Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно  заседание при закрити врата, проведено на седЕ.надесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1926 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Производството е образувано по молба на „Д.В.Е.” ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че за периода от 2012 г. до началото на 2016 г. не е извършвал дейност. От м. февруари 2016 г. започва да се занимава с производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия, която дейност осъществява до 31.05.2017 г. След прекратяване на дейността обзавеждането и оборудването са продадени, за да се покрият задълженията на дружеството. След тази продажба дружеството не разполага с други активи, като последното направено плащане от дружеството към неговите кредитори е от 31.07.2017 г.   Твърди, че дружеството има задължения към „Т.С.“ ЕАД за заплащане на доставената топлинна енергия за нает от молителя търговски обект за периода от 01.02.2016 г. до 31.05.2017 г. в размер на 975.86 лева; към едноличния собственик на капитала за направени от него допълнителни парични вноски в размер на 11429.67 лева, както и публични задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело на публичен изпълнител.  Поддържа, че не е в състояние да погаси тези свои задължения, поради което моли Съда да обяВ.неплатежоспособността му и открие производство по несъстоятелността му. Поддържа, че не разполага с налично имущество, което да покрие първоначалните разноски в несъстоятелността, поради което иска решението да се постаноВ.по реда на чл. 632 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните по делото доказателства, приЕ.а за установено следното:

Длъжникът е регистриран в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 02.09.2010 г., като му е предоставен ЕИК  *******.

Представен е протокол № П-22221918126490-073-001/25.07.2018 г., съставен от служители на НАП, във връзка с полученото уведомление по чл. 78, ал. 1 от ТЗ, изискуЕ.ите задълженията на молителя към НАП към 25.07.2018 г. са в размер на 99.15 лева, като има и задължения по изпълнително дело от 2017 г. в общ размер от 11792.45 лева.

От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява, че по отношение на  молителя няма вписвания, отбелязвания и заличавания за прехвърляне на недвижими имоти за периода от 01.01.1998 г.-08.11.2018 г.

От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 12.11.2018 г. няма данни за регистрирани  на името на молителя ППС.

  От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, в  което е посочено, че спрямо длъжника не са извършвани ревизионни производства. Има образувано производство по принудително изпълнение от 2017 г., по което общият размер на задълженията е 12284.83 лева. Също така има наложени обезпечителни мерки – запор върху банкоВ.сметки и запор върху ценни книги, съответно с постановления от 20.05.2017 г. и 13.11.2018 г. Към писмото на НАП са приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, ведно с приложенията към тях, както и баланс и ОПР, подадени от молителя за периода 2015 г.-2018 г. Посочено е, че спрямо длъжника не са извършвани ревизионни производства. Има образувано производство по принудително изпълнение от 2017 г., по което общият размер на задълженията е 12284.83 лева. Също така има наложени обезпечителни мерки – запор върху банкоВ.сметки и запор върху ценни книги, съответно с постановления от 20.05.2017 г. и 13.11.2018 г.

Тези документи, както и представените такива от длъжника в изпълнение на възложеното му от Съда задължение,  са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза В.П., чието заключение съдът кредитира като компетентни и безпристрастно дадено.

От справка в ТР-АВ е видно, че последният обявен ГФО на дружеството е този за 2017 г.

От заключението  на вещото лице  П. се установява следното:

За периода от 2014 г. до 2015 г. длъжникът не е реализирал никакВ.приходи и разходи, респективно не е извършвал дейност за тези два финансови периода. За гози период дружеството се е намирало в добро финансово състояние – не е имало текущи задължения и е имало наличност от парични средства. Собственият капитал за този период също е положителна величина и предприятието има много добра финансова автономност и задлъжнялост. За периода от 2016 г. до 18.09.2018 г. нетекущите /дълготрайни/ активи след 2016 г. са нулева балансова стойност. Текущите /краткотрайни/ активи са основно парични средства в брой, като за периода слред 2017 г. дружеството не разполага с краткотрайни активи. Вещото лице изчислява коефициентите за ликвидност на дружеството за изследвания период. За 2016 г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0.4545, като през следващите години става 0. От анализа  на коефициента на финансова автономност на длъжника за периода 2016 г. – 18.09.2018 г. може да се направи извод, че стойностите му са значително под референтната граница, дори са с отрицателна стойност поради липсата на собствен капитал. Предприятието е в пълна зависимост от кредиторите си, поради прекоерно нарастналите задължения спрямо предходния период 2015 г., влошеният финансов резултат, който към 18.09.2018 г. е загуба в размер на 30 000 лева.  За периода след 2016 г. длъжникът е с отрицателни стойности и на ккоефициентът на задлъжнялост. Към 31.12.2017г. молителят е имал изцяло изискуЕ.и задължения към „Т.С.“ ЕАД, а към 25.07.2018 г. е имал публични задължения към НАП в размер на 11887.60 лева. След продажбата на активи на дружеството на 23.07.2017 г.,  длъжникът не притежава никакво имущество.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея  дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ.  Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуЕ.и парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ  служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е  да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. С оглед събраните по делото доказателства, към 31.12.2016 г. молителят не е бил в състояние да покрие краткосрочните си задължения с наличните активи, тъй като КОЛ е 0.4545. Затова за начална дата на неплатежоспособността на молителя съдът приема датата 31.12.2016 г.

Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.В.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2016 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Д.В.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Д.В.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

ОБЯВЯВА  „Д.В.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, в несъстоятелност.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Д.В.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1926/2018 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

 

 

                                                            Съдия: