№ 22514
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110130689 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от В. С. С., ЕГН **********, в
качеството му на заемател по договор за паричен заем № 368956 от 12.06.2023
г. срещу *****, ЕИК ***** конститутивен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, под евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, под евентуалност чл. 146
ГПК за установяване нищожност на неустоечна клауза - чл. 8 от договор за
паричен заем № 368956 от 12.06.2023 г., кумулативно съединен с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца платената сума по нищожна неустоечна клауза в размер на 73,69 лв.,
ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателното плащане на
вземането, като размерът на последния иск е увеличен в хода на процеса.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за потребителски
кредит, с което му е предоставена в заем сумата от 300 лв. Излага становище,
че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор
представлява такъв за потребителски кредит. Сочи се, че в чл. 6 от договора е
било уговорено между страните кредитът да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на определени условия. Релевират се доводи, че съгласно чл. 8 от
договора в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 заемателят
дължи на заемодателят неустойка в размер на 204,80 лв., като неустойката се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Обосновава се, че
процесната клауза противоречи на закона и на добрите нрави. Ищецът счита,
че клаузата на чл. 8 от договора е нищожна. Излага подробни твърдения за
твърдяната нищожност на процесната клауза, както и на целия договор поради
ГПР извън законоустановения размер. Твърди, че в изпълнение на
задълженията по договора за кредит е изплатил на ответника сумата в размер
на 375 лв., като счита, че част от тази сума е платена без основание – въз
1
основа на нищожна клауза. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв
от ответника. Искът се оспорва като неоснователен и се излагат подробни
твърдения за валидността на договора за заем и клаузата за неустойка.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, под
евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, под евентуалност чл. 146 ГПК за
установяване нищожност на неустоечна клауза - чл. 8 от договор за паричен
заем № 368956 от 12.06.2023 г., кумулативно съединен с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца платената сума по нищожна неустоечна клауза в размер на 73,69 лв.,
ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателното плащане на
вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото,
че между страните има сключен договор с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци и че е платил
на ответника процесната сума.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора, въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
Съдът сдоклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор за паричен
заем № 368956 от 12.06.2023 г., с което на ищеца е предоставена от ответника
в заем сумата от 300 лв., както и че в чл. 6 от договора е уговорено между
страните кредитът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени
условия. Съгласно чл. 8 от договора в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 6 заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер
на 204,80 лв., като неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска.
2
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на
чл. 8 от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне на
обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в
договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 204,80лв.
Съгласно чл. 6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия. та, посочени в ОУ
за доход или банкова гаранция в полза на кредитодателя. Съдът намира, че
уговорената в чл.8 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение
противоречи на закона. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението
на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем
основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 8
от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не
при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне
на точно описано обезпечение. С оглед на това следва да се посочи, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва. Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го обогатила
неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Така както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
3
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и закона е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезщетение. Поради изложеното главният
иск за обявяване на клаузата за нищожна е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради изложеното съдът намира, че клаузата на чл. 8 от договора е
нищожна.
Доколкото не са се сбъднали условията за разглеждане на предявените под
евентуалност искове, съдът не следва да ги разглежда.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на 375 лв., от които 300
лв. главница, 1,31 лв. възнаградителна лихва и 73,69 лв. неустойка. Съдът
намира, че заплатената сума в размер на 73,69 лв. е недължимо платена,
доколкото ответникът не доказа валидна клауза като основание за плащане,
поради което искът по чл. 55 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
4
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в общ размер на 880 лв., от които 130 лв. за
заплатена държавна такса, 350 лв. за заплатен депозит за ССЕ и 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира за основателно
възражението на ответника за прекомерност въз основа на липсата на
фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от В. С. С., ЕГН **********, в качеството му на заемател по договор
за паричен заем № 368956 от 12.06.2023 г. срещу *****, ЕИК *****
нищожност на неустоечна клауза - чл. 8 от Договор за паричен заем № 368956
от 12.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД *****, ЕИК ***** да заплати на
В. С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 73,69 лв., представляваща
платена без основание сума въз основа на нищожна клауза на чл. 8 от Договор
за паричен заем № 368956 от 12.06.2023 г., ведно със законната лихва от
29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на В. С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 880 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5