М О Т
И В И към
Присъда № 11/11.02.2019г., постановена по
НОХД № 2323/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд
ОП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Д.М.М. – роден на ***г. в гр. А.,
живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
работещ като *** към „Лъки Инвест - Говедарника“ ЕООД, неосъждан, ЕГН ********** за
това, че на ****г. в гр. Л., обл. П. при управляване
на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е
нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДП /Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/, като по
непредпазливост е причинил смъртта на К.С.Р., ЕГН **********, настъпила на
***г. – престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342
ал.1 от НК.
Производството е по реда на
чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. М. обвинение, като моли съда
да го признае за виновен в извършване на престъплението и му наложи наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно три години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета,
като изпълнението на същото бъде отложено с изпитателен срок, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок не по-малък от две години. Прокурорът
предлага веществените доказателства по делото – л. а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ***** и ключ към него да бъдат върнати на подсъдимия, а оптичният диск от РЦ
112 – Кърджали – да остане по делото.
По делото като частните
обвинители срещу подс. М. във връзка с повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр.
чл.342 ал.1 от НК са конституирани наследниците на починалия пострадал К.С.Р.,
а именно Т.А.П., лично и в качеството на майка и законен представител на
малолетната Р.К.Р., Х.К.Р., със съгласието на неговата майка и законен
представител Т.А.П., Д.С.Р., лично и в качеството на законен представител на
майка си М. М. Р., Л.С.С. и Н.К.К..
Частните обвинители, чрез повереника си адв.С.Ц., а Т.П., Д.Р.
и Л.С. и лично, молят съда да признае подс. М. за
виновен в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото
обвинение, и да му наложи наказание лишаване от свобода в горната граница,
предвидена от закона за това престъпление, което, след като бъде намалено с
една трета, да се постанови да бъде изтърпяно ефективно. С молбата, с която е
направено искане за конституиране на наследниците на починалия пострадал като
частни обвинители по делото, е направено и такова за присъждане на разноските
по делото.
Защитникът на подс. М. – адв. В.С. моли съда да
преквалифицира деянието като такова по смисъла на чл.343а ал.1 б.б от НК с
оглед на това, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, респ. това обстоятелство да бъде прието като такова
смекчаващо отговорността на подсъдимия. Твърди се наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което се иска наказанието да бъде определено
при условията на чл.55 от НК, като в случай, че деянието бъде квалифицирано по
по-лекия състав на подс. М. да бъде наложено
наказание пробация, а ако същият бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение –
лишаване от свобода в минимално предвидения от закона размер, като изпълнението
на същото бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подс. М. се
признава за виновен, поддържа казаното от неговия защитник и моли за
справедлива присъда.
На основание чл.373 ал.3
от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт,
фактическа обстановка:
Подс. Д.М.М. е роден на ***г. в гр. А., живущ ***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, работещ като *** към „Лъки
Инвест - Говедарника“ ЕООД, неосъждан, ЕГН
**********.
Подс. М. бил
правоспособен водач от средата на ***г. с издадено свидетелство за управление
на МПС за категория В. От м. ***г. той придобил собствеността върху л. а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ***, регистриран на негово име.
На ***г. около 13.40ч. подс. М. управлявал автомобила си в гр. Л., обл. П., като с него пътувал пострадалият К. Р., заел
предната дясна седалка. Целта на пътуването им била рудник „Г.“, където двамата
работели като *** и трябвало да застъпят втора смяна. Следвайки маршрута на
движение, подсъдимият около 13.50ч. навлязъл по ул. „В.“, която била последната
улица на изхода на града в посока с. Д.. В този участък платното за движение
било с асфалтово покритие, с обща ширина около 630 см. и без разделителна линия
между срещуположните пътни ленти, като настилката била суха. Времето било
слънчево и с добра видимост.
След като преминало през зона
на ляв завой, управляваното от подс. М. превозно
средство, движейки се в посока от север на юг по ул. „В.“, излязло на наклонена
нагоре права отсечка от пътя, поддържайки скорост около 49 км/ч. В този момент
на около 100 м. пред него плътно в дясната част на платното за движение се
намирал паркиран със загасен двигател товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***, тип
самосвал. Той бил натоварен с асфалт, предназначен за строителни дейности,
извършвани на съседна улица. По-рано през деня бил спрян на посоченото място от
водача му св. Р. К., за да изчака разтоварването на други самосвали преди него.
Спреният камион не се явявал пречка за движението, тъй като в този участък пътят
бил достатъчно широк за преминаване край него на други пътни превозни средства,
включително и на тежкотоварни. След като паркирал машината, св. К. заедно със
свои колеги, сред тях и св. Т. У., отишли да обядват в заведение, отдалечено на
около 300-400 м.
Предвид размерите си, добрата
видимост, липсата на атмосферни и пътни усложнения и значителната отдалеченост
в пространството, спрелият „МАН“ представлявал отлично различимо препятствие за
подс. М. в качеството му на водач на управлявания от
него автомобил, движещ се при това с невисока скорост. При тази скорост /около
49 км/ч/, дължината на пълния спирачен път /опасната зона за спиране/ на л. а.
„Фолксваген Голф“ възлизала на 31.35 м., явяваща се значително по-малка от
дължината на правата отсечка, обхващаща разстоянието от пътя до мястото, на
което бил паркиран самосвалът. Независимо от всички тези обстоятелства водачът
на лекия автомобил в споменатия пътен участък изгубил необходимата
концентрация, разсеял се и отклонил вниманието си от наблюдението на пътната
обстановка. Като последица, нарушавайки изискванията на чл.20 ал.1 от ЗДП,
задължаващ водачите на управляваните пътни превозни средства да ги контролират
непрекъснато, подс. М. не възприел паркирания в
неговата лента за движение товарен автомобил, като продължил да управлява своя
право към него.
Едва на около 14-15 м. от
спрелия самосвал, подс. М. го фокусирал като
препятствие на пътя и предприел маневра с управлявания от него лек автомобил и
заобикалянето му отляво, но дистанцията вече била прекалено малка, за да бъда
това действие успешно. Съответно последвал удар, предизвикан от собственото му
поведение по нарушаване на предписанията на чл.20 ал.1 от ЗДП, при който л. а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № *** с поддържаната му от водача скорост от около 49 км/ч
се блъснал с предната си дясна част в задна лява част на т. а. „МАН“ с рег. №
***. След удара лекият автомобил се установил на място, като единствено
странично се извъртял наляво.
От силата и механизма на удара
на К.Р., пътуващ на предната дясна седалка на лекия автомобил, били причинени
тежка черепно-мозъчна травма, вследствие на която изпаднал в безсъзнание,
лицева травма, контузия на гръден кош, счупване на 11-то ребро вляво и контузия
на бял дроб.
Вследствие на удара настъпили
деформации и по лекия автомобил – предният му капак бил силно огънат в десния
му край, предното обзорно стъкло се счупило, предния десен калник също бил
силно огънат и разкъсан, участъкът в областта на предната дясна врата бил силно
деформиран, което не позволявало отварянето й, предната дясна гума била
спукана, а джантата изкривена, двете предни въздушни възглавници се активирали.
Самият подсъдими не претърпял
някакви травми от предизвикания от него пътен инцидент. След сблъсъка видял, че
колегата му има сериозна травма в областта на главата, след което успял да
излезе през шофьорската врата.
Последиците от инцидента били
възприето от свидетелите Р.К.и Т. У., които чули шума от сблъсъка в
заведението, където обядвали, от св. С. С., който по същия пътен участък
извършвал курс с управлявания от него товарен автомобил, както и от различни
други хора, които започнали да се съберат на място. Съответно някои от
присъстващите, сред които и св. Р. К., започнали да звънят на национален спешен
тел.112, за да съобщят за случилото се.
Първи на местопроизшествието
пристигнал екип на пожарникари, които с помощта на железни лостове отворили
предната дясна врата на катастрофиралия лек автомобил и извадили пострадалия
пътник. След това К. Р. бил качен в линейка на ЦСМП гр. Пловдив, изпратена на
място, и транспортиран за провеждане на лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив.
Малко след това на мястото на
произшествието пристигнали един след друг два полицейски патрула към РУ на МВР
гр. Асеновград, сред които свидетелите М.А., П.И. и Д. Ф.. Служителите на реда
запазили местопроизшествието, като подс. М. бил
изпробван от св. Ф. с техническо средство за употреба на алкохол, което
показало отрицателен резултат.
Предвид настъпилия инцидент от
съответните органи на РУ на МВР гр. Асеновград било започнато по реда на чл.212
ал.2 от НПК досъдебно производство с извършване на оглед на
местопроизшествието, при който в съставените за целта протокол и фотоалбум били
документирани особеностите на пътния участък, разположението и външното
състояние на засегнатите от инцидента превозни средства.
На ***г., въпреки приложеното
инвазивно лечение, включващо и оперативна намеса, пострадалият К. Р. починал
около 11.30ч. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД вследствие на причинените при пътната
злополука изключително тежки травми.
На ***г. л. а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *** станал обект на допълнителен оглед, при което отново били
изследвани видът и състоянието му. С това действие автомобилът бил и иззет.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза при изследването на трупа на К. Р. са
били установени: тежка черепно-мозъчна травма, включваща контузия на главата;
отворено проникващо счупване на калвария; счупване на
дясната темпорална кост; фрактура на базата на черепа; контузия на мозъка; субдурален хематом вляво; интрацеребрален
хематом фронтално; счупване на лява сфеноидална кост;
оток на мозъка; вклиняване на мозъчни структури; счупване на зигоматични кости; счупване на орбитални кости и счупвания на
стените на максиларни синуси; лицева травма,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната
вежда; кръвонасядания и охлузвания в двете лицеви
половини челно и лицево-странично; контузия на носа с кръвоточение
от него; кръвонасядане на долната устна; контузия на
гръден кош; счупване на 11-то ребро вляво; контузия на бял дроб. Според
заключението смъртта на К. Р. се дължи на изключително тежката черепно-мозъчна
травма с притискане и разрушаване на жизненоважни центрове в мозъка, т.е. основната причина за смъртта на Р. е
претърпяната травма при процесното ПТП на ***г.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпяната при ПТП-то травма
на ***г. и настъпилата на ***г. смърт. Изводът се подкрепя и от обстоятелствата
от местопроизшествието, както и от липсата на други травматични или болестни
изменения, които могат да обяснят настъпването на смъртта по този начин.
Описаните травматични увреждания в областта на главата са причинени по
механизма на удар с голяма сила и или върху твърд тъп предмет и е напълно
възможно да са получени по механизма на директен удар на пътник на предна дясна
седалка в лек автомобил в товарен автомобил със специфична задна част.
Съгласно заключението на
изготвените по отношение на подс. М. и св. К.
химически експертизи, в изследваните проби кръв, взети от тях, не се установява
наличие на алкохол.
Според заключението на
изготвената автотехническа експертиза ударът е
настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира: по дължина на около 2,2–2,3 м. северно от
ориентира, приет в протокола за оглед; по широчина на около 6,2-6,6 м. западно
от ориентира, или на около 3,6 – 4,0 м. западно от източната граница на
платното за движение. Скоростта на движение на л. а. „Фолксваген Голф“ в момент
удара е била около 49 км/ч. Водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да намали скоростта си и да спре преди мястото на удара, дори да се
приеме, че е бил заслепен от слънцето, тъй като преди мястото на удара
дължината на правата отсечка, където евентуално е станало заслепяването, е
по-голяма от дължината на пълния спирачен път /опасна зона, изчислена на 31,35
м./. Водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ е имал техническа възможност да заобиколи паркирания т. а. „МАН“ и да избегне произшествието,
ако бе предприел маневрата по смяна на лентата своевременно на поне 31 м. преди
мястото на удара. В случая не е имало технически условия, които да са налагали
движение на автомобила със скорост по-ниска от установената. Ако се приеме, че водачът
на л. а. „Фолксваген Голф“ е бил заслепен от слънцето, технически правилно е
било той да намали скоростта си или да спре. Най-вероятен от техническа гледна
точка според заключението е следният механизъм на анализираното ПТП: водачът
Д.М. е управлявал л. а. „Фолксваген Голф“ по платното за движение на ул. „В“ в гр. Л в посока от север на юг. През това време т. а.
„МАН“ е бил паркиран от водача Р. К. в дясната част на платното за движение. На
около 14-15 м. водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ е предприел маневра по
заобикаляне на паркирания т. а. „МАН“, но е настъпил удар в предната дясна част
на лекия автомобил и в задната лява част на товарния автомобил. След удара
автомобилите са се установили на местата и в положенията, посочени от
свидетелите и видни от фотоснимките на местопроизшествието. Основната причина
за настъпилото ПТП от техническа гледна точка според вещото лице е, че водачът
на л. а. „Фолксваген Голф“ не е реагирал своевременно на опасността от удар с
паркирания т. а. „МАН“, като намали скоростта си, спре или предприеме маневра
заобикаляне, а ако се приеме, че водачът на лекия автомобил е бил заслепен от
слънцето, той не е реагирал своевременно като намали скоростта си или
спре.
По делото е изготвена и
комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза на М.М Р. /майка на подс. М./, съгласно заключението на която същата не може да
дава достоверни обяснения по факти и обстоятелства, имащи значение за
разследването и не може да участва в наказателния процес. С Решение от ***г.,
постановено по гр. д. № 2693/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив, М. Р. е
поставена под пълно запрещение, като за нейн
настойник е назначен синът й Д.Р..
По този начин с поведението си
като водач на МПС подс. М. е нарушил нормативно
установеното и задължително за спазване правило за движение, регламентирано в
чл.20 ал.1 от ЗДП, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат.
Описаната фактическа
обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на подс. М. самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията
на свидетелите – Р. С. К., Т. Д. У., С. Т. С., В. Х. С., Р.. Е.К., Д. Г. Ф., П.
Г. И., М. А.А., Т.А.П., Х.К.Р., Д.С.Р., Л.С.С. и Н.К.К., разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
доказателства по делото. Както самопризнанието на подсъдимия, така и
показанията на свидетелите са в подкрепа на приетите за установени от съда
факти и обстоятелства.
От показанията на свидетелите
У. и К. се установява, че управляваният от последния т. а. „МАН“ е бил паркиран
на платното за движение. Св. К. посочва, че камионът е бил паркиран плътно в
дясно, като същият не е създавал пречки за движението, тъй като в този участък
пътят е бил достатъчно широк. Като причина, поради която св. К. е паркирал
самосвала на това място от пътя, същият посочва, че е изчаквал да му дойде
редът, тъй като преди него имало други колеги с товарни камиони, които също
извозвали асфалт, необходим за асфалтирането на улицата на изхода на гр. Л..
Именно от заведението, в което двамата свидетели седнали, за да обядват чули
шума от сблъсъка между автомобилите и след като отишли на място установили, че
в задната лява част на управлявания от св. К. автомобил се е ударил л. а.
„Фолксваген Голф“ с предната си дясна част, както и че има пострадало лице.
В подкрепа на фактическата
обстановка са и показанията на св. С. С., който по това време се движил с
управлявания от него автомобил по ул. „В.“ в гр. Л. и възприел последиците от
инцидента, а именно настъпилия удар между автомобилите, лекият от които бил
управляван от подс. М., както и това, че има
пострадало от удара лице.
Фактите и обстоятелствата по
делото се установяват и от показанията на свидетелите В. С. и Р. К., като
последният, след като пристигнал на мястото на инцидента, се обадил на тел.112
и съобщил за случилото се.
В подкрепа на приетата за
установена фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Д. Ф., П. И. и
М.А. - полицейските служители посетили мястото на инцидента, на което били
изпратени във връзка с постъпил сигнал за настъпило ПТП, където установили, че
същото се е случило на изхода на гр. Л., в посока с. Д., на ул. „В.“, като л.
а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *** се блъснал с предната си част в паркиран на
пътното платно т. а. „МАН“ с рег. № ***. Установен бил водачът на лекия
автомобил, който изложил като обяснение на случилото се, че е бил заслепен от
слънцето, поради което не видял спрелия самосвал и се блъснал в него.
Полицейските служители запазили местопроизшествието, като св. Ф. изпробвал подс. М. с техническо средство за употреба на алкохол,
което показало отрицателен резултат.
Фактът, че подс.
М. не е възприел паркираното в неговата лента за движение тежкотоварно превозно
средство, се установява от доказателствата по делото, като по този въпрос не са
налице противоречия, а единствено относно причината за невъзприемане на
опасността. Както беше посочено пред дошлите на мястото на произшествието
полицейски служители, при проведените беседи със свидетелите Ф. и А., подс. М. изложил като обяснение на случилото се версия, че
е бил заслепен то слънцето, поради което не видял спрелия самосвал и се врязъл в него. Това било посочено от подсъдимия като
причина за настъпване на ПТП-то и пред останалите свидетели, които се събрали
на мястото на инцидента и възприели последиците от него. Свидетелите в
показанията им, дадени в досъдебното производство преразказват казаното пред
тях. Ето защо техните показания са източник на косвени доказателствени
факти и те могат да бъдат ползвани като доказателства при наличие на преки
такива, които да потвърждават категорично тези факти или на други косвени
доказателства, които в съвкупност с показанията на свидетелите да водят до този
извод. Самият подсъдим в разпитите, след привличането му като обвиняем, е
отказал да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. При това положение и с
оглед липсата на преки доказателства, респ. на други косвени такива, освен
показанията на свидетелите, които преразказват казаното от подс.
М., следва да се приеме за недоказано обстоятелството, че подсъдимият е бил
заслепен от слънцето, предвид и направеното от него самопризнание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Извън горното, тезата за
невъзможност подс. М. да реагира поради заслепяване е
била опровергана и от заключението на автотехническата
експертиза, доколкото дори и това да се е случило, както подсъдимият е твърдял,
е имал възможност да намали скоростта си и да спре преди мястото на удара, тъй
като преди него дължината на правата отсечка, където евентуално е станало
заслепяването, е по-голяма от дължината на пълния спирачен път, изчислена на
31,35 м.
В подкрепа на описаната
фактическа обстановка са и заключенията на изготвените по делото
съдебномедицинска, химически, автотехническа и
комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертизи, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната
област.
От обективна страна, фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: том І от досъдебното
производство – протокол за оглед на местопроизшествие от ***г. /л.29-л.30/,
фотоалбум /л.33-л.36/, протокол за оглед на местопроизшествие от ***г.
/л.37-л.38/ы протокол за оглед на местопроизшествие от 25.04.2017г.
/л.39-л.40/, протокол за оглед на веществени доказателства от 24.07.2017г.
/л.117-л.118/, четири броя снимки на електронни картони на приети повиквания
/л.119 – л.122/, писмо рег. № ***. на Началник РЦ 11 – Кърджали /л.124/; том ІІ
от досъдебното производство – справка за съдимост /л.136/, характеристична
справка /л.139/, удостоверение за наследници изх. № ***г. /л.142/, справки за
лице – АИС „Български документи за самоличност“ /л.143, л.144, л.145/,
препис-извлечение от акт за смърт от ***г. /л.147/, справка за собственик на
автомобил /л.148/, медицински документи /л.149-л.158/, свидетелство за
управление на МПС, свидетелство за регистрация част ІІ, контролен талон
/л.159/, удостоверение за техническа изправност на ППС /л.160/, застрахователна
полица № *** /л.161/, справка за нарушител/водач /л.166/, приемо-предавателен
протокол от 13.02.2017г. /л.167/, контролен талон за МПС /л.168/, протокол за
доброволно предаване от 13.02.2017г. /л.170/, протокол за доброволно предаване
от 06.07.2017г. и представени с него документи /л.171-л.182/, протокол за
доброволно предаване от 30.08.2017г. и представените с него документи /л.185-л.199/.
В подкрепа на фактическата
обстановка по делото са и приобщените към същото веществени доказателства – л.
а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****и ключ за него, както и оптичен диск от РЦ
112 – Кърджали.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1
б.в вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на ***г. в гр.
Л., обл. П., при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***е нарушил правилата за
движение: чл.20 ал.1 от ЗДП /Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват/, като по непредпазливост е
причинил смъртта на К. С.Р., ЕГН **********, настъпила на ***г.
От обективна страна, подс. М. е осъществил състава на посоченото престъпление, тъй като при
управление на МПС е нарушил правилата за движение, в резултат на което е
причинил смъртта на друго лице.
Подс. М. е
правоспособен водач от ***г. с издадено свидетелство за управление на МПС за
категория В. На ***г. в гр. Л., обл. П. подсъдимият
управлявал собствения си л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, при което
изгубил необходимата концентрация, разсеял се и отклонил вниманието си от
наблюдението на пътната обстановка, нарушавайки правилото за движение,
регламентирано в чл.20 ал.1 от ЗДП, което задължава водачите на управляваните
пътни превозни средства да ги контролират непрекъснато, като не възприел
паркираното в неговата пътна лента за движение тежкотоварно превозно средство,
с което последвал удар, в резултат на което на ***г. настъпил съставомерният резултат – смъртта на пострадалия К.
Р..
Разпоредбата на чл.20 ал.1 от
ЗДП е обща и възлага на водачите задължение да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Под контрол се разбира внимателното и
всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респ. нейното изменение, което
включва и задължението на водача да бъде концентриран в максимална степен върху
управлението и движението на автомобила по пътя, като не отклонява вниманието
си. В случая не се касае до нарушение, свързано с режима на скоростта, когато
приложение ще следва да намери някоя от хипотезите на чл.20 ал.2 от ЗДП, двата
варианта на който текст се отнасят за движение с несъобразена с пътната
обстановка скорост, като изр.1 урежда „предвидимата опасност“, а изр.2
„непредвидимата“ такава.
въпреки размерите му, добрата
видимост, липсата на атмосферни и пътни усложнения и значителната отдалеченост
в пространството на спрелия „МАН“, явяващ се отлично различимо препятствие за
подсъдимия, в качеството му на водач на управлявания от него лек автомобил, при
това с невисока скорост,
В настоящия случай от
фактическа страна се установява, че подс. М. не е
възприел паркирания в неговата лента за движение т. а. „МАН“ с рег. № ****,
въпреки обективната възможност за това предвид неговите размери, добрата
видимост, липсата на атмосферни и пътни усложнения и значителната отдалеченост
в пространството на спрелия товарен автомобил „МАН“, явяващ се отлично различимо
препятствие за подсъдимия, в качеството му на водач на управлявания лек
автомобил, в резултат на което последвал удар с него. От доказателствата по
делото не се установява подс. М. да е бил заслепен от
слънцето непосредствено преди удара, поради което не само по метода на
изключването, но и с оглед обективните данни за пътната обстановка и
поведението на подсъдимия, е очевидно, че липсва друга разумна причина за
невъзприемане на паркирания на платното за движение автомобил, освен липсата на
дължимо внимание. Именно поради това се е стигнало и до положението подсъдимият
да не предприеме мерки за предотвратяване на удара чрез своевременна реакция на
опасността от удар с паркирания товарен автомобил, като намали скоростта, спре
или предприеме маневра заобикаляне. Правилото на чл.20 ал.1 от ЗДП за
непрекъснат контрол върху превозното средство и внимание върху пътната
обстановка е с различно съдържание от това за преодоляване на възникналата
опасност и нейното предотвратяване. Невъзприемането в случая на паркирания на
платното за движение автомобил, а не движение с несъобразена скорост, е
причината, поради която се е стигнало до удара с него, поради което и в пряка
причинна връзка с настъпването на съставомерния
резултат е единствено допуснатото нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП.
От субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Подс. М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
мислил да ги предотврати, в който случай ще е налице самонадеяност. При
управление на автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилото за
движение, регламентирано в чл.20 ал.1 от ЗДП. Подсъдимият обаче го е нарушил и
така се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил дължимата грижа, в
резултат на което за него възниква задължение да предвиди и предотврати общественоопасните последици от своето деяние. При
небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а
деецът да има някакви най–общи представи за това, което върши, за обстановката
и за възможните опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва
деецът да е могъл да предвиди и предотврати общественоопасните
последици. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от
конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните
особености на личността на дееца. В случая са съществували всички обективни
условия, за да се предвиди и предотврати настъпването на престъпния резултат. Подс. М. е могъл да предвиди, че нарушавайки правилото за
движение, регламентирано в чл.20 ал.1 от ЗДП, е възможно настъпването на ПТП и
причиняването на общественоопасни последици. Същият,
както вече беше посочено, притежава свидетелство за управление на МПС от ***г.
за категория В, като маршрутът, по който се е движил в деня на ПТП–то, му е бил
добре познат, тъй като често е минавал оттам. Налице са били и всички условия
за възприемане на паркирания на платното за движение товарен автомобил. В
случая става въпрос за непредпазливост под формата на небрежност, а не на
самонадеяност, тъй като, за да е налице такава трябва у деецът да е формирана
една субективна увереност, че общественоопасните
последици въобще няма да настъпят, която увереност обаче е обективно
необоснована. За наличието на такава субективна увереност се съди по това, че
деецът е взел известни мерки за предотвратяване на престъпния резултат, а не
разчита само на случайността. В случая не се установява предприемането на
каквито и да било мерки от страна на подсъдимия за предотвратяване на общественоопасните последици.
Неоснователно е направеното от
защитника искане за преквалифициране на деянието по смисъла на чл.343а ал.1 б.б
вр. чл.343 ал.1 б.в вр.
чл.342 ал.1 от НК, като се приеме, че подсъдимият е направил всичко, зависещо
от него за оказване помощ на пострадалия. Действително непосредствено след
удара пострадалият е бил все още жив. За да се приложи обаче привилегированият състав на чл.343а от НК е необходимо извършените от дееца действия обективно да са
насочени към спасяване живота на пострадалото лице и субективно същият да съзнава,
че оказва такава помощ. Намалена отговорност е налице и тогава, когато виновният е оказал помощ на пострадалия
заедно с други лица. Необходимо е обаче неговото
пряко участие. Ако деецът само е давал
указания на други лица, но сам не е участвал при
оказването на необходимата помощ, не е налице съставът на
чл. 343а от НК. Св. К. твърди, че след като
отишъл на мястото на инцидента, чул някой да казва: „Няма ли кой да се обади на
тел.112“, след което се обадил и съобщил за случилото се. Свидетелят обаче
заявява, че не е разбрал кое е лицето, казало това, като не може да се приеме
тезата на защитата, че това е бил подс. М.. И това е
така, доколкото на мястото след инцидента са се събрали различни други хора,
като не се установява, когато св. К. е чул някой да казва посочено по-горе,
дали там са били само подсъдимият и пострадалият или вече е имало и други хора.
Дори обаче да беше установено, че именно в резултат на казаното от подсъдимия,
св. К. се е обадил на тел.112, това не би могло да се приеме като
обстоятелство, обуславящо приложението на привилегирования състав. Както беше
посочено за това е необходимо личното участие при оказването на необходимата
помощ, като не е достатъчно само даването на указания.
С оглед на посочената и приета
по–горе правна квалификация за извършеното от подс.
М. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на
същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът
намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи обстоятелства. При определяне размера на наказанието лишаване от
свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както смекчаващите - съжалението
за стореното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата
ангажираност на подсъдимия, това, че същият не е наказван за други нарушения на
правилата за движение по пътищата, така и отегчаващите такива –
обстоятелството, че починалият пострадал е баща на две деца, едното от които
непълнолетно, а другото малолетно, които остават без родителска грижа от страна
на техния баща.
Не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т. д. №
1/2008г. на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно правилата на
чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
В случая самопризнанието на подс. М. бне е негово изначално процесуално поведение, а е направено
само при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие.
Смекчаващо обстоятелство не е и
изложеното от защитника относно начина на паркиране на тежкотоварния автомобил.
От доказателствата по делото се установява, че същият е бил спрян от водача му
св. К. плътно в дясната част на платното за движение, натоварен с асфалт,
предназначен за строителни дейности, извършвани на съседна улица, за да изчака
разтоварването на други самосвали преди него. Спреният по този начин камион не
се е явявал пречка за движението, тъй като в този участък пътят е бил
достатъчно широк за преминаване покрай него на други пътни превозни средства,
включително и на тежкотоварни. Във връзка с горното следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП за престой и паркиране в населените
места пътните превозни средства се спират най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Именно по този начин и в
съответствие с посочената разпоредба е бил паркиран и автомобилът, управляван
от св. К..
Предвид горното съдът намира,
че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода, което се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на
наказанието. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и
на подс. М. да бъде наложено наказание две години
лишаване от свобода.
На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.в вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК подс. М. следва да бъде лишен от право
да управлява МПС. При определяне размера на това наказание съдът отчита
посочените по–горе обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието
лишаване от свобода, както и това, че от приложената към материалите по делото
справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият не е наказван за
нарушения на правилата за движение, регламентирани в ЗДП и актовете, свързани с
неговото приложение. Предвид горното съдът намира, че подсъдимият следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане
в сила на присъдата, което наказание се явява справедливо и би постигнало
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Съдът намира, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подс. М. не е
наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание две години лишаване
от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото
следва да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане
в сила на присъдата.
Съдът не споделя виждането на
частните обвинители и техния повереник, че на подс. М. следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в горната граница, предвидена от закона за това престъпление, което да
бъде намалено с една трета. И това е така, доколкото не може да се игнорира
наличието на смекчаващите вината обстоятелства, именно при привес
на които е определен размерът на наказанието лишаване от свобода. Наред с
горното не са налице обстоятелства, извън престъпния състав, относно деянието и
дееца, които да ги характеризират като такива с висока степен на обществена
опасност.
Неоправдано е и ефективното
изтърпяване на наложеното на подс. М. наказание
лишаване от свобода, доколкото в такъв случай би се стигнало до излишна
репресия, извън необходимата. В тази връзка следва да се посочи, че при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието приоритет има поправянето на
осъдения, именно върху което обстоятелство е акцентирал законодателят. Тази цел
надделява над останалите индивидуални и общи цели на наказанието.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от наложеното на подс. М. наказание две години
лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР на ***г., като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Веществените доказателства по
делото – л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *** и ключ за него, намиращи се на
съхранение в Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, следва да се върнат на подс. М., след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство по
делото – оптичен диск от РЦ 112 – Кърджали следва да остане по делото, след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1 101,50 лв., представляваща разноски по
делото, направени в хода на досъдебното производство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. М. следва да бъде осъден да заплати: на Т. А.
П., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на
Р.К.Р., ЕГН ********** и на Х.К.Р., ЕГН **********, със съгласието на неговата
майка Т.А.П., сумата от общо 2 400 лв.; Д.С.Р., ЕГН **********, лично и в
качеството на законен представител на М.М. Р., ЕГН
********** сумата от общо 1 600 лв.; Л.С.С., ЕГН
********** сумата от 800 лв. и на Н.К.К., ЕГН **********
сумата от 800 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: