Определение по дело №100/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат В. И.-САК, в качеството й на процесуален представител на "Ж."Е., със седалищке и адрес на управление гр.С.-1000 У."П." № 9 .3 ЕИК*, против решение № 4802/30.06.2010 год. постановено по гр.дело № 1349/2010 год. на Районен съд Б. в частта, с която е отхвърлено искането за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 29,40 лева за периода 25.05.2009 год.-24.06.2009 год., в частта с която е отхвърлето искането за заплащане на сторените по делото разноски в настоящето производство, както и сторените разноски във връзка с допуснатото обезпечение на предявения иск в размер на 40,00 лева държавна такса и 300,00 лева адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, необоснованост нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че съдът не е изпратил на ищеца отговора на исковата молба, депозиран от ответника. Навежда доводи, че съдът не се произнесъл по част от исканията на ищеца във връзка с допускането на доказателства, с което е нарушил разпоредбата на чл.146 ал.4 от ГПК. Поддържа, че с молба от 22.06.2010 год. във връзка с дадените от съда указания е уточнил какви обстоятелства ще доказва с посочените доказателства, но въпреки това част от тях не са били приети от районният съд. Уточнява, че това са приложените към жалбата копия от : известие за доставяне-обратна разписка от 25.06.2009 год., известие за доставяне на препоръчана пратка-молба по гр.дело № 1349/22.06.2010 год., удостоверение изх.№ 3920/22.06.2010 год., сметка по чл.79 от ЗЧСИ № 0001156/22.06.2010 год.. Направено е искане за назначаване на недопуснатата от районният съд съдебно-икономическа експертиза с поставени въпроси. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на иска за мораторна лихва и разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същия се излагат подробни доводи за неоснователност на оплакванията. Не са направени доказателствени искания.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от с.к., поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество оплакванията са частично основателни.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск на EООД “ Ж.”, със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, У. “ П.” № 9, . 3, представлявано от управителя И. И., чрез адв. В. И., против “ А. К.” Е., ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. Б., У. “ Т. А.” № 47, . 3, представлявано от Ц.Б.Х., с който иска от съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 1525.20 лв., представляваща неплатена цена транспортна услуга за осъществени международни превоза от ищеца по маршрута република Г.- И. и мораторна лихва за забава в размер на 29.40 лв. за периода от 25.05.2009 г. до 24.06.2009 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 29.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и иска за заплащане на сторените по делото разноски в настоящето производство, както и сумата 340.00 лв., от които 300.00 лева адвокатски хонорар и 40.00 лв. държавна такса за обезпечение на бъдеш иск, съгласно определение от 11.06.2009 г., постановено по гр. д. № 29601/ 2009 год. на СРС, 49 състав, като неоснователни.

По делото ищецът е представил като доказателства фактура № * от дата 23.03.2009 год. на стойност 1525.20 лв. с ДДС. В графата получател на фактура № * от дата 23.03.2009 год. на стойност 1525.20 лв. с ДДС е вписан ответника в настоящето производство, като за представител е вписано лице, което към момента на тяхното съставяне е управител на ответното дружество и по принцип е имал право да приема изпълнение от името и за сметка на този правен субект, но фактурата не е подписвана от това лице.

Ответникът е представил и е прието като доказателство по делото извлечение по сметка № 45 от 25.06.2009 година и преводно нареждане за кредитен превод от 25.06.2009 година. От същите се установява, че ответника "А. К."- Е. на 25.06.2009 год. е превел по сметка на ищеца EООД “ Ж.”, сумата в размер на 1525.20 лв., представляваща сума по фактура № * от дата 23.03.2009 год.. Искът е предявен на 25.06.2009 год., като исковата молба е подадена по пощата и получена в СРС на 29.06.2009 год., видно от приложената обратна разписка.

Районният съд е направил законосъобразен извод досежно неоснователността на исковата претенция за главницата в размер на 1525,20 лева, тъй като същата е платена преди завеждането на делото. Окръжният съд споделя извода, че по отношение на главницата ответникът не е дал повод за завеждане на настоящето исково производство. Мотивите за това са следните:

Определението на Районен съд С., с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на " Ж.”Е. срещу "А. К."- Е., е постановено на 11.06.2009 год. от І ГК, 49-ти състав/ л.23/ по гр.дело № 29601/2009 год.. От приложеното като доказателство удостоверение от ЧСИ В. Л., рег.№ 780 с район на действие СГС/ л.23/, е видно, че въз основа на обезпечителната заповед от 12.06.2009 год., издадена по гр.дело № 29601/2009 год. на СРС е образувано изпълнително дело № 366/2009 год.. Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно дали е изпратено и на коя дата до ответника съобщенсие за наложен запор върху банковите сметки на дружеството във връзка с допуснатото обезпечение. На 25.06.2009 год. ответникът е превел на ищеца претендираната главница в размер на 1525,20 лева. След като ищецът не представя доказателства за датата на получаване на запорното съобщение от ответника се налага извода, че плащането на сумата от страна на ответника е станало преди изпращането на исковата молба до съда. Оттук и извода, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото досежно претендираната главница.

По отношение претендираната мораторна лихва съдът счита, че извода на районният съд е незаконосъобразен. Такава се дължи от ответника, тъй като същият е изпаднал в забава с изплащане на длъжимата сума за времето от 25.05.2009 год. до 24.06.2009 год., когато еплатена главницата. Съгласно заявка-договор за международен транспорт от 10.03.2009 год. , приложена като доказателство, договореният срок за заплащане на навлото е 60 календарни дни от представянето на международна товарителница. Изадената от ищеца фактура за плащането е с дата 25.05.2009 год., от която дата ответникът е изпаднал в забава. Сумата е платена на 25.06.2009 год., но за този месец се дължи мораторна лихва. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза размерът на мораторната лихва върху главницата от 1525,20 лева за посочения период е 16,20 лева. Решението на районният съд в тази му част следва да бъде отменено, като се присъди дължимата се мораторна лихва в размер на 16,20 лева. За разликата до 29,40 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Решението на районният съд следва да бъде частично отменено и в частта за разноските. Ответникът е изпаднал в забава от 25.05.2009 год., като е дал повод на ищеца да предприеме действия във връзка със събиране на претендираните суми. Ищецът е подал молба и е обрузувано гр.дело № 29601/2009 год. във връзка с обезпечение на претендираното вземане. Съдът се е произнесъл с определение на 11.06.2009 год., т.е. преди извършване плащане от страна на ответника. По това дело ищецът е направил разноски. От тези разноски по настоящето дело претенцията на ищеца е основателна за сумата от 340,00/триста и четиридесет/лева, която включва 40,00 лева заплатена държавна такса по делото и сумата от 300,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираната сума от 240,00 лева претенцията в настоящето производство се явявя неоснователна, тъй като тази сума следва да се претдира в изпълнителното произвоство.По отношение на претендираната сума от 15,00 лева, представляваща сума за заплатена държавна такса за частна жалба, искането се явява несонователно, тъй като не е доказано.

По отношение претендираните съдебни и деловодни разноски в настоящето производство пред първата и въззивна инстанция съдът приема следното решението на районният съд следва да бъде изменено частично. С оглед частичното уважаване на исковата претенция за заплащането на мораторна лихва следва да се присъдят и направените съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции. Съразмерно уважената част от иска размерът на разноските възлиза на сумата от 9,10/девет и 0,10/лева за първата инстанция. В останалата си част претецията се явява неоснователна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 377,72/триста седемдесет и седем и 0,72/лева, направени разноски във въззивната инстанция, съразмерно на уважената претенция.

Предвид изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.272 от ГПК Б. Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 4802/30.06.2010 год. постановено по гр.дело № 1349/2010 год. на Районен съд Б. в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащането на мораторна лихва за забава за периода от 25.05.2009 год. до 24.06.2009 год. в размер на 16,20 лева, в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сторените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 9,10 лева, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на разноски в обезпечителното производство за сумата от 340.00 лв., от които 300.00 лева адвокатски хонорар и 40.00 лв. държавна такса за обезпечение на бъдеш иск, съгласно определение от 11.06.2009 г., постановено по гр. д. № 29601/ 2009 год. на СРС, 49 състав, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА "А. К." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., У.“Т. А.” № 47, . 3, представлявано от Ц. Б. Х., да заплати на "Ж." Е., със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, У.“ П.” № 9 . 3, представлявано от управителя И. И., сумата от16,20/шестнадесет и 0,20/ лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1525,20 лева в размер на 29.40 лв. за периода от 25.05.2009 г. до 24.06.2009 год., сумата от 340,00/триста и четиридесет/ лева направени разноски в обезпечителното производство, както и сумата от 9,10/дете и 0,10/ лева разноски по делото в първоинстанционното производство съразмерно уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4802/30.06.2010 год. постановено по гр.дело № 1349/2010 год. на Районен съд Б. в останалата му част.

ОСЪЖДА "А. К." Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., У.“Т. А.” № 47, . 3, представлявано от Ц. Б. Х., да заплати на "Ж." Е., със седалище и адрес на управление гр. С. 1000, У.“ П.” № 9 . 3, представлявано от управителя И. И., сумата от 377,72/триста седемдесет и седем и 0,72/лева, направени разноски във въззивната инстанция.

Решението може да са обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.