№ 68
гр. Сливен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Цанка Г. Неделчева
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20212200600381 по описа за 2021
година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба на
подс. Г. Г. АБР. срещу Присъда № 260058/31.05.2021 г., постановена по
НЧХД № 1684/2019 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт подсъдимият Г. Г. АБР. е признат за виновен
в това, че на 08.10.2017 г. в гр. ***, около 12.00 часа е казал нещо унизително
за честта и достойнството на СТ. Ж. Ж. – израза „пияни полицаи“ в
качеството му на длъжностно лице – полицай при РУ на МВР Ямбол, при
изпълнение на службата му в негово присъствие, като обидата е нанесена
публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. т. 1, вр.чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Глоба“ в размер на
3000 лeва и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на
препис от присъдата на таблото в кметството на с. ***, за срок от един месец.
Подсъдимият А. е осъден да заплати сума в размер на 200 лева,
представляваща направени разноски за служебен защитник в полза на
Националното бюро за правна помощ и сумата от 512 лева, представляваща
направени разноски по делото от частния тъжител С.Ж..
Във въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба от адв. Н. в
качеството му на защитник на подсъдимия е изразено несъгласие със
съдебния акт. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна като
1
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага се
твърдение за допуснати нарушения на основни принципи в наказателното
съдопроизводство, императивно установени с процесуалните норми на чл. 10,
чл. 11 и чл. 14, ал. 1 от НПК. Намира за нарушен основния принцип на
справедливостта, поради което с оглед общите и принципни интереси на
правосъдието се иска атакуваната присъда да бъде изцяло отменена, а
подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от
НК. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че възприетата
фактическа обстановка по настоящия казус е необективна и необоснована, а
направеният разбор на доказателствения материал е тенденциозен,
произволен, неточен и некоректен с цел да се обоснове частната обвинителна
теза. Твърди се, че съдът е направил фактически констатации, които са
доказателствено неподкрепени, което е довело до неправилни правни изводи,
грубо нарушавайки разпоредбата на чл. 303 от НПК. В допълнение се сочи
още, че постановената присъда дори не почива на предположения, а на
категорично погрешни и преднамерено възприети факти, които не са
настъпвали. Въз основа на заявените в допълнението към въззивната жалба
подробни фактически и правни доводи, формулирано е искане на основание
чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК атакуваният съдебен акт да бъде
изцяло отменен и вместо това подсъдимият да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Пред въззивния съд защитникът на подс. А. поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, в която подробно са
заявили доводите си, поради които считат постановената присъда за
неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъдата да бъде отменена,
подсъдимият да бъде оправдан и да им бъдат присъдени разноските за двете
инстанции. В личната си защита подсъдимият А. поддържа казаното от
защитника му. В последната си дума иска да бъде оправдан.
Частният тъжител намира присъдата за правилна и законосъобразна,
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка и моли за нейното
потвърждаване.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното в въззивната жалба и
допълнението към въззивна жалба, като взе предвид наведените съображения и изявленията
на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери, че в хода на съдебното производство пред първата
инстанция е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване на процесуалните правила на подсъдимия и на частния тъжител, което не
може да бъде отстранено от въззивната инстанция, а само от първоинстанционния съд.
Съгласно теорията и практиката в тъжбата частният тъжител следва да очертае
твърдените от него факти, относно извършените престъпления, въз основа на които да бъде
2
изведена правната им квалификация. В конкретния случай видно от тъжбата, депозирана
пред първоинстанционния съд, частният тъжител Ж. подробно е изложил фактите във връзка
с процесния инцидент. На базата на тези факти частният тъжител Ж. е повдигнал обвинение
срещу подс. Г.А., като изрично е посочил кои изрази на подсъдимия са засегнали честта и
достойнството му, в качеството му на длъжностно лице. В случая първоинстанционният съд
не се е произнесъл по твърдените факти и очертаните в тъжбата обвинения. Видно от
обстоятелствената част на тъжбата С.Ж. е повдигнал обвинение срещу Г. Г. АБР. с
твърдения за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. т. 1 от НК –
за отправени от подсъдимия към тъжителя думи „пияни полицаи“ и „лъхат на алкохол“,
които думи са определени от тъжителя като обидни. Видно от диспозитива на обжалваната
присъда е, че липсва произнасяне от страна на Районен съд Сливен по обвиненията, които са
повдигнати от частния тъжител по повод на израза „лъхат на алкохол“. С атакуваната
присъда първоинстанционният съд е признал подс. А. за виновен по обвинение с
квалификация по чл. 148, ал. 1 т. 3, вр. т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че
подсъдимият е виновен, тъй като на инкриминираната дата и място е отправил към
тъжителя, в качеството му на длъжностно лице, следните обидни думи: „пияни полицаи“. В
тъжбата изрично е посочено кои от изразите следва да бъдат приети като обида. В
диспозитива на постановената присъда, засягащ обвинението, първоинстанционният съд не
се е произнесъл по всички фактите, твърдени от тъжителя, с което е ограничил неговите
права като страна по делото, така и правата на подсъдимия, който има право да знае в какво
е обвинен и съдът да се произнесе по твърдените факти от частния тъжител и по правилната
им квалификация. Съгласно изискванията на процесуалния закон и последователната
съдебна практика, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на обвинението, тъй като
фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение се очертават
с тъжбата и съдът не може да излезе извън обстоятелствената част на обвинението. В
конкретния случай районният съд е пропуснал да се произнесе по част от предмета на
обвинението, като е признал подсъдимия за виновен за част от обстоятелствата, които са
били инкриминирани с тъжбата. Всичко това води до ограничаване правата както на частния
тъжител, така и на подсъдимия, което е съществено процесуално нарушение, водещо след
себе си до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Съдът констатира и друго процесуално нарушение, което засяга процесуалните права
на подсъдимия и е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 1
от НПК. Нарушението е съществено, защото от една страна изрична процесуално норма е
пренебрегната, а от друга - лишава страна в процеса да вземе участие в един от стадиите на
съдебното производство. Въпреки че частният тъжител Ж. е присъствал лично в съдебно
заседание на 12.02.2020 г., същият не е изложил обстоятелствата, включени в обвинението.
Видно от разпоредбата на чл. 276, ал. 2 от НПК, председателят предоставя възможност на
прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата,
включени в обвинението и предявените искове, но Ж. не е взел участие в съдебното
следствие, като частен тъжител. Участвал е само неговият повереник – адвокат Х., която е
заявила, че поддържа изложеното в тъжбата. Правото на участие на повереника е отделно и
самостоятелно от правото на участие на частния тъжител, в лично качество. Това е така,
защото съгласно чл. 15, ал. 2 и ал. 4 от НПК на лицата, участващи в наказателното
производство се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на
техните права и законни интереси и на пострадалия се осигуряват необходимите
процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Също така в
протокола на проведеното на 12.02.2020 год. съдебно заседание не се съдържа изявление на
подсъдимия дали е разбрал в какво е обвинен, каквото е изискването на разпоредбата на чл.
276, ал. 3 от НПК. Посочените норми касаят реда за започване на съдебното следствие и
имат за цел осигуряване правото на защита на подсъдимия, който още на този етап да има
възможност непосредствено да се запознае с фактите по предявеното с частната тъжба
3
обвинение, да заяви дали го разбира, и съответно да упражни или не правото си да даде
обяснения. Нарушенията на изискванията на чл. 276, ал. 2 и ал. 3 от НПК водят до
нарушение на основния принцип на НПК, регламентиран в чл. 15 от НПК, а нарушението на
основен принцип е винаги съществено.
Констатираните процесуални нарушения са основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При
новото разглеждане на делото районният съд следва да съобрази предявеното обвинение и
да разгледа делото в рамките на фактическите положения, въведени от частния тъжител в
тъжбата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 вр.чл.348,
ал.3, т.1 от НПК, Окръжен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260058/31.05.2021 г. постановена по НЧХД № 1684/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4