Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева от ОП- Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 11/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано и по касационна жалба от „Фортех” ЕООД, ***, ЕИК ***, подадена чрез пълномощник,
против Решение №74/06.12.2022 г.,
постановено по анд №172/2022 г.
по описа на Районен
съд - Момчилград. Касаторът намира решението
за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи,
че дружеството не е работодател, по смисъла на КТ, спрямо лицето К. И., нито
пък се е договаряло с това лице за осъществяване на трудова дейност. В тази връзка счита, че не е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 от КТ.
Счита също, че декларацията по чл.402 от КТ, е попълнена от непълнолетно лице,
без съгласието на родител, поради което е негодно доказателство за установяване
на административното нарушение, посочено в НП. По тези съображения
иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на Дирекция “ИТ”, гр.
Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна.
В представеното по делото писмено становище, излага доводи за законосъобразност
на оспореното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение, ако то е над минималния
размер, определен в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали,
намира жалбата за неоснователна
и моли да се остави в сила
решението на РС – Момчилград. Счита, че нарушението
е доказано, поради което ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок
и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №172/2022
г. по описа на Районен съд - Момчилград.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото във
връзка с касационните оплаквания и провери решението, приема за установено следното:
С оспореното решение, РС
- Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200172 от 01.07.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция
по труда”, гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.З от КТ, на „Фортех” ЕООД, *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1 от КТ, като е осъдено дружеството да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, разноски
по делото в размер на 100 лв.
За да постанови горния
резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и че нарушението се установява безспорно от доказателствата по делото.
Позовавайки се на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и И. С.,
както и на декларацията, попълнена от К. И., съдът е приел за безспорно установено по делото, че последното лице е предоставяло работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявало трудова дейност, поради което е налице трудово правоотношение.
Посочено е, че на
10.05.2022 г., лицето К. А. И. е извършвало
дейност по товарене на трупи на товарен автомобил в полза на дружеството.
Последната дейност била възприета от свидетелите-очевидци – С., Ю. и И.,
извършили проверката. Обсъдена е подписаната от работника декларация по чл. 402 КТ, в която са описани основните елементи на трудовото правоотношение. Прието
е, че работодателят не е сключил трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа, в нарушение на разпоредбите
чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно била ангажирана и административнонаказателната
отговорност на „Фортех” ЕООД ***. Изложени и съображения за
липса на предпоставките за прилагане на чл.415в от КТ. Във връзка с възраженията на жалбоподателя е посочено, че непълнолетието на
лицето, само по себе си не е обстоятелство, което да опровергае декларираните
от него данни, като последните се потвърждават и от показанията на
свидетелите-очевидци.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът намира, че същото е
валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не се констатираха
нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на процесуалните
правила.
Изводите
на въззивния съд за съставомерност
на деянието и доказаност на нарушението са правилни и
се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилен е и изводът на районния
съд, че в конкретната хипотеза лицето е престирало работната
си сила и правоотношенията между страните са трудови, поради
което приложими за тях са разпоредбите на КТ.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана за това, че при
извършена на
10.05.2022 г. проверка по спазване на трудовото законодателство се установило, че
в землище на ***, лицето К. А. И. осъществявало дейност, характерна за
длъжността „***“ - прехвърляло дървени трупи на
тежкотоварен автомобил. По делото е приложена и писмена декларация,
подписана К. И., в която последният е посочил, че
работи като ***, за фирма „Фортекс” ЕООД, с работно
време от 8.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв., с почивка в работния ден от 1 час и с почивен ден - неделя. В
декларацията лицето е посочило също, че няма сключен трудов или граждански
договор и не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор.
При тези
факти съдът намира,
че правилно
констатираното деяние е било квалифицирано като нарушение на чл.62,
ал.1,
вр.чл.61,
ал.1 КТ,
т.к. в случая безспорно е
установено,
че на 10.05.2022 г., И. е престирал работна сила
по трудово правоотношение, което е следвало да се оформи със трудов
договор в писмена форма и то преди постъпването му на работа.
Неоснователни са
възраженията на касатора, поддържани и пред
настоящата инстанция, че лицето, за което се твърди, че е престирало
труд, с оглед възрастта си, не може да прави валидни волеизявления. Безспорно
е, че посоченото лице е навършило 16 годишна възраст към момента на извършване
на проверката, поради което попълнената от него декларация е валиден частен
свидетелстващ документ. Последната не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, но преценката й в съвкупност с всички
останали доказателства, писмени и гласни такива, води до извод за наличието на
трудово правоотношение между работника и касационния жалбоподател.
По
изложените съображения съдът намира,
че оспореното
решение е
законосъобразно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от
ответната страна искане, касаторът следва да заплати
на ИА „Главна инспекция по труда“, гр.София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено
съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №74/06.12.2022 г., постановено по анд №172/2022 г.
по описа на Районен съд - Момчилград.
ОСЪЖДА
„Фортех” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр.София, деловодни
разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.