Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, … юни 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на
петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 43 по описа за 2020 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначален иск с правно основание чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД и насрещен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
В
исковата си молба ищецът „И.С.“ ООД, ЕИК ********, твърди, че на 27.10.2014 година
е сключил договор за разработка на софтуер №0022, по силата на който ответникът
„Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, в качество на възложител, е възложил на ищеца, като
изпълнител, да разработи специализиран софтуер за нуждите на отдела по
инженерингови услуги на ответника. Разработеният софтуер има за цел да обслужи
целите на самолетната поддръжка. Ищецът твърди, че за извършване на възложената
работа е било необходимо да се премине през шест фази и изпълнителят е следвало
да изработи няколко модула, а именно:1. Модул “Управление и контрол на
достъпа“; 2. модул “Наработка и дневници“; 3. модул
„Автоматично въвеждане на данни от производителя“; 4. модул „Статус“; 5. модул
„Планиране“ и 6. модул „Нови инициали“.
Ищецът твърди, че съгласно чл.2.1 от договора за извършване
на дейностите по него възложителят е поел задължение да заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 16 280 евро, платими в лева по фиксинга на БНБ
в деня на плащането, а именно 31 840,91 лева. Заплащането е следвало да се
извърши в срок от 30 дни от издаване на фактура от страна на изпълнителя, по
посочена банкова сметка. ***асти, след завършване на
всеки един от посочените модули, както следва: за модул “Наработка
и дневници“ – 3 256евро; за модул „Автоматично въвеждане на данни от
производителя“ – 3 256евро; за модул „Статус“ 3 256 евро; за модул
„Планиране“ – 3 256 евро и за модул „нови инициали“ – 3 256 евро.
Съгласно чл.2 от договора всеки етап следва да бъде заплатен
след тестване и приемането му, като съгласно разпоредбата на чл.4.2 от
договора, възложителят е длъжен да приеме работата, ако тя отговаря на
продуктовите спецификации и на технологичните характеристики, с които страните
са се съгласили. Съгласно чл.4.6, ал.1 възложителят е поел задължение да извърши
проверка дали работата има дефекти, както и дали има нужда от доработка, като в
случай на установени недостатъци, следва да уведоми изпълнителя в срок от 10
работни дни.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба
ответникът е приел единствено модул “Наработка и
дневници“, за което е заплатил на ищеца сумата от 6 000 лева и въпреки
добросъвестното изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя, за
останалите изработени модули, възнаграждение в размер на 25 840,91 лева не
му е заплатено. Ищецът твърди, че ответникът всячески се стреми да
възпрепятства приемането на извършената работа.
Ищецът твърди, че е отправял покани до ответника,
включително и писмено и на 22.10.2019 година в офиса на ответника е проведена
среща, на която категорично е заявено от ответника, че останалата част от
възнаграждението няма да бъде платена, тъй като възложителят е изгубил интерес
от изработения от ищеца софтуер.
Ищецът моли съда, след като съобрази изложеното и това, че е
изпълнил точно възложената му работа, да бъде постановено решение, с което
ответникът бъде осъден да му заплати остатък от дължимо възнаграждение в размер
на 25 840,91 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване
на исковата молба. Претендира законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „Л.Т.С.“ ООД, признава, че с
ищеца са сключили договор за изработка на процесния
софтуер на 27.10.2014 г., като оспорва основателността на предявения иск.
Въвежда в спора следните твърдения: не спори относно наличие
на договорна връзка между страните, като заявява, че основните модули и
характеристики на софтуера са описани в анекс №1 и анекс №2 към договора,
съгласно който разработеният софтуер следва да съответства на посочените в анексите
продуктови спецификации, както и да служи на професионалните нужди на
потребителите на системата, които са служители на ответника. Съгласно анекс №2
разработката представлява система на „Наработка,
статус и планиране за целите на самолетната поддръжка“.
Ответникът твърди, че разработката включва шест фази, за
всеки от шестте модула. Съгласно чл.1.2 от договора изпълнителят следва да
разработи спецификация на продукта (имплементираната в анекс№2 и представляваща
неразделна част от договора) в рамките на две седмици от подписване на
споразумението. Разработката на софтуера се изпълнява в сроковете, посочени в
чл.1.4 от договора и в оферта OF
– SD – 00106/11.07.2014г., част „Цени/ Ценообразуване“,
представляваща анекс №1 към договора. Член 3.4 от договора задължава
изпълнителя да предаде на възложителя отделни модули на софтуерния продукт в
сроковете по чл.1.4 от договора. Сроковете се изчисляват в работни дни и
започват да текат за всеки един от модулите, считано от подписването на
договора.
Съгласно чл.2.2 от договора всяка фаза на изпълнението
приключва с тестването и приемането на съответния модул, с подписване на
двустранен приемо-предавателен протокол. Член 4.2. от
договора задължава възложителят да приеме софтуерния продукт само, ако
разработката отговаря на техническите характеристики и спецификацията на
продукта и ако продуктът е разработен в предвидения в договора срок.
Ответникът твърди, че е изпълнил всички свои задължения,
произтичащи от договора и е платил 20% от договореното възнаграждение за модула
„Наработка и дневници“, въпреки, че нито този модул,
нито останалите са изработени от изпълнителя в сроковете, посочени в договора,
нито са надлежно предадени на възложителя.
По време на прегледа на тестовите версии на модулите са
възникнали множество забележки относно липсващи елементи и функционалности, без
които софтуерът не би могъл да бъде използван за потребностите на ответника,
които не са били отстранени от изпълнителя в рамките на 10 дни, предвидени в
чл.4.6, ал.2 от договоря. Недостатъците не са били отстранени и в по-късно
даден срок, като в тази връзка възложителят е изразил пред изпълнителя
притеснение за голямото забавяне по разработване на софтуера и предупредил
изпълнителя за възможността договорът да бъде развален.
Ответникът твърди, че въпреки голямото забавяне, с оглед
постигане на търсените резултати, възложителят е действал добросъвестно и е
оказал съдействие на изпълнителя, чрез съгласуване и ръководство на дейностите
на изпълнителя по разработката. С добрата воля на възложителя са проведени
съвместни срещи, на които екипът на изпълнителя е получил инструкции за
изпълнение на разработката с оглед конкретните пропуски и продуциране на
необходимите функционалности. Въпреки това разработката е забавена за
изключително продължителен период от време, през който възложителят е лишен от
възможността да ползва софтуера за поддръжка на самолети, съобразно обичайните
очаквания за подобен продукт.
Ответникът твърди, че изпълнителят не е представил
доказателства за предаване на нито един от модулите и то до степен, подходяща
за внедряване в системата на възложителя. Повече от година след началото на
дейностите по разработване на софтуера, възложителят е изразил притеснение от
неизпълнението на модулите и е предупредил ищеца, че ще пристъпи към разваляне
на договора, ако не получи гаранция, че продуктът ще бъде завършен в рамките на
следващите седмици, каквото изпълнение не е осъществено от ищеца.
Предметът на договора не е разработен в изискуемите срокове
и с необходимо качество, твърди ответникът, което да отговаря на нуждите на
възложителя. Констатираните дефекти в тестовите версии не са отстранени, поради
което следва да се приеме, че изпълнителят е в забава още от началото на 2015
година по отношение на модулите: модул „Автоматично въвеждане на данни от
производителя“; модул „Статус“ ; модул
„Планиране“ и модул „Нови инициали“.
Ответникът твърди, че ищецът е в съществена забава и с
некачествено изпълнение на възложената работа, а съгласно договора възложителят
дължи плащане след писмено и изрично приемане и внедряване на съответния модул.
Приемане и внедряване не е налице, поради което липсва основание за плащане. Не
е вярно твърдението на ищеца, че ответникът отказва да приеме извършената
работа, тъй като ищецът не е предложил годен продукт за приемане и внедряване.
Ако съдът приеме, че ищецът има изискуеми и дължими вземания
по отношение на ответника, то последният прави правопогасително
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът твърди, че с негов отговор от 19.06.2019 година
на покана на ищеца от 05.06.2019г., договорът е развален без предизвестие,
поради забавата на изпълнителя и отпадане на интереса на ответника от
предлаганото изпълнение, съобразно нормата на чл.87, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД. Наличието на голяма забава и
констатирани недостатъци в отделните модули, сочат на това, че изпълнителят не
би могъл да изпълни уговорената работа в срок и с нужното качество, така че тя
да е годна за уговореното с договора предназначение, като подобно изпълнение е
станало безполезно за възложителя.
Ответникът твърди, че предлаганото от ищеца три години след
изтичане на сроковете изпълнение не може да бъде прието от възложителя, който
обективно е загубил интерес от него. Това е така, тъй като са касае за продукт,
свързан с развитие на технологиите и при наличие на по-развити и подходящи за
неговите нужди ИТ продукти в сферата на самолетната поддръжка, обективно
обезценява стойността на продукта-предмет на договора. Същевременно,
съществената забава на изпълнителя да предостави продукта в окончателния му вид
представлява отклонение от поръчката по смисъла на чл.265, ал.1 ЗЗД, тъй като
интересът на възложителя е да получи дължимото изпълнение в договорения срок.
При условие на евентуалност, прави възражение по чл.265,
ал.1 ЗЗД за намаляване на цената на неприетите от възложителя модули.
С оглед на твърдението на ответника, че договорната връзка
между страните е развалена от него, на основание чл.262, ал.2 във връзка с
чл.87, ал.2 ЗЗД, страната предявява насрещен иск, с който претендира от ищеца
заплатеното по договора възнаграждение в размер на сумата от 6 368,18 лева
възнаграждение за модула, на основание чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД. Претендира разноските по това дело.
В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът по
насрещния иск оспорва основателността на иска.
Оспорва възможността ответникът да развали договора, като
твърди, че при приемане от възложителя на извършената работа същият следва да я
прегледа, като същия има правата по чл.265, ал.1 ЗЗД. Правата на възложителя и
отговорността на изпълнителя са предопределени от характера на констатираните
недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа за
обикновеното или договорено предназначение на извършената работа. При всички
случаи обаче възложителят следва да предприеме действия по преглеждане на
работата и приемането и. Именно такива действия от възложителя не са
осъществени. Пропускът на възложителя да се направят своевременно възражения за
недостатъци преклудира и възможността му да реализира
отговорността на изпълнителя за недостатъци, по реда на чл.265 ЗЗД.
Ответникът твърди, че не е налице приемане на работата,
поради което искът за заплащане на възнаграждението е своевременно предявен.
Твърди, че за ответника е изтекъл преклузивния
срок за разваляне на договор, който съгласно нормата на чл.265, ал.3 ЗЗД е
6-месечен. Това е така, тъй като ответникът, като възложител, е имал текущи
забележки и е открил недостатъци при изпълнението на модулите от страна на
изпълнителя. Според възложителя още през септември и декември 2015 година са
открити недостатъци. От този момент до момента на изявлението за разваляне на
договора през 2019 година са изминало повече от 6месеца за реализиране правата
на възложителя.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност,
твърди, че кратката давност е неприложима и давностният
срок е 5-годишен.
В допълнителната насрещна искова молба ищецът по насрещния
иск възразява на твърдението на другата страна, че изпълнението на договора е
възпрепятствано от възложителя. Твърди, че той е изправна страна по договорната
връзка, а неизпълнението е от страна на изпълнителя по сделката. Потвърждава
твърдението си, че работата по четирите модула е забавена далеч отвъд
определените крайни срокове с договора, които сочи. Твърди, че дълго след
посочените срокове, считано от датата на сключване на договора-27.10.2014г.
ответникът е имал оплаквания относно грешки в работата но софтуера, липсващи
елементи и функционалности, които възложителят е документирал и изпратил на
изпълнителя. Поради неотстраняване на тези нередности в срок и забавяне на
изпълнението повече от 1 година след сключване на договора, модулите модул
„Автоматично въвеждане на данни от производителя“; модул „Статус“ ; модул „Планиране“ и модул „Нови инициали“ не
са били в завършен вид и поради това не са били годни за приемане.
Ищецът по насрещния иск обръща внимание, че с отговора на
исковата молба ответникът не оспорва твърдението му за наличие на грешки и
недостатъци в софтуера, нито представените в тази връзка доказателства. Твърди,
че представените от него доказателства сочат на констатираните нередности в
извършената работа, които представляват недостатъци на същата, налице е искане
за поправянето им за сметка на изпълнителя, недостатъците не са били отстранени
в рамките на 10 дни, срок, предвиден в чл.4.6, ал.2 от договора.
По отношение на правата на възложителя по чл.265 ЗЗД, прави
възражение на тезата на ищеца за изтекъл преклузивен
срок. Налице са действия на възложителя за приемане на работата, но са констатирани
недостатъци, във връзка с които възложителят е направил възражения, поради
което е упражнил правото си да поиска поправка на недостатъците. Допълнителен
аргумент затова, че тези права не са преклудирани е и
фактът, че модулите, предмет на договора не са предложени в завършен вид, годен
за внедряване, поради което не е настъпило условието за възникване на правата
по чл.265 ЗЗД. Твърди, че забавата в изпълнението е по вина на изпълнителя,
поради което тази страна не може да черпи права от виновното си поведение.
В допълнителния отговор на насрещната искова молба
ответникът по насрещния иск оспорва становището на ищеца, като заявява, че е
изпълнил точно задълженията си по договора за изработка.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото между страните не е налице
спор, а този факт се установява и от представените писмени доказателства, че
същите са сключили договор № 00022 от
09.2014 г., по силата на който ответникът „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, възлага
на ищеца „И.С.“ ООД, ЕИК ********, да изработи срещу възнаграждение разработка
на софтуер за нуждите на отдел „Инженерни услуги“ в Lufthansa Technik Sofia Ltd.,
наименован „Софуерен
продукт“ с технически характеристики, описани в оферта № OF-SD 00106/11.07.2014
г., явяваща се неразделна част от договора. Страните са се съгласили
разработката на софтуерния продукт да бъде внедрена на основите на спецификациите на продукта, предоставени от
изпълнителя и съответстващи на техническите характеристики, отговарящи на
нуждите на възложителя, като са приели, че след предоставяне на спецификация на
продукта от изпълнителя и писменото му приемане от възложителя, тази продуктова
спецификация ще стане неразделна част от договора. По силата на чл.1.2 от
договора изпълнителят се е задължил да изготви спецификацията на продукта, не
по- късно от две седмици, считано от подписване на договора.
С разпоредбата на чл.1.3 от договора
страните са се съгласили, че всички модификации на продукта трябва да бъдат
направени с поръчка за промяна, а в случай, че възложителят желае да направи
промени в спецификациите на продукта или доставка, следва да направи искането
си в писмена форма, като страните са приели, че тази форма е спазена и под
форма на имейл или заверено писмо до изпълнителя. Съгласили са се, че всяка
промяна може да изисква допълнително възнаграждение, като при наличие на
предпоставки за заплащане на такова, същото следва да е обективирано
в отделно приложение, като изрично е подчертано, че допълнителното
възнаграждение не се дължи от възложителя, ако съгласие за това не е изразено в
допълнително приложение.
Съгласно чл.1.4 от договора изпълнителят
е поел задължение да изработи продукта съгласно датата на подписване на
договора и в сроковете, описани в оферта № OF-SD 00106/11.07.2014 г., част
„Цени“.
Уговореното възнаграждение на
изпълнителя, съгласно нормата на чл.2.1 е в общ размер на16 280 евро, платими в
български лева по курса на деня. Изпълнителят е поел задължение да издава
фактура за всички дължими от възложителя
плащания и фактурираните суми стават изискуеми и следва да се платят в рамките
на 30 работни дни след получаване на фактурата.
Страните са уговорили плащането да се
извършва по банков път, по посочената сметка на изпълнителя, а последният е
поел задължение да издава фактура след всеки етап от проекта, както следва:
-
издава фактура за 20% от сумата по чл.2.1, в размер на 3 256 EUR (три хиляди
двеста петдесет и шест EUR) - след писмено и изрично приемане от ВЪЗЛОЖИТЕЛ и
внедряване на модул „Използване и
дневници“;
-
издава фактура за 20% от сумата по чл.2.1, в размер на 3 256 EUR (три хиляди
двеста петдесет и шест EUR) - след писмено и изрично приемане от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ и
внедряване на „Автоматизиран производител модул за въвеждане на данни ”;
-
издава фактура за 20% от сумата по чл.2.1, в размер на 3 256 EUR (три хиляди
двеста петдесет и шест EUR) - след писмено и изрично приемане от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ и
внедряване на модул „Status“;
-
издава фактура за 20% от сумата по чл.2.1, в размер на 3 256 EUR (три хиляди
двеста петдесет и шест EUR) - след писмено и изрично приемане от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ и
внедряване на модул „Планиране“;
-
издава фактура за 20% от сумата по чл.2.1, в размер на 3 256 EUR (три хиляди
двеста петдесет и шест EUR) - след писмено и изрично приемане от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ и
внедряване на модул „Нови инициали“ и подписването на окончателното приемане на
софтуерния продукт.
Изпълнителят е поел задължение да
изработи продукта в уговорените срокове и съгласно приетото Техническа задание,
да има право да иска от възложителя необходимото съдействие; да прилага най-
високия стандарт в ИТ индустрията, с грижата на добър търговец, както е поел
задължение да предадена на възложителя продукта в срока по чл.1.4, препращащ
към оферта № OF-SD 00106/11.07.2014 г., явяваща се неразделна част от договора,
а именно: за модул „Управление и контрол на достъпа“ – 5 дни; за модул „Наработка и дневници“ – 23 дни; за модул „Автоматично
въвеждане на данни от производителя“ – 32 дни; да модул „Статус“ – 36 дни; за
модул „Планиране“- 32 и за модул “Нови инициали“- 20 дни.
Възложителят е поел задължение да оказва
на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на възложената работа,
като страните са дефинирали необходимото съдействие, по следния начин: да
осигурява вход в неговите помещения на летище София; служителите от отделите за
инженерни услуги и ИТ на възложителя да сътрудничат на изпълнителя, като
предоставят цялата необходима информация относно очакваната функционалност на
софтуерния продукт и подробно описание на всички информационни потоци IN / OUT на изпълнителя.
Страните са уговорили, че приемане на
работите по договора се извършва с двустранен протокол за всеки етап поотделно
или за договора като цяло- чл.5.1. Като с приемо-предавателен
протокол се установяват и всички програмно-технически грешки.
Постигнато е съгласие при получаване на
продукта (за всеки модул и при окончателното приемане) възложителят да извърши проверка в разумни срокове, за
недостатъци и доработки (ако такива са необходими)- те да бъдат предоставени на
изпълнителя в срок не по- късно от 10 работни дни, като изпълнителят следва да
отстрани недостатъците в срок от 10 работни дни.
Съгласно чл.4.7 от договора страните са
се съгласили, че възложителят има право да изисква от изпълнителя безплатно
поправяне на софтуерно-технически грешки в продукта, в срок от 6 месеца след
окончателното приемане на софтуерния продукт, при условие, че са спазени
условията, предвидени в чл.4.6.5 за експлоатация и оползотворяване.
Страните са уговорили гаранционната
отговорност на изпълнителя да е в срок от 6 месеца, от датата на приемане на
извършената работа, като в този период изпълнителят следва да поправя своите
акаунт скрити дефекти/недостатъци в софтуерния продукт, съгласно разпоредбата
на чл.4.7, а след изтичане на срока на гаранцията може да се осигурява сервизно
поддържане на продукта срещу допълнително възнаграждение.
С нормата на чл.6.3 от договора са
посочени хипотези, в които изпълнителят не носи отговорност за дефекти, но
само, такива, които са в резултат на посочените причини.
По делото е представена оферта № OF-SD
00106/11.07.2014 г., изходяща от настоящия ищец, която съгласно условията на
договора е негова неразделна част, съдържана резюме на проекта, по модули, като
за всеки модул е посочена целта и неговото предназначение; посочени са
изискванията към хардуера и софтуера; начина на ценообразуване и сроковете за
изпълнение на всеки модул, както и цената за инсталации.
Представено е от ищеца Приложение II към договор за изработка на
софтуер, представляващо спецификация на софтуерните изисквания за „Наработка, статус и планиране на техническа поддръжка на
самолети“ от 05.11.2014г., изготвено от ищеца, като целта на документа е да
даде подробно описание на изискванията към софтуера за „Наработка,
статус и планиране на техническа поддръжка на самолети“. Има претенции да
съдържа пълното описание за развитие на системата, да обясни системните
ограничения, интерфейса и взаимодействията с други външни приложения; да бъде
предложен на вниманието на служителите на клиента (отдели „Инженеринг“ и
„Информационни технологии“ за одобрение, както и да служи за справка при
разработване на първата версия на системата от разработващия екип, от
05.11.2014г., за което по делото е
възникнал спор между страните относно това дали, че представлява част от
договорното съдържание.
Този спор се изразява в следното:
След постановено от съда определение по
реда на чл.374 вр.
с чл.140 ГПК, с което съдът е указал на ответника да представи твърдените от
него анекси под №№1 и 2 към договора, със становище по проекта за доклад,
изходящо от ответника, постъпило в съда под вх.№27983/28.10.2020 г., страната
изрично заявява, че тези анекси, както и договорът са сключени на английски
език. Тези анекси представляват част от депозираните и приети по делото писмени
доказателства и „… са идентични с Приложение I и съответно Приложение II към договора, посочени от ищеца и
представени от него заедно с исковата молба, за които обръщаме внимание, че не
са подписани, именно защото оригиналите са само на английски език.“ По -
нататък в това становище ответникът пояснява, че „…Приложение I и Приложение II представляват неразделна част от
договора и са сключени в изпълнение и като допълнение на договора, без да
представляват последващи негови изменения.“ Страната,
за да се избегне всякакво съмнение относно идентичността на представените
доказателства, представя в това становище заверени копия от тези документи на
английски език, като за пълнота прилага и приложенията, представени от ищеца.
Последните с това становище не са представени.
В хода на производството ответникът
заема нова позиция, че так. нар. Спецификация не е
част от споразумението и това е така, тъй като не е утвърдена и подписана от
него, а е и изготвена извън уговорените с договора срокове.
По делото страните са представили
осъществената кореспонденция между тях, по електронен път, в периода от
04.09.2015г. до 2019г., от която се установява, че ответникът е имал
затруднения при тестване на продукта ( 04.09.2015г.); че е изразил загриженост
относно забавата в изпълнение на възложената на ищеца работа и е предложил
изготвяне на график и план за най-бързо приключване на изработката на софтуера,
подчертавайки значимостта на финализиране на този проект, като признава, че е
получил само един от дължимите модули (
писмо от 23.12.2015г.); отправена покана от ищеца до ответника за приемане на
работата, определяне на служители за контакти от възложителя с цел бърза и
обективна работа по завършване на софтуера и покана за плащане; отправено
изявление от ответника до ищеца от 19.06.2019г. за разваляне на договора, без
да са налице данни кога е получено от изпълнителя и настоящ ищец.
По
делото са изслушани свидетелски показания, в открито съдебно заседание, проведено на 27.04.2021 година,
дадени от В.С.П., който заема
длъжността ръководител на отдел в ответното дружество. Свидетелят заявява че
ръководеният от него отдел е по осигуряване на
инженерни услуги за клиентите на компанията. Ръководи този отдел от началото на 2015 г. В началото
на 2015 г. поел ръководството на отдела. Тогава заварил вече сключения договор
за изработване на софтуер от „И.С.“ ООД, който към този момент следвало да бъде
вече приключен, но имало забавяне – просрочие на
изработването на различни модули, които са описани в договора. Този софтуер е
необходим, за да извършва ответникът дейностите по осигуряване на летателната
годност на самолетите на своите клиенти и тъй като това е комплексна дейност, е
необходим специализиран софтуер за подпомагане на дейността на служителите в
отдела. Твърди, че договореният софтуер не е получаван от ответната компания, а
същият е следвало до бъде изработен в няколко модула, работата по които е
следвало да върви успоредно. Получили един модул, който приели и заплатили,
въпреки съществуващите в него грешки и неточности, но бъдейки добронамерени към
„И.С.“ ООД приели и заплатили, с оглед обещанието на изпълнителя, че те ще отстрани
тези неточности. Твърди, че служители от неговия отдел, подпомагали „И.С.“ ООД
при разработването софтуера, защото
очевидно изпълнителят не е имал възможност да се справи сам. Работело се
по още няколко от модулите, но така или иначе не се стигнало до цялостно
изработване на софтуера. Тези модули, сами по себе си, работа не могли да
вършат, защото е необходимо да работят като интегрален програмен продукт,
всички заедно, което изискване и свързано с осигуряване всеки ден дейността на
отдела, който ръководи. Дали и още 3 модула, които били в режим на тестване и в
които служителите от отдела открили множество грешки. Комуникирали с „И.С.“ ООД
и те отстранили част от грешките, но възникнали нови, при последващото
тестване – изпитване на софтуера. По два от модулите изобщо не им е известно
изпълнителят да е започвал работа, като това касае 2015г. Твърди, че в края на
2015 г., вече много месеци след като сроковете, съгласно договора, били изтекли
и трябвало да имат готов софтуер, информирали „И.С.“ ООД, че очакват от тях да
предоставят ясен план-график как възнамеряват да изработят софтуера. Такъв
план-график не им бил предоставен и реално в началото на 2016 г. преценили, че
няма смисъл повече да работят с тях и започнали да търсят друго решение за
отдела, който ръководи. Твърди, че ищецът изразил желание за срещи, но по
обективни причини не могли да откликнат,
но така или иначе план за довършване на софтуера или пък довършен софтуер не са
получавали. Юридически договорът бил развален през 2019 г., но 2016 г. на свидетеля
не му е известно да е развалян договора. Просто прекратили всякакви комуникации
с тях, нито те са ги информирали, че тече някаква работа от тяхна страна по
софтуера и да им предлагат да го сдават.
Твърди, че лично е изпратил имейл до ищеца, касателно
план-графика и ясно е описал, че ако не получат „как възнамеряват да приключат
софтуера“, ще приключат отношенията си с изпълнителя. Нямали претенции
софтуерът да бъде надграждан, надстройван или
променян спрямо първоначално договореното.Това, което са искали от софтуера е
той да изпълнява дейностите, които са описани в законодателството в областта –
авиационното законодателство на Европейския съюз. Конкретно изискванията са
описани в ЕАСТ. Те са много. Просто трябвало софтуерът, който ще използват да
изпълнява изчисленията, процесите, които са описани в това законодателство.
Изискванията са описани в най- общи линии в договора. „И.С.“ ООД трябвало да
разработи техническа спецификация в срок от 14 дни след сключването на договора
и да бъде дадена за съгласуване и приемане от „Л. Т.С.“ ООД. Не била изработена в срок и
твърди, че не са имали такава техническа спецификация. В последствие, по-късно
в някакъв период от време, започнала да циркулира някаква такава техническа
спецификация, която имала някакво общо описание на процеси и процедури, но тя
не е изобщо не била предлагана за приемане от ответника.
По отношение
на това, че изработката не отговаря на изискванията, свидетелят твърди, че са
установили това в процеса на тестване на софтуера, защото реално това което се
случвало е, че „И.С.“ ООД разработват
нещо и го представяло в достатъчно суров вид на колегите му от отдела. Те
започвали тестване и започват да излизат някакви очевидни технически грешки,
така наречени „бъгове“ и калкулациите, които
софтуерът дава като резултат на входните данни не отговаряли логически,
очевидно не отговаряли на зададените параметри. Освен това, софтуерът бил бавен
и реално никога не се е стигало до тестването му в инсталиране на сървърите на
компанията и зареден с големи обеми данни.
Това което се тествало са били някакви пробни версии, които били
заредени с може би с 1/50 от обемите от данни, които във всекидневния живот се налага
да се съдържат. Два от модулите изобщо не да дадени за тестване през 2015г.
пояснява, че някои от модулите са давали нелогични резултати от калкулации,
които извършва софтуера или грешки, които дават така наречените съобщения за
грешки, които излизат от софтуера. Пояснява, че с оглед на изтеклите 5 години
от това време, не може да бъде детайлен в примерите, но твърди наличие на
множество грешки, като колегите му от отдела са положили много усилия да
помагат на „И.С.“ ООД в отстраняването на тези грешки. Твърди, че съгласно
договора са очаквали да им бъде предоставен софтуер, отговарящ на най-високите
изисквания в индустрията, в съответната област. Налагало се да работят, за да
бъде разработен този софтуер, много часове, които били за тяхна сметка, за
сметка на другите дейности, които би следвало да изпълняват за клиентите им,
вместо да помагат на „И.С.“ ООД.
Свидетелят заявява, че изпълнителят изпращал по
имейл работни версии на софтуера, които да се инсталират на работна станция -
един компютър и на него да се правят тестовете. Но това, което е следвало да
извърши ищецът – продукт, който да се инсталира на сървъра на компанията и от
там служителите от различните работни места да го достъпват не е осъществявано.
Поради което твърди, че въобще не достигнат момента, в който софтуерът или
всъщност само модулите, които получили за тестване, да са инсталирани на
сървъра. Не бил достигнат момента, в който да виждат, че софтуерът изпълнява
логически действията и е готов за работа под натоварване, тестване под
натоварване. Модулите от софтуера са били тествани и многократно е било комуникирано с представители на „И.С.“ ООД по различните
технически проблеми и недостатъци, които откривали тогава, по модули и то не
всички. Примерно: модул „Планиране“ и модул „Статус“ не била започната работа
по тях, дори към края на 2015 г. - много месеци
след като трябвало да бъдат завършени всички модули, така че те тествали
останалите, които били в различни стадии на отработване или създаване.
По делото е
допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. К., депозирана в съда
на 19.04.2021 година, приета като доказателствено
средство, съобразно която вещото лице е
направило изводи, че въз основа на материалите, находящи
се при ищеца, на база офертата на същия и Спецификация на софтуерни изисквания,
при преглед и анализ на предоставения му от ищеца софтуер, е установило, че са
разработени следните модули и техните съставни части (за които е направило екранни снимки в
Приложение от №1 до №34 от експертизата.
·
Модул „Наработка
и Дневници“:
1. Въвеждане на данни от полетен
дневник:
•
По тип самолет и по Регистрация;
2. Анализ на Наработка и
преглед по компоненти (сглобки):
•
Самолет;
•
Колесник на носа и Главни колесници:
•
Двигател 1;
•
Двигател 2
•
Двигател 3 (по избор);
•
Двигател 4 (по избор);
За
двигател 3 и 4 е разработена възможност да се въведат данни по избор на
потребителя:
•
Генератор на допълнително захранване (APU):
3.
Прилагане на сканирани оригинали;
4. Генериране на предварително зададени отчети и
автоматизирани напомняния и аларми:
- Модул "Автоматично въвеждане на
данни от производителя":
1.Разработка
на интерфейс за автоматично въвеждане на данни;
2.Разработка
на интерфейс за редакция;
- Модул "Статус":
1.Анализ
и мониторинг на състоянието но компоненти;
2.Исторически
данни за всеки компонент;
3.Въвеждане
и наблюдение на висящи и изпълнени задачи;
4.Генериране
на предварително зададени отчети и автоматизирани напомняния и аларми;
- Модул „Планиране“:
1. Разработване на „автоматизиран“ интерфейс
към системата НетЛайн на България Ер;
2. Генериране на справки за Наработка за
минали и прогнози за бъдещи периоди от време;
3. Генериране на предварително дефинирани филтри и автоматизирани
напомняния и аларми;
4. Генериране на Работна карта с конкретни задачи;
5. Автоматично вмъкване на генерирани Работни карти и техните
задачи в Модул ‘Статус”;
- Модул "Нови Инициали":
1.Разработване на интерфейс
„Нови инициали“;
2.Разработване на
„автоматизиран“ интерфейс за първоначално въвеждане на данни за наработка;
- Модул "Управление и контрол на
достъпа":
1. Нов Потребител;
2. Изтриване на потребител;
Вещото лице е заключило, че всеки един
от изброените модули, с изключение на Модул „Управление и контрол на
достъпа", отговаря на изискванията на подписаните продуктови спецификации
и на технологичните характеристики, а именно Спецификация на софтуерните
изисквания и Предложение за разработка на софтуер за целите на отдел „Инженерни
услуги", към „Л.Т.С." АД № OF-SD 00106. По отношение на Модул
„Управление и контрол на достъпа" е установил, че същият отговаря на
изискванията на подписаните продуктови спецификации и на технологичните
характеристики, с изключение т. 3 от изискванията за модула, т. е. не е
разработена т. „3. Управление на потребители и права" от Модул „Управление
и контрол на достъпа".
В дадените пред съда обяснения в открито
съдебно заседание от 27.04.2021г. вещото лице
инж.К. допълва, че в момента на изследване на софтуера, е констатирал,
че същият работи, изследваната от него версия е 44, но последната предадена по
имейл версия е 39, като имейла е от 18.05.2015г. Заявява, че целият софтуер
работи, дори и при недовършен модул.
Заявява, че материалите, които е получил
от ищеца за изготвяне на експертизата, не са идентични с материалите, които са
му предоставени от ответника, макар да ги е взел предвид при изготвяне на
експертизата и да са останали неописани от него, а относно това какво точно му
е предоставил ответника, заявява, че това е един модул, което не е равносилно
на версия на софтуер. Този модул е останал нетестван от вещото лице, защото то
не разполага с необходимата среда- „да се вдигне сървър- база данни, която да
се свърже по определен начин“. Вещото лице е пояснило, че няма представа как
работи отвътре, на системно ниво. Ето защо изследванията му са на база
системата при ищеца и софтуерът е бил „налят“ вътре в неговата среда, поради
което приема, че „развойната среда е вдигната“. Изрично заявява, че при ищеца
са разработени всички модули, освен посочения, а при ответника е наличен само
един модул от системата от общо шест. Вещото лице заявява, че не може да
установи кога е създадена версията, дадена на ответника и кога е създадена
версията, находяща се при ищеца и този факт не може
да бъде проследен във времето.
С оглед практиката дава обяснения, че
при разработката на софтуер, същият се изработва при изпълнителя, в негова
развойна среда, в която се тества, след което се имплементира или внедрява при
възложителя.
Във връзка с дадените от вещото лице
обяснения относно това, че заключението му се базира единствено на материали,
предоставени от ищеца е че е изследвало само неговата среда, е допусната
допълнителна експертиза, като ищецът е представил допълнителна електронна
кореспонденция между страните.
Допълнителното заключение е депозирано
на 14.02.2022 година, изслушано в открито съдебно заседание, в което е
изслушано от допълнителното заключение, депозирано от вещото лице на 04.03.2022
година.
Съобразно тези заключения, вещото лице е
посетило офиса на ответника, където е изследвало предоставения от ответника
продукт. В резултата на извършените проверки при ответника вещото лице изразява
следното:
По отношение на това какво следва да
съдържа една спецификация при изработка на софтуер и в частност на такъв,
какъвто е процесният, на база своя професионален опит
в софтуерното инженерство, вещото лице заявява, че няма регламентирани
официални или неофициални „стандарти" за съдържание на Техническите
спецификации за разработване на софтуерен продукт, подобен на процесния. Разработката на софтуер се извършва за
удовлетворяване на потребностите от автоматизиране на процесите на конкретния
клиент. Разработката може да е насочена към целева група или за лична употреба.
Независимо от крайния потребител, разработката започва с анализ на потребностите
и установяване на възможностите да бъдат решени проблемите чрез софтуер или да
бъдат автоматизирани процесите. Техническата спецификация за всяка разработка
се съставя съобразно анализа и съдържа описание на потребностите на клиента
(възложителя). Най-често спецификацията съдържа какъв проблем съществува, какви
действия следва да извършва софтуерът, за да го реши и колкото по- подробно е
това описание, толкова по-малко итерации (описване на процесите, които се случват в една компютърна програма, в общ смисъл итерацията е
описание на даден последователен алгоритъм) ще бъдат необходими за завършването
на софтуерния продукт и внедряването му в реална експлоатация. Няма
„стандарт" за това колко подробно следва да е описанието в Техническата
спецификация. Съобразно гореизложеното, че няма „стандарти" за
съдържанието на Техническата спецификация за разработка на софтуер, документът
„Спецификация на софтуерните изисквания" не може да бъде определен като
отговарящ или неотговарящ на определен „стандарт". Ето защо вещото лице
приема, че в документа се съдържа описание на функциите, които софтуерът следва
да изпълнява. Пояснява, че изводите, които прави са въз основа на представената
оферта, явяваща се неразделна част от договора.
Въз основа на горното вещото лице прави
описание на модулите, степента на тяхната завършеност и възможността им за
реализация, като своите констатации е обективирало в
приложените екранни снимки, касателно всеки модул,
като извършеното тестване на продукта е осъществено при ответника, на посочена
от него работна станция, на което е инсталирана предоставената му от тази
страна версия на софтуера. Посочило е,
че реална работна среда е невъзможно да бъде постигната без крайното внедряване
на продукта и обемът на база данни при тестването не е пълният обем, тъй като
това е постижимо само след крайното внедряване на продукта
Вещото лице е установило, че процесният софтуерен продукт се състои от модули, които са
взаимосвързани и обменят информация и операции по между си. Всички модули са
необходими за цялостното изпълнение на задачите и постигане на целта на софтуерния
продукт. Софтуерът може да работи и без някои от модулите, но работата му не
може да се окачестви като „работи нормално и пълноценно” без да са разработени
и функциониращи всички предвидени логически взаимовръзки между модулите и
вградената бизнес логика. Софтуерът може да работи без модул "Управление и
контрол на достъпа". Модулите на софтуерния продукт извършват следното:
1.
Модул "Управление и контрол на достъпа":
Модулът трябва да осигури ограничение на
достъпа до различните нива на информация.
2.
Модул „Наработка и дневници":
Модулът трябва да позволява въвеждане на
данни от полетен дневник по самолет и по регистрация,
трябва да извършва анализ на наработките на отделните
компоненти (сглобки) на самолет, да генерира предварително зададени отчети и
автоматизирани напомняния и аларми.
3.
Модул "Автоматично въвеждане на данни от производителя":
Позволява автоматизирано въвеждане на
данни на одобрена от местните власти програма за техническо обслужване.
4.
Модул "Статус":
Модулът позволява анализ и мониторинг на
състоянието по компоненти, исторически данни за всеки компонент, въвеждане и
наблюдение на висящи и изпълнени задачи.
5.
Модул "Планиране":
Позволява генериране на справка за наработка за минали периоди и прогнози за бъдещи периоди от
време. Генериране на предварително дефинирани филтри и автоматизирани
напомняния и аларми.
6.
Модул "Нови Инициали":
Модулът трябва да осигурява възможност
за въвеждане на нови самолети в системата.
Вещото лице е заключило, че е налице
разлика между софтуера наличен при
ответника и софтуера предоставен му от ищеца и изследван при изготвяне на
заключението от 19.04.2021 г. Сравнението на двата софтуера, включително и по
отношение на критерии ниво на завършеност и открити дефекти е дадена като
резултат в изготвената от вещото лице таблица към заключението. По отношение на
дата на изработка и дата на завършване, отново уточнява, както е посочено и в
първата СТЕ, че не може да бъде определена дата на версиите, тъй като при
създаването на софтуера не е използвана програма за контрол на версиите.
Вещото лице е дало становище за степента
на завършеност на всеки от следните модули, а именно:
·
"Управление и контрол на
достъпа": Модулът е разработен по версия 44 - частично завършен, липсва
разработка по т. 3 „Управление на потребител и и права", модулът не е
разработен по версия 251;
·
„Наработка и дневници": Модулът е разработен по версия
44 , модулът не е разработен по версия 251. Дава следните дефекти: - въвежда FTLB, но не се изобразява summary на общата наработка
(часове, цикли, последен TFLB, дата) на самолета;
-
липсва защита за неправилно въведени
часове (TSN) и цикли (CSN) на APU. За нови TFLB може да се нанесе наработка на APU по- малка от предишната;
-
не може да се избира локацията за
запазване на файл, селектирания файл не може да се запази, клетка "Location" не позволява запис;
-
при добавяне на ново техническо
обслужване в Maintenance History,
не присвоява автоматично наработката от въведения
TFLB и дава възможност да се въведат ръчно всякакви данни, без да дава грешка;
-
при промяна на TFLB софтуера трябва да
изпраща имейл до зададени имейли, но не може да го прави.;
·
"Автоматично въвеждане на данни от
производителя": Модулът е разработен по версия 44 , модулът не е
разработен по версия 251. Дава следните дефекти:
-
в меню Maintenance
Programme в клетка "VEW" е активна ревизия
"51 test", но в модул "Status MP Tasks" е заредена
ревизия "60 copy test";
-
не позволява да се активира друга
ревизия на "Maintenance Programme",
не позволява вкарване на текст поле "Valid";
-
нова Maintenance
Programme ревизия „1" автоматично става активна
в модул "Status MP Tasks"
и не може да се тества настройката на първо изпълнение на новите задачи (таскове), поради това, че в модул Status
не може да се въвежда информация за "Last Done (WO, FH, FC, Date)";
-
при копиране Maintenance
Programme ревизия „1" в ревизия „2" и тя
става последната вкарана програма, но в модул "Status
MP Tasks" продължава да е активирана ревизия
„1";
-
в меню "UPDATE", позволява
промяна на голяма част от информацията, но не позволява промяна в
"APPLICABILY", "TRESHOLD", "INTERVAL";
-
не позволява изтриване на одобрена
ревизия на Maintenance Programme;
-
по отношение на Меню "Tail Sign Differences"
се установи, че се извежда информация за задачи (таскове),
в които има различен интервал за различните самолети;
-
при тестване на Меню "Source Documents", което
трябва да показва списък с документи на базата на които е изготвена Maintenance Programme, се
установи, че софтуера показва Maintenance Programme, а не списъка с документи;
-
но не е програмирана функционалност
задачите (тасковете) да се импортнат
в Maintenance Programme;
-
Меню "Delete"
не позволява изтриване на съществуващи задачи (таскове);
-
Меню "Delete"
не позволява изтриване на създадена тестова задача (таск
„Тест");
·
"Статус": Модулът е разработен
по версия 44 , модулът е разработен по версия 251. Дава следните дефекти:
-
Завършен липсва
на Summary с общата наработка
към последен извършен полет (последен TFLB, дата, наработка
в часове и цикли,) на самолета;
-
при обновяване на графата "Last Performed" не се прекалкулират клетките "Next
Due" и "Remaining".
Не се запазват въведените данни в полета "Last Performed" след като се излезе от таблицата;
-
при промяна от TFLB 5678 на TFLB 313 не
се изчислява правилно "Remaining FH" и
"FC", a "Remaining DY" изобщо не
се променя;
-
позволява вкарване на TFLB номер, който
е с различна дата от записаната - TFLB 0312 е от 03.12.2015, а записаната дата
по-горе е 14.06.2021;
-
изисква въвеждане на номер на WO от лист
който още не е разработен и би трябвало да се намира като част от модул "Planning";
-
Functional
Identification Number (FIN)
е неправилно дефиниран. FIN е уникален номер описващ позицията на даден
компонент. В случая при тестването се опитваме да заменим дясно колело на
носовата стойка, на която позиция трябва да има един уникален FIN. Тук
системата ни позволява да вкараме три FIN, които са напълно различни и не
отразяват истинската позиция на колелото;
-
има три позиции за записване на АТА, а
трябва да е една уникална;
-
не може да се генерира WO за техническо
обслужване (ТО) на Компонент, не може да се прикачи документ за
-
инсталирането и е невъзможен екстракт
като файл в MS Excel;
-
функционалностите описани в този
под-модул трябва да са инкорпорирани Components Removal / Installation, а не като
отделен под модул, поради което не могат да се използват;
-
Engine
1 - невъзможност за обновяване информацията в LLP и невъзможност за излизане от
менюто;
-
APU LLP, NLG, MLG LH и RH при
селектиране на "before" и "after" се губи информацията;
-
При добавен компонент (най-отдолу), с
предишна наработка от 3000 FC, не калкулира правилно Remaining;
-
при добавяне на 1 задача (таск), във НТС Статус се добавят 2 реда;
-
не може да бъде въведена стойност за
лимит;
-
не могат да бъдат изтривани компоненти,
в НТС Статус липсва "Summary" за наработката на самолета;
-
при актуализиране на задача (таск) в НТС, при което се инсталира компонент с друг P/N и
S/N, не зарежда веднага приложимите S/N за новия P/N и следва серия от
съобщения за неправилно въведен S/N.
·
"Планиране": Модулът е
разработен по версия 44 , модулът не е разработен по версия 251.
·
"Нови Инициали": Модулът е
разработен по версия 44, модулът не е разработен по версия 251, Дава следните
дефекти:
-
не позволява вкарване на главни компоненти
(двигатели, колесник и APU). При добавяне на двигател, след натискане на
запазване не се запазва вкарания двигател в меню администратор. Двигателят не
се добавя и в модул "Status LLP";
-
при добавяне на нов оператор и самолети,
те се показват в менюто за оператори и самолети чак след рестарт
на програмата;
-
установино наличието на разработено Меню Отчети - Меню „Reports", което генерира обобщена информация от даден
модул по зададени параметри, но списъкът с отчети не е довършен.
-
Раздел „Utilization report"
При
създаване на отчети (рипорти) за наработка
по месеци и наработка по дни са разменени заглавията
на рипорта по месеци с това на рипорта
по дни. Не позволява разширяване на колонките и част от информацията не се
вижда;
-
разработен е рипорт
по месеци, но не се експортират данните в MS Excel.
-
Раздел "Report Lessors" - за този раздел не се генерира рипорт;
-
Раздел "Bulgaria
Air Fleet Monthly Utilization" - за
този раздел не се генерира рипорт;
-
Раздел Install FIN
<> Catalog FIN - за този раздел се генерира рипорт, но не ясно за какво служи и каква е логиката зад
него.
Съгласно заключението на вещото лице по
второто допълнение на съдебно-техническата експертиза наличният при ответника софтуерен продукт е
незавършен. Изработеното е 36 % от общото изискуемото. Изработени са следните
четири модули:
- Модул „Наработка
и дневници";
- Модул "Автоматично въвеждане на
данни от производителя";
- Модул "Статус";
- Модул "Нови Инициали";
Изводите на вещото лице са, че посочените
модули са изработени в степен между 30 и 60 % от изискуемото. Два от модулите
не са разработени. При изследване на тази версия изводът е, че софтуерът няма
пълната функционалност, която е поръчана. Необходимо е всички модули да са
налични и да функционират, за да се постигне цялостно изпълнение на задачите и
на целта на софтуерния продукт, защото модулите са взаимосвързани и обменят
информация и операции по между си. Софтуерът може да работи и без някои от
модулите, но работата му не може да се окачестви като „работи нормално и
пълноценно", без да са разработени и функциониращи всички предвидени
логически взаимовръзки между модулите и вградената бизнес логика. Процесният софтуерен продукт, изследван при ответника, не
може да работи нормално и пълноценно без да са завършени без дефекти всички
негови модули. Софтуерът не може да работи нормално и пълноценно без всичките
си модули, но може да изпълнява някои от функциите си без модул
"Управление и контрол на достъпа". Модулите на софтуерния продукт
извършват следното:
1.
Модул "Управление и контрол на
достъпа":
Модулът трябва да осигури ограничение на
достъпа до различните нива на информация.
2.
Модул „Наработка
и дневници":
Модулът трябва да позволява въвеждане на
данни от полетен дневник по самолет и по регистрация,
трябва да извършва анализ на наработките на отделните
компоненти (сглобки) на самолет, да генерира предварително зададени отчети и
автоматизирани напомняния и аларми.
3.
Модул "Автоматично въвеждане на
данни от производителя":
Позволява автоматизирано въвеждане на
данни на одобрена от местните власти програма за техническо обслужване.
4.
Модул "Статус":
Модулът позволява анализ и мониторинг на
състоянието по компоненти, исторически данни за всеки компонент, въвеждане и
наблюдение на висящи и изпълнени задачи.
5.
Модул "Планиране":
Позволява генериране на справка за наработка за минали периоди и прогнози за бъдещи периоди от
време, генериране на предварително дефинирани филтри и автоматизирани
напомняния и аларми.
6.
Модул "Нови Инициали":
Модулът трябва да осигурява възможност
за въвеждане на нови самолети в системата.
В дадените пред съда пояснения от вещото
лице в съдебното заседание от 15.03.2022 година вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка предаването на разработения софтуер може да се извърши
по различни технически способи – чрез флашпамет, чрез
диск, чрез имейл, чрез линк, чрез „облак“, а относно това дали е налице
предаване и приемане, от юридическа гледна точка не може да изрази становище.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По
първоначалната осъдителна претенция с правно основание чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД.
По
делото е безспорно установено наличие на сключен договор за изработка между
двете дружества на 27.10.2014 г., като неразделна част от който са офертата на
ищеца и изготвената от него спецификация. Съдът приема последната за част от
установения между страните регламент, както въз основа на направеното от ответника
признание в становище от 28.10.2020 година, така и от извънсъдебното поведение
на страната, което се установява от разменената кореспонденция, включително
изявлението на ответника за разваляне на договора от 19.06.2019 г. Приложените
документи, установяващи осъществената от страните комуникация във връзка с
изпълнението на договора, не водят до извод, че ответникът е изразявал
несъгласие или се е противил на това изготвената от ищеца спецификация да е
неудовлетворителна или да не бъде прилагана в техните отношения, произтичащи от
договорната връзка. Доводите на „Л.Т.С.“ ООД, че представената спецификация от
ищеца не е част от договорното съдържание, поради това, че не е подписана от
възложителя по сделката, както и че не е спазен срокът за нейното изготвяне, а
също така, че е в разрез с нормата на 1.2 от договора, се опровергава от самата
нея с преждецитираното становище, както и от
изходящите от нея изявления, касателно осъществяване
на изработката на продукта и касателно
преустановяване на действието на договора ( арг. и от нормата на чл.293, ал.3 ТЗ).
Ето
защо съдът приема, че нормативната база на възникналата облигационна връзка е
съществуващото между страните съглашение, част от което е офертата на
изпълнителя и изготвената от него, макар и извън уговорения срок, спецификация,
разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД и тъй като страните са търговци – и
разпоредбите на ТЗ касателно изпълнението/
неизпълнението на търговски сделки.
Поради
изложеното съдът приема, че възражението на ответника, че представената
спецификация не е своевременно изготвена, поради което не е одобрена от него и
не представлява част от договорната рамка между страните, освен преклудирано, като направено извън преклузивния
срок, е и неоснователно.
Твърдението
на ищеца е, че е изправна страна по договора, която е изпълнила възложената и
работа, съобразно спецификацията, но ответникът в качеството му на възложител,
възпрепятства приемането на тази работа и не извършва плащане на остатъка от
уговореното възнаграждение. Искането към съда е ответникът да бъде осъден да
заплати съдебно заявеното вземане.
Съобразно процесния
договор, сключен между страните на 27.10.2014г., ответникът е възложил на
ищеца, срещу възнаграждение, разработка на софтуер за нуждите на отдел
„Инженерни услуги“ в Lufthansa
Technik Sofia Ltd., наименован
„Софуерен продукт“ с технически характеристики,
описани в оферта № OF-SD 00106/11.07.2014 г., явяваща се неразделна част от
договора. Страните са се съгласили разработката на софтуерния продукт да бъде
внедрена на основите на спецификациите на продукта, предоставени от
изпълнителя и съответстващи на техническите характеристики, отговарящи на
нуждите на възложителя, като са приели, че след предоставяне на спецификация на
продукта от изпълнителя и писменото му приемане от възложителя, тази
продуктова спецификация ще стане неразделна част от договора. По силата на
чл.1.2 от договора изпълнителят се е задължил да изготви спецификацията на
продукта, не по- късно от две седмици, считано от подписване на договора.
Спецификацията е изготвена на 05.11.2014г., видно от поставената от нея дата и
ищецът не е спазил предвидения двуседмичен срок за нейното изготвяне, считано
от датата на подписване на договор – 27.10.2014г., който е изтекъл на
10.11.2014г.
Съобразно договора (чл.1.4) страните са
се съгласили, че ищецът следва да изпълни възложената му работа в сроковете,
определени от него в оферта № OF-SD 00106/11.07.2014 г., явяваща се неразделна
част от договора, а именно: за модул „Управление и контрол на достъпа“ – 5 дни;
за модул „Наработка и дневници“ – 23 дни; за модул
„Автоматично въвеждане на данни от производителя“ – 32 дни; да модул „Статус“ –
36 дни; за модул „Планиране“- 32 и за модул “Нови инициали“- 20 дни. Всички
определени като работни дни. Съгласно тази уговорка крайният срок за изпълнение
на разработката на процесния софтуер е 16.12.2014 година,
определена на база най- дългия период за разработка на модул „Статус“, считано
от датата на сключване на договора. Съдът приема, че това е крайният срок за
изпълнение на възложената на ищеца работа, тъй като съобразно ценовото
предложение, съдържащо сроковете за изпълнение, началото на срока, с оглед
нормата на чл.1.4 от договора е датата на неговото подписване, а сроковете за
разработка на отделните модули са започнали да текат едновременно от началото
на срока.
Ето защо дължимата от ищеца престация е следвало да бъде изпълнена от него към
посочената дата.
Независимо от изтичане на срока на
договора и липсата на точно изпълнение във времево отношение, страните са
продължили действията си по изпълнение на договора, което се установява от
осъществената между тях комуникация до края на декември 2015г., свързана с
точното изпълнение на възложената работа от страна на ищеца, като по делото е
безспорно, че в изпълнение на поетото задължение ищецът е предал, а ответникът
е приел и заплатил един от модулите на софтуерния продукт в размер на
уговорената сума.
Съгласно разпоредбата
на чл.266,
ал.1 ЗЗД възложителят следва да
заплати възнаграждение за приетата работа.
При договора за изработка задължението за
заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от
възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпване на срока то не е
изискуемо. Страните могат на уговорят форма и начин на приемане на работата по
договора за изработка. В настоящия случай страните са се съгласили, че
приемането на възложената работа следва да се извърши с приемо-предавателен
протокол.
Ищецът обосновава иска си
с това, че ответникът не изпълнява задължението си да приеме изпълнения
продукт, поради което и отказва да заплати дължимото му се възнаграждение,
което е изискуемо, тъй като е налице изпълнение, което отговаря на изискванията
на договора.
Нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД вменява задължение на възложителя по договора за изработка да приеме извършената съгласно договора работа, като при осъществяване на това задължение възложителят следва да
прегледа работата и да направи всички възражения за нейното правилно
изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да бъдат
установени при обикновен преглед или
които се появяват по- късно.
Следователно това задължение
за възложителя възниква тогава, когато изпълнителят по договора извърши
предаване на възложената работа. Такова предаване на работата, дори и да не
отговаря на начина, приет от страните с процесния
договор – чрез приемо-предавателен протокол – не се
установява, както не се установява и по друг допустим от закона начин, респ. от
извършено извънсъдебно признание от възложителя или др. Както е посочено от
вещото лице, разработеният софтуер, с оглес
спецификите на този продукт, явяващ се предмета на договора за изработка, може
да бъде предаден от ищеца на ответника, чрез различни способи. Твърдения на
ищеца, че е използвал някои от тези способи, за да предаде резултата от
извършената от него работа, в работещ вариант, какъвто вещото лице е установил
да е наличен при него, не се установява. За ищеца е имало възможност да предаде
извършената работа, съгласно техническите възможности, като по този начин
удостовери и факта, че работещата и находяща се по
него версия на продукта е изпълнена, съобразно изискванията на договора, ведно
с двете негови приложения, па макар и извън уговорения срок. Фактът, че вещото
лице удостоверява в първата експертиза по делото, че версията на продукта, находяща се при ищеца е съобразена с условията на договора
и факт, който съдът съобразява със следващия, а именно, че не се установява каго точно е изработена тази версия и, че същата е
предадена на ищеца. Несъстоятелно е твърдението на последния, че всъщност
ответникът е този, който е представил на вещото лице версии, които не отговарят
на изискванията на договора и предназначението на продукта.
Това, което се установява от
писмените и гласни доказателствени средства е, че
ищецът е предавал чрез имейл извършена от него работа. Въз основа на
материалите, находящи се при ответника вещото лице
прави изводи, че намиращите се там версии, са освен непълни в количествено
отношение (възражението за което възложителят може да направи по всяко време,
като в този случай разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД не важи), са е неработещи.
Писмените доказателства по делото, които са в унисон и с гласните,установяват,
че след крайната дата за изпълнение на договора е извършено тестване на
продукта, което е довело до това, че изработеното не е прието от
възложителя, поради което същият с писмо
от 23.12.2015г. е призовал своя съдоговорител да
подготви план- график за изпълнение на договора, под угроза за преустановяване
на договорната връзка. Ответникът признава, че на 28.12.2015г. ищецът му е
представил доклад по изпълнение на възложената работа, но ищецът не установява
по пътя на пълно и главно доказване, че ведно с този доклад е извършил
предаване на разработката, която да отговаря на изискванията на договора и
създадената от него спецификация. В тази насока са и изводите на вещото лице по
двете допълнителни заключения, а именно, че работата е частично извършена, че
всеки от модулите е недоработен, изделието следва да се преценява откъм годност
на престираното като цялостен продукт, а това, което
е предадено на ответника не отговаря на изискванията съгласно договора.
Ето защо тезата на ищеца, че
е налице предаване на работата и не са направени възражения от страна на
възложителя, поради което, съобразно нормата на чл.264, ал.3 ЗЗД, е налице
приемане на разработката на процесния софтуера, а
оттам и дължимост на остатъка от уговореното
възнаграждение, не може да бъде споделена. Тази теза се опровергава от самата
страна, чрез изходящия от нея документ – поканата за плащане от 05.06.2019 г.,
в която самият ищец отправя покана за приемане на модулите; търсене на
съдействие за завършване на същите; уведомява за промяна на разработчика на
програмата, което действие би било лишено от смисъл, ако продуктът е финализиран.
Поради изложеното и
базирайки се на описаните доказателства, като съвкупност и логически връзки
между тях, съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е
бил в неизпълнение на сключения договор, като не е твърдял, респ. не е доказал,
че това неизпълнение е по причина, която не може да му се вмени във вина.
От събраните по делото
доказателства се установява, че изпълнителят е в значителна забава.
Към датата на подаване на исковата молба -
08.01.2020 г. са изтекли повече от пет години от крайния момент, в който
договорът е следвало да бъде изпълнен.
Поканата, отправена до
ответника от страна на ищеца, от 05.06.2019 г. е дала основание на ответника да
отправи писмо от 19.06.2019 г. до своя съдоговорител,
съдържащо и едностранно изявление за преустановяване на действието на договора.
Ето защо съдът следва да
обсъди въпроса дали към момента на подаване на исковата молба, обективираща претенция за плащане на уговореното
възнаграждение е съществувала договорна връзка, която е основание за подобна
размяна на престации.
Както вече е посочено от
съда по делото са налични доказателства, че ищецът е неизправна страна по
договора – във времево, количествено и качествено отношение.
Извод за обратното не може
да се направи и от първоначалното заключение на вещото лице инж. К., което
съдържа констатиции, че въз основа на обследване на
продукта, представен му от ищеца, може да се заключи, че софтуерът е работещ,
дори и в непълен обем на изработка на възложените модули. Този извод съставът
на съда гради въз основа на съпоставка на поканата за плащане от 05.06.2019г.,
изходяща от ищеца, съпоставена със заключението на вещото лице, с оглед
дадените от него обяснения в открито съдебно заседание, с които вещото лице
категорично не се ангажира с извод относно това кога са изработени процесните модули, които приема, че представляват работеща
версия на възложения на ищеца за разработка софтуер. Липсва възможност за
преценка относно това кога е изработена наличната при ищеца работеща версия.
Ето защо съдът приема, че към момента на отправяне на поканата за ищеца не е
възникнало право да дири заплащане на уговореното възнаграждение, тъй като не е
налице изпълнение на поетото с договора задължение, което обстоятелство ищецът
следва да установи съгласно разпределената му доказателствена
тежест при пълно и главно доказване (като изпълнението може да се установява с
всички допустими от ГПК доказателствени средства).
Изводът на съда, че към 05.06.2019 г. ищецът е неизправна страна се базира и на
дадените свидетелски показания от ръководител на отдел в ответната компания -
свидетеля В.С.П., чиито показания съдът кредитира като дадени добросъвестно,
независимо от служебната си обвързаност с ответника, тъй като те не влизат в
противоречие с останалия доказателствен материал по
делото, конкретно- разменената между страните кореспонденция по електронен път.
Този извод не се променя и към момента на подаване на исковата молба, обективираща осъдителната претенция на ищеца по чл.266 ЗЗД.
Поради изложеното съдът намира, че
първоначалният осъдителен иск, предявен от „И.С.“ ООД за заплащане на съдебно
заявеното вземане, представляващо остатък от уговореното възнаграждение по
договора за изработка се явява неоснователен, тъй като е недоказана и следва да
бъде отхвърлен.
Поради този извод на съда не следва да
бъдат разглеждани и обсъждани възраженията на ответника, основаващи се на
изтекла погасителна давност и на правата по чл.265 ЗЗД.
Въпросът относно липсата на точно
изпълнение налага отговор на въпроса дали към момента на подаване на исковата
молба договорът е бил действащ, с оглед своевременно въведеното от ответника
възражение за прекратяване на договорната връзка, въз основа на изходящо от него
изявление, обективирано в писмо от 19.06.2019г. и предявената
насрещна претенция с правно основание чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД.
За установяване на това обстоятелство на
ответника са дадени указания да установи наличие на предпоставките за разваляне
на договора и надлежно упражнено потестативно право
от него страна, което води до прекратяване на съществуващата облигация между
страните.
По възможността възложителят да развали
договора.
Както е посочено по- горе, договорът е срочен и срокът
за неговото изпълнение е изтекъл на 16.12.2014 година.
Изтичането на срока на договор не води автоматично до прекратяването му, тъй
като смисълът на сключването му е постигане на желания от страните резултат, а
тази цел е постижима и след изтичане на срока на договора, ако за страните все
още е налице интерес от нея. Именно в тази насока и постигане на тази цел са
осъществените от страните действия, като доказателствата по делото сочат, че
между тях е продължила комуникацията, касателно
изпълнение на договора, но усилията са останали без резултат, което се
установява както от показания на св. Петров, така и от разменената
кореспонденция, включително и от последната покана на ищеца за плащане,
включително и от заключението на вещото лице (допълнителни такива от
14.02.2022г. и от 04.03.2022г.), че това което е предадено на ответника е
изработка, която покрива 36% от общия обем на възложената работа и не отговаря
на изискванията/ спецификацията (касателно
функционалността на модулите) съгласно договора, с оглед и на това, че възложената
разработка налага софтуерът да осъществява дейност като съвкупност от всички
модули, поради което не може да се приеме, че е налице точно изпълнение или
поне изпълнение, което да изключва възможността за разваляне на договора, по аргумент от разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Ответникът заявява теза, че развалянето
на договора се основава на разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД
договорът за изработка може да бъде развален, ако стане явно, че изпълнителят
няма да може
да изпълни работата в срок, или по уговорения,
или по надлежен
начин. Съгласно
преобладаващата съдебна практика разпоредбата на чл.262, ал.2 ЗЗД
препраща към общата норма на чл.87 ЗЗД, с която са уредени предпоставки за
разваляне на договора, като едната от тях е възможността за разваляне да е
обвързана от предоставяне на изправната страна на допълнителен (подходящ) срок
за изпълнение, с изричното предупреждение, че след изтичане на този срок
договорът ще се счита развален. Съобразно гореизложеното страната, която твърди,
че е упражнила правото си да развали договора без предупреждение, следва да
докаже, че е налице някоя от хипотезите по чл.87, ал.2 ЗЗД (невъзможност за изпълнение, безполезност, фикс сделка), като обоснове посочените от нормата хипотези
– в случая безполезност на престацията и изключително
продължителен срок на неизпълнение, като установи твърдяната безполезност,
посочена като основание за разваляне на договора, както и продължителния период
на неизпълнение.
Нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД е диспозитивна
и страните могат да уговарят ( арг. от чл.9 ЗЗД)
правото на разваляне на договора да бъде упражнено без предизвестие, независимо
от отсъствието на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД.
В процесния договор страните
са се ограничили относно възможността договорът да бъде прекратен, като само са
посочили, че всяка от тях може да прекрати действието на сделката, ако другата
страна наруши някое от условията на договора и другата не е отстранила
нарушението в срок от 30 дни, след писмено предизвестие, ако това нарушение е отстранимо.
От тази лаконична разпоредба съдът прави изводи, че не
е предвидена възможност договорът да бъде развален без предизвестие, независимо
от това, че отправянето на предизвестие е свързано с възможност за отстраняване
на нарушението, което може бъде санирано.
Тъй като посоченото основание за разваляне на договора
е безполезност на престацията, явно страната
имплицитно се позовава на хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД. В редица решения на ВКС последователно е наложено виждане, че
основание за разваляне в случая на чл.87,ал.2, предложение второ ЗЗД, е само
доказана безполезност. В този случай субективната представа на страната не е
достатъчна за разваляне на договора, а следва да се предпостави
от конкретна обективна причина за отпадане на интереса, настъпила в периода на
забавата (решение по т.д.№ 1611/2013г. на първо т.о.), както и че
безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника
(решение по т.д.№ 279/2014г. на първо т.о. и цитираната в него съдебна
практика). С Решение по т.д.№ 1611/2013г. на първо т.о. е прието, че забавата
сама по себе си не е основание да обоснове отпадане на интереса от сделката,
като съществуването на последния следва да се прецени, на база конкретните
обстоятелства, изхождайки от целта на договора и какъв материален или друг
интерес на кредитора той удовлетворява.
В
настоящия случай ответникът се позовава на изключително дългия срок на забава в
изпълнението, който действително надвишава 4-5 години. Въпросът е дали тази
продължителност на срока, сама по себе си, води до отпадане на интереса на
кредитора от изпълнението на разработката на софтуера и обосновава безполезност
на дължимата от ищеца престация.
По виждане на състава продължителността на
забавата не води до извод за безполезност на разработката на процесния софтуер, с оглед целта на договора и въобще на
характеристиката на дължимия от ищеца трудов резултат – софтуерен продукт. В
отговора на исковата молба ответникът мимоходом споменава, че развитието на
технологиите предполага възможност за изработване на по- модерни версии на
продукта, които биха могли да оптимизират процеса на работа на възложителя, но
тази теза остава неразвита и недоказана в производството, за да може да се
приеме, че в контекст на продължителността на забавата и вземайки предвид
развитието на ИТ технологиите, спецификацията на продукта вече не се явява
достатъчно оптимална откъм функционалности на изделието и задоволяване интереса
на възложителя. Ето защо, само поради продължителността на забавата съдът не
вижда основание за разваляне на договора, ако и тази продължителност да е
впечатляваща като период.
Поради
изложеното съдът приема, че не е налице осъществено извънсъдебно разваляне на
договора, тъй като ответникът не е упражнил надлежно това свое потестативно право, което е възникнало, с оглед
установеното неизпълнение на договора от страна на ищеца.
Ето защо
съдът приема, че развалянето на договор ответната страна е осъществила с
насрещната искова молба, с която претендира последиците от разваляне на
двустранната сделка.
Относно
действието на разваляне на договора с оглед неговия характер.
Безспорно
е, че развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите с
продължително или периодично действие – чл.88 , ал.1 ЗЗД. Когато договорът не е
за продължително или за периодично действие, с упражняване на потестативното право по чл.87 ЗЗД от страна на кредитора,
действието на договора са заличава с обратна сила, а това означава, че се
заличават породените от него права и задължения към момента на сключването му. В
резултат на това страните се освобождават от своята обвързаност и за всяка от
тях възниква задължение за връщане на разменените престации,
поради това, че е отпаднало основанието за осъщественото имуществено
разместване.
Въпросът
е дали процесният договор попада в категорията договори с продължително
или периодично действие?
Както е
прието с решение №147 от 31.10.2019г. по т.д. №50178/2016 г. Г.К., първо г.о.
на ВКС, макар с него да е дадено разрешение относно договора за консултантски
услуги, като подвид на договора за изработка, съставът на ВКС е приел, че : „Договорът за предоставяне
на определен вид услуги може
да бъде определен
като такъв за продължително или периодично изпълнение само, ако изпълнителят е поел задължението да извършва една и съща по вид
дейност през целия срок на
договора /например охранителна дейност - решение № 221/22.02.2012 г. по т.д.
№ 1161/2010 г. на Второ ТО на ВКС/“.
В настоящия случай
изпълнителят е поел задължение да извършва една и съща дейност – разработка на
софтуерен продукт, обособен като съвкупност от 6 модула, за целия период на
договора, дейност, която следва да се извършва едновременно и непрекъснато, в
определените срокове. Различните срокове за изпълнение на модулите и различните
характеристики на тези модули и техни функционалности, не променят характера на
възложената работа и характера на дължимия резултат от страна на изпълнителя по
договора за изработка, тъй като преследвият със
сделката резултат е един продукт – разработен софтуер. Ето защо съдът приема,
че за целия период на договора – от 27.10.2014 г. до крайната му дата,
съобразно сроковете за изпълнение на всеки от модулите, изпълнителят дължи една
и съща дейност – разработка на софтуер, който се разглежда като единен продукт,
дължим резултат от възложената му от ответника работа. Изпълнителят е поел задължение
да извършва не различни по естеството
си дейности в различните етапи, а задължение за непрекъснато извършване на една
и съща дейност за целия срок
на договора, разделен на етапи за всеки модул, всички представляващи разработка на единен софтуерен
продукт. Възложителят е поел задължение да извърши плащане, разсрочено, за
всеки модул, след приемането му. Според състава на съда договорът е с продължително действие и този му
характер е определен не само от разсроченото плащане на възнаграждението, а и
от характера на престацията на изпълнителя. Поради
това дефинира процесната сделка като договор с
продължително действие.
В резултат на този си извод достига до
следващия – развалянето на договора има действие за в бъдеще. След като няма
обратно действие, то и извършеното от възложителя плащане има своето основание,
тъй като към него момент страните са били в облигационна връзка, по нея ищецът
е престирал, резултатът от неговата работа е приет от ответника-възложителя и поради това
ответникът е дължал насрещната престация, съгласно
договора и нормата на чл.266 ЗЗД – плащане на уговореното възнаграждение.
При така изложеното
съдът намира, че насрещният иск се явява неоснователно предявен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изводите на
съда, че двете претенции- първоначална и насрещна – се явяват неоснователно
предявени, то претендираните от страните разноски,
следва да бъдат разпределени съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът не е представил
списък с разноски по чл.80 ГПК, поради което съдът следва да определи същите,
съобразно представените от страна доказателства за извършването им.
Направените от ищеца
разноски са за заплатена държавна такса от 1 033,64 лв. и 300 лв. депозит
за вещо лице. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение на адв. П..
Ответникът е представил
списък по чл.80 ГПК, в който са включени следните разходи на страната:
заплатена държавна такса от 254,73 лв.; заплатен депозит за СТЕ общо в размер
на 1 646лв и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв.
на адв. Д., за чийто размер ищецът е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК своевременно.
С оглед направеното
възражение за прекомерност и преценявайки нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
1/2004г. на ВАС, съдът констатира, че минималното възнаграждение за адвоката на
ответника е сумата от 1 496,27 лв., при уговорено и платено от
3 500лв., без ДДС.
С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
възражението за прекомерност се явява частично основателно и размерът на
адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до 2 000лв., който
размер по виждане на състава се явява обоснован и в този размер следва да бъдат
съобразени разноските.
Този размер, съобразно
извода на съда за неоснователност на предявения първоначален иск на ищеца и
извода на съда за неоснователност на предявения от ответника насрещен иск,
налага извод, че дължимите на ответника от ищеца разноски са в общ размер
на 3 129, 56 лв.
Дължимите от ответника
на ищеца разноски, съобразно изхода на спора са в общ размер на 262,33 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.С.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 2412, обл. Перник, със съдебен адрес ***, чрез адв. Л.П., срещу „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, със съдебен адрес ***, офис „КейсПро“, чрез адв. С.Д., иск с
правно основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
остатък от възнаграждение за разработка на софтуер за нуждите на отдел
„Инженерни услуги“ на ответника, съобразно договор за изработка №0022,
сключен между страните по делото на 27.10.2014 година, в размер на сумата от
25 840,91 лв. (двадесет и пет хиляди осемстотин и четиридесет лева и
деветдесет и една стотинки), поради неговата неоснователност.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, „И.С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 2412, обл. Перник, да
заплати на „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, разноски по водене на делото в размер на 262,33 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.Т.С.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, със
съдебен адрес ***, офис „КейсПро“, чрез адв. С.Д., срещу „И.С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, п.к. 2412, обл. Перник, със
съдебен адрес ***, чрез адв. Л.П., кондикционен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
във връзка с чл.87 ЗЗД, за възстановяване на платената от ответника на ищеца
сума, по силата на договор за изработка №0022, сключен между
страните по делото на 27.10.2014 година, в размер на 6 368,18 лв. (шест
хиляди триста шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), поради неговата неоснователност.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, да заплати на „И.С.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, п.к. 2412, обл.
Перник, разноски по водене на делото в размер на 3 129, 56 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: