Р Е Ш
Е Н И Е
№ 666
гр.
Пловдив, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно
заседание от двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ
РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА
ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 684 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 6281/27.01.2020 г. по описа на РС – Пловдив, депозирана от
адв. Ч., в качеството му на пълномощник на Ч.Р.Ч. против Решение № 55 от 06.01.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1166 по описа за 2019 г. на
РС-Пловдив в частта, в която Ч.Р.Ч. е осъден да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумата в размер на 7 656.45 лв. - главница за периода от
20.04.2017г. до 20.11.2021г. по договор за потребителски кредит № CARU - 14155336 от 17.11.2016 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.03.2019 г.
до окончателното ѝ погасяване, както и сумата в размер на 168.69 лв. -
договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.05.2017 г. и същият е осъден да заплати разноски по
делото в размер на 267,88 лева.
Против останалата
отхвърлителна част на решението не е постъпила въззивна жалба.
В жалбата се развиват съображения за неправилност на
обжалваното решение, като е релевирано единствено възражение, че в случая не
може да се счита за валидно уведомлението, депозирано от цесионера на исковата
молба пред съда, тъй като според изричната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД
съобщението трябва да бъде извършено единствено и само от цедента. В аспект на горното се аргументира тезата, че цесията не е
произвела действие и вземането не е прехвърляно от стария на новия кредитор,
поради което и ищецът не се явява активно легитимиран взискател по цесията.
Иска ес отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрк. Н., в който
се развиват подробни съображения за неоснователност на подадената въззивна
жалба и съответно цитира се практика на ВКС оборваща възражението за липса на
активна легитимация на ищцовото дружество. Иска се жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна и необоснована и да бъде постановен съдебен акт, с
който да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Както с жалбата, така и с отговора
не са направени доказателствени искания.
Настоящият въззивен състав след като
прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и наведените
от тях възражения, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Както вече бе изяснено по силата на правната норма, уредена
в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността
на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания,
т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство,
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). Следователно въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с
която е сезиран и върху предмета на първоинстанционното решение, т. е. той може
да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са
били обжалвани с въззивната жалба, съответно не може да разглежда доводи по искания,
които не са разгледани от първата инстанция.
Следователно, предметът на
решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически
доводи и правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната
жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – в конкретния случай
само по отношение на въпроса дали ответникът в
първоинстанционното производство – жалбоподател в настоящото въззивно
производство е бил надлежно уведомен за извършената цесия, съответно дали същата
е имала действие по отношение на него.
В този смисъл настоящата съдебна
инстанция трябва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба
оплаквания, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното
решение по реда на чл. 272 ГПК, които стават част от логическите съждения на
въззивната съдебна инстанция.
Оплакванията на въззивника за липса на материалноправната
легитимация на ищцовото дружество като кредитор на
вземанията по договора за потребителски кредит, се
аргументират с тезата, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен
за извършената цесия, поради което същата нямала действие по отношение на него.
Акцентира се, че не може да се счита за валидно уведомление
депозирането от цесионера на исковата молба пред съда, тъй като според
изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 ЗЗД съобщението трябва да бъде извършено
от цедента, не и от цесионера по договора за прехвърляне на
вземанията.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като
кредитор ищецът – заявител „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
е
приложил към исковата молба пълномощно /л. 31
от първоинстанционното дело/ видно от което е налице изрично
изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от
негово име за предприемане фактически действия по уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от
пълномощник липсва законова пречка. В този смисъл несъстоятелни са възраженията
на жалбоподателя, че релевантно за действието на цесията е единствено
уведомяване от стария, но не и от новия кредитор. Освен това, в по – новата
практика на ВКС, обективирана в редица решения включително и в Решение № 114/07.09.2016 г. по
гр. дело № 362/2015 г. се приема, че
е допустимо по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът ѝ се определя според
това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Последното е напълно
допустимо, тъй като действията по съобщаването на цесията на длъжника не са от
личен и незаместим характер, поради което няма пречка предишният кредитор да
упълномощи и друго лице за съобщаване на цесията.
В случая съобщаването за
прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит от 17.11.2016 г. е станало от
въззиваемото дружество с Уведомление, приложено към исковата
молба, получено
лично от ответника
на 16.03.2019г. Последното се установява от приложеното по делото съобщение, находящо се на л. 49 от първоинстанционното дело. Допълнително, с оглед доводите на
въззивника следва да се подчертае, че уведомлението е изпратено, при съблюдаване
на постигнатото с чл. 9 от договора за потребителски кредит съглашение, според което всички съобщения с изявления се считат за получени,
ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора – град ****, факс или електронна поща,
или съобщени по телефона.
Предвид горното, ищецът
е надлежно активно материално легитимиран да претендира процесните вземания,
които са му били прехвърлени надлежно с рамковия договор за цесия, а осъдителните искове за
процесните вземания на ищцовото дружество се явяват основателни и доказани.
Изложеното по -горе
налага извода за неоснователност на въззивната жалба, която следва да се остави
без уважение, а решението на районния съд в атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на жалбоподателя не се дължи присъждането на разноски в производството.
Въззиваемата страна има право на разноските за въззивното производство, но доколкото такива не се
претендират не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от
06.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1166 по описа за 2019 г. на РС-Пловдив в частта, в която Ч.Р.Ч. ЕГН **********
е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК **** сумата в размер на
7 656.45 лв. - главница за периода от 20.04.2017г. до 20.11.2021г. по
договор за потребителски кредит № CARU - 14155336 от 17.11.2016 г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, по договор за цесия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2019 г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумата в
размер на 168.69 лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.05.2017 г.
В останалата необжалвана част решението
е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: