Решение по дело №1365/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 63
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20191810101365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

63

гр. Ботевград, 11.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.

 

при участието на секретаря Х.Н., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1365 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от „***“ ЕАД срещу Ц.В.Ц. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове: 1.) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1149,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., начислена за абонатен № ***, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. ***, ж. к. „***“, бл. 320, вх. А, ап. 5; 2.) с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 177,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.04.2016 г. до 12.04.2019г.; 3.) с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 25,06 лв. – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2017 г.; 4.) с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 6,16 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземанията.

Наследодателят на ответника бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като собственият му имот бил присъединен към абонатната станция. Продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Съгл. ОУ задълженията за текущия месец се заплащали най – късно до края на следващия месец. След тази дата клиентът изпадал в забава. Върху задълженията по изравнителните сметки се начислявала и законна лихва за забава, съгл. ОУ. Собственикът на процесния имот имал сключен договор за извършване на дялово разпределение на „***“ ЕООД. Сумите за процесния имот били начислявани по прогнозни месечни вноски, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № ***г. за топлоснабдяването. Акцентира се, че съгл. чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за издръжка и гледане или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 (30 –дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата. По същество искането към съда е ответникът да бъде осъден да заплати на „***“ ЕАД процесните суми. Претендират се и разноски. Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на съответните предпоставки.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Заповед № ***г. на Кмета на район „***”, Столична община, *** е настанена по административен ред в процесния топлоснабден имот.

От Договор за наем от 15.07.2005 г. по чл. 22,ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територита на Столична община се установява, че от същата дата *** е наела процесното жилище от собственика Столична община, като наемното правоотношение е безсрочно.

Съгл. Служебна бележка рег. № ***г., изд. от Столична община, по силата на Заповед № ***г. в гореописано общинско жилище е настанен следващ наемател.

Съгласно сключения Договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, ищецът „***“ ЕАД е възложил на третото лице – помагач „***“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, при спазване на изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР.

От Протокол от 13.08.2002 г. на общото събрание на етажните собственици на етажна собственост, находяща се в гр. С., ж.к. „***“, бл. 320, вх. А, ап. 5, ведно със списък на присъствалите етажни собственици и декларация за верността на подписите, се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване на договор с третото лице „***“ ЕООД – помагач на ищеца. В решението на общото събрание е очертан и предметът на бъдещия договор с „***“ ЕООД.

Етажните собственици на процесната сграда чрез упълномощено лице са сключили Договор от 20.08.2002 г. с „***“ ЕООД, съгласно който дружеството се задължава срещу заплащане да извършва доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.

Съдът не обсъжда в подробности представените индивидуални справки и съобщения към фактури, тъй като същите са взети предвид от вещите лица при изготване на заключенията по СТЕ и ССчЕ.

Според заключението на съдебно – техническата експертиза отчитането по общия топломер на сградата за процесния период е извършено коректно съгласно действащата нормативна уредба. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал предвидените периодични проверки на всеки две години. Конкретно за процесния топлоснабден имот индивидуалното разпределение по топломер и водомер за топла вода също е извършено правилно и в съответствие с Наредба № ***г. за топлоснабдяването по прогнозни изчисления. Общо дължимата сума за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 1332,41 лв., в т. ч. суми за отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване, а за дялово разпределение общо дължимата сума за същия период е 42,13 лв. Според експертните изводи сумите за ТЕ в процесния имот са начислени при спазване изискванията на Наредба № ***г. за топлоснабдяването. Ищецът „***“ ЕАД е отчислявал за своя сметка технологичните разходи в абонатната станция. След извършено погашения от страна на абоната в размер на 159,50 лв. по главницата, дължими остават 1149,22 лв. По задължението за дялово разпределение е направено плащане в размер на 5,37 лв., като дължими остават 36,76 лв.

Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза за процесния период са извършени плащания в размер на 183,19 лв., с което има частично погасяване на задълженията. Дължимите суми по заключението на ССчЕ съвпадат напълно с тези по заклщчението на СТЕ.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, а и се установява от събраните по делото доказателства. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).

Наследодателката на ответника *** категорично не е била собственик на топлоснабдения имот, тъй като същият е общинска собственост. Покойната *** не е била и тутуляр на вещно право на ползване по отношение на имота, тъй като е упражнявала фактическата власт върху същия на облигационно основание, а именно наемно правоотношение. Действително клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и наематели, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия с топлопеносното предприятие (т. 1 от ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК). Доказателства за сключен между наследодателя на ответника и топлопреносното предприятие договор за продажба на ТЕ  не са ангажирани. Следва да се отбележи, че в договора за наем в чл. 5.4. е предвидено, че при подписането му наемателят е задължен да представи документи за открити партиди за консумативните разходи. Сама по себе си обаче тази клауза може да обоснове единствено вероятностен извод, че наемателят е сключил договор за продажба на ТЕ, но не категоричен такъв. Ищецът носи тежестта да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване всички материално-правни предпоставки за уважаване на иска, което в случая не е сторено. Наред с това, съгл. общите условия на топлоснабдителното предприятие, действащи за процесния период, купувач на топлинна енергия би могло да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от неговия собственик, но само ако собственикът е представил писмено съгласие за това в нотариално заверена форма. За наличието на подобно съгласие също не са ангажирани доказателства по делото.

В заключение, недоказано остава възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответника, поради което и главните, и акцесорните искови претенции следва да се отхвърлят.   

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски в производството има ответникът. Същият не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иск от „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ 23Б, срещу Ц.В.Ц. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ за сумата от 1149,22 лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., начислена за абонатен № ***, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. ***, ж. к. „***“, бл. 320, вх. А, ап. 5,  ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземанията.

ОТХВЪРЛЯ иск от „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ 23Б, срещу Ц.В.Ц. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ за сумата от 177,19 лв. (сто седемдесет и седем лева и деветнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.04.2016 г. до 12.04.2019г., начислена за абонатен № ***, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. ***, ж. к. „***“, бл. 320, вх. А, ап. 5.

 ОТХВЪРЛЯ иск от „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ 23Б, срещу Ц.В.Ц. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ за сумата от 25,06 лв. (двадесет и пет лева и шест стотинки) – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2017 г., начислена за абонатен № ***, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. ***, ж. к. „***“, бл. 320, вх. А, ап. 5, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземанията.

 ОТХВЪРЛЯ иск от „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***“ 23Б, срещу Ц.В.Ц. с ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ за сумата от 6,16 лв. (шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от м. 03.2016 г. до м. 04.2017 г.,  начислена за абонатен № ***, топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. ***, ж. к. „***“, бл. 320, вх. А, ап. 5.

Решението е постановено при участието на „***“ ЕООД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните, включително на третото лице - помагач!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :