О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1192
гр. Габрово, 29.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГАБРОВО, в закрито заседание на двадесет и девети
декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 241 по
описа на съда за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153,
ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на К.В.Т. ***,
чрез пълномощник адвокат Р.Б., против решение №110/22.11.2022 г. на директора
на Дирекция «ОДОП» гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране
изпълнението на ревизионен акт (РА) № Р-04000721006223-091-001/10.10.2022 г.,
поправен с РАПРА № П-04000722179159-003-001/12.10.2022 г., издадени от органи
по приходите към ТД на НАП Велико Търново.
Жалбоподателят счита, че решението, с което е отказано спиране изпълнението
на РА, е незаконосъобразно, нецелесъобразно и постановено от некомпетентен
орган. Изтъква, че на два пъти е направено искане за
спиране на ревизонното производство, с оглед наличието на висящо наказателно
производство. Съгласно
Определение №1106/29.11.2022г. по адм.д. №231/2022г. по описа на
Административен съд - Габрово било констатирано, че в действителност са налице
основания за това, с оглед преюдициалния спор, дал основание да се води
следствено сл.д. №9/2022г. по описа на ОСлО при ОП Габрово. Счита, че съгласно чл.153, ал. 5 от ДОПК, решаващият орган има възможността да извърши преценка за наличието на
основание за спиране изпълнението на ревизионния акт, което е обусловено от
оперативната самостоятелствност, с която разполага същия. В конкретния случай, решаващият
орган е следвало да прецени до каква степен самото ревизионно производство има
основание да бъде спряно. Самото спиране на изпълнението се явява производно
производство на производството по ревизия. Цитираното определение по адм.д.
№231/2022г. по описа на Административен съд - Габрово, има задължителен
характер за ревизиращия орган, като именно преюдициалността на наказателния
спор е от значение за ревизионното производство и за спирането на изпълнението
на ревизионния акт.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция "ОДОП" – гр. Велико
Търново изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени основанията по подадената жалба и се запозна с
доказателствата по делото, намери следното от фактическа страна:
Обжалваното решение е връчено на пълномощника на жалбоподателката на
25.11.2022 г., а жалбата е заведена на 02.12.2022 г., следователно същата е
подадена в законоустановения седмодневен срок от заинтересовано лице, при което
се явява допустима, на основание чл. 153,
ал. 7 изр. първо от ДОПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Неоснователно е възражението, касаещо
компетентността на издалия решение № 110/22.11.2022 г. орган, тъй като съгласно
чл.153, ал. 3 от ДОПК искането за спиране на изпълнение се подава до органа,
компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. В конкретния случай РА е
издаден от органи по приходите към ТД на НАП В. Търново, на лице с адрес по чл. 8 от ДОПК - гр. Трявна, ул. “Минчо Д. Венков“ №9.
Поради това и на осн. чл. 152 ал. 2 от ДОПК, компетентен да разгледа жалбата
срещу РА и тази по искането за спиране на изпълнение на РА е директорът на
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП.
За да откаже спирането на изпълнението, административният орган е приел, че
към жалбата не са представени доказателства за направено надлежно обезпечение
на целия общ размер на главницата и лихвите от 16 270,77 лв. към датата на
подаване на искането, като върху банковата сметка на жалбоподателката в «Банка
ДСК» ЕАД вече е наложен запор в полза на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, а по
сметката й в „ОББ“ АД няма наличи авоари за обезпечаване на задълженията. От това е направен
извод, че с наложеното обезпечение са гарантирани правата на държавата, и не са
налице предпоставките по чл. 153,
ал. 3 от ДОПК.
По делото не се спори, а се установява и от приложените доказателства, че
към моментът на подаване на искането за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение, установените с ревизионен акт (РА) № Р-04000721006223-091-001/10.10.2022 г.,
поправен с РАПРА № П-04000722179159-003-001/12.10.2022 г., издадени от органи
по приходите към ТД на НАП Велико Търново, публични задължения, дължими от К.Т., са в общ размер на 16 141,18
лв., в това число главница - 12958,25 лв. и лихви 3 182,93 лв., като след
датата на издаване на РА до датата на подаване на искането за спиране на
изпълнението допълнително са изчислени лихви в размер на 129,59 лв.
Не е спорно също, че с жалба вх. № 23581/15.11.2022 г. К.Т., чрез
пълномощника си адв. Р. Б., е обжалвала горепосочения ревизионен акт по
административен ред, като в жалбата е направено изрично искане за спиране на
изпълнението на ревизионния акт.
С
това са налице първите две предпоставки за уважаване на искането. Не е налице
обаче третата изискуема от закона предпоставка за спиране изпълнението на процесния
ревизионен акт.
От
приложените в преписката по искането за спиране доказателства се установява, че
в хода на ревизията по искане на орган по приходите е издадено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, на осн. чл. 121, ал. 1 от ДОПК,
изх. № С220007-023-0001904/04.07.2022 г., с което е наложен запор върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление в Банка ДСК АД и „Обединена българска банка“ АД за
сумата от 15635,32 лв. Във връзка с наложеното предварително обезпечение е
изпратено запорно съобщение изх. № С220007-003-0039245/04.07.2022 г. до Банка
ДСК АД, от където е получен отговор, че длъжникът има открита банкова сметка, ***.
Посочено е също, че върху сметката на лицето вече има наложен запор в полза на
ТД на НАП Бургас, офис Сливен. Изпратено е запорно съобщение №
С220007-003-0039253/04.07.2022 г. и до „ОББ“ АД, от където е получен отговор, че по сметката на К.Т. няма налични авоари за обезпечаване
на вземането.
След
издаването на обжалвания РА, с Постановление за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки с изх. № С220007-139-0002254/11.10.2022г.,
на осн. чл. 121, ал.6 във връзка с чл.195 от ДОПК е продължено действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки. Изпратени са запорни съобщения до
„ДСК“ АД и „ОББ“ АД. По преписката няма доказателства за направени други
обезпечения на задълженията по обжалвания РА, освен посочените по-горе.
От страна
на К.Т. няма направено и предложение за налагане на допълнителни обезпечителни
мерки върху друго конкретно имущество.
Съгласно
чл. 153 ал. 3 от ДОПК, към искането за спиране на изпълнение на РА се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в
размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в
случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер.
Съгласно чл. 153 ал. 4 от ДОПК,
решаващият орган спира изпълнението на ревизионния
акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. Съгласно чл. 153 ал. 5 от ДОПК,
в останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното,
съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи
компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки
върху предложеното като обезпечение имущество.
В настоящият случай ревизираното лице моли да се спре
изпълнението на РА, без да прилага доказателства за направено обезпечение в
размера на главницата и лихвите. Не е направено и предложение за обезпечение в
същия размер. Доказателствената тежест за
установяването на тези факти е върху жалбоподателя.
При липсата на такова обезпечение, което да покрива задълженията
по обжалвания РА, което да гарантира едно успешно принудително изпълнение на
същите, се налага извод за това, че решението, с което е отхвърлено искането за
спиране на изпълнението на РА, се явява правилно и законосъобразно.
Съдът намира за неотносими по
предмета на делото изложените в жалбата аргументи, че производството по спиране на изпълнението на РА е производно на
това по спиране на ревизия, съответно изпълнението на РА следва да бъде спряно
въз основа на преюдициалността на наказателно-правното дело. На първо място,
неправилно е заявеното в жалбата становище, че с Определение № 1106/29.11.2022
г. по адм.д. №231/2022 г. на АС Габрово се установява преюдициалност на сл.д.
№9/2022 г. по описа на ОСлО Габрово към ревизионното производство. Цитираното
определение е приложено към преписката и от него се установява, че със същото е
отменено Решение за отказ за спиране на производството № Р-04000721006223-104-001 от
12.10.2022 г. на началник сектор ИС „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Търново, с
което е отказано спиране на производството по издаване на актове от органите по
приходите, свързани с извършвана ревизия, възложена със Заповед №
Р-04000721006223-020-004 от 22.07.2022 г. по молба вх. № 20572 от 6.10.2022 г.,
подадена от К.В.Т.. Преписката е върната за ново произнасяне от компетентния по
чл. 34, ал. 3 от ДОПК орган, но в определението липсва извод за твърдяната
преюдициалност, следователно това твърдение подлежи на нова, самостоятелна
преценка от компетентния орган.
На следващо място, производството по спиране на изпълнението на РА е самостоятелно
производство, което не е обвързано с това по спиране на ревизионното
производство. Съгласно чл. 153 ал. 1 и чл. 157 ал. 1 от ДОПК, дори обжалването
на ревизионния акт по административен и съдебен ред не спира неговото
изпълнение. Следователно, при наличието на издаден РА, за да бъде спряно
изпълнението на същия е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно и лимитативно
посочените в чл. 153 от ДОПК условия. В рамките на настоящото производство на
съдебен контрол подлежи единствено тяхното съблюдаване от решаващия орган.
Наличието на основания за спиране на производството по чл. 34 ал. 1 от ДОПК е
предмет на отделна преценка, осъществявана по друг ред и решението на
административния орган подлежи на необвързан с настоящия съдебен контрол, доколкото
се касае за две различни производства
/изпълнително и ревизионно/.
С оглед на представените доказателства и изложените мотиви съдът намира, че
не са налице основания за отмяна на постановеното решение №110/22.11.2022 г. на
директора на Дирекция «ОДОП» гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, същото е
правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Въз основа на горното и на осн. чл. 153,
ал. 7 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Т. ***,
ЕГН:**********, чрез пълномощник адвокат Р.Б., против решение №110/22.11.2022
г. на директора на Дирекция «ОДОП» гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: