Р Е Ш Е Н И Е
№544/6.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети януари, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №17904 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото се
развива по предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр.
чл. 99, ал.1 ЗЗД от А.З.К.Н.П.З.
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** срещу С.А.А. ЕГН********** ***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
500лв. главница
по договор за заем
от 26.07.2017г., цедирани в полза на заявителя на 2.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата
на сезиране на съда-26.09.2018г. до окончателното й изплащане, 236.25лв.
неустойка за неизпълнение за времето от
30.07.2017г. до
22.04.2018г., 245лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране, 54.56лв.
лихва за
времето от 26.08.2017г. до 20.09.2018г., 236.25лв. такса за експресно разглеждане на документи, 87.61лв.
договорна лихва за времето
от 25.08.2017г. до
22.04.2018г.
В исковата молба се излагат твърдения, че заемодателят „ВК“ ООД е
предоставил на длъжника заем в размер на 500 лева, като договорът за кредит има
характер на разписка за получената сума. Ответникът не е сторил плащания по
договора за заем, като падежа на задължението е настъпил на
22.04.2018г.Посочва, че доколкото страната не е изпълнила задължение за
обезпечение на задължението, а именно да посочи физическо лице поръчител, което
да отговаря солидарно за задължението или валидна банкова гаранция, то същия
дължи неустойка в размер на 236,25 лева, която се начислява еднократно. Във
връзка с проведени дейности по събиране на задължението – телефонни разговори,
изпращане писма, покани и пр., сочи че дължи и сумата от 245 лева разходи и
такса по извънсъдебно събиране на задължението. Претендира и мораторна лихва за
периода от датата на забавата до депозиране на заявлението за издаване заповед
за изпълнение на парично задължение в съда. Посочва, че вземането е придобито
от ищеца по договор за цесия от 01.12.2016г. ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител
на ответника. Предявения иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се
наличието на облигационно правоотношение между заемодателят „ВК“ ООД и
ответника. Оспорва наличието на валиден договор за цесия между стария и новия
кредитор на вземането. Сочи, че ответника не е уведомен за прехвърляне на
задължението, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД. Счита клаузите на договора за кредит за
неравноправни и противоречащи на ЗЗП, в частта на уговорената неустойка и такса
и разходи по извънсъдебно събиране на задължението, както и допълнителна услуга
за експресно разглеждане на документи. В евентуалност намира неустойката за
нищожна, като противоречаща на чл. 26, ал.1 ЗЗД, доколкото накърнява добрите
нрави.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за паричен заем
№5372758/26.07.2017г., въз основа на който кредиторът „ВК“ отпуска на
кредитополучателя С.А.А. сумата от 500 лева, за срок
от 9 месеца, при уговорен падеж на задължението 22.04.2018г. Уговорения ГПР
възлиза на 49,44%.
По делото е представен и препис от рамков договор за
цесия от 01.12.2016г. между „ВК“ и „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД, както и Приложение №1/02.05.2018г., от което се установява, че
ищецът е придобил вземането по договор
за паричен заем №5372758/26.07.2017г.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
11712/28.12.2016г. ,„ВК“ упълномощава „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД да осъществи уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Прието по делото е заключение на вещото лице Д.П., в
което се посочва, че размера на дължимата главница възлиза на 500 лева,
договорната лихва възлиза на 87,61 лева, неустойка в размер на 236,25 лева,
такса за експресно разглеждане – 236,25 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът
за заем за
послужване е реален и за да породи правно
действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари или
други заместими вещи, докато същият
се задължава да ги върне в същото
количество и качество на уговорения падеж. Разпоредбата на
чл.240, ал.2 от ЗЗД дава право на заемодателя да получи възнаградителна лихва, ако такава
е уговорена.
От представените
по делото доказателства се установява, че е възникнала валидна облигационна връзка, основана на договор за предоставяне на паричен заем №5372758/26.07.2017г., по
силата, на който „ВК“ ООД,
в качеството на заемодател се е задължило да предостави на ответника, като заемател сумата от 500 лв., която сума последният е следвало
да върне, ведно с възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент от 49,44%, на разсрочено плащане
от девет погасителни вноски, последната от която с падеж на 22.04.2018г.
В чл.3, ал.2 от договора изрично
е посочено, че служи за разписка
за получаване на заемната сума. След като
ответникът е положил подпис на всички страници на договора, същият е признал,
че заемната сума му е
била предоставена.
Следователно с реалното
получаване на сумите от ответника, съдът приема,
че е сключен договора за заем.
Уговореният падеж на първата погасителна
вноска е настъпил на 25.08.2017г., а на последната на
22.04.2018г., който момент предхожда депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда –
26.09.2018г. От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че погасяване на задълженията по процесния
договор за заем не осъществявано от ответника. В тежест на последния бе да
установи плащане на задължението, който положителен факт не бе доказан в хода
на съдебното производство.
При тези съображения и доколкото съдът прие, че между „ВК“ и ответника е
възникнала валидна облигационна връзка по договор за паричен заем №5372758/26.07.2017г.,
то следва да бъде прието, че в последствие кредитора „ВК“ надлежно се е
разпоредил с вземането си. От представения по делото рамков договор за цесия от
01.12.2016г. и Приложение №1 от
02.05.2018г., съдът приема, че носител на вземането е станал настоящия ищец.
Съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не е
елемент от фактическия състав на цесията. С последното се цели да бъде доведено до знанието на
длъжника, кой е носител на вземането.
Разпоредбата на цитирания текст посочва, че стария кредитор следва да осъществи
уведомяване за осъществената цесия, но не следва да бъде отричан института на
упълномощаване, като вместо него друго лице, включително и нови кредитор да
осъществи тази дейност. В такава хипотеза е осъществено и настоящото
уведомяване, като към исковата молба, с която е представен договора за цесия се
представя и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
11712/28.12.2016г., с което ,„ВК“ упълномощава „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД да осъществи уведомяване на длъжниците по реда на
чл. 99, ал.3 ЗЗД. Препис от исковата молба ведно с договора за цесия и
пълномощното е връчен на особения представител на ответника, на който съдебната
практика приема, че може да бъде съобщена същата, поради което съдът намира, че
процедурата по уведомяване визирана в чл. 99, ал.3 ЗЗД е надлежно проведена. В
случая макар и цесията да не е била съобщена преди депозиране на заявлението в
съда, то в последствие в исковото производство уведомяване по реда на чл. 99,
ал.3 ЗЗД бе осъществено.
С оглед изложеното договорът за прехвърляне
на вземания валидно обвързва длъжника и същият дължи плащане
на новия кредитор, в лицето на ищеца.
По тези
съображения предявените искове за главница в размер на 500 лева и договорна
лихва в размер на 87,61 лева се явяват основателни в пълните им предявени
размери.
От датата
на падежа ответникът е изпаднал в забава по смисъла
на чл.84, ал.1 от ЗЗД и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата -26.08.2017г., а т.е. деня следващ
деня на падежа на първата погасителна вноска, по която липсва плащане, до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а в случая до поисканата дата -20.08.2018г. Съдът намира и тази
претенция за доказана по основание и размер, поради което следва да бъде
установено, че ответникът дължи сумата от 54,56 лева.
По отношение на претенцията за сумата от 236,25 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение;
Същата е уговорена при
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция в тридневен срок от подписване на договора –
чл.5 от последния.
На първо място, така уговорената
неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда задължение
на кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставянето
на кредита. В действителност посочената клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, като води до
неоснователно увеличаване на размера на неговите задължения.
На второ място, неустойката обезпечава
изпълнението на допълнително задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди от неизпълнение на основното задължение на потребителя за връщане на
заетата сума, като освен това размерът на неустойката възлиза почти на
половината от този на главницата. По тези аргументи съдът намира, че разглежданата
неустойка е нищожна, тъй като води до свръхобезпеченост
на кредитора и създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване.
Същата излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна
и наказателна функции и в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
В допълнение следва да бъде
отбелязано още, че множеството условия, на които следва да отговаря
поръчителството, респ. банковата гаранция, и краткият тридневен срок, в който
трябва да бъде осигурено обезпечението, водят до практическа невъзможност за
своевременно изпълнение на това задължение на потребителя. Последното от своя
страна обуславя извода, че крайната цел на кредитора от включване на тази
клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а да
си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената
неустойка е разсрочено и включено във вноските по погасителния план (справка №1
към заключението на съдебно – счетоводната експертиза) , изготвянето на който
логически, а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества сключването на договора.
При тези съображения този иск за
приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 236,25 лева – неустойка
за неизпълнение на договорно задължение следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По отношение на претенцията за установяване дължимостта на сумата от 245
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането;
По твърдения в исковата молба са,
че при забава на плащането на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходите за изпращане на електронни съобщения, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани за събиране на просроченото
вземане, като при дълготрайна забава се ангажира и дейността на служител, който
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Така начислената
такса противоречи на императивната норма, обективирана в разпоредбата на чл.
33, ал. 1 във вр. чл. 2 ЗПК, според която при забава
на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Начисляването на допълнителни такси за
извънсъдебно събиране на вземането на практика заобикаля посочената законова
разпоредба, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава.
Освен това посочените такси са свързани с управлението на просрочения кредит и
същите са недължими, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
При тези съображения този иск за
приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 245 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на претенцията за установяване дължимостта на сумата от 236,25
лева – такса за експресно разглеждане на документи;
Претендираната такса за експресно
разглеждане на документите,
чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от
ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване на кредита. А експресното
разглеждане на документи, респ. проверката
на платежоспособността на длъжника,
е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази
такса кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността
на тази уговорка се подкрепя и от
това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора,
която да обоснове начисляването на претендираната от него такса
– не е ясно каква е разликата между експресното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга
процедура освен тази, която е наречена
от кредитора „експресно разглеждане на документи“. Отделно от това уговореният
размер на тази такса (236,25 лева) представлява
около 47,25% % от размера на самия кредит (500.00 лева), като
не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран този необосновано висок размер, което
е допълнително основание да
се приеме, че по същество
тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин
кредита, респ. ГПР, като основен
критерии за длъжника при определяне
на финансовата тежест на кредита.
При тези съображения този иск за
приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 236,25 лева – такса за експресно разглеждане на документи следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът по
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство в размер
на 426,18 лева, съразмерно уважената
част на предявените искове. В полза на страната следва да бъдат присъдени и
съдено – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за сторени в
заповедното производство в размер на 36,45
лева, съразмерно уважената част на предявените искове, като тук за основа
при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът
взима за база сумата от 50 лева, н.осн.26 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.А.А. ЕГН********** *** дължи на А.З.К.Н.П.З.
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 500 лева - главница по договор за паричен заем №5372758/26.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда
- 26.09.2018г. до окончателното
й изплащане на задължението, сумата от 87.61 лева договорна лихва за времето от 25.08.2017г. до 22.04.2018г., както и сумата от 54.56 лева лихва за забава за времето от 26.08.2017г. до 20.09.2018г., които суми са цедирани в полза на ищеца с договор за цесия от
01.12.2016г. и Приложение №1 от 2.05.2018г. към него, като отхвърля предявените
искове за сумата от 236.25 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за времето от 30.07.2017г. до 22.04.2018г., за сумата от 245 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране, както и за сумата от 236.25 лева такса за експресно
разглеждане на документи, н.осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД.
Осъжда С.А.А. ЕГН********** *** да заплати
на А.З.К.Н.П.З. ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 426,18
(четиристотин двадесет и шест лева и 18 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство и сумата от 36,45 ( тридесет и шест лева и 45 ст.) лева,
съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство, съразмерно уважената част на
предявените искове, на осн .чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :