Решение по дело №171/2021 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

   № 260204

 

                                    гр. Пловдив, 19.07.2021 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 171 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „З.к.Л.и.“ АД против решение № 260001 от 31.08.2020 г., поправено с решение № 260015 от 29.01.2021 г.,  постановени по т.д. № 202 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати на Ф.И.И., като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ, за имуществени вреди, причинени от смъртта на баща му – Е. Я. И., в резултат на ПТП, състояло се на 19.04.2016 година, в района на 33 км + 900 на път II 84 в гр. В. /за което има влязла в сила присъда 338/12.06.2017г. по в.н.о.х.д.388/17 г. на Окръжен съд Пазарджик, за разликата над сумата 16 182.50 лева до присъдената сума в размер на 29 129 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.06.2019 година, до окончателното изплащане.

В подкрепа на жалбата, ответникът по иска чрез процесуалния си представител изразява становище, че в тази част решението било незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е определил степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в процесното ПТП Е. Я. И.. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск за разликата над сумата 16 182.50 лева, както и да се присъдят разноски съобразно с това решение, включително и адвокатско възнаграждение за представляващия страната юрисконсулт за двете съдебни инстанции.

 В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищцата Ф.И.И. като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И., с който се изразява становище, че решението на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди, както и да се присъди адвокатство възнаграждение на представлявалия ги безплатно адвокат. 

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявен от Ф.И.И., като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. против „З.к.Л.и.“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.493 ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от общо 32365 лева, представляваща обезщетение за претърпени от малолетния Б.Е.И. имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от непредоставяне на издръжка от неговия баща, /починал  в резултат на ПТП от 19.04.2016 г./ от 258.92 лв. месечно, считано от датата на настъпване на увреждането - 19.04.2016 г. до навършване на 18-годишна възраст на ищеца /23.09.2026 г./, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане.

  Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

На 19.04.2016 г., в района на 33 км + 900 на път II 84 в гр. В., автомобил с марка „Д.", модел „Л." с peг. № …, управляван от М. С. М., удря отзад спрелия вдясно от пътното платно автомобил с марка „Б..", модел „.." с peг. № .. в момент, в който намиращият в него Е. И. се е опитвал да излезе от колата, което и е причинило смъртта му.

 С влязла в сила присъда, водачът на л.а. „Д.“ -  М. С. М. е бил признат за виновен в това, че на 19.04.2016 г. на път ІІ-84 на територията на РУ В., км. 33+900, в посока от с. В. към гр. В., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Д.Л.“, с рег. № . .. е нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при възникване на опасността – излизащ от лек автомобил „Б.“ пушек, не е намалил скоростта и спрял, и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Я. И..

Решението на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца - чл.300 ГПК.

Безспорно са установи причинната връзка между противоправното поведение на делинквента и причинените вреди.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покрива от ответното дружество при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между собственика на автомобила марка „Д.", модел „Л." с peг. № … и „ЗК Л. и.“ АД, със срок на действие от 19.01.2016 год. до 18.01.2017 год.

Безспорно установено е също, че ищецът Б.Е.И. е син на починалия при процесното ПТП - Е. Я. И..

Безспорни са и останалите релевантни за основанието на предявения иск факти – че наличната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на управлявания от делинквента автомобил покрива отговорността на застрахования за причинени на малолетния ищец имуществени и неимуществени вреди от настъпила смърт на баща му в резултат от ПТП, в т.ч. и на конкретно заявените вреди – пропуснати ползи от възможността на детето да получава дължимата по силата на чл.140, ал.1, т.1 във вр. с чл. 139 СК издръжка от своя родител.

 Спорен е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение, с оглед степента на приноса от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.  

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с виновното си поведение неговото настъпване, независимо дали това поведение се изразява в действие или бездействие. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало увреждането.

В конкретния случай действително е установен принос на пострадалия, който, наред с неправомерното поведение на делинквента, е допринесъл за  настъпване на  увреждането.

В тази връзка е установено, че преди произшествието, Е. И. е пътувал на задната седалка, зад шофьора в лекия автомобил „Б.“ с рег. № .., по посока от гр. К. към гр. В.. Поради настъпила внезапна авария – появата на дим в задната част на автомобила, шофьорът намалил скоростта, включил аварийните светлини, отбил и спрял плътно вдясно, след което пътуващите започнали да излизат от аваририралия автомобил.

Според показанията на разпитания свидетел Б. И., който е пътувал в същия автомобил на предната седалка до шофьора, Е. е отворил вратата с намерение за излезе от колата, спокоен, че брат му вече е слязъл и, че „на пътя няма нищо“. С показването си извън вратата на автомобила, Е. бил „пометен“ от преминаващия автомобил „Д.“.

От така установените факти относно непосредствените причини за произшествието, може да се изведе преди всичко, че с действията си пострадалият действително е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Действително слизането на пострадалия от автомобила в случая е било предизвикано от екстремна ситуация – внезапна авария, съмнение за възникнала опасност предвид силното задимяване от автомобила и инстинктивното желание да се избегне опасността, като се открие и отстрани аварията.

Доколкото в хипотезата на чл. 97 ЗДП, съответно на чл. 99 ППЗДП не са предвидени специални правила за поведението на пътуващите при напускане на претърпял повреда на пътя автомобил, следва се прилагат правилата на чл.95 ЗДП, съответно – тези на чл. 97 ППЗДП - водачът и пътниците да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

Явно е, че в конкретния случай тези изисквания не са спазени напълно от пътуващия в авариралия автомобил Е. И. и това е довело до фаталния за него удар от друг преминаващ по пътя автомобил.

Въпреки изложеното, предвид конкретно установените факти и тяхната съвкупна преценка, не може да бъде споделена поддържаната от ответника теза, че приносът за вредоносния резултат на делинквента и пострадалия бил равен.

За разлика от водача на ударилия го автомобил, И. не е имал достатъчно време и възможност да се ориентира в пътната обстановка, както заради внезапно настъпилата авария, така и заради ограничената от дима видимост зад автомобила. Няма данни и не се твърди пострадалият да е отворил рязко и/или широко вратата, нито пък да е изскочил внезапно от автомобила, което да ограничи възможността за реакция от страна на водача на л.а. „Д.“. Според показанията на свидетеля Б. И., Е. е излязъл след него, явно убеден, че на пътя е безопасно. Очевидно е, че пострадалият не е действал прибързано и безразсъдно, но в известна степен е проявил небрежност, излизайки от автомобила, преди да се убеди напълно, че при създалата се ситуация слизането е безопасно.

Не може да се сподели и поддържания от представителя на ответното дружество довод, че пострадалият е допринесъл за удара, тъй като е слязъл от лявата вместо от дясната врата на автомобила. Въпреки основателността на предположението, че излизайки от дясната врата И. би избегнал съприкосновение с преминаващия в това време автомобил, слизането от лявата /близката/ за пострадалия врата на автомобила не е представлявало нарушение на правилата за движение, доколкото законът въвежда задължение качването и слизането от и в автомобил, спрял на пътното платно, да се извършва откъм страната на тротоара или банкета единствено по отношение на деца до 12 години – чл. 95, ал. 2 ЗДП.

От друга страна, значително по-големият брой и несравнимо по-тежки нарушения на правилата за движение по пътя, допуснати от водача на лекия автомобил „Д.", с peг. № .., установени с влязла в сила присъда, обуславят значително по-големият му принос за настъпване на вредоносния резултат.

 В заключение, първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат, поради което настоящият състав на Пловдивския апелативен съд приема, че определеното съотношение относно приноса на делинквента и пострадалия и определеният съобразно тази степен размер на застрахователното обезщетение, е правилно. В този смисъл обжалваното решение също е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.

 Относно разноските.

 Предвид изхода от спора, в полза на представлявалия ищеца при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокат Р.И.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв., което определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1  от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед обжалваемия интерес, възлиза на 1104 лева с ДДС.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                               Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001 от 31.08.2020 г., поправено с решение № 260015 от 29.01.2021 г.,  постановени по т.д. № 202 по описа за 2019 г.  на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която „З.к.Л.и.“ АД е осъдено да заплати на Ф.И.И. като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ за имуществени вреди, причинени от смъртта на баща му – Е. Я. И., в резултат на ПТП, състояло се на 19.04.2016 година, в района на 33 км + 900 на път II 84 в гр. В. /за което има влязла в сила присъда 338/12.06.2017г. по в.н.о.х.д.388/17г. на Окръжен съд Пазарджик /, за разликата над сумата 16 182.50 лева до присъдената сума в размер на 29 129 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.06.2019 година, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК .. да заплати на адвокат Р.И.М. от Софийска адвокатска колегия, сумата 1104 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на Ф.И.И., като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. правна помощ, в производството по в.т.д. № 171 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.

  Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.