РЕШЕНИЕ
№ 4542
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. Л.
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110134752 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с пр. осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 72 от
ЗРТ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – „Р.“ ООД, твърди, че с ответника - „П. М.“ ЕАД, били в договорни отношения.
Бил сключен договор от 27.05.2016г. за предоставяне на ефирно време.
С оглед изложеното, ищецът моли да се установи по отношение на ответника, че дължи
главница от 2 409,09 лева (фактури от 28.06.2016г. и 14.11.2016г.), както и сумата от
1 111,75 лева, мораторна лихва за периода от 03.07.2016г. до 01.02.2021г.
Ответникът - „П. М.“ ЕАД, оспорва иска:
- не бил страна по сделката.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Представен е договор от 27.05.2016г. (заверен с „вярно с оригинала“ от процесуалния
представител на страната), но подписът на лицето представляващо ответника, е оспорен по
реда на чл. 193 от ГПК. Доказателствената тежест е върху ответника. Става въпрос за
обикновен писмен договор, като в края на текста – стр. 3, л. 7, са положени подписи (общо
три – два за поръчителя и един за изпълнителя, като съответното каре от договора е
разделено вертикално за по-голяма яснота).
В тази връзка, вече след насрочване на делото, ищецът заявява, че ще се полза от
1
документа – молба от 04.10.2021г.
В първото о.с.з. (04.11.2021г.) процесуланият представител на ищеца, след като е
допусната СГЕ, заявява, че договорът бил сканиран и може би се нмирал в държане на
ответника (нещо, което и преди и към този момент се оспорва от „П.М.“ ЕАД). Дадена е
възможност на страната да представи оригинал – 7-мо дневен срок, като при неизпълнение
документът ще се счита изключен от доказателствената маса (първо о.с.з.). В крайна сметка
оригинал не е представен по делото. Вместо това е депозирана молба от 11.11.2021г., в която
за първи път се излагат твърдения за електронен документ (л. 115).
Съобразно изложеното, а и предвид посоченото по-долу в „от правна страна“, съдът
намира, че по делото няма валиден документ, установяващ договорни отношения между
страните.
До ответника е изпратено съобщение – Телепоща (л. 10), като няма никакви данни то
да е получено. Съответно и факта на получаването е оспорен.
Между представители на ищеца и Петя Каракачанова е проведена електронна
кореспонденция. В нея се е включила и Н. О. (например - л. 17), но отдолу в документа има
лого на „......“. В крайна сметка действително са пратени данните на ответника (л. 28). Ел.
писмо е изпратено и до г-жа В. Т. (л. 33). Твърди се, че поради грешка на ищеца не била
издадена фактура за м. юли, като по технически причини това щяло да стане през юни.
Освен това се сочи, че от страна на формалния поръчител (ответника), пред тази година
няма никакви плащания (л. 34).
Според удостоверение за актуално състояние, А. Н. А., е един от съвета на директорите на
ответното дружество и негов представител. Според справките, представени от ищеца, той е
съдружник и в „П.м.“ ЕООД, но това е вярно до 18.11.2015г. (отново справка от ТР).
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че процесните фактури, описани в исковата
молба, не са осчетоводени от ответника. Въобще не е формирана партида в счетоводството
му.
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Танева, като съдът кредитира
изцяло показанията ù. От тях се установява, че тя работила в ищцовото дружество към
2016г. Имали няколко кампании с „Фитнес пулс“, като лице за кореспонденция от страна на
това дружество била г-жа Е. И. Съответно ПР на дружеството била г-жа Н. О. По-късно
било обяснено от страна на поръчителя, че следва да се комуникира с г-жа В. Т.
Съответната, тази предмет на проблемния договор, кампания била излъчена. Сканирали
договора и го изпратили по електронната поща и това било практика. Свидетелят не бил
виждал никое от посочените по-горе ФЛ-а, с изключение на г-жа Е. И. Накрая били
изпратени данните за „П. М.“ ЕАД.
По отношение на В. Т. и Н. О. не е установено да работят при ответника (Справка –
2
л. 114).
от правна страна:
Твърди се, че е сключен специфичен договор за изработка – такъв, уреден от чл. 72 от ЗРТ.
Предаванията са били излъчени.
Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 (35) (електронен
документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис) от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014".
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление (чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като
негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е
извършено електронното изявление (чл. 4 от ЗЕДЕУУ). Дефиницията е довършена в чл. 13
от закона – електронен подпис е това, което е уредено в чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) №
910/2014.
Както бе посочено, в исковата молба не се твърди, че документът е подписан електронно –
нито с обикновен, нито с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. С
електронно съобщение е прехвърлено копие на обикновен (класически документ). Той е
подписан двустранно, което означава, че в някакъв момент следва да е бил на разположение
на страните, но и двете (ищецът в последствие) отричат подобна хипотеза.
Хипотезата не би била проблемна, ако бе налице изпълнение – от страна на лицето, сочено
като длъжник (арг. от чл. 293, ал. 3 от ТЗ), но – такова няма. Преговаряно е с ФЛ-а, които
вероятно са били в някаква връзка с някое от дружествата, имащи в наименованието си
„Puls“ (и именно това се установява от обикновените електронни подписи), като след това са
прехвърлени данни на друго ЮЛ, с чиито представители НЕ Е било преговаряно. Това се
установява и от разпита на свидетеля – реално комуникация с лице, имащо някакво
отношение с ответника не е осъществена.
Възможните хипотези са следните:
- грешка на преговарящия от страна на поръчителя (някое от дружествата „Puls“);
- грешка на свидетеля, представлявал тези преговори ищеца; и
- измама.
Във всеки случай не е установено нито класическо, нито електронно подписване от лице,
което може материално да задължи ответника (а това означава – всякакви хипотеза на
трудов и граждански договор).
3
Отделен е въпросът, че заверката „вярно с оригинала“, без каквото и да е друго уточнение,
представлява хипотеза на чл. 311 от НК, във вр. с чл. 32 от ЗА. Процесуалният представител
на ищеца никога не е виждал оригинала, тъй като такъв не съществува (или поне никога не
се е намирал в държане на изпълнителя). Дори и според последяващото ù изменено
становище – няма как да се завери като „вярно с електронен оригинал“, нещо, което не
представлява електронен документ – то няма подписи на лица, за които да се твърди/или
може да се установи, че представляват ответника. Такъв документ се представя по реда на
чл. 184 от ГПК - Електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи
документа на електронен носител.
Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност
възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис
да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни
копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай
истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно
заседание.
Това означава изначално излагане на твърдения, че става въпрос именно за електронен
документ, за да може ответната страна да вземе адекватно становище, съответно и
решаващия орган да разпредели доказателствената тежест при оспорване, а и реда за по
които това може да се стори.
Нотариусът е частен субект, натоварен с публично задължение по силата на закона – да
удостоверява по отношение на всички. В частност, подобно правомощие е предоставено и
на процесуланите представители - адвокати. Те са длъжностни лица, които удостоверяват
(извършват наториални функции), когато това е необходимо по съответното дело.
по разноските:
На ответника се дължат разноски – 476 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.Д.“ ООД, срещу „П. М.“ ЕАД, иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1
(съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с пр. осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 72 от ЗРТ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца дължи сумата от 2 409,09 (две
хиляди четиристотин и девет лева и девет стотинки) лева (главница по фактури от
28.06.2016г. и 14.11.2016г.), както и сумата от 1 111,75 (хиляда сто и единадесет лева и
4
седемдесет и пет стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 03.07.2016г. до
01.02.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Р.Д.“ ООД, да заплати на „П. М.“ ЕАД, чрез
адв. Г., сумата от 476 (четиристотин седемдесет и шест) лева, сторени деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5