Решение по КНАХД №400/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Г. от гр. Тетевен, чрез процесуалният му представител адв. С. С. от ЛАК, против Решение № 84 от 23.07.2025г., постановено по АНД № 46/2025г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0356-000318 от 05.12.2024г. на Началника на РУ гр. Тетевен към ОДМВР Ловеч.

В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че правните изводи на съда не са съобразени нито с писмените, нито с гласните доказателства по делото, както и че съдът не е обсъдил всички възражения, направени в жалбата и в писмените бележки, поради което в обжалваното решение липсват мотиви, като съдът не е обсъдил в достатъчна степен наличието на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител адв. С. С. от АК гр. Ловеч, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като излага допълнителни такива. Не се претендират разноски.

Ответникът – Началник на РУ гр. Тетевен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Р. Р., който оспорва жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Излага, че нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е определено в законоустановеният минимален размер за извършеното нарушение. Сочи, че за деянието е било досъдебно производство, в хода на което прокурорът се е произнесъл, като поради неговата ниска обществена опасност, с постановление е прекратил наказателното производство и е изпратил цялата преписка за налагане на административно наказание.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд гр. Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Тетевен е образувано по жалба на Г. И. Г. от гр. Тетевен против Наказателно постановление № 24-0356-000318 от 05.12.2024г., издадено от Началника на РУ гр. Тетевен към ОДМВР гр. Ловеч, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Г. е наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 06.11.2024г., около 16:45 часа, в гр. Тетевен, по [улица], пред дом № 3, в посока с. Черни вит, касаторът Г. И. Г. е управлявал МПС - мотоциклет с неустановена мярка и собственост, без регистрационни табели. Контролните органи направили справка за мотоциклета и установили, че същият не е регистриран по надлежния ред. В същото време бил извършен и оглед на местопроизшествие, при който мотоциклета е бил индивидуализиран по рама и било образувано бързо производство № 336/2024г. по описа на РУ гр. Тетевен за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, като мотоциклета е оставен на отговорно пазене при Г..

С Постановление от 13.11.2024г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Тетевен, е прекратено наказателното производство по посоченото по-горе досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Решаващият прокурор е приел, че макар формално да е осъществен състава на престъплението от касатора, то е с незначителна обществена опасност и не се явява престъпление, както и е счел, че деянието съставлява административно нарушение по ЗДвП и Г. Г. следва да бъде наказан по административен ред от компетентния административнонаказващ орган съгласно разпоредбите на ЗДвП. С постановлението е разпоредено екземпляр от същото, ведно с материалите по наказателното производство, да се изпратят на РУ гр. Тетевен за сведение и преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на Г. И. Г.. Въз основа на това е издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на касаторът на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на Г. са отнети общо 10 контролни точки.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение, за което е санкциониран Г. И. Г.. Съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че правилно е приложен материалния и процесуален закон. НП е издадено в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, в кръга на правомощията му по ЗДвП, при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че нарушението е описано ясно и пълно, с посочване на всички обстоятелства, относими към елементите от състава му, като е отразено, че на посочената дата и място жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е управлявал МПС - мотоциклет, което не е регистрирано по съответния ред. Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които приел за неоснователни, като е изложил подробни доводи в тази връзка, включително за размера на наложените наказания и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. По изложените в решението мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП като законосъобразно.

Настоящият касационен състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкцията за неизпълнение на това задължение се съдържа в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева. Посочената санкционна норма ангажира административнонаказателната отговорност на водача - лицето, което управлява процесното МПС. С горната норма е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, като неспазването му представлява нарушение на това правило.

В конкретният случай събраните по делото доказателства по безспорен начин сочат, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят Г. И. Г. е управлявал моторно превозно средство по смисъла на §6, т. 11 от ДР на ЗДвП - мотоциклет, с неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред.

По смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че Г. е управлявал мотоциклета, поради което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Това обстоятелство не се отрича и от касатора. Мотоциклетът е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Качеството „водач” на моторно превозно средство и управлението му на път за обществено ползване, задължава водачът да е регистрирал МПС по надлежния ред. Без значение в конкретният случай е обстоятелството, изтъкнато от адв. С., че мястото, на което е извършено нарушението, е в близост до дома на касатора.

Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на наказателното постановление, са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал като в тази връзка е отговорил в пълнота на възраженията по въззивната жалба относно реквизитите на НП, правната квалификация, авторството, обективната и субективна страна на извършеното нарушение, вкл. по преценката за чл. 28 от ЗАНН. При което в постановения съдебен акт съдът е дал отговори по оплакванията в жалбата както по фактите, така и по правото, при което в тази връзка не се споделя твърдяната в касационната жалба непълнота.

Необосновано е твърдението, че наложените наказания по отношение на касатора, са несправедливи и несъответстващи на обществената опасност на деянието и дееца. Наказанието посочено в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което е предвидено за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца. Същият е санкциониран по този текст с налагане на административни наказания - глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като и двете наказания са в минималният размер и срок, предвидени от закона. В този смисъл размерът и срокът на наказанията са съобразени от наказващия орган както с личността на нарушителя, така и с конкретните обстоятелства на извършеното нарушение. При издаване на наказателното постановление, наказващият орган е съобразил и Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 13.11.2024г. на прокурор от Районна прокуратура гр. Ловеч, с което е прието, че макар формално да е осъществен състава на престъпление, то е с незначителна обществена опасност и не се явява престъпление, а деянието съставлява административно нарушение по ЗДВП и следва Г. Г. да бъде наказан по административен ред от компетентния административнонаказващ орган съгласно разпоредбите на ЗДвП, което е и направено. При определяне на наказанията са били съобразени както тежестта на извършеното нарушение, така и приложената по делото Справка за нарушител/водач относно налагани наказания по ЗДвП сочи, че касатора е наказван за извършени от него нарушения по ЗДвП. В този смисъл наказанията са законосъобразни и биха изпълнили целите на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил доводи за това, които напълно се споделят от настоящият касационен състав.

В заключение настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

С оглед изложеното настоящият състав, след извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84 от 23.07.2025г., постановено по АНД № 46/2025г. по описа на Районен съд гр. Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.