната къща,
е бил държавна собственост, която е преминала в патримониума на
Община Варна по силата на закона.
Съгласно § 42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр.96/1999г. „Застроените и
незастроените парцели и имоти -частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините."
Преди да премине в патримониума на общината,
имотът е бил държавно дворно място. Същият е актуван като такъв с акт за държавна
собственост /АДС/ с № 8081/12.08.1965г., но предвид конститутивния характер на
АДС, същият не поражда правото на собственост, а единствено констатира този
факт. Твърди се, че имотът е имал характер на държавна
собственост и преди фактическото му актуване като такъв.
Със Заповед № Г-333/21.09.1994г. на Кмета на Община Варна е одобрено изменение на
застроителния и регулационен план на част от 25-ти и 26-ти микрорайони, при
граници северно от бул.“Л.“ /ул.“С.“/
между бул.“С.“, ул.“Т.“ /ул.“С. Д./, ул.“К.“ /ул.“УЛ.у.,У.“п.“, УЛ.“б.,,
Съгласно тази заповед ПИ 10135.3513.387 попада в улица, поради което по
отношение на него е налице хипотезата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, а именно:
имот частна държавна собственост, отреден за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината, съгласно предвижданията на подробни градоустройствени планове.
Именно това е основанието за отписването му от
актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост и актуването му
като общинска собственост, с акт за частна общинска собственост №
9769/09.02.2018г.
Съгласно чл.92 от Закона за собствеността
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго. Счита се, че в случая е налице тази хипотеза, т.к. няма
доказателства за собственост на други лица върху сградата - няма каквито и да
било налични строителни книжа, нито данни за законността й.
По отношение твърдението за придобиване по
давност ищците не твърдят, нито са представили някакви доказателства, че са
своили имота спрямо физически лица, а тъкмо обратно - твърдят, че са своили
спрямо държавата и общината. Горното, обаче е недопустимо предвид императивната норма на чл.86
от ЗС (в редакцията, действала до 1996г.), според която съществува законова
забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска
собственост. Предвид мораториума, наложен с § 1 от ЗД на ЗС
давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост
спира да тече до 31 декември 2022г. С оглед на горното
се твърди, че процесният имот не би могъл да бъде придобит по давност.
Счита се, че представеният с исковата молба договор за покупко-продажба
между Ст. Л.и Ст. П., с посочена дата
30.06.1967г. представлява частен документ с невярно
съдържание. Предвид обстоятелството, че съшия не се ползва
със задължителна доказателствена сила по отношение съдържащите се в него
изявления и факти, съдът не е обвързан в преценката си за тях, то доказването
на посочените в документа факти следва да се извърши в хода на съдебното
дирене. Оспорва се и датата на съставяне на документа,
като се счита, че същият е антидатиран и е съставен за целите на настоящото
производство.
Също така се оспорва истинността на представения договор за покупко-продажба
между Ст. Л.. и Ст. П., с посочена дата 30.06.1967г., поради което се
моли да се открие производство по установяване истинността на оспорения
документ по реда на чл.193 и чл.194 от ГПК. Счита се, че предвид обстоятелството, че се
касае за частен документ, който не носи подписа на ответната страна, тежестта
на доказване е върху ищците.
С оглед на горното, се моли да бъде отхвърлена
предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения по делото писмен
Договор за покупко - продажба от 10.06.1967 год. С.П.Л. продава на С.Т.П.къща ,
находяща се на ул.Струга № 50, състояща се от две стаи за живеене, два навеса и
60 кв.м. дворно място.
Представено е удостоверение за
граждански брак, от което е видно, че С.Т.П.и Н.А.П. са сключили граждански
брак на 26.01.1963г.
Видно от представеното
удостоверение за наследници, С.Т.П.е починал на 30.09.2000г., като е оставил за
свои наследници, както следва: Н.А.П.-съпруга, Т.С.Т. – син и С.С.Т. – син.
След смъртта си на 02.02.2019г., Н.А.П. е
оставила за свои наследници, както следва: Т.С.Т. – син и С.С.Т. – син.
Видно от приобщения по делото Акт
№ 9769/09.02.2018г. за частна общинска собственост, поземлен имот с
идентификатор № 10135.3513.387 , находящ се в гр.Варна , с граници на имота: 10135.3513.388,
10135.3513.426, 10135.3513.389, с площ от 54 кв.м., е признат за частна
общинска собственост, на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС , във връзка с § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС Заповед №ДИ-18-7703-18/18.01.2018г.
на Областен управител на Варненска област, във връзка с чл.58, ал.5 от ЗОС.
Приета по делото е
административна преписка по съставяне на Акт за частна общинска собственост за
ПИ 10135.3513.387. Видно от Заповед №ДИ-18-7703-18/18.01.2018г. на Областен
управител на Варненска област, във връзка с чл.58, ал.5 от ЗОС, съгласно
Заповед №Г-333/21.09.1994г. на Кмета на Община Варна, с която е одобрено
изменението на застроителния и регулационен план на част от 25-ти и 26-ти
микрорайони, при граници: северно от бул."Л. и" /ул."Ст."/
между улиците бул."С.", ул."Т." /"Съби Дичев"/,
ул."Кестен" /"Ударник"/, ул."Прилеп",
ул."Божур", ул."Ружа" и ул."Хризантема", е видно
че поземлени имоти с идентификатори 10135.3513.387 и 10135.3513.388 по КК на
гр. Варна попадат в улица. Съгласно §42 от Преходните и заключителни разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост /ДВ,
бр.96/05.11.1999г./ - застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Към влизане в
сила на §42 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за общинската собственост /ДВ, бр.96/05.11.1999г./,
имотите са били отредени за улица и до настоящият момент няма промяна в
отреждането им. Предвид изложеното, са отписани от актовите книги за недвижими
имоти - частна държавна собственост, недвижим имот, съставляващ пл. №4243,
кв.1086 с площ 190 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „С." №**-А, съгласно
АДС №8081/12.08.1965г., а съгласно одобрените кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. Варна ПИ 10135.3513.387 (номер по предходен план: 295) с площ
54 кв.м., при съседи: ПИ ********, ПИ ******, ПИ****** и ПИ******(номер по
предходен план: 296) с площ 160 кв.м. при съседи:ПИ ********, ПИ ******,
ПИ****** и ПИ******с административен адрес: гр. Варна, район „Мл.", ул.
„С." №**-А.
В хода на производството по
делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на водените от
ищцовата страна двама свидетели: Н.К.И.и М.А.Я.Видно от показанията на
свидетелката Н.К.И родена 1949г., без родство и дела със страните по делото,
същата излага, както следва: „Познавам всички, дори и съпруга на Н. . Ние от
1953 г. зад тяхната къща живеем.
Познавам и предните, от които те
купиха. Съпругът на Н. се казваС., той почина може би 2000г. или втора и трета
, нещо такова. Точно не мога да посоча точната година. Недвижимият имот
представлява две стаи, антре и тоалетна. Това е къща. Тя се намира на ул. „С. №
** А. Първо имотът беше на Герджикови, след това живяха едни други хора, които
купиха от тях в същия парцел отзад, след
това имаше едни други . От тези, които купиха Н. имаха един мотор. Това го
помня , т.к. тогава бях ученичка и все го спираха на средата на уличката и е
пречил като съм минавала. Аз завърших 1967г. гимназия и си спомням като съм се
връщала от училище с чантата, като до май учихме и след това имахме матура.
Спомням си, че те вече бяха там, Н. и
съпруга й се нанасяха в този имот, смениха ония с мотора. През 1967 г. завърших
гимназия и м.07. имахме матура, и тогава може би вече са били там. Спомням си
го , даже като съм се връщала от училище. От тогава живеят там и аз живея там.
Аз живея точно за тях, ние се водим №50 Б. По - рано улиците бяха на римски
цифри, ние бяхме на 15 –та улица, а те
се водиха на предната улица, където е канала. Герджикови имах предвид , които
продадоха после и препродаваха. Къщата е в северозападния край на тоз парцел на
Герджикови, от там е отделена и от там се продава, и има две стаи с едно антре
и още от входа, в ляво има тоалетна и баня ползваха там. И това е там. Аз децата познавам, Т., който е до моята
възраст, С. е по - малък , какаН.и баща имС.докато беше жив. В момента кака Н.живя
там, тя след смъртта на мъжа си, малко по -късно се събра с един мъж, с които
живееше на семейни начела но дали имаха брак не мога да кажа , той почина
пролетта и до сега тя си живееше сама и скоро почина. Друг сега никой не живее, децата им живееха
по –рано, ами Т., но като се ожени си купиха друг имот. С. доста време живя там
с жена си и децата , но сега е в чужбина доколкото разбрах. Този имот, техен се
води. Не съм чувала някой да оспорва имота им. Аз на Г.познавам дъщерите ,
последно там живееше най -малката им дъщеря Ж. и нямаха никакви спорове.“
Видно от показанията на
свидетелката М. А. Я., родена 1960г., без родство и дела със страните по
делото, същата излага, както следва: „ Те живеят на ул.“С.“ №50 или 52. Аз ги помня там, значи това е от 1967г.- 68г., по него време
там съм играела с Т.. Влизала съм у тях
до скоро, докато живеех там съм поддържала връзка с Н. В момента никой не живее, Н. е починала и в
момента не видях някой да е там. Но преди си живееха със семейството, преди по
моето детството до последно значи , докато нас ни събориха, те си живееха там , в тази къща. Аз не живея
вече там. Аз от 6 месеца не живея там. До преди 6 месеца Н.живееше там. С. и Т.
ги познавам, мисля , че не живеят там. Назад
във времето си живееха цялото семейство – С.- съпруга на Н., тя и двете им
деца. Впоследствие децата се ожениха, С. живееше не помня колко години си
живееше там, а докато Т. - на друго място. Съпругът наН.почина, тя след това
живееше там с друг човек. Не му знам името, освен, че съм му мерила кръвното ,
друго не знам. Това е къща на един етаж , влизала съм вътре само в едната стая,
последно да речем преди осем месеца примерно. Направо се влиза, няма стълба,
две стаи и кухня.“
От приобщените
по делото основно и допълнително заключение на вещото лице Б.К.В. по приетата
съдебно-техническа експертиза се установява,че
имотът,
който е обект на настоящото производство, представлява северната част от имота,
предмет на договор от 10.06.1967г.
Вещото
лице посочва, че има съставен акт за държавна собственост N 8081 от
12.08.1965г., в който е описан имот с пл. N 4243 в кв. 1086 с площ 190 кв.м. В
този акт за държавна собственост имота е посочен с административен адрес ул. „С."
N 50 - а. В акта е посочено, че дворното
място е заграбено и застроено от В-Ж.Г
В
границите на имот с пл. N 4243 от 1965г. към настоящия момент са отразени два
имота по кадастралната карта, а именно имот с идентификатор
10135.3513.387(процесния имот) и 10135.3513.388.
За ПИ
10135.3513.387 има съставен АОС , вписан в СВ под N 181 от 12.02.2018г., том 7,
peг. 3052, дело 1429.
В
разписния лист към кадастрален план от 1956г. За имот с номер 4243 е отбелязан
като собственик В-Ж.Г
В
разписния лист към последващия кадастрален план, одобрен през 1988г. са вписани
както следва:
- За ПИ 295 - С.Т.П.- За ПИ 296 – В. Ж. Гердж.....(не се чете в
цялост фамилията).
Вещото
лице посочва, че след извършена проверка в архива на район „Младост" по
регистър издадени PC, АУ, удостоверения за търпимост за периода от 1966г. до
настоящия момент и след извършена
проверка в архива на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в гр.
Варна" за периода от 1946г до 2000г. включително, не се установяват
предадени за съхранение Разрешения за строеж и строителна документация към тях
за жилищни сгради, находящи се в гр. Варна, ул. „С." № 50 а. В общинската
администрация на гр. Варна не се съхраняват строителни книжа за процесната
сграда.
Още в
първия кадастрален план на територията, този от 1956г. на местоположението на
процесната сграда с идентификатор 10135.3513.387.1 има отразена сграда, но тя е
с по-малка площ и е посочено, че е полумасивна жилищна сграда. Вторият
кадастрален план за района е одобрен със Заповед № 62 от 29.09.1971г. На този
план също е отразена процесната сграда с малката площ, както е била в КП от
56г. За първи път с цялата си площ и конфигурация, както е и в действащата към
момента кадастрална карта, процесната сграда е отразена в кадастрален план,
който е технически приет през 1988г. Този план е послужил за кадастралната
основа на изработените застроително регулационни планове съответно през 1992г -
одобрен със Заповед № Г 38 от 07.10.1992г на Кмета на Община Варна и през
1994г. -одобрен със Заповед № Г 333 от 21.09.1994г. на Кмета на Община Варна.
Съгласно
ЗРП на 26 м.р. по плана на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г 333 от
21.09.1994г. на Кмета на Община Варна, поземлен имот с идентификатор
10135.3513.387, в който попада и процесната сграда с идентификатор
10135.3513.387.1, изцяло попада в улична регулация. Приложение № 2.
Кадастралната
карта на район „Младост", в който попада процесният имот, е одобрена със Заповед № РД-18-64 от
16.05.2008г.
За
територията на гр. Варна има изработен ОУП, който е одобрен със Заповед №
РД-02-14-22197 от 03.09.2012г. на МРРБ. Този план е изработен върху основа
кадастралната карта на гр. Варна.
Процесната
сграда е същата , каквато е в действащата кадастрална карта и изцяло попада в
уличната регулация на булевард Левски.
На вещото
лице е поставена задача да индивидуализира надлежно процесния недвижим имот,
като след извършен оглед на място вещото лице
установява, че сграда с
идентификатор 10135.3513.387.1, която по кадастралната карта е с площ 30 кв.м.
и представлява жилищна сграда от две стаи за живеене.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По допустимостта на предявената
искова претенция:
Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
всички видове претенции, но по отношение на установителните е изрично
регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита,
тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на
спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде
защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. В случая, изхождайки от
релевираните в обстоятелствената част на иска твърдения, че ищците са
собственици на процесния недвижим имот, на основание покупко-продажба и в
условията на евентуалност на осъществено давностно владение на спорния имот,
настоящият състав приема, че за същите съществува правен интерес от избраната
форма на защита.
Същевременно , с оглед издаване
на Акт № 9769/09.02.2018г. за частна общинска собственост и изрично заявеното
от ответника в отговора оспорване на предявената искова претенция, съдът
намира, че именно ответникът е пасивно процесуално легитимиран по предявената
претенция. Макар в АЧОС като общинска
собственост да е посочен само поземления имот
с идентификатор № 10135.3513.387 по КК, изрично в отговора ответникът
сочи твърдения, че е собственик и на построената в същия сграда по
приращение, на основание чл.82 от ЗС ,
поради което съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от провеждане на
установителните искове по отношение.
Ето защо,
настоящият състав приема, че предявените искове са реливирани при наличието на правен интерес
както от формата на защита, така и спрямо пасивно - процесуално легитимирана страна,
с оглед на което същите са допустими и
следва да бъде разгледани по същество.
По предявената искова претенция в
тежест на ищците е да установят следните правнорелевантни факти, включени в
предмета на доказване по делото: факта, че понастоящем именно ищците упражняват
фактическа власт върху процесния недвижим имот; да установи елементите от
фактическия състав на твърдяния придобивен способ – покупко-продажба, а в
условията на евентуалност изтекла в тяхна полза придобивна давност, в т.ч.
упражнявано явно, трайно и несмущавано владение на процесния недвижим имот с намерение
за своене в продължение на процесния период.
От своя страна в тежест на ответника по делото
е да установи при условията на пълно и главно доказване, наведените от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици, а именно: да докаже наличието на противопоставимо
на ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно
основание.
По отношение на предявения главен
иск:
Съдът, като съобрази твърденията
на ищците , както и приобщения по делото частен писмен договор от 10.06.1967г.,
констатира, че купувачът С.Т.П.по време на брака му с Н.А.П., е придобил
владението върху процесния недвижим имот, предмет на възмездната сделка. Частният
писмен договор, сключен по време на действие на Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти, няма вещно – прехвърлителен ефект ,
поради което същият не легитимира праводателя на ищците като собственик.
Вследствие на изложеното , съдът намира, че частният писмен договор от
10.06.1967г. не легитимира наследодателят на ищците С.Т.П.в качеството му на
собственик. Предвид изложеното, първият предявен иск , за придобиване на
собствеността на процесния недвижим имот на основание покупко-продажба от С.Т.П.по
време на брака му с Н.А.П., обективирана в писмения договор за покупко –
продажба от 10.06.1967 г. и наследяване на същите е неоснователен , поради
което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на главния иск,
съдът следва да пристъпи към разглеждане на предявените в условията на
евентуалност искове.
По отношение на предявения в
условията на евентуалност втори иск с придобивно основание изтекла в полза на
наследодателите на ищците давност за периода от 10.06.1967 година до 30.09.2000
година, съдът като съобрази събраните по делото гласни доказателства, приема,
че наследодателите на ищците са упражнявали върху процесния недвижим имот
фактическа власт с намерение за своене в период от над 10 години, за процесния
период.
Придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. Разпоредбата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. Владението
по законова дефиниция е фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два
признака - обективен и субективен. Обективният признак изисква наличието на
владение, което да е постоянно , непрекъснато , спокойно, явно и несъмнено , а
субективният признак предполага у владелеца да е налице намерение да държи
вещта като своя собствена. Изхождайки от събрания по делото доказателствен
материал, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът
намира,че по делото се събраха доказателства и е установено наличието на
постоянно , непрекъснато, спокойно , явно и несъмнено владение от страна на
ищеца по отношение на процесния имот от страна на наследодателите на ищците
в период от над 10 години, за
процесния период.
Същевременно ответникът твърди ,
че е собственик на процесния недвижим имот, като се позовава на Акт №
9769/09.02.2018 г. за частна общинска собственост , на основание §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС по отношение на поземления имот с идентификатор 10135.3513.387 и съответно на приращение по отношение на
построената в същия процесна сграда по смисъла на чл.92 от ЗС
Съставянето на процесния Акт №
9769/09.02.2018 г. за частна общинска собственост не прекъсва владението.
Видно от цитирания акт за частна
общинска собственост , Община Варна е придобила собственост върху същия по реда
на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г.
Актовете за държавна и общинска
собственост нямат конститутивно действие, те не създават собственост, а само
констатират наличието на собственост на държавата и общината върху описаните в
тях имоти. За да имат такова констативно /легитимиращо/ действие, в актовете
трябва да е посочено придобивното основание на държавата или на общината. Само
при това условие оспорващият АДС или АОС носи тежестта на доказване на
оспорването. Приема се също, че само ако държавата е придобила имота на някое
от предвидените в чл. 77 ЗС основания, той може да стане общинска собственост
по силата на § 42 ПЗР на ЗОбС. В този смисъл Определение № 444 от 8.10.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1318/2019 г., I г. о., ГК.
Ответникът е доказал единствено,
че с Акт за частна общинска собственост № 9769/09.02.2018 г. е актувал
поземления имот като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ
бр 96/99 г. На това основание се считат за общинска собственост застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове. Посочването на това общо
нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в
акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на
конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от
държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от
ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил
придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава
на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна
собственост не е в състояние да легитимира Община Варна като собственик на
процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г.
о./. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има
качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо
действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което,
аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г.
по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното. В заключение, простото възпроизвеждане в акта за
общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена
категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние
да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при
липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната
разпоредба /в случая - 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, обн. ДВ бр 96/99 г./Така
Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015 г., ІІ г. о./ .
Към датата на влизане в сила на
§42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г. имотът е попадал в територия с
отреждане по общите и подробни градоустройствени планове от вида на посочените
в цитираната разпоредба. Второто, кумулативно необходимо условие, което
разпоредбата поставя, за да придобие съответната община по силата на закона
собственост върху имот с подобно отреждане, е същият към посочения момент да е
частна държавна собственост. Към 1999 г.
, обаче, е изтекла придобивната давност
Видно от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза, за територията на гр. Варна има изработен ОУП,
който е одобрен със Заповед № РД-02-14-22197 от 03.09.2012г. на МРРБ. Този план
е изработен върху основа кадастралната карта на гр. Варна. Процесната сграда е
същата каквато е в действащата кадастрална карта и изцяло попада в уличната
регулация на булевард Левски.
Приемането на устройствен план за
обществени мероприятия относно територията, в която попада въпросният имот, не
е сред действията по чл. 116 ЗЗД, които могат да прекъснат придобивната
давност. В този смисъл Определение № 204
от 23.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4050/2017 г., I г. о., ГК.
Няма наведени твърдения, нито
ангажирани доказателства, че този имот е бил някога отчуждаван в полза на
държавата в периода от 1967 г. до 1999 г. /нито впоследствие/ по реда на
благоустройствен или друг закон. Няма доказателства и имотът да е бил придобит
от държавата чрез друг придобивен способ. Същевременно след изтичане на
10-годишната период на осъществяване на фактическа власт с намерение за своене
, наследодателите на ищците са придобили
собствеността върху процесната сграда. Тъй като поземленият имот е бил частна, а не държавна
частна собственост и Община Варна не е придобила собственост върху него с
влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС обн.ДВ, бр.96/99 г. Съставеният АЧОС №
9769/09.02.2018 г. удостоверява права, каквито община Варна не притежава по
отношение на поземления имот с идентификатор №10135.3513.387, поради което
ответникът не може да установи наличието на правно основание за придобиване на
собствеността на процесната къща.
Вследствие на изложеното ,
настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал наличието на
правно основание за придобиване на собственост върху процесната сграда.
В този смисъл владението на наследодателите
на ищците не е било прекъсвано и с изтичане на предвидения в чл. 79 от ЗС срок
те са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, а оттам и
ищците , в качеството им на техни наследници.
Предвид изложеното, предявеният втори
положителен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на втория
предявен иск, съдът не следва да се произнася по третия предявен при условията
на евентуалност иск.
С оглед изхода на спора, следва
да бъдат присъдени направените от ищците съдебно-деловодни разноски ,
При този изход на спора в полза
на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на по 845,33
лв. за всеки ищец, представляващи направените от всеки от тях разходи за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по приетите две заключения по
СТЕ и изплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.Т. ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от кмета Иван Николаев Портних, положителни установителни искове
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно
решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните,че Т.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** и С.С.Т. ЕГН **********,
с адрес: *** са собственици на следния недвижим имот:
къща с
идентификатор №10135.3513.387.1, състояща се от две стаи и антре , с площ от 30 кв.м.,
съгласно действащите към момента Кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008 на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр.Варна, ул. „С."№ 50, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **********с площ от 54 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при граници:*********, ************, *************,
на основание
покупко-продажба , обективирана в писмен договор от 10.06.1967г., с
който баща им С.Т. П., по време на брака си с майка им Н.А.П., е закупил имота
от С.П.Л. и наследяване , при квоти: по
½ ид.ч. за всеки от ищците, на
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между Т.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** и С.С.Т. ЕГН **********,
с адрес: ***, от една страна и ОБЩИНА
ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, от
друга страна, че
Т.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** и С.С.Т. ЕГН **********,
с адрес: *** са собственици на следния недвижим имот:
къща с
идентификатор №**********, състояща се от две стаи и антре , с площ от 30 кв.м.,
съгласно действащите към момента Кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008 на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр.Варна, ул. „Струга"№ 50, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **********с площ от 54 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, при граници: *************, ********, ***********,
на
основание изтекла придобивна давност в
полза на наследодателите им С.Т.П.и Н.А.П., за периода от 10.06.1967 г. до
30.09.2000 година и наследяване , при квоти: по ½ ид.ч. за всеки от
ищците, на основание чл.124 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 845,33
лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних ДА
ЗАПЛАТИ на С.С.Т. ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 845,33 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: