РЕШЕНИЕ
№910/26.6.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
осми юни
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 703
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н.З. в качеството й на управител на „ Пъзел
1” ООД, против Наказателно постановление
№ 488 931 - F 529 654 / 09.01.2020г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП , с което на „ Пъзел 1 ” ООД, е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 650
лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила като се твърди, че наказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, че неправилно е наложена
санкция на дружеството, а не на физическото лице, което не е издало фискална
бележка, че съставения акт не е бил предявен, че не е приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и др. Поради тези и други
съображения се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.
С. отново пледира за отмяна на постановлението, а в условията на
евентуалност- за намаляване н а размера на наказанието до предвидения в закона
минимум.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител , който оспорва жалбата и моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
въззивника и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
27.11.2019г. данъчните служители – св.П.Д.-Б. и П.И.
, в изпълнение на своите задължения ,
решили да извършат проверка на фризьорски салон „Пъзел“, намиращ се в гр.Варна,
на ул.“Любен Каравелов“ № 15. Св.Д. влязла в обекта и установила, че в него се
предлагат фризьорски услуги за деца. В салона се намирала Н.Г., която работела
като фризьор. Св.Д. закупила детски
спрей за коса на стойност 23 лв., като заплатила с една банкнота от 10лв. и три
банкноти от по 5 лв. Г. приела плащането, върнала ресто от два лева, но не
издала фискална касова бележка. След това данъчните служители напуснали обекта
и след кратко се върнали , легитимирали се и обявили началото на
проверката. Установило се, че детския фризьорски салон се стопанисва от „
Пъзел 1“ ООД и че в него има монтиран ЕКАФП. Било установено, че фактическата
наличност в обекта е 25 лв., като в изведения дневен финансов отчет не били регистрирани
никакви продажби и постъпили суми. Закупената от данъчната служителка стока
била върната. Установеното при проверката било отразено в констативен
протокол и представляващ търговеца бил
поканен да се яви в сградата на ТД на НАП за документална проверка.
Поради
установеното нарушение, на 02.12.2019 год. св.Д. съставила против „ Пъзел 1 “ ООД, акт за установяване на административно
нарушение, в който посочила, че на 27.11.2019г. при извършена в 13,08ч.
покупка на детски спрей на стойност 23
лв., не е бил издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация и работещ ЕКАПФ или ръчна
касова бележка от кочан. Описаното
нарушение било квалифицирано като такова
по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ .Така съставения акт бил връчен на представляващият дружеството,
като тогава и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП №
488 931- F 529 654 / 09.01.2020г., с което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението по чл.25
ал.1 №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС, като било констатирано, че
нарушението е извършено за първи път. За
него, на ” Пъзел 1” ООД било
наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 650лв. на основание чл.185
ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана П.Д.-Б. -актосъставител , чиито показания съдът кредитира като пълни,
последователни и логични.От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена покупка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима .
Наказателното постановление № №
488 931- F 529 654 / 09.01.2020г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, съгласно
заповед № ЗЦУ- ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на ЦУна НАП. Актът
също е бил съставен от компетентно лице-св.
Д., който е инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна и като такъв е оправомощен с посочената заповед именно да съставя актове
за нарушения по ЗДДС. Актът е бил
издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното
нарушение. Той е бил предявен на упълномощен представител на дружеството, което
е видно от направените в него отбелязвания. Наказателното постановление също е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок. В хода на производството не са
били допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят , което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. При предявяване на акта и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, в които да са
били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ , като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Безспорно е установено
по делото , че в обекта, стопанисван от
„ Пъзел 1” ООД на 27.11.2019г. в
13,08ч. е било прието плащане на стойност 23 лева , като не е била издадена фискална касова
бележка или ръчна касова бележка от кочан. Това се установява от обстоятелствата, отразени в протокола за
извършената проверка, от показанията на
св. Д.
, както и от приложените копия на изведени дневни финансови отчети ,
контролни ленти и служебен бон. Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗЗДС задължава
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.Нормата
на чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата пък сочи, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба.Нормата на чл.25 ал.3 от наредбата пък изрично предвижда, че
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и лицата,
извършващи продажба, са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.В този смисъл съдът
намира, че за търговеца е било налице задължение при получено плащане да издаде
фискална касова бележка, което той не е изпълнил. Обективно е било възможно да
се издаде касов бон в момента на приемане на плащането, но безспорно бе
установено от доказателствата по делото , че такъв не е бил издаден, въпреки че
въведения в експлоатация ЕКАПФ е бил работещ.
Поради това съдът намира, че нарушението описано в акта и
постановлението безспорно е било извършено.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че извършеното
нарушение осъществява състава на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като това е
разпоредбата, в която се предвижда наказание за юридическо лице, което не
издадено документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че в случая не би
могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този вид,
която е висока с оглед предвидените за тях наказания.На свой ред съдът прецени
и степента на засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и
нормативните актове по неговото прилагане.Те са с особена обществена значимост
с оглед връзката им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика
на Държавата. С оглед на това съдът намира, че не са налице основания случаят
да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При индивидуализацията на размера
на наложеното наказание административно-наказващият орган обаче не се е
съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.По делото няма
приложени доказателства от страна на „ Пъзел 1 “ ООД да са допускани други
нарушения на данъчното законодателство, за които да са му били налагани
наказания.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената
санкция от 650лв. в минималния предвиден в закона размер от
500лв, като счита, че това наказание е
съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН сочи, че в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.Нормата на чл.143 от АПК пък предвижда, че страните имат право на разноски
при отмяна на обжалвания акт , при отхвърляне на оспорването или при оттегляне
на жалбата.Т.е. не е предвидена хипотеза, при която на страните следва да се
присъдят разноски при изменение на обжалваното постановление.Поради това съдът
намира, че не следва на ТД на НАП –Варна
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 488 931 - F
529 654 / 09.01.2020г. на Началника на
Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП
, с което на „ Пъзел 1 ” ООД, е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на
650 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
наложената на „ Пъзел 1” ООД "Имуществена санкция" от 650лв.
на 500/
петстотин/ лева .
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен Съд –Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: