№ 3046
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора И.а
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511613 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20066939 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело №17874/2020г. по
описа на СРС, III Г.О., 141 състав, е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на Г. Н. И., с ЕГН **********, на основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от
1689.99 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след
превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от
01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 20.02.2020г. до окончателното й
изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 227.79 лв., представляваща
мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за извънреден труд,
дължима считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася
съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, или общо за периода от
01.04.2017г. до 19.02.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500.00 лв.,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. С
решението е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА
на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати
на Д. П. П., с ЕГН **********, на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1
ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от 1602.88 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд след превръщането на отработените
часове нощен труд в дневен труд за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със
1
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 20.02.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 219.75 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на
възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за
извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500.00 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция. С решението е осъдена ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към
МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на Р. П. П., с ЕГН
**********, на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от 1671.69 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд
за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.02.2020г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 226.79 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението за
извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца, следващ тримесечието,
за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за извънреден труд, или
общо за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 500.00 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата
инстанция. С решението е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към МИНИСТЕРСТВО на
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на
Софийския районен съд сумата 968.58 лв., представляваща държавна такса за
уважените искове и депозит за вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС, като постановено в нарушение
на материалноправните разпоредби на закона. Поддържа се, че СРС не е анализирал
правилно събраните доказателства, тълкувал е превратно закона и е обосновал
погрешен извод, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него
Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки за държавните
служители, което налага да се прилага по аналогия чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и е приел за основателни
предявените искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР,
вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД като е кредитирал приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че по отношение на
служебните правоотношения, каквито са процесните такива, възникнали с ищците по
делото, не е приложима НСОРЗ, съответно налице е специална нормативна уредба за
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР. По изложените съображения моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените от ищците - Г. Н. И., Д. П. П. и Р. П.
П. искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, вр. с
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
2
Въззиваемите страни- ищци - Г. Н. И., Д. П. П. и Р. П. П., чрез пълномощник
адв.И. Г., оспорват жалбата по съображения изложени в депозирания от тях общ
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на сумата от по 500 лв. за всяка от въззиваемите страни.
Предявени са от Г. Н. И., Д. П. П. и Р. П. П., срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към
МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, при условията на субективно и
обективно съединяване искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179,
ал.1 ЗМВР, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението по същество е неправилно, тъй като е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради
което обоснованият краен правен извод за наличие на предпоставките на чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и на чл.86, ал.1 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника се явява неправилен и незаконосъобразен.
Доводите в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
В конкретната хипотеза не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че за процесния период страните са били
обвързани от служебно правоотношение, по силата на което всеки от ищците е
изпълнявал длъжността „водач на специален автомобил” в 01 група „Оперативна
дейност“ сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасене и
спасителна дейност“ на СД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Следователно всеки от
ищците е заемал длъжност, определяща го като държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно изричната правна норма на ал.2 на чл.142 ЗМВР,
3
статутът на държавните служители по ал.1, т.1 на същата разпоредба се урежда със
ЗМВР.
В разглеждания случай спорът между страните, пренесен и във въззивното
производство е досежно обстоятелството дали в процесния случай при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от посочената Наредба, или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 от НСОРЗ.
Настоящият въззивен състав счита за основателен наведеният основен довод във
въззивната жалба, че за процесните служебни правоотношения, възникнали между
страните, за исковия период, при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. До този извод въззивният съд
достига като се съобразява с дадените задължителни разяснения в ТР №1/2020г. по
тълк.дело№1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи
не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2
от същата Наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В същото ТР е
разяснено, че по отношение на служителите на МВР не са налице предпоставките по
чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ
относно преобразуването на часовете, положен нощен труд в дневен, с коефициент
0.143.
В чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР е регламентирана нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица, като за работещите на 8, 12 или 24-часови смени се
установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната
продължителност на работното време е 8 астрономически часа, независимо от частта
на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата „светла“
част и през нощта - в неговата „тъмна“ част, съответно не е налице празнота в правната
уредба.
При съпоставката на цитираните норми с чл.140 КТ, която определя нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта на работниците и
служителите от частния сектор /при 5-дневна работна седмица -до 35 часа, или до 7
часа на ден/, е видно, че разпоредбите на ЗМВР установяват
по-голяма продължителност на работното време на служителите от МВР в сравнение с
тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Това е така с оглед
спецификата на извършваната от държавните служители работа, както и
обстоятелството, че съобразно чл.2 ЗМВР дейността на МВР, в т.ч. на служителите му,
е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
пожарна безопасност и защита на населението. Предвид това обстоятелство и високата
4
степен на риск на извършваната дейност, законодателят е диференцирал правния
режим, уреждащ ограничението на максималната продължителност на нощния труд,
като за посочената категория държавни служители е предвидена по-дълга такава.
Следва да се отбележи и че липсва пречка за възприемането на подобен подход, като
съгласно решението на СЕС от 24.02.2022г., постановено по делото C-262/20, имащо
задължителна сила за съда на основание чл.633 ГПК, чл.8 и чл.12, б.а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
Липсата на възможността за преобразуване на нощния труд в дневен за
процесната категория държавни служители, в която попада и ищците в настоящото
производство, е законодателно заложена предвид спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като за неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР, в ЗМВР са предвидени
множество компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време - чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1
ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1
ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, по-благоприятни
условия за придобИ.е право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията
на I категория труд /чл.69 КСО/ и др. По този начин законодателят е уредил механизъм
за компенсация на предвидената по- висока продължителност на нощния труд,
положен от процесната категория работници, в т.ч. и от ищците. Този подход на
законодателя съответства и на приетото с решение на СЕС от 24.02.2022г., постановено
по дело С-262/2020г., съгласно което при всички случаи в полза работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
По горните аргументи и с оглед задължителните разяснения, дадени в ТР
№1/2020г. по тълк.дело№1/2020г. на ОСГК на ВКС, подробно посочени по-горе в
мотивите на настоящия съдебен акт, съдът счита, че положеният от въззиваемите
нощен труд през процесния период, не следва да се преобразува в дневен, респ. в
извънреден труд, чрез използване на допълнителен коефициент – 1.143, на основание
чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. Следователно предявените от всеки от ищците искове с правно
основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР във вр. с чл.178, ал.1, т.3
ЗМВР за заплащане на претендираните от всеки от тях суми, представляващи
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.02.2017г. до
31.01.2020г., формиран като разлика между положен от всеки от ищците като държавен
служител нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, отчетен като
извънреден, следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед формирания извод за
неоснователност на главните искове и акцесорния характер на исковете за мораторна
лихва, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното
първоинстанционно решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно
изхода на спора, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено на
5
основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените при условията на субективно и обективно съединяване искове – главни и
акцесорни, да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника-ответник следва да се присъдят разноски
за двете съдебни инстанции. На основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК във вр. с
чл.23, aл.1, т.1, пр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
сумата от по 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, за всяка от двете
съдебни истанции, или общо 200 лв. за първоинстанционното и въззивното
производство, която сума въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят общо на
въззивника-ответник. В полза на въззивника –ответник следва да се присъди и сумата
от 174.29 лв., платена държавна такса за подадената въззивна жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20066939 от 15.03.2021г., постановено по гр.дело
№17874/2020г. по описа на СРС, III Г.О., 141 състав състав, и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
град София, бул.“*******, първи надпартерен етаж, вдясно /чрез адв.И. Г./; срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“
към МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес за призоваване: гр.София,
ул.„*******; при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане
на сумата от 1689.99 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от
01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 20.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
227.79 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на
възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за
извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
град София, бул.“*******, първи надпартерен етаж, вдясно /чрез адв.И. Г./; срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“
към МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес за призоваване: гр.София,
ул.„*******; при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане
на сумата от 1602.88 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от
01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 20.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
219.75 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на
6
възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за
извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. П. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
град София, бул.“*******, първи надпартерен етаж, вдясно /чрез адв.И. Г./; срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“
към МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес за призоваване: гр.София,
ул.„*******; при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане
на сумата от 1671.69 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от
01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 20.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
226.79 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на
възнаграждението за извънреден труд, дължима считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася съответното вземане за възнаграждение за
извънреден труд, или общо за периода от 01.04.2017г. до 19.02.2020г..
ОСЪЖДА Г. Н. И., с ЕГН **********, Д. П. П., с ЕГН ********** и Р. П. П., с
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: град София, бул.“*******, първи
надпартерен етаж, вдясно /чрез адв.И. Г./; да заплатят общо на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ и ЗАЩИТА на НАСЕЛЕНИЕТО“ към
МИНИСТЕРСТВО на ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес за призоваване: гр.София, ул.
„*******; на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, както и сумата от 174.29 лв. /сто седемдесет и четири лева и 29 ст./, платена
държавна такса за подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7