Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,21.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито
съдебно заседание на пети май през две
хиляди и двадесети първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №649 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 213 от КЗ
(отм.)и чл. 86 ЗЗД от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК *******срещу „З.Б.И.“ АД
ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 02.07.2015 г. по
обиколния път на гр.Попово / ІІ-51/ на кръстовището с път ІІ – 204 / път без
предимство/ в посока гр.Бяла, между товарна композиция в състав: влекач марка
„Скания“, е per. № *******и прикачено полуремарке е per. № *******с обща маса
37 тона, и МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, е
рег.№ *******, е настъпило ПТП. Твърди,
че причините за настъпването на ПТП са, че водачът на л. а. „Фолксваген“, движещ
се по път без предимство въпреки, че е спрял на пътен знак „Стоп“, не е
пропуснал движещата се по пътя с предимство товарна композиция, като без да
изчака е потеглил и е навлязъл в главния път. В същото време, водачът на
товарната композиция, движейки се със скорост около 100 км./ч., при наближаване
на кръстовище с път без предимство, не се е съобразил с ограничението на скоростта
в пътния участък - 60 км./ч., поради което не е успял да спре преди
траекторията на пресичане на л. а. „Фолксваген“. Твърди, че в резултат на
настъпилото ПТП са загинали водачът на лекия автомобил - К.Т.Н.и пътничката в
него – Ц. Д. К..
Твърди, че с влязла в сила Присъда от 27.06.2016 г.,
постановена по НОХД № 55/2016 г., по описа на Окръжен съд - Търговище,
подсъдимият П.Д.Г., шофьор на товарния автомобил е признат за виновен, че по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице, като съгласно мотивите в присъдата е налице и
съпричиняване. Намира, че е налице вина от страна и на двамата водачи на МПС,
като приносът от вредоносния резултат от
страна на водача на л. а. „Фолксваген“, се явява по-голям в сравнение с този на
водача на товарната композиция. Сочи, че към датата на процесното ПТП
отговорността на водача на влекач марка „Скания“, с per. № *******, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД с полица № 23114002961618, валидна до
10.12.2015 година. Твърди, че към датата на процесното ПТП, МПС марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ *******, управлявано от К.Т.Н., е било застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „З.Б.И.”
АД, с полица № 02114003148426, валидна до 08.10.2015 година.
По повод смъртта на Ц.Д.К., настъпила вследствие на
описания пътен инцидент, Е.Т.К., С.Т.Л., Е.С.Л.- Д.и П.М.П., са предявили по
съдебен ред претенции за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на смъртта на тяхната родственица, пряко от застрахователя
на товарния автомобил, участвал в произшествието - „ЗАД ОЗК — Застраховане“ АД.
В тази връзка е водено дело на три инстанции. В хода на процеса, ответникът на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е привлякъл в производството като трето лице
помагач „З.Б.И.“ АД, в качеството му на застраховател на МПС марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № *******. Твърди, че производството по
делото е приключило с влязло в сила Решение № 48/25.02.2019 г., постановено по
гр. д. № 391/2018 г., по описа на Апелативен съд-Варна, по силата на което „ЗАД
ОЗК — Застраховане“ АД, е осъдено да заплати на ищците застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на ПТП от
02.07.2015 г., при което е починала родственицата им. Въз основа на цитираното
съдебно решение, „ЗАД ОЗК — Застраховане” АД е заплатило сума в общ размер на
457 099,30 лв. (четиристотин петдесет и седем хиляди деветдесет и девет лева и
30 стотинки), съответно за:
1) Е.Т.К. -
сума в размер на 129 422,70 лв. (сто двадесет и девет хиляди четиристотин
двадесет и два лева и 70 стотинки);
2) С.Т.Л. —
сума в размер на 124 373,96 лв. (сто двадесет и четири хиляди триста седемдесет
и три лева и 96 стотинки);
3) Е.С.Л.-
сума в размер на 101 651,32 лв. (сто и една хиляди шестотин петдесет и един
лева и 32 стотинки);
4) П.М.П. -
сума в размер на 101 651,32 лв. (сто и една хиляди шестотин петдесет и един
лева и 32 стотинки).
Твърди, че предвид установения механизъм на ПТП, приносът
за настъпване на процесния инцидент на водача на л. а. „Фолксваген“, е по-голям
от този на водача, застрахован при ищеца, поради което намира, че процесният вредоносен резултат е съпричинен на
70 % от действията на К.Т.Н.. Твърди, че последният е потеглил след спиране на
знак „Стоп“, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, като по този начин е отнел предимството на движещата се по главния
път товарна композиция, въпреки че е имал ясна видимост към нея. Счита, че ако
не е било осъществено това нарушение на ЗДвП, то процесното ПТП не би настъпило
и отговорността на застрахователите нямаше да бъде ангажирана. Счита, че за
ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е възникнало правен интерес да претендира по
съдебен ред от ответника „З.Б.И.” АД 70 % от всяко едно от платеното на Е.Т.К.,
С.Т.Л., Е.С.Л.-Д.и П.М.П., обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди, вследствие на смъртта на тяхната родственица - Ц.Д.К., което в общ
размер възлиза на 457 099,30 лева. Настоящият иск е предявен като частичен за
50 % от тази сума, която обаче му се следва в пълен размер от 70 % от тази сума.
Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 228 549,65 лева,
предявен като частичен иск от 319 969,51 лева, представляваща част от платеното
от „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД на Е.Т.К., С.Т.Л., Е.С.Л.-Д.и П.М.П., застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 02.07.2015 г., при което е починала родственицата им Ц.Д.К., ведно
със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й плащане. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата молба по основание
и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност“, сключена със собственика на лекия
автомобил. Не оспорва и извършените плащания от страна на ищцовото дружество.
Оспорва причина за настъпване на ПТП-то да е поведението на водача на лекия
автомобил. Оспорва водачът на лекия автомобил да е допринесъл със своето поведение
за настъпването на процесното ПТП. Счита, че вина за процесното ПТП има
единствено водачът на товарния автомобил. Счита, че според произнесената
присъда на наказателния съд, вината за настъпилото ПТП е на водача на товарния
автомобил П.Г.. Твърди, че неоснователно товарният автомобил е напуснал лентата
си за движение и е причинил процесното ПТП. Евентуално счита, че
съпричиняването от страна на П.Д.Г. е много по-голямо от това на водача на
лекия автомобил. Оспорва предявения иск по размер, като намира същия за
завишен. Твърди, че ищцовото дружество със собственото си бездействие е
допринесло до необосновано увеличаване размера на дълга по образуваните
изпълнителни дела, тъй като е забавило своевременното изплащане на обезщетението.
Счита, че една част от платените от ищеца суми не са пряка и непосредствена
последица от настъпилото ПТП, а представляват неправомерно бездействие по
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение. Моли, предявеният иск
да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът,
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
намира за установено следното :
По делото са безспорни обстоятелствата
относно извършеното ПТП на 02.07. 2015г. станало на обиколния път на гр.Попово
ІІ-51 на кръстовището с път ІІ -204, между лек автомобил Фолксваген,
застрахован при ответника и Тежкотоварен влекач марка Скания, застрахован при
ищеца. Факта за наличие на действащи застраховки при двете страни по спора, към
участниците в ПТП също е безспорен. Безспорно също така е установената вина на
шофьора на тежкотоварния автомобил за настъпване на произшествието и смъртта на
пътниците в лекия автомобил, която е призната с влязъл в сила съдебен акт. С
представените по делото – Присъда № 9 от
27.06.2016г. на ОС Търговище, постановена по н.о.х.д. № 55 от 2016г.,
потвърдена с Решение № 238 от 10.11.2016г. на АС Варна ВНОХД № 357 от 2016г.,
последното оставено в сила с Решение № 65 от 23.05.2017г. н.д.№ 118 от 2017г. се установяват горните
факти като същите на осн.чл.300 от ГПК са задължителни относно факта на
извършеното ПТП / деяние/, неговата притовоправност и вината на шофьора П.Г.,
застрахован по застраховка ГО при ищеца . Видно от мотивите на решенията на
трите съдебни инстанции по наказателното дело при определяне на наказанието на
виновния шофьор на тежкотоварния автомобил е бил съобразен факта на нарушение
на чл.50 от ЗДвП и чл.45,ал.2 от ППЗДвП от страна на шофьора на лекия
автомобил, който е навлязъл на кръстовището от път без предимство, без да
изчака преминаването на тежкотоварния автомобил движещ се по пътя с предимство,
като по този начин му е отнел предимството.
С влязъл в сила съдебен акт, представен
по делото – Решение от 26.02.2018г. по гр.д. 80 от 2017г. на ОС Търговище,
потвърдено от АС Варна, ищецът е осъден и реално е изплатил, като застраховател
по застраховка Гражданска отговорност на виновния шофьор П.Г. каращ тежкотоварния автомобил, обезщетения на
близките на починалата Ц. К., пътуваща в лекия автомобил, както следва:
-
На Е.Л.- дъщеря на Ц.К.– заплатени 101 651.32 лв.
на 17.06.2019г.,съгласно приложен по делото банков документ
-
На П.П.– син
на Ц.К.– заплатени 101 651.32 лв. на 04.07.2019г. съгласно представения по делото банков
документ.
-
На С.Л.–
съпруг на Ц.К.– 124 373.96 лв. платени в образувано изп.дело с банков
документ от 14.08.2019г. по см. на ЧСИ
-
На Е.К.–
майка на Ц.К.– 129 422.70 лв. платени в образувано изп.производство с
банков документ от 23.08.2019 г.
Общо заплатените суми от страна на ищеца са в размер
на 457 099.30 лв., като в тази сума са включени и разноските по
изпълнителните две дела. Без разноските за ЧСИ, а само обезщетенията,дължимите лихви
и разноските в съдебните производства сумите възлизат в общ размер от 443 117.49
лв., като са съобразени сумите посочени в двете покани за доброволно изпълнение
по двете изпълнителни дела, представени по делото. Действително пред ОС
Търговище, видно от изисканото дело № 80/ 2017г. е било представено подписано споразумение с Е.К.,
майка на починалата Ц.К., но видно от мотивите на съдебното решение, същото не
е изпълнявано и не е съобразявано от съда, който е определил нова обезщетение в
пълен размер и който именно е бил изплатен от страна на ищеца в изпълнително
производство.
Делата и решенията в гражданското производство пред ОС
Търговище и АС Варна с пр.осн.чл.226 от КЗ / отм./ са постановени при участието
на ответника, поради което същият се счита обвързан от силата на присъдено нещо
на тези решения.
Спори се налице ли е съпричиняване от
страна на шофьора на пострадалия
автомобил Фолксваген за настъпилото ПТП и съответно за настъпилите вреди. При
евентуално наличие на съпричиняване спорен е неговия процент, съответно спорно
е съотношението на отговорността на двамата застрахователи и техния дял при
така определените и изплатени обезщетения.
От приетата по делото съдебно –
техническа експертиза на в.л. А., неоспорена от страните, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена се установява, че причината за
настъпилото ПТП е от една страна навлизането на лекия автомобил в кръстовището
от път без предимство и от друга движението на тежкотоварния автомобил по пътя
с предимство със скорост по-висока от определената със знак – 60 км.ч.. Тежкотоварния
автомобил е имал скорост 99 км.ч. по наклонен път, с натоварено кръстовище.
Същият е започнал да намалява, което е
сторил на разстояние от 96.24 м. от л.а., но използването на спирачките при
тази скорост е довело до отклоняването на тежкотоварния автомобил в лявото
платно и същото е допринесло за сблъсъка станал в това платно. Начина на
въздействие на спирачките върху колелата на товарния автомобил и тяхното
спиране са причина за отклонението в ляво, което при тази скорост е било
неизбежно видно и от обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание Към
момента на сблъсъка тежкотоварния автомобил е бил със 66 км.ч., а лекотоварния
с 21 км.ч.. . Вещото лице е категорично, че и двамата водачи са имали видимост и са се
възприели своевременно. Предотвратяване на удара при това поведение на двамата
водачи е било невъзможно. Ударът е можело да бъде предотвратен ако лекия
автомобил е изчакал на знака стоп и ако не е навлязъл от пътя без предимство в
кръстовището преди сканията или ако тежкотоварния автомобил е бил със скорост
от 60 км.ч., каквото е било обозначението за тази част от пътя, при която е
могъл да овладее автомобила и той да не навлиза в платното в ляво, както и да
спре своевременно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
за установено по категоричен начин, че за настъпилото ПТП вина имат и двамата
водачи, както този на тежкотоварния автомобил така и водачът на лекия автомобил. Водачът на
тежкотоварния автомобил е карал по път с предимство, но с превишена скорост от
позволената, 99 км.ч. при допустима 60 км.ч., в резултат на което не е могъл да
предотврати сблъсъка, въпреки че е положил усилия чрез задействане на
спирачките при възприемане на опасността – навлезлия в кръстовището автомобил. Водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 50 от ЗДвП като е навлязъл от път без предимство в път с предимство, при наличие на
движещ се по него с висока скорост тежкотоварен автомобил. Реално, нито един от
водачите не би могъл да прецени скоростта на движение на другия, видно от
експертизата, но съдът намира, че имаме неспазване правилата на ЗДвП от всеки един от двамата водачи и съответно,
ако който й да било от водачите на МПС би ги спазил, т.е. камиона да кара със
60 км.ч или колата да изчака камиона да мине, както е следвало и тогава да
навлиза в кръстовището, то това ПТП щеше да е предотвратено. При този извод
съдът намира, че съпричиняване е налице и от страна на водача на лекия
автомобил и същото е в размер на 50 %. За да приеме равно по степен
съпричиняване от всеки един от шофьорите при процесното ПТП съдът изхожда от
извода който може да се направи от доказателствата, а именно , че при
точно спазване на правилата на закона за движение по
пътищата, от който и да било от двамата водачи, независимо от неспазването т.е.
от нарушението допуснато от другата страна то до реализиране на процесното ПТП
не би се стигнало, тъй като удара би бил предотвратен. При спазване
обозначената допустима скорост от 60 км. тежкотоварния автомобил би могъл да овладее автомобила и да го
изправи в своята лента при натискане на спирачките и удара би могъл да се
предотврати. При изпълнение на задължението да пропусне идващия по главния път
тежкотоварен автомобил лекия автомобил изчакващ на пътя без предимство не би
отнел предимство и не би бил подложен на опасност и не би бил ударен от този
автомобил независимо от високата му скорост. Следователно отговорността за така
настъпилото ПТП и последвали вреди е резултат от поведение и на двамата
участника в произшествието и е в равна степен.
Доколкото ищецът, като застраховател по застраховка
гражданска отговорност на шофьора на
тежкотоварния автомобил Скания е покрил неговата отговорност, като е заплатил в
пълен размер присъдените обезщетения на роднините на починалата при ПТП Ц.К.,
то на осн.чл.213,ал.1,изр. 2 от КЗ / отм./ вр.пар.22 от КЗ ищецът е встъпил в
правата на застрахования спрямо застрахователя на втория отговорен шофьор К.Н.,
със сключена застраховка гражданска
отговорност при ответника. С оглед на това
съдът намира искът за основателен досежно 50 % от размера на изплатените
обезщетения включващи обезщетение, мораторни и законни лихви и разноски по
водените граждански дела, като това е пълния размер на отговорността на
ответната страна. Съдът намира обаче, че ответникът не следва да носи
отговорност за направените от ищеца разноски по образуваните срещу него две изпълнителни
дела или сумата, която ответникът дължи на осн.чл.213 от КЗ / отм./ е 50 % от
443 117.49 лв. или това е сумата от 221 558.74 лв., като исковата
претенцията за разликата до пълния предявен размер се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
На осн.чл.86 от ЗЗД върху присъдената главница се
следва и законната лихва от предявяване на исковата молба – 07.04.2020г. до окончателното
й изплащане.
По разноските :
Ищецът съобразно приложения списък претендира разноски
в размер на 19 741.99 лв. / ДТ,адв.възнаграждение, възнаграждение в.л./ с
представени доказателства реално плащане, а ответника адв.възнаграждение в
размер на 8 400 лв. с ДДС. По отношение адвокатското възнаграждение на
ответната страна ищецът е направил възражение за неговата прекомерност, което
съдът намира за неоснователно. Същото не е в минималните размери предвиден по
Наредба № 1 от 2004г. , а по висок такъв. Съдът намира обаче, че доколкото
адв.възнаграждение на ищеца също е договорено и платено в размер дори по-висок
от този на отетника, а именно в размер на 9600 лв. , то липсва основание да се
намалява адв.възнаграждение за ответника именно с оглед равнопоставеност и
реципрочност на следващите се възнаграждения за един адвокат при определянето
им за всяка една от страните и предвид сложността на спора. От така направените
разноски на всяка една от двете страни се следват такива съобразно
съотношението уважена и отхвърлена част от исковете или на ищеца се следват
разноски в размер на 97 %, а на ответника 3% или на ищеца разноските възлизат в
размер на 19 149.74 лв., а на ответника се следва сумата от 252 лв. Двете
суми следва да се прихванат и се погасяват до размера на по-малкото. След
прихващането ответникът остава да дължи на ищеца разноски в размер на
18 897.94 лв., които следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на осн.чл.213 КЗ / отм./ вр. пар.22 от ПЗР на КЗ „З.Б.И.“ АД *** да заплати на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД ЕИК *******,
гр.София, ул.*******, съд.адрес:*** ,чрез адв.Х.сумата от 221 558.74 лв./ двеста двадесет и една
хиляди петстотин петдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/
представляваща 50 % от изплатеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди
на роднините на починалата Ц.Д.К.при ПТП на 02.07.2015г. на обиколен път
гр.Попово, присъдени по т.д.80/18г. на ОС Търговище, в едно със законната лихва
считано от предявяване на иска -07.04.2020г.
до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата от 18 897.74
лв. / осемнадесет хиляди осемстотин деветдесет
и седем лева и седемдесет и четири
стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главницата за разликата до пълния предявен размер .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2 седмичен
срок от уведомяването пред АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: