№ 120
гр. Сливен , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на десети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Частно наказателно дело
№ 20212200200257 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството се движи по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и е образувано по
повод жалба от ХР. ИВ. СТ. и Д. СТ. СТ., против Постановление на Софийска градска
прокуратура от 19.01.2021 год., с което е прекратено наказателното производство по
ДП № 2/2020 год. по описа на НСлС, пр.пр. № 226/2020 год. по описа на СГП,
образувано за престъпление по чл. 123 от НК.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от пострадалите, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията на съда за това са следните:
В жалбата се излагат подробни възражения по отношение на приетото за
установено от СГП като се твърди, че постановлението е незаконосъобразно,
постановено при непълно изяснена фактическа обстановка, тъй като не било
проведено обективно, пълно и всестранно разследване за изясняване на обективната
истина и на правнорелевантните факти по делото. Оспорва се изводът в
постановлението, че поради липсата на аутопсия не можело да се докаже по безспорен
начин вината на медицинските лица, тъй като това пречело на преценката на вещите
лица дали проведеното лечение е правилно или не. Твърди се, че в поредното
постановление отново се виждало, че вещите лица работели с предположения, без да са
мотивирали своите заключения от работата си с конкретна медицинска документация и
да са ги обсъдили и съобразили с действащата нормативна уредба и добрите
медицински практики. Твърди се още, че нарушения на длъжностните лица има; че
заболяването било лечимо, а състоянието на детето не е било необратимо; както и че
забавената и неправилна диагноза, грешки в лечението, закъснял транспорт към по –
голяма болница без реаниматор в линейката са довели до смъртта на дете, чийто живот
1
при правилни действия е можело да бъде спасен. Иска се да бъде отменено
Постановлението на СГП от 19.01.2021 год., поради необоснованост.
След запознаване с материалите, съдържащи се в досъдебно производство №
2/2020 год. по описа на НСлС, пр. пр. № 226/2020 год. по описа на СГП, съдът
констатира, че досъдебното производство е образувано с Постановление на ОП –
Сливен на 26.09.2011 год. срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ – ВИНОВНОТО
ЛИЦЕ за това, че през периода 10.03.2011 год. – 16.03.2011 год. в гр. Сливен и в гр.
Котел, обл. Сливен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на М.Д. С. –
престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК.
По досъдебното производство били извършени множество процесуално –
следствени действия, като същото е било прекратявано осем пъти с постановления
Постановления на ОП – Сливен от 10.05.2012 год., 19.10.2012 год., 20.09.2013 год.,
28.03.2014 год., 22.12.2014 год., 26.06.2015 год., 17.12.2015 год. и 26.09.2017 год.,
всички на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление. Всички постановления са били отменяни с определения на Окръжен съд
– Сливен, като делото е връщано със задължителни указания. В последното
определение от 17.10.2017 год. по ЧНД № 562/2017 год. по описа на СлОС било
посочено, че не са изпълнени указанията, дадени с определение от 03.08.2015 год. по
ЧНД № 339/2015 год. по описа на СлОС, потвърдено с определение № 43/16.09.2015
год. по ВЧНД № 178/2015 год. по описа на БАС, нито указанията в същия смисъл
дадени с определение № 13/11.01.2016 год. по ЧНД № 2/1016 год. по описа на СлОС,
потвърдено с определение от 22.02.2016 год. по ВЧНД № 29/2016 год. по описа на БАС
за назначаване на допълнителна експертиза, която да отговори на първоначално
поставените въпроси, след като съобрази и събраните при допълнителното разследване
доказателства, както и да отговори на допълнителни въпроси, включително и на
въпроса „спазени ли са при лечението на детето М. С. добрите медицински практики и
съобразени ли са действията на всички медицински специалисти ангажирани с
лечението му ( вкл. в болничното заведение в град Котел, ФСМП - Котел и ЦСМП -
Сливен) с конкретните медицински стандарти“, както и че не била изготвена
експертиза и по конкретно набелязаните въпроси във въззивното определение от
22.02.2016 год. по ВЧНД № 29/2016 год. по описа на БАС. Отразено е, че следва да се
изяснят противоречията между показанията на свид. М. Н. и свид. Я.в относно
извършеното изследване – ЕКГ, с оглед установяване на обстоятелството дали са
предприети всички необходими мерки и дали са навременни същите, при лечението на
детето след постъпването му в болничното заведение и има ли допуснато забавяне и
дали то е допринесло за настъпването на смъртта. Освен това е посочено, че по
досъдебното производство е приложен окончателният доклад изготвен от органите на
2
ИА „Медицински одит“ към МЗ, в който били налице констатации за редица
нарушения на действащи правни норми, като в постановлението не бил извършен
разбор на това дали същите представляват престъпление и дали са в причинно -
следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата, като в този смисъл били
дадени указания с определението от 11.01.2016 год., но те не били изпълнени.
След връщането на делото на ОП – Сливен, на 04.04.2018 год. бил извършен
повторен разпит на свид. М. Н. (л. 84 – 86, т. VI от ДП).
С Постановление от 13.01.2020 год. на Главния прокурор на Република България
е определено разследването по ДП № 85/2011 год. по описа на ОСлО на ОП – Сливен
да се осъществи в района на СГП и е възложено разследването по ДП № 85/2011 год.
по описа на ОСлО на ОП – Сливен на следовател при НСлС (л. 2 – 3, т. VII от ДП).
В качеството на свидетели на 11.11.2020 год. били разпитани И.К. (дядо на
пострадалото дете) и Г.К. (баба на пострадалото дете), като двамата били уведомени за
правата им като пострадали лица (л. 19 – 24, т. VIII от ДП).
В качеството на свидетели на 17.12.2020 год. били разпитани С. С. (брат на
пострадалото дете), Х.С. (майка на пострадалото дете) и Д.С. (баща на пострадалото
дете), при което тримата били уведомени за правата им като пострадали лица, а
последните двама са заявили, че желаят разследването да им бъде предявено (л. 25 –
42, т. VIII от ДП).
На 22.06.2020 год. била назначена повторна колективна съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни, като на вещите лица били поставени 43 конкретни
въпроса (л. 43 – 48, т. VIII от ДП).
На 25.09.2020 год. с вх. № 7450 по описа на НСлС постъпила
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни във връзка с ДП № 2/2020 год. по
описа на НСлС (л. 49 – 123, т. VIII от ДП).
На 17.12.2020 год. било предявено разследването на пострадалата Х.С., като в
протокола било отразено изявлението й, че се е запознала с материалите по делото,
желае да получи заверено копие от изготвената по делото повторна колективна
съдебно – медицинска експертиза, тъй като искала да се консултира и с адвокат и
впоследствие ще може да прецени дали има искания и възражения (л. 171, т. VIII от
ДП).
На 17.12.2020 год. било предявено разследването на пострадалия Д.С. (л. 172, т.
VIII от ДП).
3
На 05.01.2021 год. с приемно – предавателен протокол на пострадалата Х.С.
било предадено заверено копие от повторна колективна съдебно – медицинска
експертиза (л. 182, т. VIII от ДП).
С Постановление от 13.01.2021 год. на следовател в НСлС досъдебното
производство било изпратено на СГП с мнение за прекратяване на наказателното
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК (л. 183 – 189, т. VIII от
ДП).
С Постановление на Софийска градска прокуратура от 19.01.2021 год. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било прекратено
наказателното производство по ДП № 2/2020 год. по описа на НСлС, пр.пр. № 226/2020
год. по описа на СГП, образувано за престъпление по чл. 123 от НК. В
обстоятелствената част на постановлението е посочена възприетата от прокурора
фактическа обстановка, отразени са заключенията на назначените по делото съдебно –
медицински експертизи, като е формиран извод, че въпреки проведените процесуално
– следствени действия в хода на разследването не са събрани доказателства за
виновността на определено лице в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от
НК. Наблюдаващият прокурор е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, т.е. деянието не съставлява престъпление и образуваното ДП следвало да се
прекрати.
Съдът намира, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно, както и
постановено при неизяснена в цялост фактическа обстановка.
При предходно произнася на СлОС с Определение № 507/17.10.2017 год. по
ЧНД № 562/2017 год. по описа на съда са дадени указания, които не са изпълнени в
тяхната цялост. В цитираното определение е посочено, че в окончателния доклад вх. №
ДЗ 14-155-11/05.08.2011 год. изготвен от органите на ИА „Медицински одит“ към МЗ
били налице констатации за редица нарушения на действащи правни норми, като не
бил извършен в постановлението за прекратяване разбор на това дали същите
представляват престъпление и дали са в причинно - следствена връзка с настъпилата
смърт на пострадалата, както и че в този смисъл били дадени указания с определение
от 11.01.2016 год., но те не били изпълнени. Така даденото указание отново не е
изпълнено и в настоящото постановление на прокурора. Същото не е самоцелно, а
необходимо с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото. В тази връзка
следва да се посочи, че Докладът на ИА „МО“ към МЗ е приложен на л. 145 – 164, т. V
от ДП, като на стр. 6 – 8 от същия е отразена хронологията на действията при
хоспитализирането на пострадалото дете М. С. в МБАЛ „Проф. Д-р Васил Цончев“
ЕООД – гр. Котел, в това число и обстоятелството, че в 12,20 часа, според отбелязания
декурзус в ИЗ, състоянието на детето рязко се влошава, появила се периорална
4
цианоза. В доклада е констатирано, че при хоспитализацията лекуващият екип не е
консултирал детето с кардиолог, предвид наличните симптоми – тахикардия, ниско
кръвно налягане и периорална цианоза, както и че д-р Я.в е допуснал извеждане на
дете в тежко общо състояние от лечебно заведение в болнична помощ с линейка от
ФСМП – Котел и изчакване във филиала на ЦСМП – Котел на друга линейка от ЦСМП
– Сливен за транспорт на детето. Отразено е, че за допуснатите нарушения относно
своевременност, достатъчност и качество на оказаната медицинска помощ бил
съставен АУАН. В същия доклад в т. II относно проверката във ФСМП – Сливен и
ФСМП – Котел по случая на пострадалото дете М. С. на стр. 10 – 12 е отразена
хронологията по транспортирането й, като е отразено следното:
в 13,35 часа във ФСМП – Котел е постъпило обаждане от д-р Я.в за транспорт
на дете до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен;
в 13,34 часа в РКЦ Сливен е постъпило искане за реанимационен екип от Сливен
за транспортиране на „дете с дихателна и сърдечна недостатъчност“ до МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД – Сливен;
в 13,40 часа във ФСМП – Котел е отразено повикване от МБАЛ „Проф. Д-р
Васил Цончев“ ЕООД – гр. Котел за транспорт на М. С. с Дг. Бронхопневмония
билатералис. ДН (дихателна недостатъчност);
в 13,44 часа линейката с дежурния м.ф. Стоянова пристигнала в болницата, като
във Фиш за спешна медицинска помощ било отразено „детето е в ДО на МБАЛ
прегледано и назначена терапия от педиатър в ДО. По молба на д-р Я.в – педиатър
повикан РЕ екип от ЦСМП – Сливен за транспорт на детето с ДГ. Бронхопневмония
билатерис. ДН. Тахикардия.“;
в 13,45 часа във ФСМП – Сливен било прието повикване от ФСМП – Котел за
РЕ екип за детето с Дг.Обс.Миокардиоперикардит.ОВИ, като било отразено, че детето
е „доведено в шок“;
в 13,45/13,46 часа дежурен РЕ екип: д-р П. и м.с. Р., реанимобил тръгнал към гр.
Котел;
в 14,00 часа детето било изведено от Детско отделение на МБАЛ „Проф. Д-р
Васил Цончев“ ЕООД – гр. Котел, придружено от педиатър и с осигурен венозен път с
линейка на ФСМП – Котел;
в 14,05 часа детето било транспортирано във ФСМП – Котел за изчакване на
реанимационния екип от ФСМП – Сливен;
5
в 14,37 часа пристигнал РЕ екип от ФСМП – Сливен във ФСМП – Котел, както и
че по време на престоя на детето във ФСМП – Котел от 30 минути друга медикация,
освен венозна инфузия не била прилагана, не бил включван кислород. Посочено е, че
във Фиша за спешна медицинска помощ на ФСМП – Котел няма отразени
манипулации и не било отбелязано присъствието на педиатър;
в 14,45 часа детето отпътувало за гр. Сливен.
Констатирано е, че не са изпълнени изискванията на чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за
здравето в частта за своевременност, достатъчност и координираност на дейностите
между лечебните заведения и не е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 25/04.11.1999 год. за оказване на спешна помощ. Констатирано е още, че
лекарите и медицинските специалисти, работещи в ЦСМП – Сливен нямат
документирани курсове за продължително следдипломно обучение и/или за
практическите умения за оказване на медицинска помощ при пациенти със спешни
състояния; както и че в предоставената справка само трима лекари и един мед.фелдшер
имат осъществени обучения, при това на различна тематика и преди повече от четири
години, което било в нарушение на т. 1.2.11.2 и т. 1.2.11.3 от Наредба № 45/26.08.2010
год. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. В доклада на ИА
„МО“ относно проверката на лечебното заведение ЕТ „Д-р Д. А. - АПМП“ – стр. 12 –
14, в т. III.2. е отразена констатацията, че д-р А. е издала медицински документ
„Амбулаторен лист“ без да е извършила медицински преглед на детето М. С. и по този
начин не е предоставила на пациент качествена и достъпна медицинска помощ, като се
установило нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.
Съдът констатира, че в постановлението липсва анализ на свидетелските
показания и при наличието на противоречия на доказателствените материали не става
ясно защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Налице са противоречия
между показанията на свидетелите ХР. ИВ. СТ. и Д. СТ. СТ. от една страна и
показанията дадени от свид. Д. А. от друга страна относно начина на провеждане на
лечение на пострадалото дете, в това число съобщавано ли е състоянието на
пострадалото дете на личния лекар и кой е предложил смяната на лекарството. Не
става ясно защо показанията на свидетелите ХР. ИВ. СТ. и Д. СТ. СТ. относно
проведените разговори със свид. Д. А. относно лечението на пострадалото дете не са
кредитирани. Налице са и противоречия между показанията на свидетелите ХР. ИВ.
СТ. и Д. СТ. СТ. и показанията на свид. Я.в относно състоянието на пострадалото дете
при приемането му в лечебното заведение и относно състоянието на същото при
проведеното му лечение. Освен това в показанията на свид. Я.в (л. 19 - 24, т. III от ДП),
на л. 23 е отразено „…Аз съпроводих носилката с детето до сградата на ФСМП –
Котел, поставено бе на кушетка и включен кислород за обдишване“. Това твърдение на
6
свид. Я.в противоречи на приложения по ДП доклад на ИА „МО“ към МЗ, в който
изрично е отразено „По време на престоя на детето във ФСМП – Котел от 30 минути
друга медикация, освен венозна инфузия не е прилагана, не е включван кислород.“ (л.
154, т. V от ДП).
В постановлението не е отразена хронологията на действията при постъпване на
пострадалото дете МБАЛ „Проф. Д-р Васил Цончев“ ЕООД – гр. Котел, като е останал
неизяснен въпросът в какво състояние е прието дете и проведеното му лечение, тъй
като в тази посока доказателствените материали са противоречиви. От една страна
според показанията на свид. Я.в пострадалото дете било прието в лечебното заведение
на 16.03.2011 год. около 09,00 часа, като по външния му вид преди да го прегледа било
в много тежко общо състояние – плачело, едва стояло на краката си, с периорална
цианоза (посиняване на устните), неспокойно възбудено (л. 21, т. III от ДП). Тези
твърдения на свид. Я.в са в противоречие с показанията на свид. Д.С., който заявява,
че „В ДО детето го заведохме на крака…“ (л. 5, т. III от ДП), че „В епикризата е
записано, че дъщеря ни е приета в МБАЛ-Котел в 10,00 ч., а в действителност тя бе
приета в 09,00 ч.“ (л. 5, т. III от ДП), както и че „Не съм съгласен, че е била приета в
тежко общо състояние. Когато заведохме детето в ДО, детето не беше добре. След
проведеното лечение в болницата състоянието й действително стана тежко, тъй като
беше изнесена на носилка с посинели устни, силно сърцебиене, ниско кръвно
налягане.“ (л. 6, т. III от ДП). В тази насока са и показанията на свид. Х.С., която
заявява, че „Около 13,00 часа мед.сестра Ж. ми каза на мен да отида да взема
постелъчно бельо от санитарката на отделението, за застеля леглото в 1-ва стая на ДО.
Аз извърших това и отидох пак в манипулационната, където трябваше да бъде
поставена на подвижна количка, понеже системата на единия крак още беше включена.
В момента, в който накарах дъщеря ми да се изправи на кушетката забелязах, че
крайчетата на устните й започнаха да посиняват“ (л. 11, т. III от ДП), че „В епикризата
е записано, че дъщеря ни е приета в МБАЛ-Котел в 10,00 ч., а в действителност тя бе
приета в 09,00 ч.“ (л. 12, т. III от ДП); че „Не съм съгласна, че е била приета в тежко
общо състояние. Когато заведохме детето в ДО, детето не беше добре. След
проведеното лечение в болницата състоянието й действително стана тежко, тъй като
беше изнесена на носилка с посинели устни, силно сърцебиене, ниско кръвно
налягане.“ (л. 13, т. III от ДП); както и че „Невярно е записано, че след първите вливки
периоралната цианоза (посиняване на устните) е изчезнала. Аз бях през цялото време
до дъщеря ми и не е имало посиняване на устните преди вливките.“ (л. 13, т. III от ДП).
Тези противоречиви показания на свидетелите не са обсъдени, не са и съпоставени с
наличната медицинска документация. Освен това след като тези трима свидетели са
единодушни, че пострадалото дете е било в лечебното заведение в 09,00 часа, а според
показанията на свид. Я.в същото било прието в много тежко общо състояние, то не е
обсъден въпросът било ли е необходимо предприемането на действия за по – ранно
7
транспортиране на пострадалото дете до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен,
както и дали има причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата
това забавяне от приемането на детето в 09,00 часа до постъпило обаждане от д-р Я.в в
13,35 часа във ФСМП – Котел за транспорт на дете до МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД – Сливен, съгласно приложения доклад на ИА „МО“ към МЗ. Още повече, че в
последния е отразено и обстоятелството, че в 12,20 часа, според отбелязания декурзус
в ИЗ, състоянието на детето рязко се влошава, появила се периорална цианоза, като от
този момент до обаждането на свид. Я.в в 13,35 часа във ФСМП – Котел е изминал
повече от един час. В тази посока не е взето в предвид и заключението по
допълнителната съдебно – медицинска експертиза, в която е отразено, че при приема
на детето на 16.03.2011 год. в 09,00 часа в детското отделение на болницата в гр. Котел
д-р Т.С., същият установява тежко общо състояние; че с оглед описаните в историята
на заболяването клинични данни за септичен шок са налагали спешното
транспортиране на детето в болница с по – големи възможности в гр. Сливен; както и
че това превеждане с цел спешни реанимационни мероприятия е било наложително, за
да се осъществи консултация с детски кардиолог и евентуална перикардна пункция (л.
244 - 248, т. IV от ДП).
Съдът констатира, че в обстоятелствената част на постановлението по
отношение на изготвените по делото съдебно – медицински експертизи е отразено
следното:
-заключението на назначената на 22.06.2020 год. повторна комплексна съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни, според която не можело да бъде посочена с
категоричност причината за смъртта на пострадалото дете, неизвършването на
патологоанатомична или съдебномедицинска аутопсия, но при наличните данни по
делото можело да се приеме, че най – вероятната причина за смъртта е бързо развила се
двустранна пневмония при дете, боледуващо от чести респираторни инфекции, както и
че напълно било възможно сърдечният мускул също да е бил обхванат от
възпалителния процес (л. 6 – 11 от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС);
-заключението на назначената комисионна седморна съдебно – медицинска
експертиза, според която категорично заключение на причината за настъпване на
смъртта на пострадалото дете не може да бъде направено, поради липса на аутопсия и
сравнително оскъдност на медицинските клинични и лабораторни данни; че вещите
лица допуснали, че смъртта е причинена от остро настъпила сърдечносъдова
недостатъчност, най – вероятно дължаща се на бронхопневмония с бактериална
етиология, миокардит и/или токсико-септичен шок; както и че вещите лица са
обсъдили няколко възможности и основните механизми за настъпване на смъртта били:
1) настъпване на сърдечна тампонада; 2) асистолия и 3) токсико-септичен шок (л. 17 –
8
23 от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС);
-заключение на вещите лица по допълнителна съдебно – медицинска експертиза
относно лечението на пострадалото дете с Оспамокс и Оспен; че описаните в историята
на заболяването клинични данни за септичен шок при приема на детето от д-р Т.С. на
16.03.2011 год. в 09,00 часа в детското отделение на болницата в гр. Котел са налагали
спешното транспортирани на пострадалото дете в болница с по – големи възможности,
каквато е МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ в гр. Сливен; че това привеждане с цел
спешни реанимационни мероприятия е било наложително, за да се осъществи
консултация с детски кардиолог и евентуална перикардна пункция; както и че
неподаването на кислород по време на престоя във ФСМП – Котел е пропуск, но с
оглед цялостното развитие на клиничния случай, не можело да се даде заключение, че
ако детето е било обдишвано, това щяло да промени протичането на заболяването (л.
23 – от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС);
-заключение на вещите лица по допълнителна съдебно – медицинска експертиза
№ 88/2013б, според която като укор за дейността на личната лекарка можело да се
посочи факта, че не е преглеждала лично детето след 10.03.2011 год., а е разчитала на
информация, дадена от родителите; следвало да се посочи обаче, че начина на развитие
на заболяването с рязко изостряне сутринта на 16.03.2011 год. не би могло да се
предвиди и диагностицира; че вещите лица приемат, че при описаната в експертизата
картина на заболяването медицинските действия от страна на д-р А. са съответни на
поставената диагноза; експертите посочват, че обосновано заключение за причината за
настъпване на смъртта на пострадалото дете не можело да бъде направена, поради
липса на аутопсия и сравнителната оскъдност на медицинските клинични и
лабораторни данни; както и че смъртта на пострадалото дете е причинена от остро
настъпилата сърдечно – съдова недостатъчност, най – вероятно дължаща се на
бронхопневмония с бактериална етиология с възможни усложнения миокардит,
миоперикардит и/или токсико-септичен шок (л. 24 – 26 от ЧНД № 1363/2021 год. по
описа на СГС).
В постановлението е посочено, че в конкретния случай, приобщените по делото
доказателства не дават основание да се приеме, че някой от медицинските специалисти,
имащи отношение към проведеното лечение на пострадалото дете е допуснал грешка
като не е провел адекватно и своевременно лечение в резултат, на което е настъпил
тежкия резултат, а именно смъртта на детето, като в тази връзка са посочени
заключенията на комисионната седморна съдебно – медицинска експертиза и
допълнителна съдебно – медицинска експертиза № 88/2013б (л. 28 от ЧНД №
1363/2021 год. по описа на СГС). Посочено е, че без извършена аутопсия на трупа на
детето, вещите лица не могат да определят обективно, убедително и категорично
9
непосредствената причина за смъртта, а това несъмнено препятствало и извършването
на обоснован наказателно – правен анализ на фактите по делото, свързан с
виновността на конкретните лица (л. 29 от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС).
Отразено е още, че по обективни причини не било изпълнено указанието на съда за
назначаване на нова – седморна съдебно – медицинска експертиза (л. 32 от ЧНД №
1363/2021 год. по описа на СГС); че било обяснено както в експертизите, така и в
свидетелските показания, че причина за смъртта е неблагоприятно стечение на редица
здравословни проблеми на пострадалия (л. 35 от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на
СГС); както и че настъпването на смъртта на пострадалия се дължи на подробно
описаните в СМЕ причини, а не на конкретни действия на лица имащи отношение към
извършваната работа (л. 36 от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС).
С оглед гореизложеното съдът намира, че постановлението в тази част е
необосновано и противоречиво. От постановлението не става ясно защо са възприети
само заключенията по изготвените две експертизи - комисионна седморна съдебно –
медицинска експертиза и допълнителна съдебно – медицинска експертиза № 88/2013б,
а не и останалите изготвени по делото съдебно - медицински експертизи. Посочено е в
постановлението, че няма изготвена седморна съдебно – медицинска експертиза, но не
е взето в предвид, че е назначена повторна комплексна съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни и същата е посочена в началната част на
постановлението, а именно л. 6 – 11 от ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС, но
същото не е коментирано при анализа на доказателствата. Отразеното е в
постановлението, че пострадалият имал редица здравословни проблеми, но не е
посочено въз основа на кои доказателства са направени тази изводи и не са
конкретизирани кои са тези редица здравословни проблеми при пострадалото дете.
Посочено е, че в СМЕ подробно са описани причините за смъртта на пострадалия, но
не е отразено този извод на прокурора въз основа на коя от всички съдебно –
медицински експертизи се основава и коя е причината за смъртта, която е приета от
прокурора. Следователно не са анализирани всички изготвени по делото съдебно –
медицински експертизи, които не са идентични в своите заключения, като не става
ясно въз основа на коя от тях прокурорът е изградил своите изводи.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че прокурорът е посочил на л. 33 от
ЧНД № 1363/2021 год. по описа на СГС, че по делото не се установявало
медицинският екип да не притежава достатъчно опит или практически опит, като в
тази връзка били приложени съответните длъжностни характеристики на лекарите.
Видно от материалите по делото длъжностни характеристики на се приложени, а освен
това от доклада на ИА „МО“ към МЗ се установява, че лекарите и медицинските
специалисти, работещи в ЦСМП – Сливен нямат документирани курсове за
продължително следдипломно обучение и/или за практическите умения за оказване на
10
медицинска помощ при пациенти със спешни състояния. Следователно този извод на
прокурора е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните до настоящия момент
писмени доказателства.
Освен това съдът констатира, че не е изпълнено указанието на съда дадено с
Определение № 13/11.01.2016 год. по ЧНД № 2/2016 год. по описа на СлОС,
потвърдено с Определение № 13/22.02.2016 год. по ВЧНД № 29/2016 год. по описа на
БАС (л. 121 - 127, т. V от ДП). В цитираното определение е посочено, че е
констатирана необоснованост на прокурорското постановление, тъй като при
обсъждане на въпросите по същество не са коментирани разпоредбите на материалния
закон, свързани с оказването на своевременна, достатъчна, качествена, както и спешна
медицинска помощ. Посочено е още, че липсва произнасяне в прокурорския акт
относно евентуално допуснати нарушения при лечението на пострадалото дете на
конкретни правни разпоредби, а именно чл. 79, чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 86,
ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 2 от Закона за здравето, чл. 5 от Наредба №
25/04.11.1999 год. за оказване на спешна медицинска помощ, чл. 2, т. 1 и т. 3, чл. 3 и
чл. 8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България. И в настоящото
постановление липсва произнасяне на прокурора по отношение на конкретните правни
разпоредби.
За пълнота следва да се отбележи, че след приключване на действията по
разследването, същото било предявено на пострадалата Х.С., която е поискала да
получи заверено копие от изготвената по делото повторна колективна съдебно –
медицинска експертиза за да се консултира и с адвокат и впоследствие ще може да
прецени дали има искания и възражения. Копие от тази експертиза й е предоставено на
05.01.2021 год., а с Постановление от 13.01.2021 год. на следовател в НСлС
досъдебното производство било изпратено на СГП. Следователно на пострадалата Х.С.
след като е получила копие от исканата експертиза, не и е била предоставена
възможност да изложи своите евентуални искания и възражения, с което е било
нарушено правото й на адекватна защита в досъдебното производство. Едва след
предявяване на разследването, обсъждането на направените искания, бележки и
възражения, ако е необходимо събиране на допълнителни доказателства по делото и
тяхното анализиране, може да се направи законосъобразен и обоснован извод, че
деянието не е извършено или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
Предвид гореизложеното необосновано и незаконосъобразно СГП е приела,
че следва да бъде прекратено наказателното производство водено за престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК. Ето защо съдът намира, че следва да отмени Постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 19.01.2021 год., като необосновано и
незаконосъобразно и да върне делото на СГП с указания за правилното приложение на
11
закона и изясняване на всички относими към предмета на доказване факти, както и
изграждането въз основа на тях на обосновани изводи.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 19.01.2021 год. на СГП, с което е прекратено
наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 123, ал. 1, предл. 2 от НК по ДП № 2/2020 год. по описа на НСлС, пр.пр. №
226/2020 год. по описа на СГП, като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на СГП, с указание да извърши посочените в обстоятелствената
част на определението действия.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
12