Решение по дело №2328/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1064

гр.Перник, 19.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

   СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Даниела Благоева, разгледа гражданско дело № 2328 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "Топлофикация - Перник" АД срещу А.Й.М., за признаване на установено по отношение на ответника, че последната дължи на ищцовото дружество сума в размер на 969,85 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „***за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и сумата от 141,94 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 27.07.2015г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.03.2017г. до окончателното плащане на дължимото по ч.гр.д 1182/2017г.
                В едномесечния срок ответницата депозира писмен отговор в  който заявява, че не е ползвала претендираната от ищеца топлинна енергия, тъй като не живее в България. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане.

                Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

                 Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г.
                От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.
                Установява се от ангажираните от ответницата и неоспорени от ищеца писмени доказателства, че действително ответницата не живее в Република България.

Видно от приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№49, том I, рег. № 1843, дело №44 от 2007г. на нотариус Р.М.от 02.03.2007г. ответницата А.Й.М. е придобила право на собственост върху процесния имот.
                По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за абонат №********** – А.Й.М. в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014г. стойността на доставената топлинна енергия за имот находящ се в гр.Перник, ул. „***е в размер на 969,85лв.., а  обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 141,94 лв. за периода  от 08.07.2013 г. до 27.07.2015г. Вещото лице е посочило, че не е констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания, като е изчислило и размера на сумите като главница и лихва за забава за периода, за който е направено възражение за погасителна давност.

Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че ищцовото дружежство е подавало ежемесечно за разпределение на ФДР нетна топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с отразената в изравнителните сметки. Липсва информация за депозирани възражения срещу изготвените изравнителни сметки. Вещото лице  сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни.  Системата за дялово разпределение вещото лице сочи, че е въведена съгласно сключен с ФДР договор от 20.11.2000г. Размерът на задължението за процесния период за топлинна енергия по компоненти: помесечно прогнозно, след отчетните периоди по отчет на средствата за измерване и за част от периода по норматив за отопление, изравняването по отчетни периоди за целия процесен период съгласно изравнителните сметки на ФДР и справки от ищцовото дружество, както и вноските за дялово разпределение са в претендираните размери. Стойността на доставената през исковия период топлоенергия вещото лице е определило в размер  969,85лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
                По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
                Въз основа на представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№49, том I, рег. № 1843, дело №44 от 2007г. се установява, че по време на процесния период  01.05.2013г. до 30.04.2014г. ответницата М. е била собственик  на недвижимия имот, подробно описан в исковата молба поради което, съдът прави извод, че ответникът е потребител/клиент след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
                Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
                Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява специален по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.  С оглед гореизложеното съдът намира, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия. 
                Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .      
                Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника, но предвид изричното изявление от страна на процесуалния представител на ответника, че не оспорва размера на претендираните суми доказателства ва тази посока не са ангажирани.
                По делото липсват доказателства, че ответникът е възразил срещу разпределената  топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки.
                Предявявайки иска, ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по основание. 

По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на  падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни.

Следва да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като лихвата се дължи до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на част от претендирните вземания обаче ответната страна с е направила възражение за погасяването им по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 10.03.2014г. / предвид момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК –10.03.2017г./, са били погасени по давност. Предвид горното, приема за доказано по делото, че  за периода от 10.03.2014г. до 30.04.2014г.  ответникът   дължи  сумата от 223.72  лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот находящ се в гр.Перник, ул. „Кракра“,бл.63, вх. Е, ап.63,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 18,03 лева, за периода от  10.03.2014г. до 30.04.2014г.   Предвид на горното така предявените искове се явяват основателни за посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени  поради погасяване по давност.  

                    По разноските в заповедното производтво:

                   Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
                   Ищецът доказва в исковото производство разноски в размер на 435лв., като дължимата от ответника част от тях възлиза на 94,59 лв. съразмерно на уважената част от исковете.

                   Ищецът претендира сумата от 125 лв. разноски за заповедното производство, от които 25лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултсковъзнаграждение. Съдът констатира, че в заповедното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. т.е приема, че претенцията за разноски е в размер на 75лв., от които ответникът съразмерно на уважената част от исковете следва да заплати сумата от 16.31лв.

                   Ответницата претендира сумата от 500лв. разноски за исковото производство – заплатен адвокатски хонорар. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да й заплати сумата от 391,28лв.

                   Ответницата претендира сумата от 500лв. разноски за заповедното производство – заплатен адвокатски хонорар. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да й заплати сумата от 391,28лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

                 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Й.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 223,72  лв.,  представляваща представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за  топлофициран имот находящ се в гр. Перник, ул гр.Перник, ул. „Кракра“,бл.63, вх. Е, ап.63, за периода от 10.03.2014 г. до 30.04.2014г.,   ведно с обезщетение за забава в размер на 18,03 лв. за периода  от 10.03.2014 г. до 30.04.2014 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 10.03.2017 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата  до пълния претендиран размер на главницата от 969,85  лева  за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017г.  и до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 141,94 лв. лева за периода от 08.07.2013 г. до  10.03.2014г.,   като погасени по давност.  

ОСЪЖДА А.Й.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 94,59 лв. – разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА А.Й.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 16,31 лв. – разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да заплати на А.Й.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 391,28 лв. – разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да заплати на А.Й.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 391,28 лв. – разноски за заповедното производство.

                След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 1182/ 2017г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      

                                                                                                               

СЪДИЯ: