Р Е Ш Е Н И Е №57/6.2.2020
г.
гр.Ямбол, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия в публично
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИН РАДИЕВ
Секретар:
Я. С.
като разгледа докладваното
от съдия Радиев
АНД № 1264 по описа на ЯРС
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното наказателно производство е
образувано по жалба на С.П. *** против
наказателно постановление № 19-0813-001027/21.10.2019 г. на Началник сектор
ПП към ОДМВР Ямбол, с което на основание
чл.185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190,
ал.3 от
ЗДвП.
В с.з. жалбоподателя редовно призован участва лично и
чрез упълномощения си процесуален представител пледира за отмяна на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на процесуалния закон,
като и да му бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
След цялостна преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2019 г. в 03:06 часа в гр. Ямбол на ул. Ормана
,служители на РУ – Ямбол спират за проверка л.а. „Сузуки
суифт“ с рег. № *** , управляван от жалбоподателя. На
място пристига и свидетеля Д. ***, който търси съдействие от свидетеля И. Е. с цел жалбоподателя да бъде проверен за
непланети глоби . След като свидетелят Е. извършва проверката установява , че
жалбоподателят управлява МПС без да е заплатил наложените му
наказания глоба с фишове Н *** и Н ***, в
срока за доброволно заплащане.
При така
установеното св. Е. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на
чл. 190, ал.
3 от ЗДвП.
На 07.10.2019 год. е издадена и ЗППАМ по чл.171, т.1б.“д“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на
дължимата глоба.
На 05.11.2019 год. жалбоподателят е заплатил дължимите глоби по фишове с
№№ Н *** и Н ***
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление. По делото няма доказателства кога е връчено на жалбоподателя,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Е. и Д. и от
приложените по делото писмени доказателства –АУАН , НП, Справка за нарушител/
водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимно лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в съставяне на АУАН в присъствието на един свидетел и недостатъчната
конкретизация на фишовете по които има
неплатени глоби и че клиентът му е
наказан два пъти за едно и също нарушение. От разпита на свидетеля В.Д. се
установява, че същия е присъствал при установяване на нарушението. Изискването
на чл.40, ал.3 от ЗАНН за подписване на АУАН от двама свидетели важи в случай
на липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
В АУАН и наказателното постановление са посочени по
серия и номер влезлите в сила фишове
спрямо жалбоподателя по които не е заплатил наложените му глоби, с
което не му е нарушено правото на защита. Видно от приложените по преписката 2
бр. преглед на фишове, жалбоподателят е заплатил наложените му глоби на
05.11.2019 год.
Съдът намира обаче издаденото наказателно
постановление за материално незаконосъобразно.
Жалбоподателят е наказан за
нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, според който наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване
Жалбоподателят е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа
конкретен състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20
лева. В посочената за нарушена разпоредба, а именно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не е
установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да
представлява административно нарушение. Нормата въвежда едномесечен срок, в
който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с
влязло в сила наказателното постановление, електронен фиш
или съдебното решение или определение на
съда при обжалване, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй
като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за
доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача
след изтичане на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и
чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените
глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо,
а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Горното е видно
и от систематическото място на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Тя е
поместена в края на Глава седма "Административнонаказателна
отговорност" на ЗДвП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.
185 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът
намира издаденото наказателно постановление за материално незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Съдът намира за неоснователно искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски за пътуване с личен
автомобил от гр. София до гр. Ямбол и обратно. Съгласно чл.63 , ал.3 от ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. А съгласно
чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая държавни такси и разноски по самото
производство не са направени и на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
единствено възнаграждението за един адвокат, което е 300 лв.
Предвид горното и на основание 63, ал.1,от Закона за административните
нарушения и наказания, ЯРС
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 19-0813-001027/21.10.2019 г.
на Началник сектор ПП към
ОДМВР Ямбол, с което на С.П. ***,
ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190, ал.3
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Ямбол да заплати на С.П.П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 300/триста/ лива.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :