Р
Е Ш Е
Н И Е № 1954
гр. Пловдив 17.05.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8766 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 56 от ЗН по молба на Т.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.
И. против Г.К.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** за унищожаване по отношение на Т.С.Н. извършеният от Г.К.К. отказ
от наследство останало му от покойния му баща К.Г.К.,
починал на ***. , вписан в особената книга на Районен
съд - Пловдив под № 289/ 2018г. с Определение № 4379/ 30.04.2018г. по ЧГД №
6979/ 2018г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е взискател спрямо ответника Г.К.К. по изп.
дело №***. по описа на ЧСИ ***,
с peг. № *** КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд
- Пловдив. Заявява се, че изпълнителното дело е образувано по молба на С.КК.
и на основание изпълнителен лист издаден от Окръжен съд Пловдив по НОХД
№242/2012г. срещу Т.С.Н. и Г.К.К., - солидарно отговорни за дължимите суми по
изпълнителния лист. За погасяване на задължението към С.К.К.
Т.С.Н. е заплатил сумата в размер на 11753,40 лева. В хода на
изпълнителното дело като взискател се е присъединил
С.Л.Р.
на основание изпълнителен лист издаден от Окръжен съд Пловдив по НОХД
№242/2012г. срещу Т.С.Н. и Г.К.К., - солидарно отговорни за дължимите суми по
изпълнителния лист. За погасяване на задълженията към него ищеца платил сумата
от 24435,78 лв. След изплащане на двете суми ищеца е конституиран като
взискател спрямо ответника за сумите по двата изпълнителни листа, поради
солидарната отговорност. Извършен е опис на 11.10.2017 г. на движими вещи в
дома на ответника. На 03.05.2018 г. е
насрочен нов опис. На место не е извършен опис и изземване на вещи, посочени на
11.10.2017 г., защото същите принадлежали на бащата на ответника, а той е
направил отказ от наследство. Представени са удостоверения от 30.04.2018 г.
Това уврежда Н. като кредитор, поради осуетяване на принудителното изпълнение.
Отказа намалява имуществото на длъжника.
В предоставения срок за
отговор не е постъпил такъв от ответника.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното изпълнително дело *** на ЧСИ *** се
установява, че по изпълнителен лист от 15.01.2014 г., издаден по НОХД 242/12
г., ищеца и ответника са осъдени да заплатя солидарно на С.К.К. сумата от 5707
лв. обезщетение за имуществени вреди, законната лихва върху тях от 08.11.2010
г. до окончателното плащане и разноски от 1400 лв. е образувано изпълнително
дело спрямо ищеца за събиране на присъдените суми. В последствие към делото
като взискател е присъединен С.Л.Р. за притежание на солидарно дължимо вземане
от двамата длъжници. С постановление на ЧСИ от 29.09.2016 г. е прието, че
задължението към взискателите С.К.-11813,02 лв. и С.Р.-16493,02 лв. е погасено
от Т.Н. поради което същия е контитуиран като взискател по изпълнителното дело
с длъжник Г.К.К.. На 30.04.2018 г. в особената книга на съда е вписан отказ от Г.К.
наследството на К.К..
Въз основа на така установените факти по делото,
съдът достигна до следните правни изводи:
От събраните
писмени доказателства се установява, че с плащане солидарно дължимото
задължение в полза на К. и Р. ищеца е придобил качеството на кредитор спрямо
другия солидарен длъжник-ответника за размера на заплатената част от общото
задължение, дължима от последния, както и, че това обстоятелство е настъпило
преди вписване на отказа от наследство, с което съдът намира, че е налице
първата предпоставка на разпоредбата на чл. 56 от ЗН.
По отношение
втората предпоставка- липсата на
друго имущество у ответника, освен наследеното, което е да достатъчно да
удовлетвори кредитора, съобразно установеното вземане, следва да се има предвид, че с отказа
от наследство, останало от покойния му баща, след
насочване на изпълнението спрямо него, несъмнено ответникът намалява имуществото, от което ищецът би могъл да се
удовлетвори. Тъй като цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, всяко едно намаляване или обременяване на длъжниковото
имущество застрашава удовлетворяването на кредиторите и по тази причина
законодателят установява редица институти за запазването му. Правото на
наследяване е имуществено и се включва в патримониума на длъжника. При
упражняването му, неговия титуляр може да получи оценими в пари блага - да
придобие имуществени права, включени в състава на наследствената маса.
Упражнявайки правото си на отказ от придобиване на тези имуществени права,
наследникът намалява, или дори се лишава от имуществото в своя патримониум,
съответно лишава кредиторите си от възможността да се удовлетворят от това
имущество. Доколкото, отмяната на отказа от наследство е предвидена като защита
на кредиторовия интерес, но представлява и значителна намеса в правната сфера
на наследника, то същата следва да се допуска само при необходимост и при
установяване на изрично предвидените в закона предпоставки. Преценката за
наличието на тези предпоставки е свързана със съпоставяне на стойностите на
собственото на длъжника-наследник секвестируемо имущество и размера на неговата
задлъжнялост, както и дали е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори
на длъжника, които са предявили вземанията си. (В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС- Решение № 273 / 10.09.2010 г. по гр. д. № 382/2009 г.
на IV г. о. на ВКС и Решение № 104 / 9.03.2011 по гр.д.№ 160 / 2010 г. на I-во
г. о. на ВКС). Тъй като от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че длъжникът има и друго
имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора, неможе да се направи извод за липса на необходимост от прилагане на тази
форма на защита на кредитора.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да се
уважи.
С огледа изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
и претендирани разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.367) и представените доказателства в този смисъл в общ размер от 1216 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по отношение на Т.С.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** извършения от Г.К.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** отказ от наследство, останало от покойния му баща К.Г.К.,
починал на ***г. , вписан в особената книга на Районен
съд - Пловдив под № 289/ 2018г. с Определение № 4379/ 30.04.2018г. по ЧГД №
6979/ 2018г.
ОСЪЖДА Г.К.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Т.С.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1216 лева /хиляда двеста и
шестнадесет лева/ разноски по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на връчването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ