МОТИВИ по
НОХД № 233/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия И.И.И., роден на ***г***, български гражданин, българин, със средно
образование, разведен, пенсионер, осъждан, ЕГН:**********, за това, че на 18.01.2018г, в село
Ряхово, община Сливо поле, област Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ Р 58 25 ВК с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба
№1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, след като
е осъден с влязла в сила присъда - с Присъда № 178/27.11.2015г. по НОХД № 2236/2015г. по описа на Районен съд
- Русе, влязла в сила на 26.01.2016г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение при същата фактическа обстановка и правна квалификация, както
изложената в обвинителния акт. Релевира подробни фактически и правни доводи, за
доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така и от субективна
страна. Предлага се при индивидуализацията на наказанието като отегчаващо
отговорността обстоятелство да бъде отчетено високата концентрация на алкохол,
която е три пъти над минималната такава установена в закона, а като смекчаващи
отговорността обстоятелства да бъдат отчетени, направеното от дееца признание,
здравословното му състояние, липсата на предходни осъждания, извън съставомерното
такова, а така също и липсата на налагани на подсъдимия наказания за нарушения
по ЗДвП, с оглед и което на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“, ориентирано около минимума, а именно една година и три месеца, което
подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, както и кумулативното наказание „Глоба“ в размер на 700 лева, а така
също и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест
месеца, което следва да бъде наложено на подсъдимия на основание чл. 343г, вр.
чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като на основание чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 и чл. 59, ал. 4 НК бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е
бил задържан по ЗМВР и е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС. Доколкото престъплението е извършено в изпитателния срок на
условно осъждане, то и на основание чл. 68, ал. 1 НК, се предлага да бъде
постановено подсъдимият да изтърпи отделно и отложеното му наказание по НОХД № 2236/2015г.
по описа на РсРС, в размер на една година, което наказание, да бъде изтърпяно, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим, Предлага се в
тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените в хода на производството
разноски.
Защитникът на подсъдимия, моли при
индивидуализацията на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия да бъде
съобразена ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид липсата на
предходни осъждания и налагани наказания за нарушения по ЗДвП, предвид обстоятелството,
че подсъдимият е бил професионален водач, преди да се пенсионира. Моли се да
бъдат отчетени и като смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление, критичното
му отношение, влошеното му здравословното състояние, мотивите за извършване на
деянието, а именно, че е управлявал МПС, за да си закупи хранителни продукти,
както и положителните характеристични данни за личността на подсъдимия и моли
да на същия да бъде наложено минимално наказание, съобразно чл. 54 НК.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият поддържа, изложеното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума,
изразява съжаление за извършеното от него.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, както и писмените доказателствени средства, поотделно
и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като обсъди инвокираните от страните
фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Подсъдимият И.И.И. е роден на ***г***, български гражданин, българин,
със средно образование, разведен, пенсионер, осъждан, ЕГН:**********.
Същият е правоспособен водач, притежаващ СУМПС № *********
за категории „В“, „С“, „В“, „ВЕ“, „СЕ“, „ВЕ“, „Ткт“ и „М“ и като такъв няма
налагани административни наказания за извършени от него нарушения на правилата
за движението по пътищата.
С Присъда № 178/27.11.2015г. постановена по НОХД №
2236/2015г. по описа на Районен съд-Русе, влязла в сила на 26.01.2016г.,
подсъдимият И.И.И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, за което са му били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 9 месеца.
Въпреки, че бил осъждан за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, на 18.01.2018г., подсъдимият отново
употребил алкохол, след което привел в движение лек автомобил „Сеат Ибиза“ с
рег. № Р 58 25 ВК и управлявал същия в село Ряхово, Община Сливо поле, област
Русе, когато около 16,29 часа, на ул.
„Отец Паисий“, срещу дом № 13 бил спрян за проверка от полицейски автопатрул в
състав – свидетелите П.Б. и П.П. - полицейски служители в РУ - Сливо поле при
ОД на МВР -- Русе, по повод изпълнение на служебните им задължения. Полицейските
служители установили самоличността на водача, въз основа на представеното им
СУМПС и извършили проверка за употреба на алкохол от водача, с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №ARDN-0011, което в 16,31 часа отчело концентрация
на алкохол в издишаните от подсъдимия въздушни пари от 1,21 на хиляда. С оглед
констатираното полицейските служители задържали обвиняемия по реда на ЗМВР и го
отвели в сградата на РУ - Сливо поле, където му бил съставен АУАН, след което подсъдимият
бил отведен до УМБАЛ-Русе, където последният дал кръвна проба за химическо
изследване.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство Химическа експертиза, се установява, че в
изследваната кръвна проба от подсъдимия се доказва етилов алкохол в количество 1,52
промила.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК
От обективна страна подсъдимият
И.И.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, тъй като на
18.01.2018г,
в село Ряхово, община Сливо поле, област Русе, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег.№ Р 58 25 ВК с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред - по
реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с
влязла в сила присъда - с Присъда №178/27.11.2015г. по НОХД № 2236/2015г. по
описа на Районен съд - Русе, влязла в сила на 26.01.2016г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК
Обект на престъплението са
обществените отношения, гарантиращи сигурността при осъществяване на
транспортната дейност, като правно регламентирана дейност източник на повишена
опасност.
Изпълнителното деяние е
извършено от подсъдимия, чрез действие – управление на МПС, изразяващо се в
система от телодвижения насочени към привеждането в движение и управлението на
моторно превозно средство.
Престъплението е формално,
на просто извършване. За довършеността му е необходимо подсъдимия да управлява
моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила
присъда, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК като в конкретния случай от доказателствата
по делото безспорно се установява, че подсъдимият на 18.01.2018г., в село
Ряхово, е привел в движение и е управлявал МПС - лек автомобил „Сеат Ибиза“ с регистрационен
номер Р
58 25 ВК с концентрацията
на алкохол в кръвта – 1,52 на хиляда, а Присъда №178/27.11.2015г. по НОХД № 2236/2015г. по
описа на Районен съд - Русе, с която същият е осъден за престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК е влязла в сила на 26.01.2016г. Концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е установена по надлежния ред, разписан в Наредба
№1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, посредством кръвна проба и извършена химическа
експертиза.
Субект на престъплението е
наказателно отговорно лице, което е пълнолетно и към момента на деянието е
могло да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си въз основа на осъзнатото им свойство и значение.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи досежно всички елементи,
включени в престъпния състав, а именно, че е осъждан за престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК и че е привел в движение и е управлявал моторно превозно
средство, след като е употребил алкохол. В съзнанието на подсъдимия са намерели
отражение представи досежно общественоопасния характер на извършеното от него
деяние, че същото е запратено от закона и наказуемо, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от същото и пряко е целял тяхното настъпване.
По изложените мотиви, съдът
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, за което е предаден на съд.
При определяне размера на наказанието „Лишаване от
свобода“, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че следва
да бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр.
чл. 58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, при спазване правилата на
чл. 54 и чл. 36 НК и така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
доколкото по делото не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да
налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до
пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
При индивидуализиране
наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия, за това
престъпление, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива
на конкретното деяние, съотнесена към обществената опасност на деянията от този
вид, която степен на обществена опасност с оглед концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия – 1,52 на хиляда, следва да бъде преценена като висока.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца. Извън предходното осъждане, което е част от
квалификацията на деянието предмет на настоящото производство, по отношение на
подсъдимия не са прилагани форми на наказателна и административнонаказателна
репресия и същият не е осъждан за извършени от него престъпления от общ
характер и няма налагани наказания за нарушения на правилата за движението по
пътищата, въпреки че е бил професионален шофьор, което сочи и на значително по-ниска
степен на обществена опасност на дееца.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на същото,
а така и другите смекчаващи, и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи
пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като
елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете, признанието на вината, изразено още в хода на
досъдебното производство, изказаното съжаление, критично отношение на
подсъдимия към извършеното деяние, както и влошеното му здравословно състояние –
травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.
Отегчаващи наказателната
отговорност, извън по-високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, не бяха констатирани.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието „Лишаване от свобода“, което следва да бъде определено
на този подсъдим, по правилата на чл. 54 НК, следва да бъде индивидуализирано
при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, в
минималния предвиден за това престъпление в особената част на НК размер на
санкцията, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.373,
ал.2, да бъде намалено с една трета и да бъде определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което наказание подсъдимият да изтърпи, на
основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ“
режим.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“, съдът намира, че същата следва да бъде определена в минимално
предвидения в закона за това наказание размер, а именно 500 лева, с оглед
обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер.
По отношение на наказанието по чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, а именно
„Лишаване от право да управлява МПС“, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде в размер на една година, с
оглед изложените обстоятелства, релевантни при индивидуализацията на
наказанието.
По изложените мотиви и с оглед най-пълното постигане
на целите на наказанието, именно така определените на подсъдимия наказания, се
явяват в най-пълна степен съответни на извършеното от него, с оглед конкретната
обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на всички останали
обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието и като такива
се явяват справедливи и в най-пълна степен биха постигнали в своята съвкупност
целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната така и по
отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Доколкото настоящото деяние
е извършено от подсъдимия в изпитателния срок по осъждането му по НОХД № 2236/2015г.
по описа на Районен съд – Русе и че се касае за умишлено престъпление, то и на
основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът постанови подсъдимият да изтърпи изцяло и
отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година, наложено с Присъда №178/27.11.2015г. по НОХД № 2236/2015г. по
описа на Районен съд - Русе, влязла в сила на 26.01.2016г., което да изтърпи на
основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ”
режим на изтърпяване на наказанието.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бях
възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 40,71
лева (четиридесет лева и 71 ст.), които същият следва да заплати в полза на
държавата, както и държавна такса в размер на пет лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, както и направените в хода на съдебното
производство разноски, в общ размер на 20,00 лева (двадесет лева), които следва
да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка на Районен съд – Русе, в полза
Висшия съдебен съвет.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: