Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 17.06.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ състав,
в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев
ч. гр. д. № 4184 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. при
ЧСИ № 12591 от 09.03.2020 г., подадена от длъжника по изпълнението – М.В.К.,
чрез нейният пълномощник – адв. Т. П., имаща за предмет
отказ от 24.02.2020 г. за прекратяване на изп. д. № 20168380407089/2016 г. по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
постановен във връзка с молба от 24.02.2020 г. на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателката оспорва като неправилен отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство образувано и водено срещу нея, като
посочва, че последното изпълнително действие датира от 19.02.2018 г., когато по
сметка на съдебния изпълнител е постъпило плащане на част от принудително
събирания дълг от трето задължено лице в резултат на наложен запор по банкова
сметка ***. Противопоставя се на възприетите в обжалвания отказ на съдебния
изпълнител съображения, че молбата на взискателя от 24.07.2019 г. за налагане
на запор върху новооткрита банкова сметка *** „П.И.Б.“ АД и последвалото
запорно съобщение, изпратено до банката на 03.09.2019 г., са довели до прекъсване на срока течащ по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
посочва, че сметката, върху която е наложен запор, е била открита още през 2015
г., т.е. преди образуване на изпълнителното производство. Мотивирана от изложените
съображения жалбоподателката се е обърнала към съдебния изпълнител да
констатира настъпилото при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратяване
на воденото по отношение на нея изпълнително производство с писмена молба от 24.02.2020
г. Тази нейна молба обаче била оставена без уважение от съдебния изпълнител с
обжалвания отказ от 25.02.2020 г. Искането към съда е за постановяване на
решение, с което да се приемат развитите от жалбоподателката оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания отказ в резултат на което същия да бъде
отменен, като на съдебния изпълнител бъдат дадени указания да издаде изрично
постановление за прекратяване на образуваното под негов опис изп. дело № 20168380407089/2016
г.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по
депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „А.К.“
ЕАД, който излага подробни съображения срещу нейната основателност.
Противопоставя се на доводите на жалбоподателката, че не е поискал
предприемането на изпълнителни действия в период повече от две години, като се
позовава на отправеното на 24.07.2019 г. до съдебния изпълнител искане за
налагане на запор върху банкова сметка *** „ПИБ“ АД. Поддържа възприетите в
обжалвания отказ на съдебния изпълнител съображения за отсъствието на
предпоставките за перемпция на изпълнителното производство, с оглед на което
счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е
изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична
последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената
от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Изтъква, че не
са налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изпълнително дело №
20168380407089/2016 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 20.10.2016 г. упражнена
от взискателя - „А.К.“ ЕАД на база изпълнителен лист, издаден на 12.08.2016 г. въз
основа на влязла в сила заповед от 01.07.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8793/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, срещу длъжника М.В.К.. С молбата е поискано налагането на запор
върху банкови сметки на длъжника по изпълнението.
На 28.10.2016 г. от съдебния
изпълнител е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника – „Х.Б.“
ООД, получено на 07.11.2016 г., с което е наложен запор върху всяко
възнаграждение за труд, което работодателят изплаща на длъжника – К.. На
14.11.2016 г. работодателят на същата е известил съдебния изпълнител, като е
признал на основание чл. 508 ГПК за основателно вземането върху което се налага
запора.
Спрямо длъжника по изпълнението
се установява, че върху нейни вземания по разкрити банкови сметки в „Т.Б.Д“ АД,
„У.Б.“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Б.П.Б.“ АД и „О.Б.Б.“ АД са били наложени запори,
като с писма, получени в кантората на съдебния изпълнител съответно на
16.03.2017 г., 17.03.2017 г., 14.03.2017 г., 13.03.2017 г. и 14.03.2017 г.
посочените банки са признали вземанията, върху които се налага запор, като са
заявили, че същите ще бъдат изпълнени.
На 15.03.2017 г., въз основа на
запорно съобщение изх. № 35762/28.02.2017 г., по партидата на „В.“ ООД в
Търговския регистър е вписан запор върху дружествените му дялове, притежавани
от длъжника - М.В.К..
От материалите по
изпълнителното дело е видно, че на 13.10.2017 г., 30.10.2017 г., 19.12.2017 г.
и 19.02.2018 г. в резултат на наложените запори по изпълнителното дело са по
сметката на ЧСИ са постъпили плащания от трети задължени по отношение на
длъжника по изпълнението лица, първото от които за сумата от 25,50 лв., а
последните три, всяко за сумата от 20 лв.
С молба от 24.07.2019 г.
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху вземанията
на длъжника по банкова сметка, *** „П.И.Б.“ АД. В изпълнение на отправената
молба на 03.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
банката, в отговор на което на 04.09.2019 г. е постъпило съобщение, с което
съдебният изпълнител е уведомен за открита в посочената банка сметка на
длъжника, като е посочено, както и че по същата няма налични средства.
С молба вх. № 09581/24.02.2010
г. длъжникът по изпълнението е поискал от съдебния изпълнител да прогласи
прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С обжалваният отказ от
24.02.2020 г. съдебният изпълнител е отхвърлил молбата на длъжника за
прогласяване прекратяването на производството по изп. д. № 20168380407089/2016
г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, като е намерил, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол
на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се
стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред основания, водещи до
прекратяване на изпълнителното производство, е визирано и това по ал. 1, т. 8
от цитираната разпоредба, където е предвидено, че изпълнителното производство
се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като позоваването
на жалбоподателката е именно за реализацията на така посоченото основание. Прекратяването
на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 настъпва
по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния
изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при
осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ се основава на положението,
че движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от
поведението взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия
или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на
активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за
предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е
въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на
изпълнителното производство. В този смисъл до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води
самото искане на взискателя за извършването на определено действие по
принудително изпълнение, както и предприемането на поисканото изпълнително
действие от органа по принудителното изпълнение. По отношение на кръга от
изпълнителни действия, прекъсващи законово установения двугодишен срок по
смисъла на чл. 433, т. 1, т. 8 ГПК, трябва да се отбележи, че със своята тълкувателна
практика с ТР 2/2013 г. ВКС прие, че такива действия са насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
При съобразяване на материали, съдържащи се в приложеното изп. дело №
20168380407089/2016 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, се установява, че в настоящия случай
поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществено, тъй
като след образуване на изпълнителното производство спрямо него не се
установява да е изтекъл период от две години, през който взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от материалите по приложеното от съдебния изпълнител копие на изп.
дело № 20168380407089/2016 г., след образуване на изпълнителното производство
по молба от 20.10.2016 г., в която е поискано налагането на запор върху банкови
сметки на длъжника по изпълнението, са предприети редица изпълнителни действия
в изпълнение на отправените до него искания на взискателя, съответно на
възложените му съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ правомощия, които изпълнително
действия на свой ред водят до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство. Така законоустановеният
двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното производство е прекъсван
последователно с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
на 28.10.2016 г., налагането на запор върху негови банкови сметки, открити в „Т.Б.“
АД, „У.Б.“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Б.П.Б.“ АД и „О.Б.Б.“ АД с изпращането на
запорни съобщения на 28.02.2017 г., както и с постъпването на плащания от трети
задължени по отношение на длъжника лица в периода от 13.10.2017 г. до
19.02.2018 г. Последните прекъсвания на срока за прекратяване на изпълнителното
производство са настъпили съответно на 24.07.2019 г., когато взискателят е
отправил до съдебния изпълнител писмено искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкова сметка, *** „П.И.Б.“ АД, както и на
03.09.2019 г., когато съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
банката. От изложеното е видно, че считано от датата на образуване на изпълнителното
дело – 20.10.2016 г. – не е изтекъл срок от две години от последното искане на
взискателя за извършване на изпълнителни действия, съответно от датата, на
която е предприето последното по време валидно изпълнително действие.
Напълно неоснователно е позоваването в жалбата, че банковата сметка в „ПИБ“
АД, по която титуляр е длъжника по изпълнението е била открита още през 2015
г., тоест преди образуването на изпълнителното дело, поради което кредиторът е
бил наясно с нейното съществуване още в началото на изпълнителния процес. Важно
е да се отбележи, че носителят на правото на принудително изпълнение не е
процесуално задължен да поиска и приведе в действие всички възможни способи за
изпълнение на подлежащото на удовлетворяване право, за което е допуснато
принудително изпълнение, респективно невъзползването от даден способ не го
лишава занапред във времето ако няма резултат от другите способи, които са били
предпочетени първоначално да изиска от съдебния изпълнител да го приложи. Това
е съвсем закономерно, доколкото този подход брани и длъжника от прекомерно
упражняване на принуда върху правата му сфера, тъй като една част от
имуществените му права остават незасегнати от предприетото принудително
изпълнение. В този контекст няма как да се възприеме разбиране, че кредиторът
губи процесуалното си право да насочи изпълнението към определен актив ако не
го е направил веднага, когато е узнал за неговото съществуване, респективно
губи ефекта от прекъсването на срока по чл. 433, т. 8 ГПК при предприемане към
даден момент на изпълнително действие от посочения порядък.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките на уреденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за
прекратяване на изпълнителното производство, на което се позовава длъжникът по
изпълнението. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания
отказ на съдебния изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното
производство, което налага упражнената срещу него жалба на длъжника по
изпълнението да бъде оставена без уважение, поради своята неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. при ЧСИ № 12591 от 09.03.2020 г., подадена от длъжника по
изпълнението – М.В.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез – адв. Т. П., с която се обжалва Отказ от
24.02.2020 г. за прекратяване на изп. д. № 20168380407089/2016 г. по описа на
ЧСИ М.Б., рег. № 838 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, постановен
във връзка с депозирана на 24.02.2020 г. молба на длъжника по изпълнението.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.