№ 505
гр. Русе, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Десислава Ат. Вечева
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520200580 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. СТ. ИВ. от гр.Русе, чрез адв. З.М. от АК Русе против
НП № 21 – 0268 – 001529 на Началник Сектор към ОД МВР В.Търново, с което на
основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200лв, за това, че: На 25.11.2021г. в 08,00ч. в гр.Русе, като
собственик и управител на „ЕкоБГ 2015“ЕООД с Булстат *********, притежаващ
товарен автомобил „Ивеко 35.13 Дейли“ с рег.№ Р 2009КН предоставил управлението на
автомобила на С. Е. А. с ЕГН ********** от гр.Русе, който не притежава СУМПС.
Същият е спрян за проверка на 25.11.2021г. в 09,40ч. в гр.Горна Оряховица, с което виновно
е нарушила чл. 102, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Не се явява в с.з., изпраща
упълномощен процесуален представител - адв.З.М. от АК Русе. Представят допълнителни
писмени доказателства. В жалбата оспорват извършването на административното
нарушение, описано в НП. Навежда съображения, че са нА.це основания за отмяна на НП,
тъй като същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
РП Русе- редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 25.11.2021г. в 09,40ч. в
гр.Горна Оряховица, след преследване от полицейски автопатрул бил спрян за проверка
товарен автомобил „Ивеко 35.13 Дейли“ с рег.№ Р 2009КН, собственост на „ЕкоБГ 2015“
ЕООД с Булстат *********, с управител жалбоподателката ИВ. СТ. ИВ. от гр.Русе.
Автомобилът бил натоварен и превозвал товар – печки за твърдо гориво. При проверката
участвА. и актосътавител М. и св.М. - служители от РУПолиция Горна Оряховица, по
време на работна смяна. Автомобилът управлявал С. Е. А. с ЕГН **********. При
проверката установили, че водачът на автомобила не притежава СУМПС. Водачът бил
откаран в полицейското управление и оттам полицейските служители извършили справка
относно собствеността на автомобила/л.10-12/, след което се свързА. с
жалбоподателката, като управител на дружеството. По телефона тя обяснила, че
сутринта е предоставила автомобила на водача С. Е. А., за да извърши превоз на товара.
Потвърдила, че тя лично е предоставила автомобила на А.. Заявила, че не е знаела, че
същият е неправоспособен водач на МПС и мислила, че притежава СУМПС. Около обяд
жалбоподателката пристигнала в полицейското управление в Горна Оряховица, където и
снели писмени обяснения/л.15/. В тях посочила, че на 25.11.2021г. в 08,00ч. в гр.Русе
предоставила автомобила на С.А., като същият и показал снимка, видно от която
притежава СУМПС. Заявила, че едва при настоящата проверка разбира, че същият е
неправоспособен.
Актосъставителят в присъствието на св.М. съставил на жалбоподателката в
качеството на собственик и управител на на „ЕкоБГ 2015“ ЕООД АУАН/л.9/ по чл.102,
ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта жаллбоподателката не направил възражения и го
подписала.
Възражения по акта не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП/л.8/ от Началник
Сектор към ОД МВР В.Търново, надлежно упълномощен от Министъра на вътрешните
работи. НП било връчено на жалбоподателя на 10.03.2022г., с което административно
наказателната му отговорност била ангажирана.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените
и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
справка за нарушител, копие от талон за регистрация на МПС част 1, Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, както и от изслушването на
актосъставителя и св.М.. Съдът приема и кредитира техните показания, тъй като те са
свидетели очевидци и техните показания не си противоречат, взаимно се допълват и се
подкрепят от събраните други доказателства, поради което съдът приема, че отговарят
на обективната истина. В с.з. е изискана справка за водач на МПС/л.31/ - С. Е. А., видно
от която същият е неправоспособен водач на МПС. От страна на жалбоподателя е
2
представена снимка на СУМПС, издадено на С. Е. А., според което той е правоспособен
водач и притежава категории АМ, В1,В и СУМПС № *********, издадено от МВР Русе, на
20.09.2022г. и вА.дно до 20.09.2029г . От справката, изискана от сектор ПП към ОД МВР
Русе/л.30/ се установява, че С. Ем. Ал. към дата 11.12.2021г. е неправоспособен водач на
МПС и няма данни да е притежавал вА.дно българско национално СУМПС, както и че
посоченото СУМПС № ********* е издадено на друго лице В. М.Р.. За изясняване на
обективната истина съдът служебно допусна до разпит С. Ем. Ал., който поради
отсъствие от страната не може да бъде редовно призован и съответно разпитан.
Действайки като въззивна инстанция и подлагайки на служебна проверка както
акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. По подсъдност е
изпратена пред надлежния съд. Жалбоподателката е лице, което има право и интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна
по следните съображения :
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, вр.чл.37,ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа
формално всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. Издаденият акт е подписан от
нарушителя. Нарушителят не е отбелязал възражения и допълнителни такива не са
постъпили в 3-дневния срок по чл. 44,ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП от Началник
Сектор към ОД МВР В.Търново. По делото не възниква съмнение относно
компетентността на органа, издал НП, предвид представената по делото Заповед на
Министъра на вътрешните работи, с които по т.2.7 са делегирани правомощия на
началниците на СПП към ОДМВР като административнонаказващи органи. Съдът
намира, че при издавена на НП не е спазена разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗАНН, според
която: „Административнонаказателната преписка се разглежда от
административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението“. В
случая нарушението е извършено в гр.Русе, както е посочено в АУАН, но е установено в
гр.Горна Оряховица, където е съставен и акта. Местно компетентен да разгледа
преписката и издаде НП е съответният орган в гр.Русе, като по същата логика е
разпоредбата на чл.59 от ЗАНН, според която НП подлежи на обжалване пред районния
съд, където е извършено или довършено нарушението, поради което делото по подсъдност
е изпратено от РС Г.Оряховица в РС Русе.
НА.це са формално необходимите реквизити на НП по чл. 57,ал.1т.1-7 от ЗАНН.
Съдът, при извършената служебна проверка, освен посоченото горе, констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство.
Относно нарушението по чл.102, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – посочената норма
3
предвижда: На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно
превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице,
което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, вА.дно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство;
Съответната санкционна норма – чл. 177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП предвижда налагане на
Глоба от 100лв до 300лв на длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, вА.дно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Съдът намира за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателката, че последната не е
субект на нарушението, тъй като неправилно е посочена като собственик на автомобила.
Действително собственик на автомобила е ЮЛ - на „ЕкоБГ 2015“ ЕООД, което се
установява с приложеното по делото Свидетелство за регистрация на МПС/л.13/. Няма
спор и са представени доказателства/справка от Търговския регистър -л.10/, че
жалбоподателката е управител на дружеството и в този смисъл е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1,б.“б“ от НК. Като такава жалбоподателката е субект на
нарушението и при неговата доказаност следва да понесе предвидената
административнонаказателна отговорност.
Съобразявайки се с установената фактическа обстановка, която безспорно се
доказва след разпита на свидетелите и представените писмени доказателства, съдът
намира, че от обективна страна са нА.це всички съставомерни елементе на нарушението
по чл.102, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Категорично е доказано, че жалбоподателката е
субект на нарушението, осъществила е изпълнителното деяние, осъществено чрез
действие - предоставила е МПС на лице, за което категорично е установено, че
притежава предвиденото от закона особено качество - не е правоспособен водач на МПС.
Въпросът, който подлежи на изследване е свързан със субективната страна на
нарушението, т.е. въпросът за вината или за това какво е психичното отношение на дееца
към деянието, към предизвиканите от него общественоопасни последиции към
общественоопасния му характер. Нарушението, при формата на изпълнително деяние
"предоставяне", както е посочил актосъставителят и наказващият орган в описателната
фактологична част съответно на АУАН и НП, се осъществява при форма на вина само с
пряк умисъл. За да е нА.це такъв, следва в интелектуалния момент на психичното
отношение на дееца да съществуват у него представи, за възможния резултат от
деянието и за причинната връзка между тях - че дава превозното средство на някого, че
това друго лице е неправоспособно и ще го управлява. Волевият момент се изразява в
отразяване отношението на дееца от гл.т. на целта, която той си поставя - това, че
предоставя МПС на неправоспособен и иска той да го управлява. В процесния случай не са
нА.це тези основни елементи от психичното отношение на дееца към деянието
/нарушението/. Не се установи жалбоподателката да е имала предварителни знания, че
С.А. е неправоспособен водач и че именно като такъв му се предоставя автомобила. Още в
обясненията пред контролните органи/л.15, 16 / жалбоподателката е посочила, че е
4
видяла снимка на СУМПС, издадено на С.А.. В с.з. се представи копие - подобна снимка на
СУМПС, с което се потвърждават доводите и, че съществува подобно свидетелство,
издадено на името на С. Ем. Ал., според което той е правоспособен водач и притежава
категории АМ, В1,В и СУМПС № *********, издадено от МВР Русе, на 20.09.2022г. и
вА.дно до 20.09.2029г .
От справката, изискана от сектор ПП към ОД МВР Русе/л.30/ се установява, че С.
Ем. Ал. към дата 11.12.2021г. е неправоспособен водач на МПС и няма данни да е
притежавал вА.дно българско национално СУМПС, както и че посоченото СУМПС №
********* е издадено на друго лице В. М.Р.. При така установеното съдът намира, че са
нА.це данни, че с неправомерните си и недобросъвестни действия С. Ем. Ал. е създал
неправилни и грешни представи у жалбоподателката, относно това, че е правоспособен
водач на МПС. Съдът намира, че е нА.це хипотезата на чл.14 от НК, приложима предвид
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН - По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Съгласно чл.14, ал. 1 НК във вр.чл.11 ЗАНН незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението,
изключва умисъла относно това нарушение. При грешка деецът не съзнава, че върши
общественоопасно деяние, поради което не може да се формира вина / вж. ППВС № 12 от
29. XI. 1973 г., т. I. 9./. В конкретния казус жалбоподателката не е знаела, въпреки, че е
проверила това обстоятелство, че водачът, на когото предоставя стоката и автомобила
е неправоспособен. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че не е нА.це
състав на нарушение, тъй като не е нА.це субективната страна на нарушението, поради
което наказаното лице не следва да носи административно наказателна отговорност по
чл.102, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
На основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК в тежест на ответната
страна следва да бъдат възложени и разноските за адвокатско възнаграждение направени
от жалбоподателя, които съгласно представения списък възлизат в размер на 500лв.
Мотивиран така, съдът
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21 – 0268 – 001529 от 03.12.2021г. на Началник Сектор към ОД
МВР В.Търново, с което на ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН ********** от г**** на основание чл.177,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
200лв /двеста лв/ за нарушение по чл.102, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП като
5
н е з а к о н о с ъ о б р а з н о.
ОСЪЖДА ОД МВР Велико Търново да заплати на ИВ. СТ. ИВ. с ЕГН **********
от г**** направените съдебни разноски в размер на 400лв/адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административния съд в град Русе, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6