Р Е Ш Е Н И Е
№ 1244
гр.Пловдив, 16.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар С.К. и прокурор АТАНАС ЯНКОВ като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 629 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „А.Г. – АРСЕНАЛ НА ИЗКУСТВОТО“ ЕООД - Пловдив, ЕИК
*********, с която се претендира
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 430 лева,
представляващи доплащане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционно
производство по ЗАНН, ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП –
11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по настоящото производство разноски.
Ответникът в писмено становище
и в писмени бележки оспорва иска като
неоснователен. Алтернативно прави възражение за прекомерност на исковата
претенция, както и на адвокатското възнаграждение за настоящото производство, и
претендира разноски.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за основателност на иска.
Видно от изисканото и
приложено АНД №5197/ 2019 г. по описа на РС – Пловдив срещу ищеца е било издадено НП, което е било
обжалвано и отменено, като решението е влязло в сила като необжалвано.
Представен е договор за правна
защита и съдействие /л.16 от първоинстанционното дело/, с посочена сума 580 лв.,
от които при подписването 150 лв. и разликата – до приключване на делото. Не е спорно и са налице доказателства, че
сумата от 150 лв. е изплатена на ищеца. С исковата молба е представена разписка
от 20.11.2019 г. /л.21/ за получаване на
сумата от 430 лв. от адв.И.Д., имащи характер на
доплащане на адвокатски хонорар за защита на ищеца по АНД № 5197/ 2019 г. по
описа на РС – Пловдив. Представено е също извлечение от сметка 401, в което
исковата сума е посочена на ред 3, означена като „разписка-доплащане на адв.хонорар“ с дата 20.11.2019 г. По настоящото дело е представен договор за
правна защита и съдействие /л.3/, с договорено възнаграждение 300 лв., за което
е посочено, че е изплатено в брой.
При тези доказателства съдът
намира, че в разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за
отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално
претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни
последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като
властнически акт на административен орган, представлява материално правно
основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените
от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство. Съгласно диспозитива на
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото
тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е съдържанието на
употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от
увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт,
увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът
не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми
не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното
наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение
за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите /в случая
разликата в договорения адвокатски хонорар от 430 лв./ се
явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Неоснователно е направеното
възражение, във връзка с това че сумата
била платена не в хода на процеса, а
след постановяване на съдебното решение. Както беше посочено между страните е уговорено
сумата от 430 лв. да се плати „до приключване на делото“, което в случая е
факт, тъй като към момента на плащане решението не е било влезнало в законна
сила.
Основателно е обаче
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за
производството по АНД пред РС – Пловдив. Предвид фактическата и правна сложност
на делото, както и предвид на това, че същото е приключило в едно СЗ, възнаграждението
следва да бъде определено в минимален размер съобразно приложимата редакция на
НМРАВ към момента на договаряне и плащане на възнаграждението, а именно общо в
размер на 450 лв. При това положение искът следва да бъде уважен за сумата от
300 лв. – разликата между 450 лв. и заплатените доброволно от ответника 150 лв.
Тази сума е дължима ведно със законна лихва, считано от 11.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
Неоснователно е възражението
за прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение за производството по
ЗОДОВ, тъй като същото е минимално предвиденото, съобразно приложимата редакция
на НМРАВ към момента на договаряне и плащане на възнаграждението.
При така изложеното следва да
бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., както и
направените по делото разноски в размер на 226, 74 лв., съразмерно на уважената
част от иска, а на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска, в размер на 30,23 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на „А.Г. – АРСЕНАЛ
НА ИЗКУСТВОТО“ ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 300 лв., считано от
11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 430 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „А.Г. –
АРСЕНАЛ НА ИЗКУСТВОТО“ ЕООД - Пловдив, ЕИК *********, разноски по компенсация в
размер на 196, 51 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: