Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 27.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен
съдия: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова, като
разгледа докладваното от съдия Чекунов гражданско дело № 113/2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Исковете са с правно основание чл.
327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Предявени
са от „БАЛКАН ПОЛИМЕРС“ ЕООД (предишно наименование
„ТАРГУМ“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1404, район „Триадица“, бул. „България“ № 45, ет. 3, офис 6, представлявано от
Управителя Н.С.Д., чрез пълномощника адв. Й.Б.Ч., срещу „СУПЕРВИЗИО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Своге, 2260, кв. „Двадесет и
едно“, бл. 3, ет. 6, ап. 16, представлявано от Управителя Н.Б.С.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № 28
от 27.04.2015 г., като ответникът му дължи сумата в размер на 21 774,93
лева – главница, представляваща 14,16% от незаплатена цена на продадени
суровини (полимери) в изпълнение на договора, за доставката на които са
издадени 22 отделни фактури, както следва:
1) Фактура № ********** от 28.02.2019 г., с падеж
30.03.2019 г., на стойност 3 745,50 лева, по която ответникът, на
06.06.2019 г., е извършил частично плащане в размер от 2 131,54 лева и
непогасената част от главницата по посочената фактура е в размер на 1 613,96
лева;
2) Фактура № ********** от 28.02.2019 г. с падеж
30.03.2019 г. на стойност 7 491,00 лева;
3) Фактура № ********** от 05.03.2019 г., с падеж
04.04.2019 г., на стойност 3 745,50 лева;
4) Фактура № ********** от 15.03.2019 г., с падеж
14.04.2019 г., на стойност 14 982,00 лева;
5) Фактура № ********** от 18.03.2019 г., с падеж
17.04.2019 г., на стойност 7 491,00 лева;
6) Фактура № ********** от 21.03.2019 г., с падеж
20.04.2019 г., на стойност 3 745,50 лева;
7) Фактура № ********** от 22.03.2019 г., с падеж
21.04.2019 г., на стойност 3 745,50 лева;
8) Фактура № ********** от 25.03.2019 г., с падеж
24.04.2019 г., на стойност 7 491,00 лева;
9) Фактура № ********** от 28.03.2019 г., с падеж 27.04.2019
г., на стойност 3 745,50 лева;
10) Фактура № ********** от 01.04.2019 г., с падеж
01.05.2019 г., на стойност 11 236,50 лева;
11) Фактура № ********** от 08.04.2019 г., с падеж
08.05.2019 г., на стойност 11 236,50 лева;
12) Фактура № ********** от 09.04.2019 г., с падеж
09.05.2019 г., на стойност 3 745,50 лева;
13) Фактура № ********** от 09.04.2019 г., с падеж
09.05.2019 г., на стойност 7 722,00 лева;
14) Фактура № ********** от 10.04.2019 г., с падеж
10.05.2019 г., на стойност 3 861,00 лева;
15) Фактура № ********** от 16.04.2019 г., с падеж
16.05.2019 г. на стойност 7 722,00 лева;
16) Фактура № ********** от 07.05.2019 г., с падеж
06.06.2019 г., на стойност 15 444,00 лева;
17) Фактура № ********** от 13.05.2019 г., с падеж
12.06.2019 г., на стойност 7 722,00 лева;
18) Фактура № ********** от 13.05.2019 г., с падеж
12.06.2019 г., на стойност 3 861,00 лева;
19) Фактура № ********** от 20.05.2019 г., с падеж
19.06.2019 г., на стойност 7 722,00 лева;
20) Фактура № ********** от 23.05.2019 г., с падеж 22.06.2019
г., на стойност 11 682,00 лева;
21) Фактура № ********** от 27.05.2019 г., с падеж
26.06.2019 г., на стойност 3 894,00 лева;
22) Фактура № ********** от 28.05.2019 г., с падеж
27.06.2019 г., на стойност 3 894,00 лева.
Твърди се, че за доставката на продадените суровини
(полимери), описани във фактурите са съставени приемо-предавателни протоколи,
подробно описани в исковата молба.
Сочи се, че незаплатеният от ответника остатък по
гореизброените фактури е в размер на 153 793,46 лева, от които сумата в размер
на 67 500 евро (равняващи се на 132 018,53 лева) е заплатена на
05.11.2020 г. на ищеца от трето за делото лице – „Атрадиус Кредито и Каусион,
С.А. де Сегурос и Реасегурос клон България“ КЧТ, ЕИК *********, въз основа на
Застрахователна полица № .. от 04.06.2018 г., по силата на която е осигурено
застрахователно покритие по отношение на вземанията на ищеца за продажби,
осъществени в периода на валидност на полицата (01.06.2018 г. – 31.05.2019 г.).
Поради това, в настоящото производство се претендира разликата между сумата от
153 793,46 лева и сумата от 132 018,53 лева, в размер на 21 774,93
лева. Ищецът претендира и сумата в размер на 3 911,56 лева – лихва за
забава, изчислена за периода от деня, следващ падежа на вземанията по всяка
една от фактурите, формиращи главницата, до датата на предявяване на исковата
молба – 25.02.2021 г., съобразно приложени към исковата молба изчисления на
законната лихва. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата в размер на
21 774,93 лева, за периода от предявяването на исковата молба до
окончателното й погасяване, както и разноски за настоящото производство.
С отговора ответното дружество е направило възражение, че
сумите и количествата предявени от ищеца към ответника, не съответстват реално
с полученото и платено от ответника, тъй като ищецът не е поискал и не е
направено засичане на операциите извършени между двете фирми.
В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца и
законният представител на ответника подробно аргументират тезите си. Последният
заявява, че е получил фактурите посочени в проекта за доклад, но няма
доказателства за плащане, тъй като претендираните суми не са платени. Не
оспорва дължимостта на сумата 21 774,93 лева и иска да я плати.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като логично
и безпротиворечиво.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид
постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Договор № 28 от 27.04.2015 г., като
в титулната част на документа е посочено ответното дружество като купувач, а като
продавач – ищецът. Съгласно чл. 1 от договора, продавачът се задължава да
доставя и продава на купувача определени количества стоки, срещу което
купувачът се задължава да заплаща уговорената между страните цена. Съгласно чл.
3 от договора, същият се сключва за срок от три години, считано от датата на
подписването му, като след изтичане на срока на договора същият се подновява
автоматично, ако никоя от страните няма претенции за прекратяването му. По
делото липсват доказателства за изявление на която и да било от страните за
прекратяване на договора. Съгласно чл. 5 от договора, заплащането на стойността
на заявената от купувача стока се извършва по банков път по посочена от
продавача сметка. Плащането от страна на купувача се извършва най-късно до
тридесет дни след доставка. В случай, че в офертата на продавача е предвидено
различно условие за доставка и заплащане на стоката, то валидни са условията по
офертата. Съгласно чл. 6 от договора, продавачът издава фактура за доставени на
купувача стоки.
В изпълнение на договора са продадени от продавача на
купувача суровини (полимери), като последните са подробно описани в приетите по
делото 22 броя фактури, посочени по-горе и са приети от купувача, видно от
приетите по делото 27 броя приемо-предавателни протоколи. Ответникът не
оспорва, а тъкмо обратното – признава, че е получил фактурите. Не са оспорени
от ответника и приемо-предавателните протоколи за продадените стоки.
Падежът на задължението за плащане на цената за
продадените и доставени суровини (полимери) е посочен във всяка една от
издадените фактури, което дерогира срока за плащане, посочен в чл. 5 от
договора, съгласно изр. 3 на посочения текст. На 06.06.2019 г., от страна на
ответното дружество е извършено частично плащане, в размер на 2 131,54
лева, само по най-старата фактура – Фактура № ********** от 28.02.2019 г., с
падеж 30.03.2019 г., на стойност 3 745,50 лева, а непогасената част от
главницата по посочената фактура е в размер на 1 613,96 лева.
Задълженията, посочени в останалите фактури не са платени, видно от
заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Последното
обстоятелство се признава и от законния представител на ответното дружество в
проведеното по делото открито съдебно заседание.
От заключението на приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза, както и от писмените доказателства по делото се
установява, че незаплатеният от ответника остатък по гореизброените фактури е в
размер на 153 793,46 лева, от които сумата в размер на 67 500 евро
(равняващи се на 132 018,53 лева) е заплатена на 05.11.2020 г. на ищеца от
трето за делото лице – „Атрадиус Кредито и Каусион, С.А. де Сегурос и
Реасегурос клон България“ КЧТ, ЕИК *********, въз основа на Застрахователна
полица № .. от 04.06.2018 г., по силата на която е осигурено застрахователно
покритие по отношение на вземанията на ищеца за продажби, осъществени в периода
на валидност на полицата (01.06.2018 г. – 31.05.2019 г.). Разликата между
сумата от 153 793,46 лева и сумата от 132 018,53 лева е в размер на
21 774,93 лева, представляваща 14,16% от незаплатена цена на продадени
суровини (полимери) в изпълнение на договора, за доставката на които са
издадени посочените по-горе 22 фактури.
Лихвата за забава, изчислена за периода от деня, следващ
падежа на вземанията по всяка една от фактурите, формиращи главницата, до
датата на предявяване на исковата молба – 25.02.2021 г., възлиза на сумата в
размер на 3 911,56 лева, видно от заключението на приетата по делото съдебно
– счетоводна експертиза и от изчисленията на законната лихва, представени с
исковата молба.
Така изложената фактическа обстановка съдът
приема за установена по делото въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и заключение на съдебно – счетоводната експертиза, които са
напълно непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Между страните е възникнало и същите през
процесния период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение –
Договор № 28 от 27.04.2015 г., по който ищецът е продавач, а ответникът –
купувач. В изпълнение на договора са продадени от ищеца на ответника суровини
(полимери), подробно описани във фактурите, които са доставени на ответника, а
последният е приел изпълнението.
Следователно за ответника е възникнало
задължението да заплати получените стоки. Тъй като не е доказал наличие на
валидно погашение, а напротив – в откритото съдебно заседание признава, че
плащане не е било извършено, искът за главница се явява основателен до установения
от вещото лице размер – 21 774,93 лева, който съвпада с претендирания,
като са съобразени извършеното частично плащане от ответника и платеното от
третото за делото лице. Това налага извода за основателност на иска в пълния
предявен размер.
Тъй като плащането по процесните фактури е
следвало да се осъществи в предвидените в тях срокове от издаването им, то с
изтичане на тези срокове е налице забава (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
Размерът на лихвата за забава по чл. 86 от ЗЗД
за периода на забавата за всяка фактура, следващ падежната дата до
предявяването на исковата молба в съда, възлиза на сумата в размер на 3 911,56
лева, съгласно установеното от вещото лице. Това налага извода за основателност
на иска в пълния предявен размер.
В тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, както следва: 1 027,46 лева – платена
държавна такса за производството; 250 лева – възнаграждение за вещо лице и
1 435,58 лева – платено адвокатско възнаграждение от ищеца или общо 2 713,04
лева. Искането на ответника за разделянето на тези разноски между страните е
неоснователно, тъй като законът не предвижда такава възможност при уважаване на
предявените искове в пълен размер. Правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда,
че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, като в настоящия случай исковете са уважени изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „СУПЕРВИЗИО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Своге, 2260, кв. „Двадесет и едно“, бл. 3, ет. 6, ап. 16, да
заплати на „БАЛКАН ПОЛИМЕРС“ ЕООД (предишно наименование „ТАРГУМ“ ЕООД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. 1404, район
„Триадица“, бул. „България“ № 45, ет. 3, офис 6, сумата от 21 774,93 лева,
представляваща неплатена цена на доставена стока (главници) по посочени в
мотивите фактури и договор, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със
законна лихва от 25.02.2021 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 3 911,56
лева, представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на
главницата за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2021 г., както и 2 713,04
лева разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :