№ 50
Силистра,
13.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Василева
2. Виолета Александрова
при секретаря Мирена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 68 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
443/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1419/2017 г., Силистренският районен
съд е признал за установено по отношение на ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева” гр.
Силистра, ЕИК *********, че Община гр. Силистра, ЕИК *********, е собственик на
недвижим имот с идентификатор 66425.500.128 в гр. Силистра, бул. „Македония №
190, с площ 163 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и
начин на трайно ползване за търговски комплекс при съседи: имот с идентификатор
66425.500.5116 и го е осъдил да предаде владението върху заетата част от описания
имот, да заплати обезщетение за ползването на 78,80 кв.м. от имота в размер на
10 000 лв., ведно със законна лихва от 31.08.2017 г. до зплащането, както
и разноски по делото в размер на 1 950 лв.
Производството
е образувано по въззивна жалба на ЕТ
„Ерма-90-Ружена Куртева” гр. Силистра чрез процесуален представител с
искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове,
претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата Община-Силистра чрез
процесуален представител моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение, претендира разноски за въззивната
инстанция.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните в двете инстанции, доказателствата по
делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът
твърди и представя писмени доказателства, че е собственик на процесния недвижим
имот, моли да му бъде предадено владението върху частта от имота, върху която
ответникът има временна постройка, както и да му бъде заплатено обезщетение за
ползите, от които е бил лишен. Ответникът оспорва предявените искове с
възражението, че ищецът не се легитимира с документ за собственост и че е
придобил по давност собствеността върху право на строеж за процесната
постройка.
Районният
съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния
действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно
решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които
въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата
препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се
потвърди без преповтаряне на мотивите.
Следва да
се добавят мотиви в посока несъстоятелността на възраженията на
ответника-жалбоподател. Последният не оспорва заключението на тройната
експертиза, съответно регулационните и кадастрални планове и не спори, че
сградата е изградена като временна постройка по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
(отм.). Процесуалният представител заявява в писмения отговор на исковата
молба, че по негово мнение „нормативното основание в строителното разрешение не
определя статута на сградата“, защото е иградена не с метални конструкции с
леки етернитови панелки, а с тухли и стоманобетон, разрешени видно от
приложената обяснителна записка. Тази обяснителна записка е едно правно нищо,
защото е предложена от архитект на инвеститора и е одобрена с печат на главен
архитект без никакво правно основание, дори без дата. Освен това е заявена към
проект за узаконяване, но акт узаконяване по смисъла на траен устройствен
статут по реда на § 17, ал.2 от ПЗР на ЗУТ липсва. Служебно известна е
порочната практика в началото на деветдесетте години на миналия век в цялата
държава за разрешаване строителство на временни постройки. Трайната съдебна
практика на ВКС и ВАС обаче е категорична, че собствениците на постройки по
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.) не са собственици на правото на строеж. Разрешаването
на такива постройки е регламентирано да се извършва основно върху държавна и
общинска земя, както е в процесния случай. Ако изграждането е върху частен
терен на физическо лице, то следва да има писмено съгласие и такова твърдение
по делото няма. Възразявайки по собствеността на терена, ответникът не заявява
чия е, като не е общинска. Не се спори, че същият е плащал наем на общината за
земята, което е видно и от приложеното дело от три инстанции за облигационен
спор.
Въззивната
жалба не налага промяна на мотивите. Ответникът-жалбоподател повтаря
съображения, които вече са обсъдени. Неоспореното заключение на експертизата
ясно сочи, че теренът е общинска собственост. Липсата на акт за общинска
собственост не променя този извод, защото по своята правна същност той само
констатира собствеността и има декларативно действие но не е задължителен
документ, легитимиращ собствнса.
На
ответницика по жалбата следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в
размер на 1 300 лв.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 443/18.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1419/2017 г. по описа на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „Ерма-90-Ружена Куртева” гр.
Силистра, ЕИК *********, да заплати на Община гр. Силистра, ЕИК *********,
разноски за въззивната инстанция в размер на 1 300 (хиляда и триста) лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.