№ 49
гр. Радомир, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20221730200070 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Перник е наложил на жалбоподателя М. ДР. ХР. административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
По делото се установява, че на . г. бил съставен акт № 414793 за установяване на
административно нарушение от свидетеля К. ИВ. ВЛ. в присъствието на свидетелите Г. АТ.
ХР. и ДР. Д. М., срещу М. ДР. ХР., за това, че на . г., в 22,50 ч., в гр. Р., ЖК „А.“, пред бл. .,
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Ф.П.“, с рег. № ., като същият се
движел на заден ход, за да влезе в реда на паркираните моторни превозни средства на
паркинга пред блока, като при извършената проверка се установило, че водачът управлява
моторното превозно средство под въздействието на алкохол, като пробата била извършена с
техническо средство „Алкотест Дрегер“, модел „7410+“, с фабричен № ARSM-0040, който
отчел положителен резултат от 1,16 промила алкохол в издишания от водача в уреда въздух.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № . за ФСМП – Р..
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление № . г. следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Това е така, тъй като на първо място съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение, което е
накърнило правото на защита на жалбоподателя, от което следва, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. При служебна
проверка на АУАН и НП съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето, респ. издаването им, което обуславя
незаконосъобразност на постановлението и това се явява абсолютно отменително основание
досежно атакуваното наказателно постановление.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът управлява с
концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух в размер над 0,8 на хиляда,
а именно 1,16 на хиляда, като нарушението е описано по следния начин: „Управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта на 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително“. Същевременно наказващият орган е възвел деянието по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, съгласно който текст: „На водача на пътно превозно средство е забранено: да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“. В този смисъл посочената
разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за осъществяване на деянието, т. е. касае се
за различни хипотези на неговата реализация и за различни обективни съставомерни
признаци на същото. При така дадената правна квалификация на деянието следва да се
приеме, че нарушението е осъществено и/или в двете форми, но това не е отразено нито в
2
АУАН, нито в НП. В случая е налице сериозно разминаване между фактическото и
юридическо обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно недопустимо. Налице е
процесуално нарушение на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 4, и т. 6 от ЗАНН, досежно минимално изискуемите реквизити на
АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства,
релевиращи състава на изследваното нарушение, описание на последното и нарушените
законови разпоредби. В случая остава неясно както за наказаното лице, така и за съда, кои
фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени и
инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан жалбоподателят – дали за това,
че е управлявал с концентрация на алкохол в размер над законово разрешените граници,
като непрецизно е било квалифицирано деянието му, или управлението е сторено и след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в коментираните актове е
пропуснат да се посочи този факт. И в двата случая, обаче, било досежно фактическите
обстоятелства и описанието на нарушението, било досежно правната квалификация, същите
е следвало да намерят своето пълно и точно отражение в оспорваните актове. Посочените
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като водят до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената
част на наказателното постановление има възможност да разбере какво е вмененото му във
вина административно нарушение и изобщо представлява ли административно нарушение
същото, както и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава, а освен това и
поставя в невъзможност съда да прецени дали правилно наказващият орган е определил
размера на наложените му наказания.
По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка в акта за
установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление,
предвид ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, не е
установена и доказана по безспорен начин. Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на нарушението по чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП. С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното
производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от
обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е определен предметът на
доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на
нарушителя в него, т. е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на
деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. По
делото липсват категорични доказателства, че на процесната дата лекият автомобил е бил
управляван от жалбоподателя, като в тази връзка свидетелят М. сочи, че не е видял
жалбоподателят да се качва в лекия автомобил. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката Любенова, според която жалбоподателят не е управлявал автомобила и
полицейските служители са дошли на място и са извършили проверка, след като лекият
автомобил вече е бил паркиран. Разколебана е и презумптивната доказателствена сила на
АУАН, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво
да установяват съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за
3
осъществено административно нарушение по 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не е подкрепен от
убедителни доказателства, поради което и повдигнатото административнонаказателно
обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
НП № . г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да осъди
ОДМВР – Перник да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на
300,00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-004388/21.01.2022 г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с което на М. ДР. ХР., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. 7, ап. 19, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10
контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на М. ДР. ХР., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. 7, ап.
19 сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4