Р Е Ш Е Н И Е №22
гр.София, 18.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 18-ти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ради Йорданов
при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т..д. №176 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска - по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.86 ал.1 ЗЗД §22 и §50 от КЗ.
С исковата молба вх. №8658/04.09.2018г. по описа на СОС на А.В.Р. с ЕГН**********, подадена чрез пълномощник адв.Т.П. от САК са предявени срещу ЗД „Е.” АД, ЕИК. обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лв., претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата от ПТП настъпило на 08.09.2013г., причинено от К. Б.И.-водач на МПС - т.а. марка „МАН”, с ДК №СА7344МТ, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, полица №07113001414554, валидна от 13.06.2013г. до 12.06.2014г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 08.09.2013г. до окончателното й изплащане.
Ищцата А.В.Р. твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.09.2013г. е настъпила смъртта на пешеходеца П. Х. Н.. За установяване на горното е образувано НОХД №601/2016г. на СОС, приключило с влязла в сила присъда. Ищцата твърди, че е живяла на съпружески начала с П.Х.Н.повече от 7 години и са й нанесени непоправими неимуществени вреди.
С оглед на изложеното предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, ищцата счита, че обезщетение в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за причинените й неимуществени вреди би било справедливо.
Претендират се и присъждане на направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Е.” АД е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани.
Ответникът ЗД „Е.” АД намира, че с влизането в сила на новия КЗ е въведена още една предпоставка за упражняването на правото на иск, а именно претенцията да е предявена. Неоснователно е позоваването на §22 от ПЗР на КЗ, тъй като не се отнася до застраховка „гражданска отговорност“.
По основателността на предявените искове в отговора се излага следното:
Ищцата и починалият П. Х.Н. не са имали граждански брак, като се оспорва факта че са живели на съпружески начала.
Ответникът ЗД „Е.” АД прави възражение за съпричиняване от страна на починалия П.Х.Н. за настъпване на ПТП, като се е движил по средата на пътното платно.
Ответникът ЗД „Е.” АД оспорва размера на иска за обезщетение, като го намира за несправедлив и завишен. Оспорва се и иска за лихви, като прави и възражение за давност.
Ответникът ЗД „Е.” АД моли да му се присъдят разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата А.В.Р., чрез адвокат Т.П., е подала допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията, направени от ответника ЗД „Е.” АД в отговора на исковата молба. По делото не се твърди, че са имали брак с П.Х.Н., а че са живели на съпружески начала, имали са планове за деца, които са провалени от настъпилото ПТП. Размерът на обезщетението е съобразен с претърпените неимуществени вреди, душевни болки и страдания, както и с установената съдебна практика.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът ЗД „Е.” АД е подал допълнителен отговор, с който поддържа всички направени с първоначалния оспорвания, възражения, както и наведените в същия правни и фактически твърдения. Твърди, че съпричиняването не е обхванато от задължителната сила на присъдата.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е обявен за безспорен между страните факта за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „Е.” АД, полица №07113001414554, валидна от 13.06.2013г. до 12.06.2014г. за товарен автомобил СА 7344 МТ.
По делото се представи препис от Присъда №34 от 13.12.2016г. по НОХД №601/2016г. на СОС, с която е признат К.Б. И. за виновен в това, че 08.09.2013г. на първокласен път 1-8 К. –С. при управление на моторно превозно средство товарна композиция, състояща се от седлови влекач „МАН“ с рег.№СА7344МТ и полуремарке „ХУМБАУР“ с рег.№С5506 ЕР е наришел правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Х. Н., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Присъдата е влязла в сила на 29.12.2016г.
По делото се назначи комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза за установяване на механизма на ПТП и уврежданията на пострадалия П. Х.Н.. Видно от заключението на вещите лица пострадалият П. Х. Н. е пресичал на 08.09.2013г. около 04,00ч. първокласен път 1-8 К. –С. в тъмната част на денонощието, успоредно по посоката на движение на пътните превозни средства в нарушение на чл.108 ЗДвП, бил е под употреба на алкохол 2,4 промила, което е допринесло от негова страна в значителен размер на настъпването на обществено опасните последици. Тези обстоятелства са отчетени и от наказателния състав като смегчаващи отговорността обстоятелства при наказанието на виновния водач. При пътнотранспортното произшествие пострадалият П.Х.Н. е получил съчетана травма изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма, гръбначно мозъчна травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, счупване на кръстовата и дясна седалищни кости, обширни охлузвания-травни несъвместими с живота. Степента на алкохолното опиване на пострадалия е в горната граница на средна степен, характерна с нарушения на мисловната дейност, внимание, съобразителност, ориентация и координация на движенията, разстройство на речта. Реакциите са силно забавени, нарушения в сърдечно-съдовата система, подтискане на дейността на централната нервна система. Нарушение на зрението, чувството за пространственост.
По делото се разпита свидетелката И. П.. Същата заявява, че познава пострадалия П.Х.Н., който й е девер. През 2006г. е разбрала, че П.Х.Н. е заживял с ищцата А.Р.. Живеели са в с.Г.М., като П.се е местел според местоработата си. По професия е бил тракторист. Към момента на катастрофата от един месец е работил в С.. П. и А. са идвали на свидетелката на гости в с.Г.. Тогава е научила че имат намерение за дете, но ако не се получи да си осиновят. А. е гледала животни, като П.е живял при нея. А. е била съкрушена от загубата на П..
По делото се разпита свидетелката А. К., която познава П., той е неин чичо. Знае че П. е живеел с А. през периода 2006-2013г. , били са двойка споменавали са за желание да имат деца. Ищцата била зле след като научила за трагедията. Утешавали са я лично и по телефона. Ищцата е взела участие в организацията на погребението.
По делото се разпита свидетелката Е.П.. Свидетелката познава от 11 години ищцата А.Р.. Знае къде работи, но не знае за нейна връзка с мъж, не познава П. Н..
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Искът е с правно основание по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.86 ал.1 ЗЗД §22 и §50 от КЗ. Искът е допустим и основателен.
Увредено лице е предявило пряко срещу застрахователя осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Видно от събраните по делото доказателства се установява извършването на деяние от К. Б. И., за което е осъден с Присъда №34 от 13.12.2016г. по НОХД №601/2016г. на СОС за това, че 08.09.2013г. на първокласен път 1-8 К. –С. при управление на моторно превозно средство товарна композиция, състояща се от седлови влекач „МАН“ с рег.№СА7344МТ и полуремарке „ХУМБАУР“ с рег.№С5506 ЕР е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Х.Н., престъпление по чл.343 а ал.1 б.“Б“, във връзка с чл.343 ал.1 б.“В“, чл.342 ал.1 пр.3 НК. Влязлата в сила присъда съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд и установява извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, неимуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, вина, причинна връзка между деянието на К.И. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на П.Н.. По делото се не се спори за наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗД „Е.” АД към момента на настъпването на ПТП-08.09.2013г.
Съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.XI.1969г., Пленум на ВС обезщетение за неимуществени вреди се дължи на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. Видно от събраните гласни доказателства- от разпитаните свидетелки К. и П. през периода 2006г.-2013г. до настъпването на ПТП пострадалият П. Н. е живял на съпружески начала с ищцата А.Р., с когото са живеели в едно домакинство. Разпита на свидетелката П. не опроверга този факт. Доказано е от разпита на разпитаните свидетелки, че ищцата Р. тежко е понесла загубата на П. Х.. Внезапната загуба на най-обичан и близък човек, което й се отразило негативно в емоционален и душевен план. Последните са имали планове да увеличат семейството си с дете.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като от една страна пострадалият в тъмната част на денонощието се е движил успоредно по пътното платно по посоката на движение на пътните превозни средства в нарушение на чл.108 ЗДвП, бил е под употреба на алкохол 2,4 промила, което е допринесло от негова страна в значителен размер на настъпването на обществено опасните последици. При пресичането пешеходецът не е съобразил под въздействието на алкохола приближаването на моторните превозни средства на К. И. и насрещно идващия лек автомобил, който не е дал възможност на водача да избегне удара с навлизане в насрещната лента за движение.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на любим човек, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определено на сумата от 100 000 лв. Тъй като съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД увреденият е допринесъл за настъпване на тези вреди, дължимото обезщетение следва да се намали до размер на 30 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 120 000 лв. е неоснователен. Делинквентът изпада в забава за дължимото обезщетение от момента на настъпването му и без покана, а застрахователят по гражданска отговорност отговаря за вредите дължими от делинквента спрямо пострадалия. Неоснователно е възражението за позоваване на приложението на действащия КЗ, тъй като застрахователното събитие е настъпило при действието на отменения КЗ и е приложим §22 и §50 от КЗ. Ето защо обезщетението за забава се дължи от настъпването на деликта и без покана. Основателно е възражението (направено своевременно с отговора на исковата молба) за погасителна давност върху обезщетението за лихви, които се погасяват с тригодишна давност, чл.111 б.“в“ ЗЗД. Ето защо обезщетението за лихви следва да се присъди в тригодишния срок преди предявяването на иска- 04.09.2018г., а именно за периода след 04.09.2015г. до окончателното заплащане на главницата.
При този изход на спора и на основание чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. ответникът ЗД „Е.” АД следва да бъде осъден да заплати на адв. П., представляваща ищцата А.Р. сумата от 1430,-лв. - разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Е.” АД също има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 637,50лв., юрисконсултско възнаграждение и разноски.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса 1200,-лв. и 400,-лв. деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.226 (отм.) КЗ, чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, „ЗД „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.Р. с ЕГН**********, с адрес *** по банкова сметка *** ***,-лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, причинено на 08.09.2013г. от К. Б. И. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по полица №07113001414554, ведно със законната лихва върху главницата от 04.09.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА и чл.78 ал.1 ГПК „ЗД „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.Т.П., от САК с адрес *** офис №5 сумата от 1430,-лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, А.В.Р. с ЕГН**********, с адрес *** да заплати на „ЗД „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 637,50лв. (шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК „ЗД „Е.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД със седалище *** сумата 1600,-лв. (хиляда и шестстотин лева), представляващи държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.
СЪДИЯ: